Замъкът на Дракула в Бран, Румъния

Пристигнахме в Бран по залез слънце. Сумракът, планинската околност и самотният замък извисяващ се над градчето, ни дадоха храна за въображението.

По пътя към Бран по залез Снимката във висока резолюция

По пътя към Бран по залез

В началото на града видяхме къмпинг „Вампир”- многообещаващо име, но не беше лято, а късен септември с температури под 10 градуса. Затова решихме да потърсим хотел. Лесно намерихме места в хубав, тризвезден хотел (45 лв. за двойна стая) в центъра на града и с изглед към замъка.

Бран е малък град с размерите на например Мелник. Целият поминък на хората тук се върти около легендарния образ на Дракула и вампирите. Жителите му трябва да са благодарни на Брам Стокър, чийто роман „Дракула” издаден през 1897 г., прави международно известен този район на Трансилвания.

Трябва да отбележа, че няма сигурни исторически данни Влад Цепеш да е живял в замъка Бран. Някои твърдят, че той е бил затворен за няколко дни в тъмницата на крепостта. Други, че е използвал Бран като щаб при нахлуванията си в Трансилвания.

През нощта кулата на замъка е осветена с жълто-зелена светлина, която и придава зловещ вид. Това е търсен ефект, защото през деня замъкът изглежда безобиден.

Какво се вижда от замъка през нощта... Снимката във висока резолюция

Какво се вижда от замъка през нощта...

Бяхме изморени от цял ден кръстосване по улиците на Брашов, затова направихме едно кръгче из центъра на Бран и заспахме.
На сутринта, с нови сили се отправихме към замъка. Денят беше понеделник и се оказа, че работното време започва в 12 ч. През останалите дни от седмицата, замъкът е отворен от 9 до 19 ч. Наложи се да пообиколим наоколо.

Пред входа на крепостта се организира пазар, на който местни производители продават домашна сланина, кашкавали, бекон, вино и ракия. Сергиите са отрупани и със сувенири, посветени на Бран- вампирски тениски, чаши, плакати и др… Купихме една вампирска тениска за едногодишния племенник и магнит с образа на Дракула, който и досега краси вратата на хладилника.

Най-сетне дойде моментът, който чакахме с нетърпение- да влезем в замъка!

Основите на крепостта Снимката във висока резолюция

Основите на крепостта

Замъкът е изграден върху скала, с отлична видимост към околностите, което за времето си е било от стратегическо военно и икономическо значение. Основният търговски път между Трансилвания и Влашко минавал от тук, а в края на 14-ти век Османската империя, вече заплашвала границите на Трансилвания.

Кръстът пред входа на Бран Снимката във висока резолюция

Кръстът пред входа на Бран

През 1377 г. унгарският крал разрешава на жителите на Брашов да построят крепост на мястото на старо дървено укрепление. До 19-ти век, когато постепенно важната роля на крепостта затихва, замъкът Бран е митница на търговския път и главен отбранителен елемент в областта.

Гледка към околностите от замъка Бран Снимката във висока резолюция

Гледка към околностите от замъка Бран

Влад Цепеш се споменава за пръв път в турски хроники от 15-16-ти век, където владетелят на Влашко е наречен „kaziklu bey” – “войводата, който набива на кол”. Това прозвище, Влад получава заради жестоките методи, които използва при екзекуциите на затворници и опоненти. Любимото му мъчение било набиването на кол на жертвата, най-често през от ануса до устата, като в това състояние човек може да се поддържа жив до няколко дни, дори седмица за най-издръжливите.

Прозвището, с което Влад става още по-известен е Дракула. То произлиза от предполагаемото му членство в Ордена на Дракона (Order of the Draculestis), в който със сигурност е членувал баща му. Орденът е създаден от унгарския крал Зигмунд Люксембургски, за да защитава християнството от врагове, най-вече от турците. Доказателството, че Влад е бил член на ордена е подписът му на официални документи, където стои името „Дракула”.

Репутацията на Влад в световен план варира от антихрист, престъпник, кръвожаден изверг и канибал (според немските легенди), до Робин Худ в румънския фолклор – безмилостен към богатите търговци, които погазват закона и приятел на бедните. За обикновените селяни във Влашко, той е национален герой.

Една от крепостните стени Снимката във висока резолюция

Една от крепостните стени

Това противоречие в историите за личността на Влад си има конкретно историческо обяснение. През 1459 г. армиите на Влад Цепеш атакуват Брашов (търговски център на областта, населен от много саксонци, оттам и немската версия), през Бран и изгарят част от града. Тези действия са провокирани от търговски неразбирателства между владетеля на Влашко и търговците от Брашов. Крепостта Бран е използвана и от армията на Стефан Батори, когато подкрепя Влад Цепеш по време на второто му управление (Влад е бил владетел на Влашко три пъти – през 1448, в периода 1456-1462 и през1476.)

В парка, в подножието на крепостта Снимката във висока резолюция

В парка, в подножието на крепостта

От 1920г. до 1947г. , замъкът е собственост на Румънското кралско семейство. Използван е за резиденция на кралица Мария (същата, която построява двореца в Балчик, България). По желание на Мария, интериорът е осъвременен и до сега обзавеждането от нейното време е запазено.

Интериорът на двореца Снимката във висока резолюция

Интериорът на двореца

Интериорът на двореца Снимката във висока резолюция

Интериорът на двореца

Интериорът на двореца Снимката във висока резолюция

Интериорът на двореца

По стените на стаите в замъка са поставени снимки и резюмета на живота на членовете на румънското кралско семейство. Няма да преразказвам историите, но в общи линии се преплитат трагични любови, интриги и авантюри, които биха засрамили и най-опитните сценаристи на сериали.

Вътрешният двор на Бран Снимката във висока резолюция

Вътрешният двор на Бран

Обиколката в замъка отнема около 1 час. Във всяка стая има табла с исторически данни и интересни факти относно обекта. Големите групи имат екскурзоводи, но според мен, ако човек знае английски може да научи всичко по-важно от таблата.

Подробните табла, разказващи историята на Бран Снимката във висока резолюция

Подробните табла, разказващи историята на Бран

Другото интересно нещо в Бран са козуначените гевреци.

Козуначените гевреци Снимката във висока резолюция

Козуначените гевреци

Те имат друго име, което не запомних, но са направени от козуначено тесто и са кухи отвътре, затова ги кръстих така за себе си. Предполагам, че ги има и в Брашов и Синая, но аз ги пробвах само в Бран. Препоръчвам ги на всеки любител на сладкото :)

Вижте всички снимки във висока резолюция

Към Румъния – забележителности в Синая

Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: Румъния . Тагове: , , , , , ,

  

12 Коментари

  1. ЕЛена
    Изпратен 21.10.2010 на 0:43

    Ами ние идвахме от Сибиу към Бран, специално за замъка и може би сме минали по друг път. Но сме били в замъка на Влад Цепеш, защото снимките ни са същите като твоите. Вчера гледаг на гоогле мапс, за този другия замък, който казваш ти, там не сме ходили, вие минахте ли и през него, може ли да се посети като културен обект или вътре живеят хора.

  2. Марина Илиева
    Изпратен 20.10.2010 на 8:32

    Имам статия за Синая, където разказам за хотелите там. След като не намерихме никакви места и в най-скъпите хотели, спахме в Мотел Национал- малко преди центъра на града, който беше много евтин, под 40 лв стаята, доколкото помня.

    Бран не е точно град. Голям е, колкото Мелник. Преди Бран има друг замък, който е на хълм, може да го бъркате.

  3. ЕЛена
    Изпратен 20.10.2010 на 0:54

    Да не би хотела да се казва Contele Vladimir, питам те, защото няколко пъти съм ходила до синая и всеки път сме попадали на доста скъпи хотели, това което споделяш, че двойна стая е 50 лева ми се струва много добре и най-вероятно ще спим в Бран. Най-странното е, че аз съм ходила 1 път до замъка в Бран, оба4е явно че сме минали от друго място, защото аз град до замъка така и не видях, спомням си, че имаше доста зеленина, гора и замъка беше на един хълм, а долу имаше доста сергии и продаваха цели пити с кашкавал.

  4. Марина Илиева
    Изпратен 19.10.2010 на 11:15

    Здравейте Елена, за съжаление не си спомням името на хотела. Близо е до входа на замъка, а и не вярвам да няма свободни места. Има повече хотели, отколкото посетители, защото групите с автобуси не спят в Бран, а в Брашов.

  5. ЕЛена
    Изпратен 19.10.2010 на 1:29

    Марина в кой хотел сте спали до замъка на Дракула, сещаш ли се как се казва, много хубаво е че има такива сайтове, за да се обменя информация :)

  6. ina
    Изпратен 19.07.2010 на 16:15

    ebasi qkoto

  7. svetla ilieva
    Изпратен 17.04.2010 на 15:17

    Bravo!

  8. Теди
    Изпратен 15.04.2010 на 13:04

    Благодаря за описанието. Записах се за екскурзия “По стъпките на граф Дракула” Това, което искам да направя, но с организираната група едва ли ще се случи е да се кача над Синая и да видя гледката от Карпатите. Сигурна съм, че си заслужава. Но пък няма да имам проблем със спането и екскурзовода.

  9. Ivka
    Изпратен 13.04.2010 на 15:25

    Искам да поздравя Марина за прекрасните пътеписи и снимки от Румъния:)Не съм ходила още там,но често казано нямах особено мнение за Румъния,представях си че там има същите сгради,забележителностин както в БГ,но сега виждам,че определено има какво да се види.Дано и аз да го видя с очите си скоро:)

  10. Илиана Димитрова
    Изпратен 19.02.2010 на 11:04

    До сега само бях чувала за него ,а сега благодарение на хубавите фотоси и надникнах зад дебелите стени на този замък, свързан с една от най-интересните легенди….

  11. Николина Милкова
    Изпратен 15.02.2010 на 10:23

    Окровено казано, в замъка в Бран, има много повече следи от присъствието на Мария Румънска (същата, която пожелала Балчик за свое “тихо гнездо”), отколкото за някой си Дракула. Но румънците наистина трябва да са благодарни на Брам Стоукър за лансирането на легендата за съществуването му и успешно я експлоатират под всякаква форма. Няма град или село, които да не са обвързани по някакъв начин с кошмарния му образ – нещо, което на моменти става досадно, сякаш си няма с какво друго да се похвалят румънците.

  12. Марина
    Изпратен 14.02.2010 на 22:07

    Козуначените гевреци се наричат куртос колач, мисля че имат унгарски произход. Аз лично съм ги опитвала в Букурещ и ги обожавам :) По едно време ги правеха и във Варна, но явно не намериха достатъчно почитатели и затвориха.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>