До Монголия и обратно (част 3)

Към До Монголия и обратно (част 2)

Златото на Монголия

По територия Монголия е 13 пъти по-голяма от България, заключена между територията на Русия и Китай. Тя попада в зоната на Тихоокеанския руден пояс и е богата на различни по вид рудни и нерудни полезни изкопаеми. С някои от тях –флорит и молибден тя е на първо място в света по добив. Освен тях Монголия притежава висококачествени каменни въглища, а в южната си част – нефт.

В последно време, с помощта на френската фирма „Коджама”, тя започва да добива уранов концентрат от находища „пясъчников тип”. Заедно с волфрама, калая, находищата на черни и цветни метали, Монголия добива и злато.

В последно време интерес към различните типове находища проявяват японци, австралийци, южнокорейци и китайци. Продължават да работят отделни фирми за добив на злато от Русия и Чехия. Нашето съвместно предприятие „Монголболгаргео” прави два опита да разработва находище на разсипно злато в Централната част на Монголия в близост до областния център Баян Хонгор. Казвам-прави опити, защото първият път на обекта са доставени български машини и съоръжения и след няколко години работа в периода на „перестройката” българската страна се оттегля. След повторна покана за съвместна работа, нашите управници заявяват, че с „комунисти” не искат да работят.

В Монголия

В Монголия

През 1997 г български посланик в Уланбатор е изпратен Сугарев и той прави опит да съживи дейността по добива на злато. Така през 1998 година български екип изпратен от „Булгаргеомин” АД възобнови работата. Казвам-възобнови, защото монголците през това време не бяха спирали да работят.

Обектът, който се разработваше се намираше на височина 2800 м. Това бе един вулкански апарат с централна част, образувала малко възвишение и две кръгови структури от вулкански материали, с диаметър около 20 км. Разсипите образуваха пясъчни коси към центъра на вулкана, а от външната му страна работеха други фирми, които също добиваха злато.

Злато

Злато


По продължение на потоците от пясък бяха разположени няколко промишлени установки за промиване на златоностния пясък. Самосвали докарваха материала от кариерите, които се разработваха с няколко багера. Група от проучватели и наши геолози даваха направлението за изкопаване на пясъка, като предварително изкопаваха и опробваха канави и шурфове с дълбочина до 10 м.

Вулканската структура бе усложнена с радиарно лъчести разривни нарушения и последващи, придаващи и блоков характер. В нито едно геоложко описание на района не се споменаваше за вулкански апарат, въпреки че по терена се намираха овални лапили изхвърлени от вулкана при изригването му.

Последващите му прояви бяха свързани с подводно изригване, образувало материали от черна пемза. В този басейн са се натрупвали и въглища, образувани от растителността по бреговете на езерото. Хидротермите на вулкана са отложили сулфидни минерали, в няколко генерации, определяни от постепенното понижение на температурата на разтворите. Така в пробите намирахме злато свързано със сив кварц, барит и карбонати.

На един от участъците златото асоцираше с живачни минерали-предимно цинабарит. Основното количество добивано разсипно злато представляваше люспи от златен пясък с едрина на лещено зърно, но в едрата фракция се намираха зърна с различна големина-от размера на бобови зърна до овални топчета с диаметър до няколко сантиметра. Те обикновено съдържаха включения от кварц или барит и се налагаше счукването им в метален хаван и последващо промиване за отделяне на нерудните минерали.

От направените изследвания се веждаше, че златото съществува в няколко асоциации в зависимост от температурния диапазон на отлагане, като при високи температури в златото се намираха ромбоедрични зърна от иридиева платина.

Златото преотложено от нискотемпературни разтвори асоцираше с карбонати, барит и зеолити. Минерали спътници бяха граната, циркона, хлорита, слюдите и карбонатите. Районът бе богат на златни разсипи и не малка част от тях бяха разработвани в различно време. Находките на монети от китай, сребърни копчета, части от конски юзди маркираше времето на добивната дейност, датирана в началото на нашата епоха…

Пред юртата в Монголия

Пред юртата в Монголия

За обработката на извадения от промивните инсталации концентрат бе построен цех за „доводка”. Шлихът, снет от промивните инсталации, се докарваше в казани с камион в цеха и там на малка промивна инсталация, мембранен концентратор и концентрационна масаq златото се довеждаше до почти чисто състояние.

По-нататъшната обработка е била извършвана с магнитен сепаратор, прибор на Бакалов за издухване на минералите примеси и сушилня. Всички тези неща бяха захвърлени или изпочупени, а златото се отделяше от другите минерали чрез издухване с уста!!! По този начин бяха „издухани” по мое време 150 кг злато на стойност 1,5 милиона долара по тогавашния курс. Сега цената му е десетократно увеличена.

Обратно към България

Пернишките миньори се изнесоха и отпътуваха за България поединично, още през лятото. Останахме няколко човека, но явно геологът и маркшайдерът пречеха за безконтролния добив на златоносен пясък и по искане на монголския директор бяха изпратени за България. Останахме двама-механика на обекта и аз-технолог по извличане на златото.

Един ден бях извикан на телефона за разговор с нашия директор, който ме попита не искам ли да остана през зимата в Монголия. Казах му, че не искам, но после разбрах защо ми бе зададен въпроса. Ръководството на Булгаргеомин бе решило да заместя нашия представител и да подготвя работата за следващия сезон. Този факт не дойде до мен и след като ни бяха закупени билети за самолета за България, ние се подготвихме за отпътуване.

Персоналът на цеха обяви, че ще ми направи изпращане и вечерта преди заминаването в моята юрта се събраха всички работници и охраната. Донесоха един запечатан бидон, в който по специална технология бе приготвено козе месо. Бях купил сладкиши, водка и вино и вечерта протече добре.
Персоналът на цеха ме подкрепяше винаги, защото им помагах, оправях съоръженията им, вкарах нова технология и не ги топях пред началниците им. Малко тъжна бе раздялата ни, защото бяхме свикнали да работим заедно и при сбогуването те ми пожелаха скорошно връщане. Вярваха в това, въпреки, че аз знаех, че за последен път се виждаме. Като връщам времето назад разбирам, че монголците не ме предадоха, не ме клеветяха и ме поддържаха на всички нива за разлика от нашите българи.
– Какво да се прави? –постави българина в екстремални условия и веднага ще разбереш колко струва.

Тръгнахме с колата на нашият директор през нощта и по обяд бяхме в офиса в Уланбатор. След два дни бяхме вече на аерогарата с механика и минавахме през паспортния контрол, когато бях извикан от един от митничарите. При издаването на паспорта ми от Монголското посолство в София по невнимание или нарочно не бяха оформили виза за обратното ми връщане. Взех си довиждане с механика и се върнах с едно такси в офиса. За една седмица ми бе оформена нова виза и този път заедно с нашия директор се качихме на самолета.

Пътуването до Москва бе с кацане в Новосибирск за дозареждане и вечерта кацнахме на Шереметиево. Един автобус ни закара в хотела на авиолиниите, където ни настаниха и заключиха външната врата. Тогава разбрах, че вече не сме приятелска страна с Русия. В предишните пътувания при престоите си в Москва ме посрещаха моите руски колеги и прекарвахме приятни вечери с тях. Тук вечерта бе в барчето на хотела на бира. След третата бира нашият директор не издържа и започна в полупияно състояние да ми говори глупости. Не издържах и се прибрах в стаята си да спя.

При отпътуването ни от Уланбатор температурата беше под -35 градуса и няколкото минуса на летището в Москва ми се сториха пролетни температури. Една стюардеса трепереше пред стълбата на самолета, защото трябваше да проверява билетите ни. Като я видях такава измръзнала се разсмях, защото на мен ми бе топло. Въпрос на аклиматизация.

Бях посрещнат от моите приятели на Софийската аерагара, а тъща ми като ме видя се разплака. Чудех се от радост, че ме вижда ли плаче или защото се връщам. После ми каза, че не могла да ме познае, защото много съм отслабнал. И наистина във времето на пребиваването ми в Монголия с оскъдната храна, отслабнах с двадесет килограма. Както казваше моят колега-геолог, в Монголия всеки ден е Гергьовден. Действително основната храна бяха манджи с овче месо, което аз не мога да ям.

В следващите години Булгаргеомин забрави за нас и никакви пари не ни бяха изплатени. Чак след десет години Министъра на Енергетиката разписа заповед за персонално изплащане на заплатите ни, защото Дружеството бе потънало в дългове и всеки превод на пари се запорираше в банките. Все пак след толкова години с парите успях да си купя една кола-втора употреба и да ремонтирам банята на апартамента си. Така завърши и това пътуване. Вече не гледам към небето за прелитащи самолети след спомена за Монголия.

Автор: А.Вълчев
Снимки: А.Вълчев

Публикувано в категория: Монголия . Тагове: , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>