Индийско танго

Нравопис

Не сте виждали такова – сигурна съм. Има го само при нас – в танцовата школа в Пънлай.

индийското танго

индийското танго

Суин Дзин е собственичка на клуба, но временно води часовете по индийски танци, докато намери заместничка на напусналата учителка. Госпожица Гъ замина, тъй като си намери секретарска работа някъде. “По-стабилно е” – каза тя важно, но всъщност танцът е в кръвта й, мисля, че няма да издържи дълго без него…

Та когато Суин Дзин обяви, че започваме разучаването на танго, трепнах – най-после разнообразие от азиатското танцово изкуство. Един от любимите ми танци, истински опиат! Прозвуча страстно аржентинско танго (то пък какво ли танго ще е, ако не е страстно…). Девойката се понесе в ритъма, а големите огледала в залата отразиха характерните резки и насечени движения, радост за окото и душата. Ненадейно тя заизвива по индийски гъвкавото си тяло. Усмихнах се с яд и ирония. Какво е това – Индия и Аржентина – невъзможен диалог в танца! Запротестирах енергично, но всичко, което успях да постигна, беше да откажа момичетата поне от кърпите с парички, които подрънкват неуместно в ритъма…

Суин Дзин по време на урок

Суин Дзин по време на урок

Двата танца отразяват различна душевност и експресия и отправят различни послания. Защо трябва да се съчетават в един?!
Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Другият начин да пътуваме

Някои хора обичат да пътуват по строг план. Прекарват месеци наред преди екскурзията си в проучване на мястото, на което отиват. Четат историята му, отбелязват си задължителните места и ги подреждат в спретнат списък. Правят копие на списъка, в случай, че нещо стане с оригинала. Когато пристигнат там, не забравят, че трябва да си направят снимка пред всяко нещо, което някой би разпознал от телевизионно предаване или филм и за което би ахнал и, евентуално, би им завидял. Чакат часове наред по опашки, за да видят една картина или един стол, защото това не са просто картина и стол, а предмети, които по някакъв начин символизират човешкия напредък.

Аз не съм такъв човек.

За мен мястото са хората, които го населяват. Обикновените хора по улиците, които са излезли не, за да се разходят, а за да си вършат работата. Хората, седнали по пейки в парковете или хората, които са си резервирали място в моето купе във влака.

Разбира се, когато посетя един нов град, се опитвам да разгледам най-известните му забележителности. Но никога не успявам да ги почувствам. Дали защото около тях винаги е пълно с тълпи от туристи, или защото ликът им е репродуциран върху всеки втори сувенир или всяка втора тениска, или просто защото са вечни, аз не мога да ги почувствам. Какво имам предвид под вечни ли? Ами те просто не се променят. И Айфеловата кула, и Бъкингамският дворец и Статуята на свободата стоят все така невъзмутимо независимо дали ги пече слънце или ги вали дъжд, независимо дали пред тях двама души се целуват или се псуват. Те просто не реагират. А това, което аз търся, е реакцията. Това, което ми прави най-голямо впечатление, е как хората от други градове или други култури реагират на слънцето и реагират на дъжда, как се обичат, как се карат, как си пият кафето, как звучи езикът им, как са облечени, как простират прането си, къде живеят…

Когато просто вървя по улиците на непознат град, аз наистина го чувствам.
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012., Париж | Тагове: , , , , , | Коментарите не са разрешени

Пред „живите статуи” – поклон!

Кавичките в заглавието имат смисъл – не съществуват живи статуи. Словосъчетанието, разбира се, е метафора, по-точно един от нейните видове – класически оксиморон, с който реших да назова хората, които за няколко монети застиват с часове по най-пълноводните туристически потоци по чуждите градове. Отскоро и много по-рядко – и по нашите.

Отначало не им обръщах внимание, рядко попадаха във фокуса на моя фотоапарат, случваше се след пътуванията си да изтривам тези кадри. Добре си спомням обаче първия път, в който съзнателно и целенасочено направих снимка на „жива статуя”. Покрай почивката през 2008 година във Фуенхирола – едно от веригата курортни градчета на Коста дел сол (испанският „Слънчев бряг”) на Средиземно море, в смесена руско-българска група се оказахме предпочелите допълнителна екскурзия до Гранада.

Два пешеходни часа по улиците на окъпания в ласките на майското слънце град бяхме посветили на забележителната със своята търпимост и взаимно проникване смесица от мюсюлманска, еврейска и християнска архитектура, току-що бяхме излезли от величествената катедрала, в стила на която Испанският Ренесанс вече властваше над предшестващата Готика. Предстояха ни нови три часа в Алхамбра – резиденция на мавърските владетели до 1492 година – обградена с крепостна стена с 13 кули площ от цели 142 декара, в която дворецът и градините си съперничат по бляскава красота.

Преди обаче да се потопим в нея, бях видял Момичето. И странно – колкото повече се уталожваше и осмисляше водопадът от впечатления за този ден, толкова по-упорито то се задържаше сред най-силните от тях. Седнало в сянката на катедралата, гримирано, облечено в средновековен бедняшки „тоалет”, то не помръдваше невероятно дълги минути пред погледите и в глъчката на туристическата гмеж. На врата му висеше огромен за крехката му снага кръст, а в скута му бе замряло прилично и по порода, и по размери черно куче, което контрастираше с „металика” на „статуята”. Направих си снимките и пуснах своята монета за сеанса. Бях сигурен, че кучето ще реагира по някакъв начин на звъна на презрения метал в тенекиената „касичка”. Излъгах се – човек и животно бяха замръзнали в тяхното общо послание…

Гранада. „Копие” на едно велико произведение?

Гранада. „Копие” на едно велико произведение?

Оригиналът на Микеланджело!

Оригиналът на Микеланджело!

Продължение »

Публикувано в категория: Испания, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи