Одрин – градът на…

Одрин

Одрин

Вероятно първото нещо, което ви идва наум за продължение на заглавието „Одрин – градът на…”, е евтиният прах за пране. Повечето наши сънародници посещават близкия до страната ни турски град основно заради шопинга – така модерна в последните години дума в българския език. Обикновено освен прах за пране от там се купува омекотител, тоалетна хартия, баклава, локум и кори за баница от складовете; както и дрехи от аутлетите (о, „език свещен на моите деди”!) на известни марки.


Голяма част от българите ходещи до Одрин не се интересуват, че той заема второ място в света след Флоренция по концентрация на археологически паметници и забележителности, и е бил столица на Османската империя. В града има много любопитни неща за разглеждане, но водещият мотив на посетителите му е изгодното пазаруване.

След дълго избиране на организирани екскурзии до Одрин, се случи с така, че първо визитирахме (поредната чудесна българска дума) Истанбул. Донякъде се оказа грешка, защото Одрин е прекрасен, но разбира се, не може да се сравнява с милионния мегаполис на два континента и две морета. Навярно, ако най-напред бяхме видели близкия до България град, впечатленията ни щяха да са по-други. Но въпреки всичко, Одрин наистина заслужава да се посети.

Търсейки подходяща екскурзия разбрахме, че ще се наложи да съчетаем културния туризъм с шопинг, просто защото друго не се предлага с тръгване от нашия град – Стара Загора.
И така, в първото съботно утро на любимия ми месец – април, с моя приятел поехме към Одрин, или Едирне на турски език. Чувала съм да го наричат Града на мостовете, и още преди да навлезем в него останахме възхитени от старинните каменни мостове над Тунджа. Много ми напомниха на този в Свиленград. Бях чела в интернет, че са девет, но видяхме само два и успях да снимам единия от автобуса.

Одрин

Одрин

Водачката на групата ни информира, че има възможност за посещение на Музея на здравето, но освен нас нямаше други желаещи и това мероприятие отпадна. Дано все някога успеем да го осъществим.
Първата ни спирка в Одрин беше в българската църква – „Св. Св. Константин и Елена”.
Продължение »

Публикувано в категория: Турция | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Щастливите хора на Тайланд

Прелитането на около 8 000 км през 21 в. е обичайно и приятно за всеки оптимист. Разглеждайки картата, обаче, земните километри са повече в действителност. Пътят се вие в планински ждрела, плува в бързи – големи и малки реки, преминава в китни равнини, високи плата и плодородни низини. Видяла съм приблизително 20 страни от общо около 200 на планетата, така че дали на изток или на запад, на север или на юг – посоката ми за пътешествие все ще бъде вярна. Е, аз избрах югоизток и конкретно екзотичния Тайланд. Около 5 пъти по-голяма по площ и приблизително 10 пъти по-населена от България тази страна респектира не само с размерите си. Впечатлява с различна и многообразна природа, забележителна и горда история, усмихнати и слънчеви хора. Десетината дни не бяха достатъчни за опознаването на Тайланд. Посещавайки десетки от стотиците храмове, шмугвайки се в джунглата или къпейки се в едно от моретата, преминавайки през многолюдния и пъстър Банкок, може да се каже, че докосването до тази земя е било вълнуващо, запомнящо се, неповторимо.


Сядайки да пиша за Тайланд си мисля – какво е най-забележителното, най-стойностното, което преживях? Особено трудно е, когато има много и разнообразен „суров материал”. Приблизителна природа има в близките индокитайски страни на еднаква географска ширина. Будистки храмове – и на други места. Може би фактът, че не е била колонизирана, като съседните държави е отличаващ. Като изключим окупацията от японски войски през Втората световна война, но след приключването се обявява независимостта й. Което пък означава далновидна и гъвкава политика. Събирайки във фокус всичко видяно и преживяно, за мен най-важното е, че хората са изключително дружелюбни, усмихнати, позитивни.

Празник на залеза

Празник на залеза

Децата и учениците са спокойни и ведри, с респект към своите родители и преподаватели. С различни униформи, според училищните изисквания, спретнати и с неподправени лъчезарност и любопитство.

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Повечето тайландци, неразбиращи друг освен тайския език се опитват с мимики и жестове да подскажат своята добронамереност. Навсякъде усмивката не слиза от лицата им. Семпли, явно непретенциозни и доволни в своето скромно и доста бедно съществуване, те оставиха у мен завинаги най-топли чувства.
Продължение »

Публикувано в категория: Тайланд | Тагове: | Коментарите не са разрешени

“Светлина от Изтока” – разкази за Китай

Приятели, читатели,

Излезе от печат първата книга на Наталия Бояджиева -“Светлина от Изтока” – разкази за Китай. Първите разкази на Наталия за Китай видяха бял свят в Poblizo.com, затова с радост препоръчвам книгата.

kniga

В книгата авторката е събрала 48 свои пътеписа от Китай.

„Виждаме живота от два различни ъгъла – българския и китайския. Съпреживяваме радостта да намерим път към другия и особеното чувство, че в сърцето ни се е отворило трето око – окото на приятелството. Книга за далечната екзотична страна и за приятелството – по детски чисто“ – пише в рецензия за книгата писателят Захари Карабашлиев.

Към книгата е вложен DVD диск с аудиозаписи на репортажите и още много снимки на описаните места, събития и ритуали в Китай. Цената й е 24 лв.

Книгата може да се намери в НДК – 1 етаж, кафе клуб “Перото”, който е денонощна книжарница и във верига книжарници “От А до Я” в София.

Публикувано в категория: Китай | Тагове: , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи