Над реката мост . . . или мост във времето

Има едно чудно творение! Измислено от човешки разум и от човешка ръка създадено… Истински шедьовър на българската архитектурна и хидро-инженерна мисъл, създаден преди повече от сто години!

Там, някъде край град Бяла, събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра – достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура – Кольо Фичето, го е създал, стои неговият прочут каменен мост. Мостът край гр. Бяла – едно от многобройните му строителни творения, превърнали се в израз на разностранния му талант на възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създател на емблематични за българското Възраждане църковни храмове, мостове и сгради.

Мостът над река Янтра край гр.Бяла

Мостът над река Янтра край гр.Бяла

Това забележително за времето си творение, оцеляло до наши дни, спонтанно буди възхищението на всеки турист или преминаващ по този край пътник. Ако и вие, понесени насам от кръговрата на живота, не бързате или решите, че не можете да отминете просто, ей така – поспрете. Поспрете и се заслушайте в шума на Янтра, която приказка разказва за майстора със златен ум и златни ръце! Приказка – не, по-скоро – самата истина!

А истината е такава… Някъде през 1865 г., когато Мидхад паша – тогавашен управител на Дунавския вилает, решава, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук, Търново, Орхание и София, най-напред се пазари с придворния си архитект. Предложеният от архитекта срок, обаче е дълъг, а исканата сума от три милиона турски гроша – неприемлива!
Тогава,някой подшушва на пашата, че има в България един майстор – самоук, но пък, който работи хем по-хубаво, хем по-евтино! Извиква Мидхад паша Майстор Кольо Фичето, и му възлага задачата за моста.

Един от шедьоврите на Уста Колю

Един от шедьоврите на Уста Колю

Поискал майсторът две недели за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери, със проста, но здрава конструкция – тъкмо по вкуса на тогавашния българин. После, от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл край Янтра да прави измервания на място. Дни наред майсторът обикалял бреговете на реката, газел из студената вода, а по рабоша оставял разни знаци.

Накрая, лично пред пашата се явява и му заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхад паша отново го пита дали е сигурен в думите си.

Тогава прозвучава знаменитият отговор: ”Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!”

А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума, ами бил и възнаграден богато от турската управа – с орден “Меджидие”, заедно с който получил и нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново. Мостът,чийто строеж започнал през 1865 г., бил завършен окончателно през 1867 г., с дължина 276 метра.

Друг поглед към стария каменен мост

Друг поглед към стария каменен мост

Днес, пред поовехтелия вид на Уста Кольовото творение, неволно се замислям. . . Колко ли от днешните строители на България са готови с такава честност и категоричност да гарантират качеството на труда си?! Дали можем да оценим и осмислим този български гений?! Или още се чудим – подобно на прочутия пътешественик Феликс Каниц, който воден от желание за лична среща с Кольо Фичето, го пита : ”Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?” и получава най-необичайния отговор: ”Завършил съм на Байова ливада“, а после неразбиращо продължава да настоява : ”Ама, къде се намира това?” Със сигурност, обаче, мостът край Бяла дава повод на прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание, да възкликне в своята книга “Дунавска България и Балканът”: “ Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?”

Белокаменната фигура на Майстор Кольо

Белокаменната фигура на Майстор Кольо

В отговор – днес, можем само да гадаем… И да се гордеем, че в този край на предосвобожденска България, преди повече от сто години, ”преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми. И мост направил над реката, да виждам другите земи!” В съзнанието ми вече звучи този познат рефрен от популярна българска песен – и тя, за прослава на създаденото от Уста Кольо Фичев.

И вие, не отминавайте, когато дойдете до тук! Не се поддавайте на скоростта и рутината, а поспрете и потърсете сред избуялата край реката растителност красотата на сътвореното от човешка ръка и от човешки разум измислено. Един мост… и неговият създател ще ви възхитят!… И ще ви накарат да се поклоните. От нас зависи само дали ще опазим сътвореното, за да се превърне то във вечност!

Поклон пред българския строителен гений!

*Речник:
– кемер – свод, дъговиден покрив
– рабош – някогашно средство за мерене, водене на сметки, отчитане и други – малка дъсчица или дръвце, върху което чрез врязване на чертици и други знаци се отбелязват сметки,дати и други.
– Орхание – дн. Ботевград
– терк – образец, модел

Автор: Николина Милкова
Снимки: Николина Милкова

Публикувано в категория: А-З, Интересни творци . Тагове: , , , ,

  

3 Коментари

  1. pamela
    Изпратен 23.12.2009 на 17:36

    mnogo e xubav mosta az postoiano go vijdam nali jiveia tuk

  2. P...
    Изпратен 02.11.2009 на 11:37

    “Бруклинският мост (на англ.: New York and Brooklyn Bridge) е един от най-старите висящи мостове в света. Той е изграден над Ист ривър (East River) и свързва районите на Ню Йорк Бруклин и Манхатън. При откриването му за експлоатация е бил сред най-дългите метални висящи мостове в света. Бруклинския мост е дълъг 1834 м, най-широкият му проход над водата е 486 м, има ширина 26 м и максимална височина над водата 84 м. Мостът е проектиран от фирмата на Джон Рьоблинг от Трентън, която по него време има опит в проектирането на няколко моста, но значително по-малки. Строителството започва на 3 януари 1870 г. и мостът е официално открит на 24 май 1883 г. ”
    Доста е подтискащо – само 16 години по-късно, но като се знае,че питекантропа е българин…

  3. Изпратен 02.11.2009 на 0:05

    Страхотна история, настръхнах докато я четях….запазих си сайта ти сред Любими. Продължавай все така

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>