Къде бях, какво видях?

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Младият човек е отворен към света, иска да опита от всичко, да преживее много, да посети различни места и техните забележителности, за които е прочел в учебниците в училище или в книги. В миналото, когато преминаването от границата на една държава в друга е било сложно и не за всеки достъпно, сега, след влизането на държавите в Европейския съюз, много от тези бариери падат и пътешествията се увеличават.

Всеки, който е преживял нещо изключително, нещо тъжно или весело, осъществил е своя мечта или достигнал висока цел, този човек е събрал впечатления и има необходимост да ги сподели и разкаже. Не винаги, когато хората гледат могат да видят и когато слушат, могат да чуят. Именно тук се крие и смисъла на последователността: да видиш, да прочетеш и да разкажеш. След като видиш с очите си нещо, после трябва да го „прочетеш”, да усетиш неговият скрит смисъл, използвайки силата на другите си сетива. Трябва да можеш да го разшифроваш и чак тогава, след като наистина си разбрал смисъла, да го разкажеш на другите така, както си го приел.

Аз съм на 23 години и до скоро не бях напускала родната си държава. Винаги ми е било интересно какво е чувството да пътувам със самолет, да разгледам известни забележителности, да видя различни места и да се запозная с начина на живот на хората по света. Гледала съм по телевизионните канали много различни тълкувания на природни забележителности и легенди, чела съм книги с такава информация, но съвсем друго е да съм била на това място и сама да си направя изводи и впечатления.

Благодарение на международната програма за обмен на студенти „ЕРАЗЪМ”, която университета ми предлага, за година успях да обиколя седем държави, от което съм много щастлива. Събрах много информация, имам по – широк поглед към света, научих какво е отношението на нациите далеч от родните им държави, техните традиции, обичаи, облекло, и по няколко думи от няколко езика.

Разбира се за едно младо момиче спомените са доста ценна и интересна за споделяне информация, именно за това разказвах всичко видяно и преживяно на близки и приятели. В този разказ ще разкажа за седемте посетени държави, типичните за тях символи и за моите лични наблюдения, както и как се озовах в тях.

Еразъм програмата предлага на студента две възможности: за обучение (един семестър) и за практика (стаж). Заминаването ми стана съвсем случайно и въпреки огромното ми желание да видя какво се случва по света, до последния момент не исках да замина.
Имахме лекции в университета и в междучасието една от преподавателките ни влезе в стаята, спомена за тази програма, издиктува един телефон, (който никой от студентите не записа) и излезе. Помислих си, че може да опитам, тъй като тя спомена за явяване на тест по английски език и понеже ми беше интересно дали ще се справя с теста, реших само за това да опитам. Не съм и мислила да се възползвам от възможността за заминаване, тъй като това означаваше пет месеца отсъствие от лекции, а аз трябваше да подготвям и дипломна работа.

След лекции отидох с майка си на обяд и тъй като бях запомнила въпросния телефон, написах го на салфетката и реших да звънна. Разбрах се с координаторката за час, дата и зала за провеждане на теста и нещата бяха задвижени. Толкова несериозно се отнесох към предлаганата ми възможност, че дори деня преди теста бях на дискотека, празнувайки рожден ден на една приятелка.
Все пак отидох на теста, доста бодра при това, направих го, след което две седмици пълно затишие. Никаква информация за оценки, класиране, точки или каквито и да било резултати. Малко след втората седмица ми се обадиха, че съм една от шестте бройки, които ще заминат и разполагам с няколко дни да реша със сигурност, да си купя билет, да подпиша договора и да започна подготовката на документите. След разговори с много хора, които са били вече по тази програма или са по – запознати и компетентни, след изслушване на различни мнения и препоръки, се реших да замина.

Това, което ме спираше беше, че тъй като моята специалност беше само един випуск, поради промени в учебната програма, в случай че не успея да се върна с необходимия брой кредити, не успея да издържа всички изпити и да се дипломирам навреме, четирите ми години в университета се анулират и трябва да кандидатствам на ново. Разчитайки обаче на организаторските си умения, дисциплина, стриктност и от части късмет, реших, че ще замина!

Така заминахме групичка от шест човека – три момичета и три момчета, и се озовахме в Белгия – Антверпен. Както споменах, до този момент не бях ходила в друга държава, всичко за мен беше ново, непознато и доста интересно. В университета, в който бяхме ни научиха да правим презентации по много добър начин. В България този метод на преподаване и подготовка не е много разпространен, но в чужбина е. Преподавателят ни беше наистина специалист, обясни ни всичко от начина на подреждане и структуриране на слайдовете, до начина на поднасяне на информацията, всички жестове на тялото, подготовката преди да застанеш пред голяма аудитория слушатели, както и начина на дишане и тембър на говорене.

И така, понеже Антверпен е близо до много държави, имахме наистина възможност за пътешествие през ваканциите. Гарата на Антверпен е огромна, на няколко етажа, тя е четвъртата по изящен дизайн в света.

Самият град е известен с бирата, (белгийската бира се води най – добрата в света), пържените картофи, шоколада и така наречените “Waffles”, по български – нашите гофретки. Белгийците имат много голямо разнообразие от бира и шоколадови изделия, например марките Leonidas или Pralines.
Имат си техен собствен език – Dutch, който представлява смесица от английски, немски и френски.

Изключително популярни тук са диамантите, в Антверпен се намира и диамантения музей, както и къщата на художника Петер Паул Рубенс, известен с пищните Рубенсови мадами от своите картини.

На централния площад – “Groen Plaatz” има страхотна катедрала.

Тя е в близост до паметника на Рубенс и е един от символите на града, намиращ се на всеки сувенир и картичка.

Други градчета, които обиколихме в близост до нашия, това бяха Брюж, Лювен, Брюксел и Гент. В града има и замък, носещ името Хет Стийн.

Пред този замък има паметник на великан, според която легенда е живял в него. Легендата за името на града гласи, че имало един великан на име Друон Антигон, който искал пари от хората, за да преминат река Схелд и ако откажели, им откъсвал ръката и я хвърлял в реката. Имало един римски войн на име Брабо, който се противопоставил на великана, откъснал ръката му и я хвърлил в реката. От там произлиза и името на града – Antwerp означава хвърляне на ръка.

Брюж е наричан още „градът – дантела”, носейки името си от прочутата Брюкселска дантела. Той е столицата на Фландрия. В него посетихме шоколадовия музей, където останах изумена как е възможно от такъв крехък материал с невероятно приятен и примамлив вкус и мирис, хората са способни да изваят такива изящни фигури и красоти.

Брюксел – това е столицата и най – голям град в Белгия. Посетихме Европейския парламент, тъй като с влизането на България в Европейския съюз, за мен беше интересно да видя какво представлява седалището на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и др.

Видях известната статуя на „пикаещото момче”, известна още като „малкия Жулиен”, типичен символ за града. Има различни легенди за него, но най – приеманата за достоверна е, че това е „голям човек” и жителите на града знаят, че това момче е изгасило фитила на оръдието, предпазвайки града от разрушение.

Лювен – в Лювен посетих статуята на човека, чието име носи програмата ни, а именно – Десидериус Еразъм Ротердамски. Той е бил изключително надарен човек – мислител, философ, хуманист, теолог и филолог. Учил е в различни университети по света и от там идва и названието на международната програма за обмен на студенти. Статуята е мъничка и изключително симпатична. Еразъм е представен като малко човече.

В центъра на града се намира “City Hall”, изключителна постройка с изографисани фигури на хора, животни, ангели и богове.

Гент – лично на мен архитектурата в Гент много повече ми хареса от тази в Антверпен. Трите известни постройки на централния площад в града са: камбанарията, катедралата “ St.Baaf” и църквата „Св. Николай”.

Една голяма забележителност е и замъкът “Gravensteen” ,

построен през дванадесети век, за да защитава жителите на града.
Замъкът е наистина внушителна и величествена постройка, но залите със специално построените уреди за мъчения са ужасяващи. Хората са били подлагани на мъчение след мъчение като предимство са имали богатите и известните. Например ако си бил от висшата класа, но си се провинил и си осъден да умреш, получаваш „бърза смърт”, докато бедните от нисшата класа са били подлагани на редица публични мъчения, докато биват максимално умаломощени и след това се преминава към финалното екзекутиране чрез гилотина или бесилка.

В близост до Белгия е Холандия, за това решихме да си направим кратка разходка до Амстердам. Там символите са повече: разноцветните лалета, въртящи се мелнички, улицата с Червените фенери, типичните обувчици,

секс музеите, легализираната продажба на упойващи средства, както и музея на еврейката Ане Франк.

Друга дестинация е Франция. По принцип винаги най – много съм искала да отида в Париж и Лондон, за да видя типичните за тях символи – Айфеловата кула и часовника – Биг Бен. Ето, че и това стана реалност. Бих казала, че от държавите, които посетих, в Париж забележителностите са най – много. В Париж ходих два пъти и въпреки това, останаха места, до които не стигнах, това са известният небостъргач, от който се вижда цял Париж и Люксембургските градини. За това пък отидох до всичко останало.

Видях невероятната постройка, станала символ на Франция – Айфеловата кула

и успях да се кача най – горе. Гледката е наистина страхотна, пътищата образуват различни по вид форми, а от там ясно се виждат други големи църкви и сгради.

Успях да бъда зрител на световно известното шоу на балет „Феерия” в Мулен Руж

– нещо наистина запомнящо се и незабравимо. Момичетата са от най – добрите балерини, костюмите им са доста разнообразни и разноцветни, сменят се по хиляда костюма и по петстотин чифта обувки на представление. Гримът е съобразен с перуката и ролята на всяка една от танцьорките. Солистката носи името Елз Ръовел.
Шоу програмата е невероятна, а обстановката и френското шампанско са изпълнени с романтиката и свежия дъх на Париж.

Друга забележителност, наситена с история, цвят, великолепие и лукс, това е Версайският дворец,

един от най – известните дворци в Европа, свързан с живота на Луи ХIV – Краля Слънце.

Още по – впечатлена останах от красотите и разнообразието на Версайските градини – огромен зелен лабиринт с невероятни статуи, форми в зелено, наподобяващи истински килимчета и пеещите фонтани – разкошни градини, типични за луксозния интериор и екстериор на величествената постройка на Краля Слънце.

Лувъра – най – големият национален музей на Франция и един от най – посещаваните и известни музеи в света. Направих си снимка с картината на Мона Лиза и се уверих, че действително както учителката ни по история ни разказваше, независимо дали си в центъра срещу нея, от лявата или дясната страна, погледът й те следи със спокойната и мила усмивка на красивата млада жена.

Най – значимата скорошна промяна във външния вид на музея е поставянето на стъклената пирамида, чиято половина е от външната страна на Лувъра, другата е вътре в самия музей. Според повечето хора, това е мястото, свързано с книгата „Шифъра на Леонардо”.

Отидох и до гробницата на Наполеон. Чувството да стоиш пред ковчега на такава видна историческа фигура, за която съм писала реферати, доклади, контролни и съм била изпитвана, е наистина странно. Но в действителност, обикаляйки всички тези исторически забележителности, съхранили важни събития от историята в миналото, в употреба влиза прочетеното в книгите и наученото в учебниците от училище. Не си ли запознат с историята на местата, където отиваш, няма как да разкодираш истинският им смисъл и да го разтълкуваш.

Например ако не бях прочела книгата „Парижката Света Богородица”, известна още като „Гърбушкото от Нотердам”, нямаше да е усещането ми същото, както когато бях в катедралата Нотердам.

Интересно е да спомена, че в отделна част от катедралата се намира тръненият венец, който Иисус е носил на главата си, както и един от гвоздеите, които тялото му е било забито на кръста. Не съм твърдо убедена, че е възможно нещо такова да бъде съхранено, но така пише във витрините, в които са поставени.

Относно катедралата Нотердам, според приказката, Квазимодо е бил човекът, главен отговорник за биенето на камбаните, а сега те се управляват с по – съвременна техника – чрез специален компютър, носещ името Квазимодо. В Белгия имах възможността да отида на мюзикъла по тази приказка, който беше в превод само на фламандски.

Друга френска гордост, това е Триумфалната Арка – разположена е в центъра на Площад „Шарл дъо Гол”, издигната по времето на Наполеон Бонапарт. Интересен е факта, че под арката се намира гробът на незнайния войн.

„Шанс зе Лизе” – най – скъпата и известна улица във Франция. Наистина цените на магазините са много високи, но главно от това, което аз видях, на улицата имаше изложбени зали с коли, чиито форма и размери на този етап е възможно да бъдат видяни само по филмите и музикалните клипове. Но не пропуснах да бъда и на тази така известна улица, страст на всяка млада дама.

Любимото ми място, на което имам направени над хиляда снимки, това е Англия – Лондон. По принцип съм почитателка на новото строителство, но старата част на Лондон е наистина с интересни по вид сгради.
Разбира се ще посоча на първо място Часовниковата кула – Биг Бен.

Както за всичко останало, чела съм историята за произхода на името му и всичко останало е резултат на научено, прочетено и видяно по телевизията.

Градът наистина много ми харесва. Посетих музея на восъчните фигури „Мадам Тюсо”,

въпреки че когато бях в Амстердам, на централния площад имаше също такъв музей, но в по – умален вариант, въпреки всичко се въздържах и предпочетох този в Лондон и не съжалявам. Наистина е интересно да застанеш до толкова близки до истинските хора като Мадона, Барак Обама, Хитлер, Наполеон и много други.
Направи ми обаче неприятно впечатление, че в залата, отделена за Кралското семейство бяха фигурите на двамата принца, принц Чарлс, Кралица Елизабет и Камила, а последната восъчна фигура преди изхода на музея, това бе на Лейди Даяна.

Возих се на атракцията „Лондонското око” – голямо Виенско колело. Малките капсулки, които са помещенията, в които се возиш са доста луксозни, има си масичка, на която можеш дори да пиеш кафе докато се издигаш на високо, а и са наистина обезопасени.
Можеш да разгледаш Лондон от високо и да направиш прекрасни снимки с разкриващият се пред теб пейзаж.

Посетих Лондон Тауър, както и Лондон Брижд, а малка почивка направих в Хайд парк. В този парк цари невероятно спокойствие и тишина. Истинско блаженство е да си там на пикник със семейството, на разходка с приятели или четеш интересна книга. Имам снимки и пред Бъкингамския дворец. Беше ми много приятно да се снимам пред замък, в който живее истинска кралица – кралицата на Англия.

За първото ми излизане от България, това бяха първите ми чуждестранни дестинации. Много събрани спомени, впечатления, снимки, наистина незабравими моменти.

При записването ми на Магистратура, реших да се възползвам и от втората възможност, която програмата предлагаше, и така и направих. Този път продължителността на престоя ми беше три месеца стаж в същият град – Антверпен. Работех в една белгийска фирма по проект за подобряване разположението на машините и съоръженията в склада и работното пространство. Разбира се и този път не пропуснах да се разходя по света. Осъществените този път дестинации бяха: Испания, Полша и Литва.

От Испания имам изключителни спомени, особено възможността да се видя с баща си, което можеше да се размине само с една минутка време. Града, който посетих беше Барселона – перлата на Каталуня. Летището, на което кацнах беше в друг град – Реус. Направи ми впечатление, че навсякъде има палми. Климатът е благоприятен и позволява да виреят там. Но за мен беше изключително странно, вместо големите разлистени корони на дърветата по улиците, да виждам огромни високи палми. Те създават лятно настроение и имаш чувството, че се разхождаш не по обикновена улица в Испания, а по плажна алея.

Бях в района, където е музеят на известният футболен клуб “FCB”, разгледах музея, където гордо стоят фланелките на едни от най – великите футболисти, сред които и на нашата българска гордост – Христо Стоичков. Тъй като влизането в самия стадион не беше позволено, си направих само снимка. А от вън имаше групички от фенове, които чакаха баскетболисти да излязат и взеха автографи, аз успях да се снимам с един от тях, като дори не знаех кой е и как се казва, но в последствие, търсейки го по снимката в интернет разбрах.

Видях невероятната Саграда Фамилия,

нещо огромно, но наистина уникално по форма и размери.

Снимах и две от сградите на Гауди – уникални със своя стил. Едната от постройките му беше без нито една права линия в нея.

Преди време в Барселона са се провеждали Олимпийските игри и за разлика от футболния стадион, където нямах възможността да се снимам, тук това не беше проблем.

Посетих един много интересен парк – „Парк Гюел”, в него има къщички, наподобяващи тези от приказката „Хензел и Гретел”, все едно са направени от меденки и покрити със сметана.

Но изключително бях щастлива, когато чакайки една минутка да дойде влака за навръщане към Реус, се обади баща ми, за да ми каже, че е в Барселона и че ще можем да се видим, един от най – щастливите моменти в живота ми, тъй като той пътува постоянно и се виждаме рядко. Невероятен късмет!

Едно от предимствата на ЕРАЗЪМ програмата са връзките и приятелствата, които се създават. В групата, в която учим, всички студенти са по Еразъм и са от различни държави. Създавайки си контакти с тях и приятелства, след завършване на семестъра, може да си ходите на гости. Така стана и с мен. След като завърши семестъра ни по обучение, едното момиче от Полша дойде в България на гости, а сега но време на стажа, аз и моя приятелка се възползвахме от възможността да посетим Полша.

Там бяхме в два града – Олешница и Вроцлав. Олешница е наистина малко градче и там почти не сме стояли дълго време, но негова забележителност е замъка,

който поради липса на финансови средства от страна на държавата, не се поддържа като музей, а в момента е действащо сиропиталище.

В другият град – Вроцлав посетихме зоологическата градина, разгледахме различни църкви в старата част на града, но останах впечатлена от многото малки човечета – статуйки, които се намират по земята в центъра на града, наричани са на английски език “dworves”.

Те са нещо като хобитите от филма „Властелина на пръстените”. В миналото, когато жените са миели и чистели усърдно, малките човечета се явявали техни помощници в домакинството. Паричната единица на поляците е „злотя” или в множествено число „злоти”, а езикът им се приближава много до българския.

Следващото ми посещение в друга държава е отново в последствие на запознанство по Еразъм, този път с две момичета от Литва. Там се разходих в три града: Каунас, Тракай и столицата на Литва – Вилнюс.

Интересно е, че техният език също е близък до нашия, по вяра са католици, а паричната им единица е „литас”. Имат президент, и президентът им е жена.

В Тракай опитах от типичната литовска храна, така наречените „цепелини”, които представляват картофено пюре във формата на картоф с различен пълнеж и сос от сметана и друго типично, това са пирожките, пак с различен пълнеж – сладък или солен.

Бях в един интересен замък на стар Литовски Дюк.

Замъкът е доста голям с преобладаващ керемидено оранжев цвят. Наистина литовците са много вярващи и имат църкви почти на всяка пресечка. Легендата за една от тях гласеше, че застанеш ли върху една специална плоча, от едната страна на църквата, и си пожелаеш желание, гледайки кръста на покрива под определен ъгъл, след това завъртайки се три пъти около дясното си рамо, желанието ти ще се сбъдне.

Когато хората си разказват преживяното, то се записва в пътеписи, обикновени записки, дневници, като част от разказаното влиза в книги и учебници, а някои разкази дори биват въпроизвеждани на филмовата лента. Така се предава опит, познания, младите получават необходимата им информация и растат информирани и подготвени. Спомените биват съхранени, а историята има свое продължение.

Доказателство за това са пособията, като пощенските картички, снимките и сувенирите. Това са малки предметчета, които съхраняват нашата емоция, която ние чрез поставяне в секцията (сувенир), надписване и изпращане по пощата (пощенска картичка) или съхраняване на даден момент от времето в една малка хартийка (снимка) си припомняме с усмивка на уста или сълзи в очи и решаваме, че живота ни е получил още една багра от пъстрата палитра на живота!

Щастлива съм, че видях толкова много неща за сравнително кратък период от време и че се възползвах от една от предлаганите ми от живота възможности, сещайки се, че можеше просто да я загърбя и да не видя нищо от споменатото.

Автор: Николета Станева
Снимки: Николета Станева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!