Каменни приказки

Скалите се виждат отляво на пътя. Ще ги забележите, ако търсите скали като нас – особени са, привличащи, различни. Моментално завиваме рязко вляво и нагоре по черно пътче, за да стигнем най-високото на скалистия хълм. Щях да кажа „върха”, но няма да е точно – тук, в Източните Родопи, всичко е плавно, разлято и формите преливат една в друга. Нямам търпение! Какво ли сме открили?

От високото се виждат каменни групички във всички посоки. Избираме дългите странни скали, които ни „извикаха” от шосето. И се натъкваме на Крокодила.

Крокодила

Крокодила

И пак Кроки

И пак Кроки


Всъщност ние знаем за Крокодила – снимката му, заедно с още няколко неясни снимки и описания на скални фигури, виси във фоайето на Златоградския ни хотел. Просветва ми – това беше мястото – малко след с.Добромирци в посока Бенковски. И наистина е Крокодил! Не можеш да сбъркаш. Изкатерваме Кроки, обхождаме и скалите надолу.

Около крокски скали

Около крокски скали

Знаем, че тези места са били религиозен център на траките и че десетките кръгли басейнчета, издълбани в равното било на скалите и преливащи едно в друго са събирали течностите за жертвоприношение. Но дали древните са познавали Крокодила като такъв или просто ние така сме го „видели”? Да постоиш на такова скално „било” е много силно усещане – веригата заоблени „светилищни” скали прелива отвъд шосето долу, чак до река Върбица и те прави могъщ и спокоен точно тук, сред простора на високото, сред кръглите тъмни „очи”, пълни с дъждовна вода. Можем да си стоим тук с часове…

На билото

На билото

Тракийските олтари

Тракийските олтари

И понеже Кроки и около-Крокските скали се оказаха такова магнетично място, тръгваме да търсим и каменния Слон. Намира се в по-далечното село Каялоба. И по-близо до горната му махала, както ни обяснява граничният полицай пред селото. Отново скалите ни се „обаждат” – спираме до необикновена грамада от нагънати пластове. И пътечката, която води навътре към каменното „поле” е каменна, а край нея – няколко огромни къса „набръчкани” скали и миниатюрни нивички тютюн.

Набръчканите скали

Набръчканите скали

Каменната грамада

Каменната грамада

Най-забележителната част от камъняка е островърхо хълмче с най-раздвижения връх на света – като извънземен кораб с отворени люкове и неясно устройство.

Извънземният кораб

Извънземният кораб

Никаква следа от Слон – земен или пришълец. А като прибавим и кръглите кратероподобни дупки по склона… ами съвсем сюрреалистично става. И пак не ни се тръгва.

Поглед на широко

Поглед на широко

Връщаме се надолу по шосето до входа на селото и питаме отново. Слон? Човекът не знае за никакъв слон. Да не би да търсим мястото, където отиваш да оставиш дреха, за да оздравееш? Ей там било – нагоре. И поради липса на друга посока, обръщаме пак към извънземните камъни. Как е възможно да пропуснем каквото и да е край пътчето, катерещо баира по края – от едната му страна остават разпръснатите къщи на Каялоба, а от другата стръмен склон… Оказва се възможно.

Оказва се също, че Слонът е Слон и то свещен. Просто трябва да го видиш. Защото „гърбът” му прилича на извънземен кораб с отворени люкове и неясно устройство. Този път спираме малко преди каменното поле и голямата широка скала, която дотогава приемахме като „ограда”, ни води до Слона. Лице в лице!

Ето го и слона

Ето го и слона

Слонът

Слонът

В краката му и под сводестия хобот намираме шарени блузки и забрадки, а по клоните на околните борчета висят хавлиени кърпи. Не мога да обясня магията на мястото, но знам, че я има. Притегля те, успокоява те и те държи. Всъщност, ти сам оставаш в плен – на причудливите форми, на познатите светилищни ямички по скалния път към Слона, на гледката отвисоко. И най-вече на могъщото усещане да си на място, където от векове хората си дават среща с боговете.

Каялоба и скалите

Каялоба и скалите

Пътят и скалите

Пътят и скалите

Автор: Кичка Дянкова
Снимки : Валери Василев

Публикувано в категория: П-У, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

9 Коментари

  1. samet
    Изпратен 07.07.2011 на 19:19

    az sam ot selo kayaloba kazvam se samet i vse oshte poveche posetiteli chakame na chudesnata priroda koeto e daren ot bogovete za nas

  2. samet_samet86
    Изпратен 07.07.2011 на 19:13

    az jiveq v c.kayaloba i vse oshte poveche posetiteli chakame na tazi chudesna priroda

  3. Диана Ангелова
    Изпратен 21.03.2010 на 23:55

    Миналото лято бях там с приятели на връщане от Златоград! Усещането е невероятно! Стоиш на скалите и не ти се тръгва! Пожелавам на всички да го посетят!

  4. Hrisi
    Изпратен 21.03.2010 на 19:50

    Nezemna krasota, zadylgitelno 6te posetq!

  5. Вили
    Изпратен 11.02.2010 на 16:41

    Страхотно, аз обожавам Източни Родопи, наистина има нещо привличащо и магическо в тях, но за това място не бях чувала. Браво, поздравления карайте все в същия дух!:)

  6. Бисерка Дочева
    Изпратен 07.12.2009 на 12:02

    Никога не съм била там,беше ми много интересно.

  7. В.Врабчов
    Изпратен 06.12.2009 на 20:50

    Страхотен пътепис напиши още

  8. Н.Милкова
    Изпратен 17.11.2009 на 3:30

    Чудни са тези Родопи…вълшебни…магически…

  9. hristo pavlov
    Изпратен 16.11.2009 на 23:47

    neverojatna krasota ,neznam za tezi mesta i se radvam 4e gi pokazvate ,mislja 4e mnogo hora ne sa 4uvali za tezi 4udesa v na6ata priroda