Бали

Яркозелени палми. Лотоси, орхидеи и магнолии във всички цветове на дъгата. Изумрудено море, прекрасен плаж със златен пясък, оранжево слънце в тюркоазено небе. И всичко това – насред кристално спокойствие , прозрачна тишина и романтична усамотеност. Времето е спряло…

Бали- коктейли на плажа

Бали- коктейли на плажа

Диво, чудно красиво място с усмихнати, дружелюбни и добронамерени хора. Живеещи първично и непретенциозно, но близо до природата и до своите богове. По свой си начин доволни и щастливи. Чиято основна житейска философия е в единството между природата, боговете и човека. И които посрещат своите гости с огърлица от истински магнолии, неподправен възторг и много усмивки.

Бали

Бали

Раят на Земята отвъд Екватора. Въпреки, че в езика на островните хора няма дума, еквивалент на думичката „ рай”. Винаги съм искала да дойда тук, с мечтата си за спокойствие, плаж, палми и топъл, безкраен океан. Малко ми е трудно да разказвам за Бали, все едно трябва да опиша картина, нарисувана от велик художник или с думи да опиша песента… Или защото трябва да направя сравнение с нещо познато, а тук нищо не прилича на нещо, което вече ми е познато. Според мен, това е границата между цивилизования и нецивилизования свят…

И сигурно това е единственото място, на света, където вдигайки очи нагоре, по всяко време на деня ще видиш хвърчило. Дали риба, пеперуда, птица, гущер, костенурка, дракон или прилеп – просто няма значение – направени са с удивителна прилика и красиви цветове. Състезанията с хвърчила са традиционен спорт на местните хора и няма значение от какво са изработени – от дърво, хартия, пластмаса или стари дрехи и дали са купени от магазин или саморъчно сглобени. Важното е да хвърчат най-високо и да са красиви.

Хвърчило на плажа

Хвърчило на плажа

Всичко на Бали е близо до природата – къщата не трябва да е по – висока от височината на една кокосова палма. На целия остров сградите са най – много до 3 етажа. С едно изключение – едничка 14 етажна сграда, хотел, за да се види колко е грозна, щом е по – висока от палмите…. Всички останали са се проснали на голяма дължина, отворени, за да става течение, заради влажността и горещината.

Балийско село

Балийско село

На мен влажността на Бали ми се видя далеч по-малка от тази в Сингапур, а може да не е така. Погледнат откъм морето и от високо, островът наистина изглежда див, ниските сгради не се виждат, скрити в буйната зеленина и огромните градини. Кацаме в ранно утро, заедно с изгрева, на един остров, приличащ на голяма, зелено – цветна риба, полегнала насред океана.


На летището в новата столица Денпасар ни посреща Рака – местният водач – наивничък добродушко, вечно ухилен, поназнайващ и руски, и английски, та се разбираме чудесно. Мило посрещане, гостът тук е добре дошъл, туризмът е основното препитание на островните хора.

Рака - нашият местен водач

Рака - нашият местен водач

Рака ни води в хотела и с известна гордост ни развежда – оказва се, че сме направили прекрасен избор.

Нуса Дуа- входът

Нуса Дуа- входът

Само че, когато се разходих и поразгледах останалите хотели на Нуса Дуа, смятам, че няма как човек да направи лош избор – всички са невероятно просторни и красиви. А уважението към госта е задължителен елемент – просто, на това място се чувстваш точно като „ бял човек”. Въпреки, че понякога ми се струваше, че местните си мислят за нас като за „ големите бели и глупави хора”, предлагайки ни за 55 долара нещо си, което струва 5. И все със същата обезоръжаваща усмивка.

Нуса Дуа- двор

Нуса Дуа- двор

Нуса Дуа- дворът

Нуса Дуа- дворът

Нашият хотел е разположен на сякаш безкрайна площ, със страхотни градини, езера, алпинеуми и всякакви красоти. Навред из езерцата плуват огромни, лениви, шарени риби, сред лотоси и лилии в най – разни цветове и оттенъци. Тих шепот на палми, невероятно едри и наситени в багрите екзотични цветя – олеандри, бугенвилии, жасмини, магнолии, орхидеи, стрелиция и какво ли не още.

Хотелът

Хотелът

Градината на хотела

Градината на хотела

Градината на хотела

Градината на хотела

В хотела

В хотела

По дърветата тичат едни умни катерички – любопитковци, ако речеш да хапнеш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие. На терасата оставяхме солети, ей така, за сприятеляване. Не се страхуваха от нас и си похапваха редовно. Интересното беше, че винаги се гощаваха една по една, другите чакаха търпеливо, имаха си някакъв ред и си го спазваха.

Любопитна катерица

Любопитна катерица

Казват, че островът е оформен от вулканите и морската вода. Върху богатата от изригванията почва шеметно избуяват всякакви видове тропическа и екзотична растителност. Изключително плодородие - две, понякога и три реколти плодове с невероятно изобилие.

Бали е мъничък остров, само 80 на 140 км. Той е сърцето на най – големия архипелаг в света – Индонезийския и някога е бил свързан с остров Ява, разстоянието между тях е едва 3 километра и около 60 метра дълбоко.

Това е наистина рай, който предлага на своите гости всякакви земни и неземни удоволствия. И не е проблем за един ден да обиколиш целия остров, проблемът е, че не може да се види всичко в този ден. А тук наистина има много – верига от 6 вулкана, прекрасни кратерни езера, буйни тропически гори, красиви водопади, много живописни оризови тераси, невероятни цветни градини.

Освен културата, изкуството, танците, дърворезбата, коприната, каменните красоти и какво ли още не, свързано с бита на балийците.

Балийски танцьори

Балийски танцьори

Пристигаме в старата столица Кута, която се оказва рай за сърфистите, събиращи се тук, на това място от всички краища на света, за да чакат „ голямата вълна”. Многоцветието на пъстрите сърфове и сърфисти е невероятна гледка. Приятно е и вечер – шумно, многоезично, пъстро, весело, чак до сутринта. Сядаме в Hard Rock Café и се оказваме в центъра на шарен, вибриращ купон, без никакъв проблем в комуникацията между нас, разноцветната туристическа тълпа и местните хора.

Пазар на плажа

Пазар на плажа

Интересно и е пътуването из острова през деня – много велосипедисти, много мотоциклетисти, обичайна гледка е девойка, облечена в ефирна рокля, нахлупила каска и яхнала мощна машина на две колела. Както по всички острови, движението е обратно на нашето – отляво.

Движението по улиците

Движението по улиците

За мен целият остров е една огромна ботаническа градина, приличаща на джунгла и колкото по – навътре влизаш в острова, толкова по – красива става тя. Улиците в селцата, дворчетата също са невероятно зелени и китни. А още по-невероятно красиви са оризовите ниви. Никога не съм предполагала, че зеленото може да има толкова много оттенъци. А може би, този ефект се получава от неравномерните тераси в оризищата, но картината е просто като нарисувана. Терасите са на различна височина и от по – високите към по-ниските прелива вода.

Оризова нива под вулкана Батур

Оризова нива под вулкана Батур

Птичият парк в Батубулан има невероятно разнообразие на всякакви хвъркати – повече от 1000 райски птици от 250 вида. И над 100 рядко срещащи се птици. В най – различни окраски и оперения. Красиви зелени пауни, пристъпващи важно, важно, с разперени опашки като ветрила във всички цветове на дъгата. Ята непознати за мен, редки видове гълъби, които снасят яйцата си в кратерите на вулканите, папагали , безумно шарени и шумни, някои от които дори могат да повторят името ти.

Папагалите

Папагалите

Скорците са бели, със синьо около очичките и черен кант на върха на перцата по крилата и опашката.

Балийски скорец и гълъб

Балийски скорец и гълъб

Всякакви причудливи и разноцветни, непознати за мен, хем странни, хем интересни птици, птички и какво ли не още – писукащо, пеещо, тичащо и хвърчащо около мен. И петли – всякакви размери, цветове и видове. Това е царят на животните тук. Много популярен / макар и забранен/ е боят с петли, но не успяхме да видим такова зрелище. Където зрителите залагат, на крачетата на петлите завързват ножове и започва бой на живот и смърт.

Не може да дойдеш на Бали и да не видиш истински вулкан. И то – действащ. В селцето Кинтамани се намира планината с едноименния вулкан – Батур. Който има желание, може да се изкачи до бълбукащия кратер и да погледне вътре. А в неговото подножие – красиво езеро, приличащо на полумесец, цялото обградено от високите стени на кратера.

Вулканът и езерото Батур

Вулканът и езерото Батур

Опитахме местната кухня в ресторанта “Кинтамани”, от който се открива страхотна панорама към вулкана. Другото изумително нещо бяха коледните звезди, нацъфтели навсякъде. Да, коледни звезди посред лято.

Интересно за мен място беше и балийският дом, който не е направен според нашите представи, а всяка стая е в отделна мъничка къща. Една за кухня, друга – за децата, трета – за гостите и т.н. Не попитах защо, но за себе си давам обяснение, че това е свързано с природните бедствия – земетръси, урагани и пр.

Балийски дом

Балийски дом

Балийски дом

Балийски дом

На снимките се вижда навсякъде - и пред къщите, и пред храмовете стои “пенджор” - дълъг пилон, украсен с фигурки на животни и птици, с палмови клони, слама и цветя, задължително по-висок от къщата. Така селяните благодарят на боговете си за реколтата и всичко останало.

В гората на маймуните не стигнах, но другите ми разказаха, че маймуните там били невероятно любопитни и крадливи, от вида „ Дългоопашат макак”. И че много внимателно човек трябва да си пази очилата, камерата и всичко, що блести.

На острова на костенурките пък, има толкова големи и дружелюбни костенурки, колкото сигурно няма никъде по света.

В лагуната на делфините, ако трябва да сравня с остров Сентоса, делфините са далеч по – огромни, игриви и сякаш напълно опитомени. Играта им се наблюдава от лодка, вътре в океана и не трябва да си твърде близо до тях.

Делфините

Делфините

Само че, над земята е само половината магия на Бали. Другата е под водата. Дали ще се гмуркаш само с шнорхел и маска, дали с акваланг или ще плуваш в лодка с прозрачно дъно, все е невероятно преживяване. Морски таралежи, коралови рифове и атоли в най – различни цветове. По – точно - във всички цветове на дъгата. Безброй пъргави, шарени, разнокалибрени риби се промушват покрай теб и те зяпат любопитно. Май и те са свикнали с туристическото присъствие.


Много ме впечатли историята на уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак, която ни разказаха във фермата за кафе. Или, както казват местните Копи /кафе/ Лувак. Причина за високата цена не е екзотичното географско място на производство, а начинът на добиването му.

кафе Лувак

кафе Лувак

В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови – Paradoxirus – палмова цибетка, което животно на мен ми прилича на на малка лисичка или котка, но с по – пищна опашка. А в същност, е вид мангуста. Това са нощни животни, които ядат всичко, и са същинска напаст за хората - катерят се по кафеените дръвчета и ядат само най-зрелите и най-червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, какво става със зърната кафе, изядени от животното. На някой наблюдателен или просто мързелив местен му хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибетката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез “мокър процес”, при наличието на млечнокисели бактерии. .

Във фермата за кафе

Във фермата за кафе

Създаването на Копи Лувак започнало като лесен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата , а днес това е най – скъпото кафе в света. При цена от 250 долара за килограм / някъде чета – 600 – в Лондон/ и при добив на около 300 килограма годишно.
За сведение – у нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Опитах - да, хубаво кафе, с аромат на карамел и плътен особен вкус. Но начинът на добиване лично мен малко ме смущава.

Към Бали (част 2)

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова

Публикувано в категория: Бали . Тагове: , , , , , ,

  

12 Коментари

  1. Изпратен 23.02.2012 на 19:29

    От мен искрена благодарност на Валерия за прекрасният и обстоятелствен разказ. А към анонимният “редактор”- по-добре напиши нещо подобно, смислено. … Или поне направи коментарите интелигентно и не анонимно.

  2. анонимно
    Изпратен 02.02.2012 на 12:54

    “Интересно за мен място беше и балийският дом, който не е направен според нашите представи, а всяка стая е в отделна мъничка къща.” Обяснението е тривиално - атракция за туристите, която няма нищо общо с реалността. Реалните балийски къщи са си с множество стаи в една постройка - видяно в цял град, а не в туристически подготвен район.

    “пенджор”? Доколкото си спомням му викаха “пура”.

    “Така селяните благодарят на боговете си за реколтата и всичко останало.” Да ама не. Това е еквивалентът на българското “параклис” - религиозна постройка, която трябва да има в двора си всеки вярващ (в индоизма).

    Относно “ceni na imoti…” - не помня много добре, но накратко - ужасно скъпи, а и май не е тривиално чужденец да си купи (поради административни причини)!!!

    Между другото по северната страна на острова има интересен черен пясък. Също така пречупеният кръст е сравнително често срещано означение - лично аз съм го виждал на кутия за храна, както и в логото на болница. Това за което съжалявам е, че не посетих джунглата по “метерологични причини” - когато духа вятър, тогава падат дървета и всеки отишъл в джунглата с транспорт може да пострада, а и да бъде блокиран…

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>