Непоискани съвети за Париж… или накратко за едно предколедно пътуване

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Париж в началото на януари 2015 г. за целия свят е Je suis Charlie. Аз Ви предлагам поглед към един друг, различен, предколеден Париж. Париж без автомати, терористи и заложници. Изпълнен с много светлина, усмивки и красота. Един предколеден Париж, в който дори и да не искаш се влюбваш от пръв поглед…

Традицията от последните няколко години, свързана с пътуванията ни бе спазена и този път. В първите дни на септември, само дни след завръщането ни от три седмичното ни пътешествие из Италия, Уиз еър направиха поредната си промоция и намаление на самолетни билети. Оказа се, че можем да закупим два самолетни билета до Париж и обратно само за 140лв.
Да, правилно сте прочели: двама души можеха да отидат до Париж и да се върнат само за 140лв. Е, как да не ги купиш. То си е престъпление ако не го направиш. И така на 5 септември се оказа, че на 14 ноември следобед ще летим до Париж, и ще се насладим на прелестите на Френската столица до вечерта на 17 ноември.


На първо място преди да разкажа за пътуването ни искам да благодаря на Мимии и Роца от най-популярния български форум за пътешествия, които с приятелските си съвети и мнения ни помогнаха да открием красотата и потайностите на един от най-красивите градове в Европа.
За да бъде полезен разказа ми за всички, които тепърва ще откриват този невероятен и величествен град ще се опитам да синтезирам най-важното от нашето пътуване. Не е задължително да приемате мнението ми за меродавно. Аз така или иначе винаги съм настроен изключително позитивно към местата, които посещаваме. Защо да ходя някъде ако там не ми харесва. Така че не се учудвайте на суперлативите.

Моят първи съвет към всички пътуващи в Париж.
Изберете си хотел или апартамент близо до метро станция. Може и да не е в центъра, но да е близо до метро. Париж има изключително развита метро мрежа и нощуването ви в близост до метрото е само предимство. Лично аз след пътуването ни трудно мога да си представя по-добро място за отсядане в Париж от местоположението на нашия апартамент. Той се намира на ул. Вашингтон №3, пресечката с Шанз Елизе до Лидо и срещу магазина на Луи Вюитон.

Париж

Чудесно място. Погледнеш от входа на сградата и виждаш булевард Шанз Елизе. Извървиш няколко метра, погледнеш на едната страна и съзреш Триумфалната арка.

Париж, Триумфалната арка

погледнеш на другата страна и виждаш обелиска и Виенското колело на площад Конкорд.

Париж, площад Конкорд

Обърнеш се и зад гърба ти се оказва Лидо. Каква по-хубава гледка за човек, посещаващ Париж.

Париж, Лидо Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Париж, Франция | Тагове: , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Тайан

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Хубаво е там, където ни няма. В миналото вече не сме и то ни изглежда прекрасно.

Нашата семейна обиколка из провинция Шандун започна от Пънлай към Цю Фу – родното място на Конфуций. Шофьорът ни се казва Джан, а преводачката – Анита. В страна, в която малцина говорят английски, без преводач е доста трудно. Две години по-късно, вече приятели, бяхме поканени на сватбата на Анита и на кръщенето на сина на Джан.

Джан и Симо във файтон

Джан и Симо във файтон

Еми и Анита, силно привързана към телефона

Еми и Анита, силно привързана към телефона

С ентусиазма на първооткриватели се настанихме в микробусчето ние със Станислав и нашите деца – Емилия и Симеон. Стани беше подготвил това пътуване като подарък изненада и наистина ни направи щастливи.


Август е, въздухът – горещ и влажен, тежък за дишане. Потегляме от жаркия Цю фу на север и постепенно пътят започва да се вие и издига в планината /осемдесет процента от територията на страната са планини и плата/.

планинско село

планинско село

Отвисоко просторът се усеща по друг начин – през очите на птица. Тревистият пейзаж навън лети край нас като в мъгла. Вече е по-свежо, и погледът си почива в зеленината. Изведнъж той се задържа смаян върху големи камъни със странна форма. Спираме, слизаме и тръгваме сред необичайните отломъци, за да разберем кой ги е създал – човекът или природата. Скоро откриваме, че те работят в съдружие. Камъните се добиват в кариера и хората им помагат да станат по-впечатляващи и привличащи вниманието, според китайския вкус. Добре е, ако се виждат жилки, пукнатини и дупки като дантела.

имитация на скалиста планина

имитация на скалиста планина

добив и обработка на декоративни камъни

добив и обработка на декоративни камъни

гранит

гранит

късове природа

късове природа

камиони товарят скалите

камиони товарят скалите

готови да отпътуват късове

готови да отпътуват късове

Вече бяхме забелязали в парка на Пънлай и в градинките около блоковете да се издигат особени късове скали – с блясък или матови, в различни цветове. Сега вече знаем, че в китайските градини камъкът е специално подбран и поставен на пиедестал на точно определено място, за да може човек да му се наслаждава от много страни. Камъните, наред с водата и павилионите, са задължителни елементи на класическата градина, наричана „китайска градина на образованите”, създавана от богатите семейства. По-бедните хора се радват на кладенци и глинени басейни с рибки в дворовете си.
Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

На разходка до пещерата „ Бачо Киро“

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Какво по хубаво от добри приятели, спокойна девствена природа и незабравими изживявания. Съчетанието на трите ми любими неща.
Решихме с двама мои приятели да отидем на разходка до пещерата „Бачо Киро“. Предварително раглеждахме в интернет места, които могат да ни впечатлят, идеята ни беше да се обогатим както умствено така и духовно и същевременно да си изкараме добре. Избрахме си именно тази пещера и тръгнахме.


Тръгнахме обзети от голям ентусиазъм, нямайки търпение да изживеем поредното пътешествие. След като стигнахме Дряново, продължихме по главния път следвайки табелите за Дряновския манастир и не след дълго паркирахме колата. Докато спряхме и вече бях впечатлена. Имаше високи дръвчета свързани с дървени мостчета за децата, които можеха да играят, но за съжаление времето не беше толкова хубаво и нямаше много хора.

към пещерата Бачо Киро

Продължихме по алеята и стигнахме до едно изключително красиво място с рекичка и водопадче. Спряхме на моста на река Андъка да огледаме и да се порадваме на живописната природа. Водата падаше с голяма сила в реката, а мелодията й беше уникална. Тази картинка ме караше да забравя за всичко и всички.

река Андъка

Качихме се по каменните стълби и се озовахме пред входа на пещерата. Посрещна ни един любезен екскурзовод. Той ни обясни, че в пещерата „Бачо Киро” има два маршрута – къс – около 300 метра, който се минава за около половин час и дълъг – близо 4 километра, който се минава за час и половина, но трябва да сме група поне от 15 човека. Хванахме късия маршрут, защото нямаше други хора и нямаше как да се сформира група. Обясниха ни от къде да минем и че можем да стоим в пещерата докато им приключи работното време.

Пещерата представлява истински подземен дворец с 12 зали, всяка с име, история и легенда. А ето и имената на залите: „Предверието”, „Дъждовната зала”, „Концертната зала”, „Медузите”, „Мечата пързалка”, зала „Поп Харитон”, „Срутището”, „Мечата поляна”, „Самотният сталактон”, „Чистилището”, „Тронната зала” и „Приемната зала”. За „Чистилището” се вярва, че пречиства от грехове, ако се провреш през тясната дупка в стената. В „Мечата поляна” е открит скелет на пещерна мечка с височина 3 метра и от пещерна хиена. Поради отдръпването на водите на подземната река, скалата отвътре се е надупчила. Това е първата благоустроена пещера за посещения. Кръстена е така,защото в нея са се укривали въстаници и е дала своя принос за освобождението на България.
Продължение »

Публикувано в категория: А-З, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи