Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Когато преди повече от половин век по българското Черноморско крайбрежие се появяват първите „прадядовци” на днешните курортни комплекси, в Турция от морски туризъм като че ли „нямат хабер”. Но през следващите десетилетия, усвоили световния в т.ч. и нашия опит, отчели доходността на сектора, съчетали в един съвременен продукт история, природни дадености, национални традиции и целенасочено създавана база, подредили туризма сред националните си приоритети, комшиите се домогват до по-високите нива в световното класиране на морските дестинации. Нещо повече – привличат част от „нашия” руски и немски пазар, да не говорим, че все повече българи предпочитат да почиват по турското крайбрежие. И никой не може да ни обвини в липса на патриотизъм, ако вместо край Варна или Бургас решим да почиваме, да речем, край Анталия. И предимно в Анталия…

Защото на брега на „Турската Ривиера” нашенецът може да си „удължи” лятото с месец-два, може да пристигне с чартърен полет по-евтино, отколкото с кола от София до морето, а за едни и същи пари по свой джоб и вкус по интернет може да подбере, а след това на място да получи точно това, което е очаквал. Изненадите са със знак плюс. Родните туроператори, специализирани в „износа” на български туристи в Турция, очевидно узряха до по-добрия вариант вместо с автобуси това да става с чартърни полети, както и че самолетите могат да излитат не само от София. Стартирал предпазливо преди години с един-два полета в края на сезона от Варна, сега трансферът от морската столица обхваща периода от края на август до края на октомври – девет поредни едноседмични почивки. И едва ли само все още топлото и по това време Средиземно море (25 – 27ºC), кара варненеца да загърби морето под носа му. Впрочем, в самолета най-малко са тези, които за пръв път летят за Анталия, много повече го правят за втори, трети и т.н. път. Едни са си харесали един курорт (дори един хотел) и ходят само там, други – редуват курортите за разнообразие.

Град Анталия е разположен в Югозападна Турция край едноименен залив на Средиземно море, което турците си го наричат Акдениз. Той е основан през ІІ век пр. Хр. от пергамския владетел Атал ІІ (220-138 г. пр. Хр.) и първоначално е носил името Аталия. Много векове преди и след това тези земи, както и цяла Мала Азия, поради особеното си „кръстопътно” географско положение са владени от перси, гърци, римляни, византийци, селджуки, създали ядрото на турската държава в края на ХІІІ век (Осман І). Империята достига своя апогей през ХVІ век при Сюлейман Великолепни, който владее територии в Европа, Азия и Африка. Бавният разпад приключва до началото на ХХ век. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република с пръв президент Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците).

Съхранила културно-историческите паметници на развиващата се цивилизация, надхвърляща по неофициални данни милион жители, днешна Анталия е корабостроителен, металургичен и текстилен център с динамично развиващи се в района й морски курорти с 300 слънчеви дни годишно. Разстоянията до тях прагматично се мерят не от града, а от летището му. На югозапад от него по-големите са Белбиди (35 км) и Кемер (45 км), а на югоизток – Лара (15 км), Белек (40 км), Сиде (70 км), Аланя (140 км).

Крайбрежието Лара, което започва буквално от покрайнините на Анталия и се простира на около 20 км, е най-динамично развиващата се курортна зона в цяла Турция, където през последните години са построени „хотелите на бъдещето”. Близостта до летището означава, че в сравнение с Аланя например тук дните за почивка са с два повече, защото не ги изяждат трансферите или неудачното разписание на полетите.

Хотел „Кервансарай Кунду”