Да посетиш Варна в края на ноември едва ли е най-интелигентният избор на дестинация, но понякога интелигентността отстъпва на случайността, а и миналата 2011 г. се отличаваше с мрачни или дъждовни снимки, така че още малко намръщено небе, мъгла или дъжд не са от значение. Разбира се, както винаги преди всяко пътуване, даже и съвсем кратко, правя някакви планове – какво ще посетя, какво искам да снимам, за какво ще разказвам. Много често плановете се променят, но това си е в реда на нещата.
Във Варна стигам в късния предиобед. В навечерието на Коледа е, но не се старая да снимам коледната украса, пък и с моя старичък домашен апарат едва ли снимките ще се получат. Избирам да започна от катедралния храм “Свето Успение Богородично”, един от символите на морската столица. На входа, разбира се, ме посреща табела – “Снимки – 6 лв”. Аз съм цар на контрабандните снимки, ще си щракна някоя без шестте лева. Не би! Навсякъде сноват бдителни отчета, нищо не можах да щракна, даже не се и опитах.
Църквата е прекрасна, личи разбира се руското влияние – импозантност, разкош, разточителство, стенописите – обновени, май пишеше кога, но изобщо не обърнах внимание, защото чаках подходящия за снимка момент. Църквата е строена след Освобождението, руското влияние е заради това, че населението искало да демонстрира близост с освободителите и творците копирали пищния имперски стил. Материалите за църквата били предимно от Варненско – чета в официални сайт на храма – освещаването станало в присъствието на Александър І Батенберг. Всъщност князът сам избрал настоящото място за храма. Добър избор, днес на почти всички снимки от Варна катедралата се вижда. Майсторът – Уста Генчо Кънев, бил от Трявна.
От другата страна на булеварда, точно срещу катедралата се намира часовниковата кула на Варна, тя е великолепна пищна красавица, която няма нищо общо с възрожденското достолепие на кулите от балканските градчета. Преди стотина години това била най-високата постройка в морския град, часовникът в нея е английско производство. Продължение
