Щастливите хора на Тайланд

Прелитането на около 8 000 км през 21 в. е обичайно и приятно за всеки оптимист. Разглеждайки картата, обаче, земните километри са повече в действителност. Пътят се вие в планински ждрела, плува в бързи – големи и малки реки, преминава в китни равнини, високи плата и плодородни низини. Видяла съм приблизително 20 страни от общо около 200 на планетата, така че дали на изток или на запад, на север или на юг – посоката ми за пътешествие все ще бъде вярна. Е, аз избрах югоизток и конкретно екзотичния Тайланд. Около 5 пъти по-голяма по площ и приблизително 10 пъти по-населена от България тази страна респектира не само с размерите си. Впечатлява с различна и многообразна природа, забележителна и горда история, усмихнати и слънчеви хора. Десетината дни не бяха достатъчни за опознаването на Тайланд. Посещавайки десетки от стотиците храмове, шмугвайки се в джунглата или къпейки се в едно от моретата, преминавайки през многолюдния и пъстър Банкок, може да се каже, че докосването до тази земя е било вълнуващо, запомнящо се, неповторимо.


Сядайки да пиша за Тайланд си мисля – какво е най-забележителното, най-стойностното, което преживях? Особено трудно е, когато има много и разнообразен „суров материал”. Приблизителна природа има в близките индокитайски страни на еднаква географска ширина. Будистки храмове – и на други места. Може би фактът, че не е била колонизирана, като съседните държави е отличаващ. Като изключим окупацията от японски войски през Втората световна война, но след приключването се обявява независимостта й. Което пък означава далновидна и гъвкава политика. Събирайки във фокус всичко видяно и преживяно, за мен най-важното е, че хората са изключително дружелюбни, усмихнати, позитивни.

Празник на залеза

Празник на залеза

Децата и учениците са спокойни и ведри, с респект към своите родители и преподаватели. С различни униформи, според училищните изисквания, спретнати и с неподправени лъчезарност и любопитство.

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Ученици

Повечето тайландци, неразбиращи друг освен тайския език се опитват с мимики и жестове да подскажат своята добронамереност. Навсякъде усмивката не слиза от лицата им. Семпли, явно непретенциозни и доволни в своето скромно и доста бедно съществуване, те оставиха у мен завинаги най-топли чувства.

Сергия

Сергия

Щастлив продавач

Щастлив продавач

В храмовете и музеите, в хотела, в магазините или на сергийките, независимо с какво се занимават, тези хора са благодарни на това, което умеят и притежават.

Богата къща

Богата къща

Крайречна къща

Крайречна къща

Крайречни къщи

Крайречни къщи

Новопостроена крайречна къща

Новопостроена крайречна къща

В един от храмовете, излизайки от старата столица Аютая на път към друг главен град от миналото – Сукотай, се случи нещо много приятно и непредвидено. В храмовете се влиза бос, без шапка, с прилично облекло и ако желаеш да снимаш Буда, трябва да коленичиш, за да си направиш фотографията. В такава уважителна поза, снимащи с всички налични устройства, към нашата група-четворка се приближиха две нежни и усмихнати момичета, на вероятна според нас възраст около 12-14г., които попитаха дали говорим английски. Впоследствие се оказа, че със сигурност са по-големи : студентки в университет и желаят да практикуват английския си език. Предложиха да ни разведат из храма и да ни разкажат неговата история. Дори и не подозирахме какво изживяване ни предстоеше.

Нашите гидове

Нашите гидове

Въпреки че беше още сутрин, дрехите ни бяха плътно залепнали, отпивахме непрекъснато вода от бутилките и се чувствахме размекнати от горещината. Тези две ефирни създания бяха облечени простичко с дълги тъмни поли и бели блузки, с гуменки и леки обувчици на босите си крака. Преметнали ранички, с разкошни коси, блестящи очи и чуруликащи гласчета – през цялото време не се запотиха, не се задъхаха, не се умориха. Израснали и привикнали към климата на страната си, те бяха въодушевени и от нашето съгласие да ни разходят из сградите и парка.


Отвреме навреме групата ни се увеличаваше с желаещи ученици или студенти да се снимат, да задават въпроси, да ни интервюират. Сякаш два свята се бяхме събрали и независимо от различията в повечето направления, обединяващи бяха любопитството в опознаването и радостта в комуникирането. Неподправената любознателност и желание за разговор с европейци бяха чисти и трогателни. Усмивките не слизаха от лицата – и техните, и нашите. Часовете се нижеха и сякаш горещината в телата ни се подчини на новите неща, които чухме, видяхме, изпитахме. Научихме, че има много статуи – буди, като всеки е символ на съответното човешко желание и стремеж. Всеки от тях е в различна поза в зависимост от неговата роля в будизма. Разказаха ни за славни исторически битки, които тайските войни са водили. Накрая разлистихме лотос според тяхното учение, запалихме свещичка, сложихме ароматна пръчица и златна люспичка върху посочения от нашите гидове Буда.

Ритуал

Ритуал

Разлистен лотос

Разлистен лотос

Буда с полепнали златца

Буда с полепнали златца

Местните хора в храма с уважение и добронамереност се отнесоха към леко несръчните ни опити в изпълнението на този ритуал. Много искахме да почерпим тези слънчеви момичета. Но може би щяхме да развалим магията на това интересно и необикновено познанство. Впечатли ме и възпитанието, което са получили съвсем обикновените непретенциозни студентки – да имат чувства на гордост от миналото си и благородство и чистота в настоящето. Вероятно това е мисията на тяхното поколение, като такава би трябвало да има всеки народ. Когато оставихме своите дарения за храма, видяхме как светнаха очите им от благодарност. Явно, материалното тези деца не ги влечеше. За тях беше достатъчно, че с внимание и търпение преминахме през обзорната им екскурзия и дадохме своята лепта за това свещено място. И че въпреки различията ни, ние уважаваме техните история, философия и традиции. Разделихме се с още повече усмивки, снимки, даже с европейското ръкостискане освен тайландския поклон.

Със сигурност никога повече няма да се видя с тези деца, но топлотата която оставиха у мен ще бъде завинаги, защото най-важни и запомнящи са естествените и неподправени човешки отношения. Това са моите горещи впечатления от слънчевите хора на Тайланд – обикновени и скромни, които притежават рядкото и най-ценно качество – умеят да бъдат щастливи.

Танцуващи на пътя

Танцуващи на пътя

Влюбени

Влюбени

А хубавите спомени и многобройните снимки от всяко пътешествие са моето богатство.

Автор: Румяна Стоянова
Снимки: Румяна Стоянова

Публикувано в категория: Тайланд . Тагове:

  

2 Коментари

  1. Славчо Дячки
    Изпратен 28.05.2016 на 0:09

    Баво Руми, прекрасен пътепис!

  2. Антоанета
    Изпратен 25.05.2016 на 19:57

    Харесвам!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>