Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Независимо в коя географска посока потеглям през годините, от време на време се завръщам в Истанбул. И винаги откривам нови неща, приятни изненади и туристическата тръпка пулсира през целия ми престой.
Последният път се случи възможно най-неприятното метеорологично време през ноември: силен вятър, непрестанен ръмеж и температури около 5-6 градуса, които макар и положителни, реално се усещаха по-ниски. Облаците се бяха прихлупили над прекрасния Босфор, високите сгради, минарета, сараи потъваха в тях. Но когато си с подходящи дрехи и непреклонен интерес към исторически забележителности и архитектурен модернизъм, нищо не може да те спре!
Историческият център с неговите емблематични Синята джамия в единия край, в другия – Св.София, между тях – обелиски, стари сгради, които днес са Университет и Министерство на земеделието, както и прекрасната градина с фонтан – отново и отново бяха обсипвани с прищракванията на фотоапарати на ентусиазирани туристи от всички краища на Земята.
Истанбул, Пред Синята джамия
Истанбул, Св.София
Наблизо се намира и известната Цитадела, съхранявала водата на града през римския период.
Истанбул, Цитаделата-Медуза
В противоположна посока можеш да се докоснеш и потънеш в огромните градина – палат на Долма Бахче. И през деня, и вечер на нощна светлина – тук всичко излъчва история, величие и красота. За кой ли път, ненаситно и неуморно, обикаляхме и снимахме. Не на последно място трябва да отбележа и улужливостта на търговците – да се стоплиш с горещи печени кестени, да се освежиш с прясно изцеден сок от екзотичния нар или да потънеш в безбройните заведения с неповторими сладкарски изкушения и традиционни дюнери.
Истанбул, Нощен Истанбул
Независимо от капризите на времето се качихме на корабче, за да се насладим на красивия залив и от вода. Вятърът свистеше и проникваше в нас, но заедно с него ни обхващаше благоговение пред величествените палати, красивите къщи и необятната гледка. Туристическият ни хъс беше неизчерпаем. Фотоапаратът запечатваше навъсеното небе и нашите слънчеви усмивки. Наслаждавахме се от водното разстояние на забележителностите, които преди няколко часа бяхме обходили пеша. История и съвремие се преплитаха впечатляващо.
Истанбул, Крепостната стена
Продължение
