Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Както всичко напоследък при нас и това пътешествие стана внезапно, без да сме го планирали . Съпругът ми видя промоционална оферта и решението беше бързо и единодушно. Тръгваме. Офертата включваше самолет до Малмьо (ранните полети на Wizz air), хотел с 3 нощувки със закуска и екскурзовод , който пътува с групата.

Както винаги имаше предварително проучване какво да се види в града и около него. Набелязахме обекти, записахме работно време, входни такси и пр. Понеже си харесахме и други градчета направихме логистика за стигането до тях. Всичко това си го разпечатахме, стегнахме малко багаж и тръгнахме с надежда за хубаво време.


Петък в 4,20 бяхме на летището и се запознахме с нашия екскурзовод и останалите членове на групата. Общо 9 човека. След всички процедури се настанихме в самолета и точно преди излитане се насладихме на изгрева.

След 2,20 часа полет безпроблемно кацнахме в Малмьо. Имахме осигурен транспорт до хотела и веднага потеглихме към Дания.

Това е мостът, свързващ Швеция и Дания. Много е красив, времето беше ясно и можахме да го видим (казаха ни, че при лошо време мостът просто не се вижда). От другата страна пък са редиците с ветрогенераторите монтирани направо във водата. Явно инженерите и строителите са си свършили добре работата. Снимахме ги от движение. Вятър точно тук има в изобилие, защо да не се впрегне в производството на чиста енергия.

Пристигнахме в хотела и оставихме багажа, защото настаняването е след 15ч.

Групата в пълен състав пое към първата забележителност в околността – Малката русалка. Трудно е да я снимаш без да вкараш в кадър косите, ръцете и т.н. на десетките хора, които се блъскат за снимки с нея.

От тук все покрай канала поехме към двореца „Amalienborg“, за да присъстваме на смяната на караула, което става в 12 ч. Спряхме за снимки при Англиканската църква „St.Alban“ и фонтана „Gefion“.

Много различни са гълъбите в Дания. Доста по-едри от техните български събратя и с друга окраска. Или поне ние така си ги кръстихме. Може просто да са птици от същото семейство. Но ходят бавно и спокойно, не се страхуват от хората.

Между другото да вметна, че температурата постепенно си се покачваше и въпреки, че имаше полъх от водата, в един момент усетихме направо жега. Пладне, седяхме и чакахме да стане време за смяната на караула. Добре, че наблизо имаше от къде да се купи вода. Покрай забележителностите малка вода излиза към 6 лв. В магазин същата сума е за 1,5 л. Там стандарта на живот си е друг и цените са доста фрапиращи за нас. Само за сравнение – литър бензин е около 4.20 лева.

Постепенно тълпата се оформи на правоъгълник, всеки си търсеше удобно място за снимки. А слънцето направо изгаряше.
Продължение »