Преди доста години бяхме очаровани от два австрийски филма – „Пролет върху леда” и „Симфония в злато”. Всъщност това бяха първите примамки за шаренията на това, което се крие зад „Желязната завеса”. В сравнение със съвременните ледени ревюта и спортни първенства, нищо особено. Но тогава, през 60 – те години бе същинска „фата моргана” за зажаднелите ни за нещо лъскаво сетива. За нещо „по-така”, в пустинята на сивата ни тоталитарна действителност. А една от героините, наред с великата естрадна певица Катерина Валенте и сочните гърли от леденото шоу във филма бе и „г-жа Матилде знае всичко”- радиокоментаторка на шоуто. Която, наистина бе суперкомпетентна, особено за клюките и интригите в света на шоубизнеса.
Вече и ние, на достолепната пенсионерска възраст, имащи спомени за този филм, прикачихме този прякор на една столична, дебела, родна особа, седяща с „придворната” си дама – придружителка на задната зад нас седалка в екскурзията ни „Класическа Италия” преди време. Спомените от тази екскурзия са неразривно свързани с този женски еквивалент на бай ни Ганя, вилнеещ из МОЛ – ове, базари и битаци на Европата. Наред с експозето на екскурзовода по радиоуредбата на автобуса за посещаваните забележителности и обекти, зад гърба ни звучеше оглушително и дублиращо, това на нашата „Матилде” за маркови, но евтини модни артикули и аксесоари. При товаренето на багажа в София, шишкавия и син остави в багажното боксониерно подобие на куфар, като нашите чанти бяха натикани в ъглите. Въпреки, че запаметих, повтаряното до втръсване от придружителката и име, за нас тя си остана „Матилдето”.
И така, да започваме!
Около 8.00 ч. сутринта в ясното майско утро стартираме от площада пред храма „Ал. Невски”. След час сме на Калотина и след рутинните гранични формалности потегляме към Белград. Без спиране го прекосяваме, като щракваме в движение с фотоапарати и телефони по-интересните сгради и мостовете над реките Сава и Дунав. Минаваме по новия мост над Дунав, част от републиканската им магистрала и вече извън града се унасяме в дрямка. Монотонния глас на екскурзовода ни Краси, информиращ за забележителности по маршрута ни успиваше допълнително. Навремени отлепяме очи и се взираме в еднообразния равнинен пейзаж.
Около 20 ч. навлизаме в хърватската столица Загреб. Настаняваме се в четиризвездния х-л „Интернационал”. Хапваме набързо от скътаните в чантите сандвичи и правим нощна обиколка на квартала около хотела. Чисто, свежо и спокойно. В дърветата пееха птици. По улиците се стичаше тълпата на любителите на нощния живот. Но, уморени от целодневното раздрусване и все пак поосвежени се прибираме и след задължителния душ заспиваме.
Сутринта сме приятно изненадани от изобилието на храна и напитки в ресторанта на хотела и знаейки, че ще е единственото за деня безплатно хранене си хапваме порядъчно, като някои си отнасят в салфетки суха храна, като парченца колбаси, варено яйце и десертчета „за из път”. Още пазя от тази закуска чудесно, мъничко бурканче за мед, като предвидливо си го прибрах. Eстествено беше пълно. Интересно, но персонала ни наблюдаваше снизходително, без да направи някому забележка.
Качихме се на автобуса и се отправихме към старинния център на града. За всеки, особено излизащия за пръв път от родината, Загреб е една изключително приятна изненада. Макар и на Балканите, си е напълно европейски град, с типичните за Европа тежкарски административни сгради, старинни готически църкви, чисти и подредени паркове. Посетили веднъж този град, винаги с удоволствие ще се завърнете тук отново. Омагьосващо е въздействието на старите улички и църкви.
Започваме обиколката си от импозантната сграда на „колодвора” – централната гара.
Впечатлиха ни новите и чисти трамваи, тролеи и автобуси на обществения транспорт в небесен син цвят, движещи се безшумно по улиците и булевардите на града.
Катедралата (Zagrebačka katedrala) на площад „Каптол” изникна изведнъж пред нас. Ще забележите високите й кули, (едната в реставрация) от всяка точка на града, а красотата й отблизо ще ви заплени. Тя е най-високата сграда в Загреб и побира хиляди богомолци. Вътре е украсена с витражи и масивни статуи, а готическата й архитектура създава специфична атмосфера. Двете й кули близнаци са високи 104 м.
Продължение