Израел (част 1)

От много време Израел беше в плановете ни за пътуване като интересно и мистично място. Измислих маршрута, събрах приятелите, а за същинската организация – хотели, трансфери и екскурзоводи си имаме специалист по тези въпроси, най – сериозният човек в сферата на туризма – Радост от Алфатур – Пловдив. И по случай кръглата годишнина на съпруга ми, тръгнахме…
Получи си се едно интересно пътуване. Наистина като приказка.

Като започнеш първо с параноичните проверки по летищата от техните Security, в резултат на което, на връщане се озовахме посред нощ на летище София без никакъв багаж. Ама, аз си гледам ведро на нещата – викам – ” Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите”. След всички проверки, се оказа, че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Клюката /от вече препатили/ донесе, че ги задържат в една стая за 24 часа, ако ще гърмят, да гърмят. Ако не гръмнат – си ги провождат по живо – по здраво. Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че имам едни красиви червени табелки с адресите, ама … арабски, от авиолиниите на ОАЕ. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се явява ефектът с червеното и онова рогато животно :) Куфарите ни ги донесоха след няколко дни и въпросните табелки бяха изкривени и усукани, по причина, че са от доста здрав материал. Та така – лошата и добрата фея, с превес на втората.

Иначе, всичко останало беше чудесно, много добре организирано, нищо че доста неща ми се видяха странни.

Тел Авив, Ерусалим, Хайфа са едни прекрасни градове. Толкова е чисто, толкова е подредено, толкова няма никакъв прах, че просто удивлява. В Израел на 22000 кв.км. живеят 7 000 000 души – колкото у нас, на 5 пъти повече площ. И от тия 22 000, една трета, че да не е и повече, е пустиня. Обработваеми са само 22% от територията на страната.

И в същото време има излаз на три морета – Средиземно, Червено и Мъртво. Понякога си броят и Галилейското за море, но то е сладководно и си е езеро. Там също има чудесни плажове и яхтени пристанища, но неговото предназначение е друго. По сложна система от тръбопроводи с питейна вода се снабдява цялата страна.

Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат, всичко е качествено. Останахме изненадани, като разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи за качеството. Даааа, това му е работата – да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята – много вкусна, близо до нашата и много разнообразна. А каквото остане и не се изяде – носи се в синагогата, за бедните.

Огромна доза учуденост и възхита предизвика у мен израелската система за напояване – до всяко стръкче цвете, храстче или плодно коренче, до всяко дърво, до всяка тревичка води маркуч. Някъде прочетох, че по тази причина наричали Израел – ” страна на маркучите”. До всяко растение има дупчица, от която за единица време изтичат точно определен брой капчици вода. Толкова пестеливо, толкова рационално е организирана системата за напояване, че чак ти става съвестно да се плацикаш под душа, знаейки, че тук водата е с цената на златото.

Почти навсякъде, освен на английски, можеш да се разбереш и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на този език. С една дума – гладен и жаден не може да остане човек, нито да се обърка.

Кацнахме на летище Бен Гурион, огромно и красиво. Хотелът, който си бяхме избрали – Мetropolitan, приличен, като за една нощ – добре. Крайната точка на пътуването ни беше Ейлат, като щяхме да пресечем цялата държава, разглеждайки по пътя си всичко набелязано.

Тел Авив - хотелът

Тел Авив - хотелът

Разбира се, започнахме с обиколка на Тел Авив.
Яфо е старата част на Тел Авив и подслон на българските евреи. Снимахме се със статуята на Наполеон и с невероятната гледка към града. Християните свързват Яфо с живота на Свети Петър, на когото е посветена едноименната църква в града.

Яфо, Тел Авив

Яфо, Тел Авив

Градът има колоритно пристанище (според някои историци е най-старото в света), квартал на художниците, и многобройни галерии и класни магазини. Невероятно красиво място е крайбрежният булевард на Тел Авив, който е проектиран от архитекта на ивицата Копа Кабана в Рио.

Яфо, изглед към Тел Авив

Яфо, изглед към Тел Авив

Следваща ни цел е Тиберия.
По пътя стъпихме и в Цезарея – едно от най-древните пристанища на Средиземноморието и един от най-красивите градове в Израел от римо-византийските времена. Цезар Август подарява земята на на Ирод Велики, който построява град и го нарича на неговото име. В Цезарея е имало всичко възможно за развлечения, създадено от гръко – римската култура – нимфиони, хиподрум, цитадион, бани, театрон, амфитеатрон.

Виждаме широки улици, украсени с колонади и скулптури, езически храмове, аквадукти, пристанищни и административно-стопански постройки с прекрасни мозаечни подове. Цезарея е и първата ни стъпка по святите за християните места – оттук е тръгнало християнското движение към Европа, тук са стъпили апостолите Петър и Павел, тук е бил намерен „Светият Граал”, от който, според преданието, е пил Исус по време на Тайната Вечеря.

Не след дълго, пред нас се откриват склоновете на легендарната планина Кармел, Святата планината, в която Пророк Илия се е сражавал и победил злото. Там е пещерата, в която пророкът живеел – на склона Стела Марис.

Свежо зелено е всичко наоколо и един невероятно красив бряг, където още по време на римската епоха е основан градът Хайфа. Легендата твърди, че името произлиза от „ хоф яфе „ съчетание на думи, което наистина означавало красив бряг на иврит.

Хайфа

Хайфа

Днес Хайфа е трети по големина град на Израел, след Тел Авив и Йерусалим и пети по красота измежду Средиземноморските градове. Сравняват го с Барселона, но лично аз смятам, че Хайфа е по – красив. В смисъл – по близо до естественото, до природата. Въпреки че, те са толкова различни. Някога градът е бил избран от френски монаси да си построят манастир и в чест на планината се нарекли “кармелити”.

Гордостта на града са Бахайските градини- най-великото творение в Хайфа. Градините са разположени на 19 тераси, подобно на красив многоцветен водопад, който се изсипва пред теб, за да потече на долу в бавна и ленива река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния ми поглед разноцветен дъга от растения, хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота. Неземна радост за очите и душата.

Хайфа, градините

Хайфа, градините

За да се обиколят всичките тераси, трябва да се пребродят 1000 стъпала – дали нагоре, дали надолу, те се простират на около километър по склоновете на планината. Ние влязохме през входа, който е на върха, така още от самото начало пред погледа се откриват спиращи дъха красоти. В градините не може да се влиза, ако ядеш или пиеш нещо, не може да се дъвче дъвка. На входа има охрана, която внимателно се грижи за реда.

Хайфа, градините

Хайфа, градините

Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа хилядоцветната магия на красотата и хармонията. От двете страни на пътеката надолу има по една мъничка, тясна вадичка, камъчетата в която са подредени по специфичен начин, та като потече водата, да издават определени тонове.

Хайфа, градините

Хайфа, градините

Освен да виждаш красотата, да можеш и да я чуваш. Тоест, насладата е пълна – за всички сетива. И те обхваща едно спокойствие, едно благоговение, едно възхищение от тази невероятна красота и хармония, от това съчетание на зеленото с най – разни цветове на фона на кристално синьото небе и тюркоазеното море в краката ти…

Хайфа, градините

Хайфа, градините

Разказват, че създаването на уникалните градини отнело 10 години труд и грижи, 250 милиона долара, усещането за красота на десетки хора – архитекти, ботаници, дизайнери, строители и са отворени за посещения през 2001 година.

Тук се намира Световният център на Бахайската вяра и гробниците на основателите на бахайската вяра – Баб и Бахаулла. В тях е забранено да се влиза, за да не се нарушава покоя им. Ограден от Персийската градина, този уникален архитектурен комплекс, поразява с красотата и величието си. Позлатеният му купол се вижда отдалеч, към него се стичат бахаи от всички краища на света, за да се помолят на гроба на мирза Али Мухамед / Баб/ – основателят на бахайската религия, чийто останки са били пренесени в Хайфа и се съхраняват под купола на храма. Създателят на храма е архитект Фариборс, който създава и “Храма на Лотоса” в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал.

Аз лично не бях запозната с Бахайската вяра / казват, че така е правилно, а не – религия./ Интересно ми беше да разбера, че тя изповядва съществуването на един единствен Бог и единство на цялото човечество. В Бахайския календар месеците носят невероятни имена – например от Възвишеност (месец март) се преминава в месец Великолепие. И в България има подобна забележителност – градината в „Двореца на румънската царица” Мария в Балчик, която също е била бахайка.

Искам тази част от разказа си да завърша с цитат на човека, който е завършил земния си път точно на това място и останките му са положени в мъничката къщичка, която за бахайците е най – святото място на земята:

„Пътят, водещ към единството, е този на любовта и състраданието, а не на силата и принуждението.”
Бахаулла

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова

Публикувано в категория: Израел . Тагове: , , , , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. maya
    Изпратен 16.03.2010 на 20:10

    браво дано и другите ви публикации са толкова правдиви и добронамерени

  2. Николай Колев
    Изпратен 15.03.2010 на 23:52

    Прекрасна статия! Нямам търпение да прочета следващите 3 части и да стана съпричастен на изпълнената с красиви моменти разходка в Израел. :)

  3. Валерия Костова
    Изпратен 25.02.2010 на 18:08

    Благодаря:))) Изпратила съм и втората част, надявам се скоро да се появи..

  4. Vikbo
    Изпратен 25.02.2010 на 17:44

    Валерия , поздравления ! Прекрасно написано ! А втората част ? Мерси !

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>