С автомобил до Средна Азия през 2015 година (4)

Към С автомобил до Средна Азия през 2015 година (3)

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, след което направихме обиколка на Азербайджан.

От Азербайджан влязох в Русия и пътувайки към Казахстан минах транзит през Южен Дагестан, тъй като вече бях разгледал региона покрай брега на Каспийско море. Спрях се в град Кизляр, разположен в северната част на тази република, до границата с Чечения.

Кизляр е основан в началото на 18-ти век като руска крепост на река Терек. Има интересен Градски исторически музей и Музей на казашкия бит и култура. Кизляр става известен на света през 1996 година, когато тук е извършено нападение от чеченски терористи и са взети заложници, при което загиват над 50 човека.

Мемориала в памет на загиналите граждани при чеченския терористичен акт през 1996 година

Мемориала в памет на загиналите граждани при чеченския терористичен акт през 1996 година

Музеят на историята на град Кизляр

Музеят на историята на град Кизляр

Република Калмикия

Калмикия е разположена северозападно от Каспийско море и заема територия от   76 хил. км² (2/3 от площта на България). Населението е само 300 хиляди души. Икономиката се основава на животновъдството, леката промишленост, добива на известни количества нефт и природен газ, машиностроенето. Моите впечатления са, че това е доста беден регион на Русия.

Бих казал, че калмиките са монголците в Европа, изповядващи будизма. Калмикският език е сроден на монголския. Този народ се е заселил в Европа след татаро-монголските нашествия. През 17-ти и 18-ти век тук е съществувало Калмицкото ханство, което е водело успешни войни с казахите и с татарите в Кубан и Крим. През 70-те години на 18-ти век ханството е ликвидирано и окончателно присъединено към Русия. През съветския период съществува Калмикска автономна съветска социалистическа република. От 1992 година Калмикия става република в състава на Руската федерация. Най-висшето длъжностно лице се нарича Глава на Републиката, а не президент. Парламентът носи наименованието Народен Хурал, също както е в Монголия.

Степите на Калмикия ми се видяха неплодородни и безлюдни. В източната част на републиката те преминаваха в същинска пустиня.

Моят Опел в степите на Калмикия

Моят Опел в степите на Калмикия

Продължение »

Публикувано в категория: Без категория, И-О | Тагове: , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

С автомобил до Средна Азия през 2015 година (3)

Към С автомобил до Средна Азия през 2015 година (2)

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, след което разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ.

Азербайджан

Преминаването на границата между руската република Дагестан и Азербайджан стана сравнително бавно. Когато всичките ми документи бяха проверени и трябваше да платя застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, служителят на гишето каза, че трябвало да получа разрешение за влизане в страната от началника на смяната. Намерих този началник, обясних му че трябва да даде разрешение на служителя си и му показах паспорта, визата и документите на колата. Той нищо не каза, а тръгна да обикаля граничната зона и да си говори с разни хора. На три пъти му напомних, че го чакам, но без никакъв резултат. Като му гледах физиономията на „уял се“ граничен чиновник ми стана ясно, че чака да му „бутна“ пари. Явно сам не смееше да си поиска рушвет. Аз пък се правех, че не ми е ясно какво иска и продължавах да чакам. След повече от половин час мотаене се появи някакъв по-голям началник, пред когото пак поставих въпроса, че чакам разрешение. Двамата погледнаха документите, новопоявилият се каза, че визата ми е наред. Едва тогава началникът на смяната промърмори нещо от рода на „ами щом всичко му е наред де взема да го пусна“ и се обади на гишето да ми оформят документите за влизане в Азербайджан.

Разглеждах Азербайджан в продължение на 8 денонощия като пропътувах 2100 км. през тази държава. Посетих 20 града и селища със забележителности.

Маршрутът през Азербайджан

Маршрутът през Азербайджан

Азербайджан е разположен на западния бряг на Каспийско море като заема региона на източен Кавказ. Географски той се намира в Югозападна Азия. Така е според класификацията на ООН. Политически, обаче, страната се причислява към Европа. От 2001 година Азербайджан е член на Съвета на Европа.

Територията на страната е 86,6 хил. км², т. е. 4/5 от площта на България. Населението нараства бързо през последните години и вече наближава 10 милиона души. Това е 1,4 пъти населението на България. Азерите са над 90 на сто от жителите на страната. Езикът им е от тюркската езикова група и е сроден на турския език. Ислямът е официалната религия като 99% от азербайджанците са мюсюлмани.

Съвременен Азербайджан е независима държава от 1991 година, като преди това е република в състава на Съветския съюз. В началото на 90-те години на миналия век страната губи областта Нагорни Карабах (посетих го през 2012 г.) след кръвопролитни военни действия.

Икономиката е добре развита, на първо място добива на нефт и природен газ. Основните индустриални отрасли са нефтопреработката, химическата промишленост, машиностроенето, черната и цветна металургия, хранителната и леката промишленост. Азербайджан е сред държавите с най-бързи темпове на икономическо развитие. Съответно и жизнения стандарт на населението постоянно се повишава. По мои наблюдения, средното жизнено равнище е близко до нашето в България. Озадачи ме обаче огромната разлика между богатите и бедните региони на страната. Столицата Баку впечатлява с високия стандарт, за разлика от изключително бедни райони в Кавказ и в южната част на страната, през които минах. Като турист зад волана на автомобил не мога да пропусна състоянието на пътната мрежа. От една страна са главните пътища, които са обновени и са в много добро състояние. От друга страна са пътищата в бедните региони, които на доста места са разбити. Пропътувах десетки километри по пътища без асфалтово покритие, а само трамбован чакъл. В тези слабо развити места почти липсваха и указателни табели за ориентиране на шофьорите.

Навсякъде в Азербайджан ми правеше впечатление утвърждавания култ към личността на Гейдар Алиев. Той е президент до смъртта си през 2003 година, след което за президент е избран синът му Илхам Алиев.

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Почти във всеки град централният площад се казваше „Гейдар Алиев“ и се извисяваше паметник на същия. В допълнение имаше и музейни комплекси, посветени на Гейдар Алиев и ролята му при изграждането на съвременен Азербайджан.

Разговарях четири пъти с различни хора като се интересувах от живота в страната. Единият беше собственик на магазин, от 1992 година се занимава с частен бизнес и беше много доволен от положението си. Вторият човек беше уредничка в музеен център, посветен на Гейдар Алиев. Тя представяше всичко в „розова“ светлина и според нея не съществуват социални проблеми. Третият беше обикновен работник по поддръжката на планински път в Кавказ. Той каза, че работи 12 години на това място и знае колко много пари се отпускат ежегодно за поддръжката и ремонтите на този 60-километров път. Според него само една трета от сумите се влагат в пътя, а останалите отиват в джобовете на държавните чиновници и собствениците на фирмите, извършващи ремонтите: „За тези 12 години колко бизнесмени и чиновници си построиха големи къщи и си купиха луксозни автомобили с парите от пътя. А ние работим за 150-200 долара на месец и мизерстваме.“ Според този работник много хора живеят бедно и трудно. Четвъртият продаваше чай, кафе и безалкохолни напитки в двора на дома си до плаж на Каспийско море. Той се оплака от корупцията. Искал да направи магазин с кафе там и подготвил проект с обосновка колко работни места ще открие. За всяко едно разрешително, обаче, му искали рушвети. Писал оплакване до министерството в Баку, но оттам върнали писмото на местно ниво за решаване. И държавните чиновници сега започнали да му искат още повече пари за разрешителните. Няколко пъти той употреби израза „Повсюду говна“ („Навсякъде лайна“), визирайки корупцията в страната.
Продължение »

Публикувано в категория: Азербайджан | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

С автомобил до Средна Азия през 2015 година (2)

Към С автомобил до Средна Азия през 2015 година(1)

След Сочи маршрутът ми продължи през Северен Кавказ и опознаване на руските републики в този регион: Адигея, Карачаево-Черкеската република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Те заемат територии между Черно море и Каспийско море в северната част на Кавказката планинска верига и предпланините на Кавказ.

Всяка от републиките има значителна самостоятелност и притежава всичките атрибути на държавната власт: парламент, правителство, президент, столица, национално знаме, химн, герб.

В тези южни републики, принадлежащи към Руската федерация, ми направиха най-силно впечатление две неща. На първо място бях поразен от силната ислямизация на населението (с изключение на Осетия). Имах усещането, че спазването на мюсюлманските религиозни норми е по-силно отколкото в светска Турция. На някои места се чувствах почти като в Иран: жените бяха покрити с бурки (забрадки) и с дълги дрехи до глезените, както и множество нови джамии с молещи се в тях мюсюлмани. Например, в чеченската столица Грозни ми направиха забележка, че не мога да ходя с туристически панталони до коленете и трябваше веднага да отида до автомобила за да си обуя дълъг панталон. На второ място, обърнах внимание на ниския жизнен стандарт в севернокавказките републики. Там хората живееха доста по-бедно, отколкото тези в останалата част на Русия. Изключение правеше Чечения, където централната власт „налива“ много пари.

Република Адигея е разположена в западната част на северокавказкия регион. Населението е под половин милион, като адигейците са една четвърт от него. На практика адигейците са сродни на черкезите и изповядват мюсюлманската религия. Руснаците са 60% от населението, а в републиката живеят още украинци, арменци и кюрди. Развити са селскостопанското производство и леката промишленост.

Майкоп е столицата на тази република. Има 150 хиляди жители. В града функционират два държавни университета. Работят няколко машиностроителни предприятия и доста заводи от леката промишленост. От архитектурна гледна точка нямаше особени забележителности и адигейската столица приличаше на обикновен провинциален град.

Новата сграда на Адигейския държавен университет

Новата сграда на Адигейския държавен университет

Карачаево-Черкеската република е с население близо половин милион, състоящо се от 80 националности. Две трети от жителите на републиката са представители на местните народи: карачаевци, черкези, абазини, ногайци. В северната част на републиката са развити химическата, машиностроителната и леката промишленост. На юг преобладава селскостопанското производство.

С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

Карачаевск е беден малък град с обновена централна част и занемарени крайни квартали.

В градския парк на Карачаевск

В градския парк на Карачаевск

Теберда е малко планинско селище в Кавказ.

Езерото Кара-Кел в Теберда

Езерото Кара-Кел в Теберда

Столица на републиката е град Черкеск, който има 125 хиляди жители. Основан е през първата половина на 19-ти век. Побратимен е с българския град Пещера. Местният краеведчески музей разполагаше със скромна експозиция. Централната пешеходна зона беше доста добре оформена и приятна за разходка и отдих. Най-много народ се беше струпал на градския пазар, който имаше ориенталски вид и където цените бяха доста ниски.
Продължение »

Публикувано в категория: Русия | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи