Какво се случва с храната ни? Изгубените гени

Преди месеци много се шумя около качеството на храната, с която се храним. Обсъждаше се фалшивото сирене, колбасите със съдържание на 40% месо, сухото „прясно” мляко и др. За съжаление, малко внимание се обръща на генното изменение на някои растения и загубата на сортове, които хората са отглеждали с векове.

Какъв е цветът на царевицата ?

Мнозина (както и аз преди) ще отговорят „Много ясно- жълт”. Е, по света има стотици сортове царевица и цветовете на зърната варират от бяло, през червено, до черно. Древните сортове, които хората са използвали за храна са с всякакви цветове.

carevica

Този „жълт” сорт, който ние познаваме, се е наложил като най-популярен единствено заради високата си производителност, а не заради вкусови качества или по съдържание на полезни хранителни вещества.

carevica1

За мен, този факт дойде малко изненадващо, както това, че оригиналният цвят на морковите е бил лилав. Да, морковите не винаги са били оранжеви. Те са създадени в тази разцветка едва през 16 век в Холандия.

morkovi

Култивирането на царевицата започва преди около 8-10 000 години на територията на днешно Мексико. Около 1500 г. преди новата ера, тя се разпространява по света. Предпочитана е заради добива, който дава на единица площ. Никоя друга зърнена култура няма толкова висока производителност.

САЩ са първенец в световното производство на царевица (42-45% от цялото количество). В първата петица са още Китай, Бразилия, Мексико и Индия.
Над 80% от произведената в Щатите царевица е генномодифицирана. В устойчивата на вредни насекоми царевица се имплементира генът на т.нар. Bt токсин (от бактерията Bacillus thuringiensis), който е отровен за ларвите на някои вредители. Друг вид модифицирана царевица е толерантна към глифосат (glyphosate) или глуфосинат (glufosinate) хербициди. Това позволява унищожаването на плевелите (и на всяка друга растителност, освен на устойчивата царевица) в засадените площи, например с Раундъп.

Въздействието на изменената царевица върху екоравновесието и организма на човека не е докрай проучено, а темата за или против отглеждането й предизвиква ожесточени спорове.

В САЩ производството й се дотира от държавата и затова тя се избира за отглеждане от мнозинството фермери. Така, постепенно през годините, Щатите се сдобиват с хиляди тонове царевица, която трябва да бъде оползотворена.Част от нея се използва за производството на биогориво.

Но, царевицата е основната използвана храна в животновъдството в САЩ. Говедата не могат да се хранят дълго време с нея, защото стомасите им не усвояват някои от протеините и. Успоредно с храненето им се дават антибиотици, за да ги поддържат живи и след ~ 6 месеца, трябва бъдат заклани, защото иначе, въпреки лекарствата-умират.

Погледнете етикетите на храните в хладилника си. Царевичното нишесте е съставна част на местните продукти, на всякакви видове чипс, корнфлейкс и зърнени закуски, вафли, тестени изделия, дори в кучешката храна.

Обикновено за подсладител на повечето газирани безалкохолни напитки и изобщо навсякъде в сладките храни, в кетчупа, фигурира наименованието „глюкозо-фруктозен сироп”, вместо захар. Глюкозо-фруктозният сироп може да бъде извлечен не само от царевица, a и от жито, картофи, ориз. Но тъй като царевицата е най-производителната и най-евтина суровина, се използва главно тя. На някои етикети, вместо по-общото „глюкозо-фруктозен сироп”, пише HFCS.
HFCS (High-fructose corn syrup) e изкуствено синтезиран сироп, извлечен от царевицата с употребата на ензими.

Царевицата се използва при производството на пластмаса, на тъкани, на алкохол, в медицината, в нефтодобива.

Нежеланото разпространение на ГМ сортове царевица от САЩ към Мексико, в последните години, е проблем, който принуди Мексико да обяви 60 сорта царевица за защитени.

carevica2

Местните фермери, които от поколения отглеждат сортове, специфични за региона са притеснени от навлизането на непознатите видове, които кръстосвайки се променят гените на царевицата.

Мексиканците не желаят да отглеждат ГМ царевица не е само заради традиционните си разбирания, а и защото се изискват инвестиции в пестициди (подходящи само за определен сорт), които не са им по силите. Наскоро Мексико все пак разреши отглеждането на ГМ сортове в някои части на страната.

ГМ памук

Друг проблем при генномодифицираните сортове се явява резистентността, която някои от вредителите и растенията развиват към пестицидите. Например в Индия, която е на първо място в света по производството на памук, качеството на добивите се влошава. ГМ памук съдържа токсин унищожаващ ларвите на бръмбари и мухи, но е безвреден за други вредители, които използват освободената ниша и популацията им е в разцвет.

pamuk

Така се получава омагьосан кръг, в който семена рекламирани като екологични (понеже изискват по-малко обработка с пестициди), се оказва, че се нуждаят от по-голямо количество химикали. Това е предпоставка за икономическа, здравна и екологична криза.

Най-фрапиращият факт във връзка с генномодифицираните семена е, че фирмите производителки не разрешават събирането на семена за следващи посеви. Всяка година, новите семена трябва да се купуват само и единствено от производителя им.

Какъв е вкусът на картофите?

Родината на картофите е Южна Америка. В Перу работи Международен център за картофа (IPC), чиято основна грижа е опазването на генетичното разнообразие на вече съществуващите сортове.

kartofi

Центърът е най-голямата световна банка на картофи и съдържа над 1500 екземпляра от 100 диви вида картофи, събрани в 8 латиноамерикански страни. Банката съхранява и над 3800 култивирани сорта.

sin_kartof

По света са открити над 5000 сорта картофи, с различен вкус. Освен известните сладки картофи, има такива с ягодов вкус, с вкус на горски плодове, на билки.

Свалбард – Ноев ковчег за семена

Разпространението на ГМ семена и загубата на сортове, накара учените да се замислят за съхранението на видовете. Така през 2008 г. започна да функционира
Световната банка за семена в Свалбард, Норвегия.

svalbard

Тя е построена на остров, на около 1000 км от Северния полюс, защитена от вечните арктически ледове. Мястото е избрано, защото се охранява лесно, достъпът на хора е ограничен, а температурата под ледовете-постоянна (~-3,5 C). Свалбард банката е построена на 130м над морското равнище и няма да бъде застрашена от евентуално покачване на нивото на океана. Също така няма опасност от нежелано разпространение на семена в района.

svalbard1

Съоръжението се състои от три отделни камери със самостоятелно електричество, до които се достига по 100 метров тунел.

Мисията и е да съхрани за вечни времена образци от колкото се може повече семена, които са и предоставени от генетичните банки на различни страни по света.
Страните депозирали семена, си остават техни собственици и при поискване могат да ги получат обратно. Други страни нямат достъп до тях и не могат да получат семена, без разрешението на собствениците им. В Свалбард няма да се извършват генетични модификации на семената, а в случай на криза и загуба на сорт, ще предоставят образците. Това е застраховка на държавите за евентуални природни бедствия, война, икономическа криза и тн, които биха унищожили техните банки.

svalbard2

Семената се съхраняват на температура от -18 С, в запечатани кутии с ограничен достъп на кислород, което запазва кълняемостта им за по-дълго време.

Капацитетът на Свалбард е 4,5 млн. образеца, като всеки съдържа 500 семена.
Това означава, че хранилището може да събере всички уникални семена от над 1400 генетични банки по света и ще има още място за новооткрити сортове.

Не може да се каже колко сорта селскостопански култури са безвъзвратно загубени. В последния половин век, разнообразието на отглежданите видове е
силно намалено и е възможно някои сортове пшеница и картофи да изчезнат завинаги.

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: Зелената рубрика . Тагове: , , , , , , , , , ,

  

5 Коментари

  1. lilia staneva
    Изпратен 16.01.2010 на 22:00

    Предоставяте ни много ценна иформация. Мисля ,че вече е време в България темата за ГМК трябва да заеме полагаемото и се място в медиите. Би трябвало земеделските стопани да бъдат своевременно иформирани за голямата опаснот която ги очаква. Филма на АRTE за ГМК, който беше излъчен по RE:TV, ни даде много богата информация за последиците от ГМК в Индия и в други страни. Жалго , че вече не можем да гледаме повече този канал. Надявам се да поддържаме полезни контакти и за в бъдеще.

  2. Изпратен 23.10.2009 на 13:00

    Изключително полезна информация. Колко много неща не знае човек.

  3. plamen
    Изпратен 23.10.2009 на 12:57

    Чух за случай с американски тинейджъри ( момчета ), на които започнали да им растат гърди. Предполагаемото обяснение е че те обичали пилешко месо, а към храната на пилетата бил добавян хормон, стимулиращ растежа на гърди. Така че всяка намеса в естествения път на природата може да доведе до непредвидими последствия, които да се появят в произволен момент.

  4. Alex
    Изпратен 23.10.2009 на 12:16

    http://www.ted.com/talks/lang/bul/cary_fowler_one_seed_at_a_time_protecting_the_future_of_food.html

    “Разновидностите на пшеницата, царевицата и ориза, които отглеждаме днес, може да не процъфтяват в едно бъдеще, заплашено от климатични промени. Кари Фаулър ни въвежда в една огромна глобална банка за семена, заровена в замръзнала планина в Норвегия, която съхранява разнородна група от хранителни култури за черни дни.”

  5. Изпратен 23.10.2009 на 11:11

    Много интересна статия.Научих доста нови неща.Благодаря

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>