Одрин
Вероятно първото нещо, което ви идва наум за продължение на заглавието „Одрин – градът на…”, е евтиният прах за пране. Повечето наши сънародници посещават близкия до страната ни турски град основно заради шопинга – така модерна в последните години дума в българския език. Обикновено освен прах за пране от там се купува омекотител, тоалетна хартия, баклава, локум и кори за баница от складовете; както и дрехи от аутлетите (о, „език свещен на моите деди”!) на известни марки.
Голяма част от българите ходещи до Одрин не се интересуват, че той заема второ място в света след Флоренция по концентрация на археологически паметници и забележителности, и е бил столица на Османската империя. В града има много любопитни неща за разглеждане, но водещият мотив на посетителите му е изгодното пазаруване.
След дълго избиране на организирани екскурзии до Одрин, се случи с така, че първо визитирахме (поредната чудесна българска дума) Истанбул. Донякъде се оказа грешка, защото Одрин е прекрасен, но разбира се, не може да се сравнява с милионния мегаполис на два континента и две морета. Навярно, ако най-напред бяхме видели близкия до България град, впечатленията ни щяха да са по-други. Но въпреки всичко, Одрин наистина заслужава да се посети.
Търсейки подходяща екскурзия разбрахме, че ще се наложи да съчетаем културния туризъм с шопинг, просто защото друго не се предлага с тръгване от нашия град – Стара Загора.
И така, в първото съботно утро на любимия ми месец – април, с моя приятел поехме към Одрин, или Едирне на турски език. Чувала съм да го наричат Града на мостовете, и още преди да навлезем в него останахме възхитени от старинните каменни мостове над Тунджа. Много ми напомниха на този в Свиленград. Бях чела в интернет, че са девет, но видяхме само два и успях да снимам единия от автобуса.
Одрин
Водачката на групата ни информира, че има възможност за посещение на Музея на здравето, но освен нас нямаше други желаещи и това мероприятие отпадна. Дано все някога успеем да го осъществим.
Първата ни спирка в Одрин беше в българската църква – „Св. Св. Константин и Елена”.
Дворът ѝ е много поддържан и като цяло мястото е изключително приятно.
Одрин
Вътре в храма запалихме свещички за здраве, а отвън си направихме снимки за спомен.
Одрин
После дойде ред на шопинг частта от нашата екскурзия. Няма да се спирам подробно на нея, защото не мисля, че фактът да закупиш изгодно прах за пране или дреха на половин цена заслужава отделено внимание в пътепис.
Така че, ще се пренесем директно в центъра на града по обед. Много бях слушала за Одрин преди да го посетя, и определено мненията, че си струва единствено заради евтините покупки надделяваха. Ние обаче останахме с други впечатления. Градът е уютен и интересен. Заслужава си, човек да си направи разходка из него – има какво да се види.
Въпреки това, в Одрин трудно може да усетите духа на турската култура по ред причини. Първата от тях е близостта му до България – намира се на около 15 километра от границата, поради което е много посещаван от наши туристи (или по-правилно шопинг маниаци). На всяка крачка чувахме българска реч, много по-често от турската. Из центъра беше пълно с наши сънародници, дори видяхме познати хора от съседни градове…
Повечето търговци говорят български, някои от които доста приличен. В много от заведенията и магазините има надписи на нашия език. С две думи – човек трудно усеща, че не е в България.
Поради близкото разстояние на Одрин до Гърция, в града се срещат и надписи на гръцки език. Някои от търговците пък говорят руски. Разхождайки се из града, на моменти човек забравя, че е в Турция…
Центърът на Одрин е очарователен – с пешеходната си алея с магазинчетата и заведения за хранене, с красивите си джамии и други сгради, и с многото си причудливи фонтани. Неслучайно Одрин е известен и като Града на фонтаните.
Одрин
Одрин
Постройките в централната му част са интересни – някои са типично ориенталски, други много напомнят на българския възрожденски стил.
Одрин
Спрямо архитектурата човек трудно може да се ориентира в коя държава се намира.
Одрин
Одрин
За Одрин казват, че е и Града на лалетата, същото чух и за Истанбул. Не знам кое е вярното, но предвид, че лалето е символ на Турция, не мисля, че е нередно да има повече от едно селище, отредено на красивото цвете. На много места в Одрин видяхме градинки с чудни шарени лалета. В центъра е поставена и статуя на пролетното цвете. Хубава е, напомни ми за подобна на розата в Казанлък.
Одрин
Някъде четох, че казват на Одрин и Град на плодовите сапуни. Последните се продаваха на доста места. В първия момент, в който ги видях дори не разпознах, че са сапуни, изглеждаха като инстински плодове. Прочетох надписа на турски „sabun” и тогава разбрах какво всъщност представляват въпросните предмети.
Освен на мостовете, фонтаните, лалетата, и плодовите сапуни, Одрин се слави и като Града на тава джигера. Това е местно ястие, което преведено на български означава пържен дроб. Приготвят го единствено там. Нашата водачка ни спомена, че хора от Истанбул идват до Одрин само за да опитат този специалитет. Казват, че да идеш до Одрин и да не пробваш тава джигера, е като да идеш до Рим и да не видиш папата. Решихме, че трябва да вкусим това кулинарно чудо. Поднесоха ни го заедно с чинийка лют доматен сос.
Одрин
Наистина е вкусно и заслужава да се опита. Дори приятелят ми, който по принцип не обича пържен дроб, го хареса.
Освен за тава джигера, друга сентенция, която бях чувала за близкия до България град е „Да идеш до Одрин и да не влезеш в Селимие джамия е като да идеш до Рим и …” сещате се нататък. Решихме, че трябва да спазим и това.
За Селимие се говори, че е най-красивата джамия в Турция. Дали е така не мога да кажа, защото съм посетила още единствено Синята джамия в Истанбул, и тя определено много ме впечатли. Но според мен Селимие е доста по-красива и величествена, както отвътре така и отвън.
Одрин
Одрин
Одрин
Одрин
Одрин
Одрин
Вечер е чудно осветена – видяхме я от пътя, когато отивахме към Истанбул. Джамията има четири минарета, които са така построени, че в някои перспективи изглежат като две.
Стоежът на Селимие е дело е на архитекта Мимар Синан, чийто паметник се намира на около 200 метра пред храма.
Одрин
Говори се, че въпросният човек бил от български произход (то за кого ли вече не е изказано подобно предположение!), но няма категорични доказателства.
Освен Селимие в Одрин има още няколко мюсюлмански храма, сред които най-много ни хареса Ески джамия. Ще я посетим при следващото си ходене до Одрин.
Одрин
Градът е известен и с това, че се намира в близост до вливането на Арда и Тунджа в Марица. Дано някога успееем да видим как трите реки стават една.
Тръгнахме си от Града на лалетата, на мостовете, на фонтаните, на плодовите сапуни, на тава джигера… (да не пропуснем – и на евтиния прах за пране) заредени с приятни впечатления, нови познания и желание да го видим пак.
Одрин
Автор: Ивелина Желязкова
Снимки: Ивелина Желязкова