Копривщица – един омаен град… Ден втори

И така след богатата културна програма от предходния ден, днес решаваме да се разходим сред природата. Поразпитала бях в Туристическия център какви екопътеки има и с изненада разбрах че имало цели 18 маршрута с различна продължителност и трудност. Избирам за начало един по-лек, според думите на служителката в Центъра, маршрут-“Пътека на здравето”, наречен с това име поради наличието на гимнастически уреди по него.

Пътеката започва от края на улица “Доганска”. Самата улица започва от къщата на Найден Геров и криволичи нагоре към планината.

Доганска улица

Доганска улица

Докато вървяхме по нея минахме през няколко запазени, интересни, стари къщи – т.нар. доганови къщи, които ни впечатлиха с красивата си архитектура.

Една от догановите къщи

Една от догановите къщи

Копривщенци разказват, че тук навремето са построени първите къщи и така е поставено началото на града. Изкачването по стръмната уличка ни отне около 15 минутки бавно темпо и няколко спирки за снимки. И така озовахме се в началото на самата екопътека.

Табелата на Пътека на здравето

Табелата на Пътека на здравето

Тук имаше две табелки оказващи два маршрута – на “Пътеката на здравето” и на “Хайдушките поляни”. Е ние си бяхме избрали накъде да вървим предварително, още повече че Хайдушките поляни е доста по-дълъг маршрут – около 3 часа, така че тръгнахме по “Пътеката на здравето”.

Екопътека Пътека на здравето

Екопътека Пътека на здравето

Маршрутът бе с леко постепенно изкачване като в началото от едната страна се виждаха картофени ниви. Постепенно навлязохме в красива борова гора.

Пътека на здравето

Пътека на здравето

Скоро видяхме и първото съоръжение – дървена греда. До нея имаше и кът за почивка с пейки и масичка. Седнахме за малко хем да починем, хем да подишаме кристално чистия въздух. Заслушахме се и в песента на птичките. Пробвахме и ехото – как само се разнесоха виковете ни…Чувствах се толкова спокойна и щастлива наслаждавайки се на красивата природа наоколо. Само една гледка помрачи възторга ми – скоро някой бе правил барбекю и за съжаление бе оставил купища боклук. Не трябва да постъпваме така за да може повече хора и по-дълги години да се наслаждаваме на чиста природа.

Спортните уреди

Спортните уреди

Ние продължихме пътя си, минахме още няколко дървени уреди – успоредки и греди, а изкачването бе последвано от доста стръмно слизане между дърветата. Явно съм голяма кашкавал-туристка, защото бая се зачудих как тази екопътека ще се измине с тичане, каквато бе препоръката на указателното табло в началото на маршрута – аз ходейки се позадъхах макар и малко…

Пак спортни уреди

Пак спортни уреди

За щастие пътеката е маркирана и ние просто следвахме знаците. Така стигнахме до една поляна, където пътеката зави към табелата с надпис Копривщица. Продължихме по голям коларски път, от дясно на който е гората, а от ляво – ливади. Видях долу в ниското и асфалтовия път от жпгарата към Копривщица.

Гледка от пътеката

Гледка от пътеката

Неусетно слязохме в града на ул. “Ралчо Войвода”, откъдето след няколко крачки излязохме на улицата, по която дойдохме до екопътеката. Вървейки по уличката видяхме и осарник на стената на една къща. Спряхме се за малко да погледаме как осите влизат в дома си и естествено, за да направя снимка като издебна най-подходящия момент за фотокадър.

Осарник

Осарник

Тази малка екскурзия ни отне около два часа общо – време прекарано по много приятен начин.

Понеже не се бях изморила, а напротив кипях от енергия, решихме да щурмуваме и втората набелязана от мен екопътека – “Тракийски могили”. Тя се намира в другия край на града – след мандрата “Дядо Либен”. Е, разстоянията не са като в София, така че до другия край на града стигнахме по главната улица, по левия бряг на реката само за около половин час.

Началото на екопътека Тракийски могили

Началото на екопътека Тракийски могили

Озовахме се в подножието на склон където има две табелки, указващи съответно два маршрута – единия е към връх Богдан – вдясно по равен път, а пътят за „Тракийски могили” е по склона нагоре. Ние тръгваме нагоре. Пътят върви по стръмен склон, през борова гора. След като изкачихме баира, вляво от нас видяхме табелка за параклиса “Свети Спас”. Отклонихме се от нашата пътека и отидохме да видим параклиса. Той бе затворен, пред него има камък с надпис връх Свети Спас.

Параклис Св.Спас

Параклис Св.Спас

Поседнахме малко за почивка на пейките встрани от параклиса. После поехме по нашия маршрут, който продължи с вече не толкова стръмно изкачване покрай ливади и гора. Не след дълго стигнахме една поляна с много красива гледка към Копривщица. Отстрани на поляната имаше картофени ниви. Едно семейство бе дошло да събира картофите. Докато бащата работеше с машината и изкопаваше картофите, жените вървяха и ги събираха в чували. В този район явно основната земеделска култура са картофите и освен туризма те осигуряват препитание на местните хора.

Гледка към Копривщица от екопътеката

Гледка към Копривщица от екопътеката

Красивата гледка

Красивата гледка

Продължихме следвайки маркировката за Тракийските могили и даже ги подминахме. Оказа се, че тракийските могили представляват един камък с надпис “Паметник на културата – да не се разкопава” – предупреждение, което явно не е спазено от иманярите, защото вдясно на камъка зееше голяма дупка.

Самата Тракийска могила

Самата Тракийска могила

След като стигнахме могилата, пътят вече бе надолу с приятно спускане към Копривщица. По маршрута видяхме много и най-различни гъби и красиви цветя.

Гъбки

Гъбки

Вече до самия град видяхме гроб – прочетохме на надписа, че това е гробът на Иван Джартазанов – един от хората засадили красивите борови гори около Копривщица. Срещу него имаше и камък с надпис че на това място през 1919 г. е основана първата комунистическа организация в Копривщица.

Паметникът на комунистическата организация

Паметникът на комунистическата организация

Малко след тези находки по дървени стълби слязохме в Копривщица – по-точно в противоположния край на мястото, от където тръгнахме да щурмуваме “Тракийските могили”. От тези приятни разходки в планината бяхме здравата изгладнели. Добре, че наблизо бе “Под старата круша” – още една прекрасна битова механа със страхотна кухня, където спряхме да се освежим и заредим с нови сили.

Всичко хубаво си има край – дойде време да се разделим с този прекрасен български град и да си пожелаем отново да дойдем тук.
Отново пътуваме с добре познатия, раздрънкан рейс. Положението този път е още по-страшно, защото по маршрута в различните населени места по пътя, непрекъснато качваме хора – вече има толкова правостоящи, че една жена пътува буквално надвесена върху мен. Рейсът издава странни звуци, няма никакъв климатик, няма и въздух…Възмутена съм от тези условия, но кондукторката най-невъзмутима разпорежда да се качват всички и разбира се им прибира пари като за нормален билет. В рейса има над 20 човека правостоящи на пътеката между седалките. Хората нямат избор и търпят тези условия – в този край за огромно съжаление само една фирма пътува и така тя се явява монополист – който иска да се придвижва до София без собствен транспорт е принуден да я ползва.

В Копривщица

В Копривщица

И за да не развалям настроението ви затварям очи и си спомням за прекрасните дни и гледки в Копривщица и за думите на Захари Стоянов:”… Копривщица… Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже и пр. и пр… и такъв паплач от деятели и родолюбци”.

Към Копривщица – един омаен град… Ден първи

Автор: Таня Рангелова
Снимки: Таня Рангелова

Публикувано в категория: И-О, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>