Докосване до Италия (част 3)

Към Докосване до Италия (част 1)
Към Докосване до Италия (част 2)

Помпей 22.10.2012
Казахме „до скоро” на Рим и след 250 км пристигнахме в Помпей по обяд. Настанихме в неголям семеен хотел обслужван от мама, татко, щерка и син и никой не говори английски, но нали затова имаме по две ръце. Предложиха ни да вечеряме в техния ресторант, ще има телешко и риба. Поръчахме и от двете, за рибата ще разкажа по-късно и тръгнахме към Везувий. Близо до централния вход за руините има офис на фирма UNICO, която срещу 10 евро двупосочен билет и 7 евро входен билет те докарва с автобус до паркинга на 1000 м под кратера. Между другото, горе на входа билетът струваше 8 евро. Докато чакахме часа за тръгване, се появи и съмнителен тип с бусче и с по-изгодно предложение за транспорт, но бяхме прочели по форумите, че има голяма вероятност да ни закара до кратера и да ни зареже там, въпреки заплащането на двупосочен билет. Автобусът се изкачва по склоновете на вулкана по тесен път с много завои и на всеки завой сигнализираше с клаксон. Между пътниците имаше семейство с малко дете, което на всяко бибиткане се заливаше от смях и в един момент всички започнахме да се смееем с него. Слязохме на паркинга под кратера и от там по широка алея с пуфтене за около 30-40 мин. се качихме горе.

Това е първият вулкан, с който се виждаме „очи в очи”. Впечатляващо! Покрай целия огромен кратер има обезопасена пътека, а долу, в ниското се виждат Помпей и околните селища. Склоновете на вулкана са гъсто населени и местните продължават да строят къде законно, къде не. Преди няколко години бил приет закон за ограничаване на населението в района на Везувий и правителството предложило по 30 000 евро на всяко семейство, което се съгласи да се изсели. Това направили само около 2000 семейства. Почвата е много плодородна и казват, че се събират три реколти през годината. Тук още от античността се прави виното Лакрима Кристи дeл Везувио (сълзата на Христос), което беше опитано от нас с изследователска цел. Няколко избрани бутилки пропътуваха дългия път до дома, за да бъдат споделени с поддържащия екип.

Точно заради гъстата населеност Везувий се приема за един от най-смъртоносните вулкани, защото при изригване ще загинат много хора. Негов е и призът за трите най-мощни изригвания в Европа.
Вулканът е висок 1 277 м, кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1 400 м., но тези параметри се променят с всяко изригване.

Везувий си е изригвал периодично повече от 12 000 години. През последните 20 века е изригвал над 100 пъти. Най-известното изригване през 79 г. е унищожило Херкулан и Помпей. През XX в. са регистрирани шест големи изригвания, последното от които е през март 1944 г. и въпреки, че е сравнително слабо са загинали 45 души, съсипани са няколко села и са унищожени над 80 американски бомбардировачи в разположената наблизо база на съюзниците. Вулканичната пепел тогава се вдига на 5 км в небето и по-късно стига чак до Албания. В наши дни според сеизмолозите се отчитат около 700 леки труса годишно.
Продължение »

Публикувано в категория: Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Докосване до Италия (част 2)

Към Докосване до Италия (част 1)

Лука 18.10.11

Лука е един от най-добре съхранените средновековни градове в Италия. Известен е с изцяло запазените си градски стени от 15-17 век и това е така, защото никога не са били използвани за защита на града.

Основна забележителност на Лука е катедралата Сан Мартино. Има легенда, която обяснява, защо всички колони на фасадата са различни. По време на строежа жителите на Лука обявили конкурс за най-добра колона. Всеки участник направил по една мостра, а съветът и гражданите решили да одобрят всички предложения при условие, че няма да бъдат заплатени на авторите. Така за строежа били използвани всички колони.

В катедралата, в специален осмоъгълен параклис се съхранява най-ценната реликва в Лука – “Светото лице”. Това е разпятие от кедрово дърво с образа на Исус и според легендата, е изсечено от Никодим от Ариматрея, очевидец на Христовото разпятие. Никодим, опасявайки се за живота си, ако го хванат с разпятието, го оставил на борда на кораб без екипаж, и се помолил вятърът да го отведе до безопасно място.

Епископът на Лука пък получил видение в съня си, успял да намери кораба и донесъл разпятието в Лука някъде през 782 г. С риск много да ни се скарат, успяхме да го снимаме. Да ме прости Господ, ама мургавичък ми се видя, сигурно с времето е потъмняло дървото.

Пиза 18.10.11

Утро, капучино, 30 км и сме в Пиза.
Там бих се върнала отново – толкова е приветливо, светло, бяло, необичайно и кулата наистина е наклонена. Хората се забавляват в стремежа си да се снимат, подпирайки кулата. И аз я подпрях. Дано оцелее още дълго време!

Как наднича само – ей, а мен забелязахте ли ме? Продължение »

Публикувано в категория: Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Докосване до Италия (част 1)

Големите европейски градове не ме привличат особено. Исках да видя Матера и Алберобело с уникалните трули. Но, за да стигнем до там минахме през Венеция, Флоренция, Пиза, Рим и Помпей. Пътешествието ни започна от София с упоритите опити на навигацията да ни прекара през Румъния и с мазните му натяквания: – ще промените ли посоката!? Пътуването продължи дванадесет дни, през които наистина успяхме само да се докоснем до Италия.

Първият ден премина в път. София – Венеция почти 1200 км за 12 часа по скучни магистрали и малко мотаене докато си намерим хотела.
Ако някой се интересува, може да се спести словенската магистрална винетка от 35 евро, като от Риека се преминава към 30 км обикновен път в Словения до Рупа и от там Триест.

Венеция 16.10.11

Когато пътувам се опитвам да не си изграждам предварително представа за дадено място, но за Венеция има толкова много написано, че е невъзможно да се абстрахираш от емоциите на другите хора, били там. Въпреки, че беше средата на октомври, градът беше пълен с народ. Тук през лятото сигурно е невъобразима лудница.

Венеция е разположена върху около 118 малки острова в плитка соленоводна лагуна на Адриатическо море между устията на реките По и Пиаве. Данни сочат, че там е съществувало селище от V в. пр. н. е., а градът е създаден през IX в. През Средновековието Венеция е република – град-държава оглавявана от дожи. Като независима държава е съществувала между 9 и 18 век. В годините на разцвет Венеция е имала 3000 търговски кораба. По-късно за кратко е била владение на Австрия. През 1932 г. се отваря автомобилен и ж.п. мост между града и континента и това допринася за развитието му като туристическа дестинация.

Градът и лагуната са в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Венеция наистина е уникална, както като сгради, така и като начин на построяване. Основите ѝ са дървени подпори (пилоти). Поради това, заради слягането на почвата и глобалното затопляне, Венеция е застрашена от наводнения и е известно, че бавно потъва. Затова и побързахме да я видим.

Венеция не е голяма, за един ден могат да се видят основните места. Хотелът ни беше във Фаваро Венето, за 20 мин. стигнахме до Piazzale Roma и от там продължихме пеша.

Градът има 180 канала и 450 моста. Един от тях е моста Риалто или “моста на въздишките” – най-старият мост над Големия канал. Първоначално е бил дървен. Веднъж е изгорял по време на бунт, възстановили го, но по-късно рухнал под тежестта на тълпата, която наблюдавала от него парада на лодките. През 16 век отново го построяват, вече като арковиден каменен мост.

Мостът Риалто

Мостът Риалто

Висок е 7,5 метра и е на 28 метра над Големия канал. Наричали го така заради въздишките на осъдените, които минавали по него от Двореца на дожите към затвора и за последен път виждали Венеция. Сега по него има магазини, както и на моста “Понте Векио ” във Флоренция, който щяхме да видим през следващия ден. Малко е сбутан между сградите, но в този град липсата на пространство е навсякъде. Чудя се как зареждат магазини и заведения през тесните улички, а да отглеждаш голямо куче там е предизвикателство.
От моста се открива прекрасна гледка към Канале Гранде.

Канале Гранде

Канале Гранде

Канале Гранде

Канале Гранде

Канале Гранде е с дължина около 4 километра и е основен воден път през историческата част. Минава под 3 моста: Риалто, Скалци и Моста на Академията. Ние видяхме само Риалто.
Продължение »

Публикувано в категория: Венеция, Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи