Записки от Екватора(14)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Към Записки от Екватора(13)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.

24 март бе един от най-очакваните от нас по време на пътуването ни. Предстоеше ни планински рафтинг и слонско сафари в планината Агунг.
Когато правехме програмата за Бали въобще не се колебахме дали да ги включим или не в някой от дните на престоя ни в Убуд. Видях в сайта на местна туристическа фирма, предлагаща и двете атракции, такива прекрасни природни картини, че веднага се обадих на Косьо и помолих да ни запази двете атракции. Всъщност и рафтинга, и сафарито са много разпространени на острова, и доста фирми ги предлагат. Разгледах повечето от най-популярните и се оказа, че основната разлика е в цената. Нас специално ни интересуваше повече рафтинга като по-екстремно приключение.

Слонското сафари май щеше да е само допълнение и колкото да се каже, че сме опитали какво означава да се клатиш един час върху широкия гръб на някой слон докато почти те хване морска болест.
Споменавам клатиш и морска болест, защото возенето на гърба на слона е много особено. Той се движи бавно, бавно. Пристъпва тромаво от крак на крак и това наистина е едно безкрайно досадно клатушкане наляво надясно.

Спряхме се на офертата на фирма Bali Plan Travel, след като я видях в сайта им Ayung River rafting.net. Комбинираният билет за сутрешен рафтинг, последван от слонско сафари бе на промоционална цена от 95 долара на човек, което бе значително по-евтино от други оферти.
Разликата бе петдесетина долара на човек, затова и не се колебахме, а помолихме Косьо от Бали да ни купи точно тази оферта.


Два часа мега рафтинг по 10 километрово трасе с трудност ІІ и ІІІ категория в долината на река Ayung, в близост до Убуд и Gianyar и един час Bali Elephant Ride, сафари със слонове в планинска местност.
За 95 долара на човек получихме: трансфер от хотела сутринта в 9,30 часа до Payangan Village. Оборудване за рафтинга- лодка, спасителни жилетки, големи водонепромокаеми торби за вещите и сухи дрехи за преобличане след обилното мокрене в бързеите на реката. Инструктаж за безопасност и водач в лодката през цялото време. Почивка по средата на трасето с бар с храни и напитки /те се заплащат/. Обяд и напитки на шведска маса, включени в цената, в края на трасето на рафтинга. Баня с душове и съблекални за преобличане на финала. Трансфер до мястото на слонското сафари, едно часово сафари, трансфер до хотела Ви. Застраховка.

В 9,30 часа вече бяхме излезли от хотела на главната улица пред супермаркета и чакахме да ни вземат. Радвахме се, че тръгваме от Убуд, защото бе най-близо до началната точка на рафтинга.
Ако бяхме в Кута щяха да ни вземат в 8,30, в Санур в 8,45. От Нуса Дуа се тръгва най-рано- 8,00 часа, от Джимбаран в 8,45 часа.
Скоро пристигна човек от Bali Plan Travel с джип, качи ни и потеглихме към планината Агунг.
По пътя постоянно преминавахме покрай най-необикновените бензиностанции, които можете да видите. Убедете се сами.

Бали

Горивото е налято в обикновени бутилки, минаваш, купуваш, сипваш в резервоара на мотопеда и продължаваш напред. В планинските селца така и не видяхме голяма нормална бензиностанция, но и тези изглежда вършеха отлична работа на нуждаещите се. Преминавахме край малки селца и магазини, в които можеш да утолиш жаждата си, ако не си взел вода със себе си.

Бали

След час пътуване бяхме на началната точка на рафтинга и изчаквахме да се съберат всички записали се. Успяхме да разгледаме картата на спускането по бързата река и нямахме търпение рафтинга да започне.

Бали

Не след дълго цялата група бе в пълен състав.
Дойдоха инструкторите, направиха ни инструктаж какво да правим и какво е забранено по време на рафтинга и ни заведоха до склада откъдето трябваше да си вземем пълно бойно снаряжение, тоест- спасителна жилетка, каска и гребло.
Предварително за този рафтинг бях закупил от София и малка водонепромокаема торбичка, в която можеха да се съберат телефон, фотоапарат и още някои дреболии. За да не рискувам да измокря видеокамерата взех с нас по-стария от фотоапаратите, които носихме, за да правим снимки и телефон с HD камера, за да снимам видео клипове с него. Можеха да се намокрят, но нямаше друг начин. Сложих в торбичката и една флашка, за да запишем на нея снимките от сафарито и рафтинга, които организаторите правят по трасето. Завързах добре торбичката и я провесих на врата си.

Бали

Всичко уж беше наред. Когато рафтингът започна, се налагаше да вадя апарата и телефона, да снимам и обратно да ги прибирам, когато трасето станеше по-екстремно. Тогава цялата лодка се обливаше във вода и трябваше да греба с греблото, а не да правя снимки.
При едно такова изваждане на телефона обаче не съм завързал добре в бързината връзките и без да разбера торбата се отвързала.
Поисках след малко да го прибера и поглеждайки надолу виждам в краката ми да плуват флашката и фото апарата. Ужас, прибрах ги, но вече бе късно. След това дълго ги суших на слънце, флашката се оказа много здрава, макар и китайско производство. Нищо и нямаше, но фото апарата повече не проработи. Та това бе първата и за наша радост последна жертва по трасето. За съжаление нямаше как на мократа флашка да запишем снимките и трябваше да се задоволим с купуването на единични бройки на хартия.

Тръгнахме към реката по едни безкрайно дълги и стръмни стълби.Трябваше да слезем доста надолу по тях, за да стигнем речното корито. Сигурно бяха повече от двеста. Най-хубавото в случая бе прекрасната природа около нас, която достатъчно ни разсейваше, за да не мислим за десетките стъпала, по които слизахме.

Бали

Най-накрая пред погледа ни се показаха и бързеите на речното корито. Доста страшничко изглеждаше отгоре. Но успокоителното бе, че във всяка лодка има водач, а и имаше деца в групата, което означаваше, че няма да е чак толкова опасно, а по скоро много приятно и разтоварващо.

Бали

Разпределиха ни по лодките. В нашата се събрахме ние двамата с Мая, една крехка японка с 10 годишния си син и водача на лодката. По цялото трасе на рафтинга има разположени оператори с видео камери и фото апарати, които снимат и накрая може ако искаш да си закупиш снимка с теб срещу 10 долара. Снимките са наистина в отлично качество и си заслужат, защото няма друг начин да те снемат отстрани освен този.
Ето и екипажа ни в действие.

Бали

Трасето в планината е разделено на няколко сектора, като можете да си закупите трасета с различна дължина и екстремност. Нашето бе от по-лека категория, но си бе пак достатъчно увлекателно по бързеите на планинската река.

Бали

Природата около нас бе наистина много екзотична. Спряхме на две места за почивка. Първата почивка бе до едни скални образувания под малък водопад. Много красиви изображения имаше по скалите и затова там бе кратката почивка.

Бали

Живописната долина на река Ayung е безкрайно красива с огромните си зелени дървета и екзотична растителност. Плувахме с лодките, а пред нас се откриваха скрити водопади и ефектни декори като от приключенски филм, в който самите ние участвахме.

Бали

Бали

Втората почивка бе доста по-дълга. Мястото, на което спряхме бе специално пригодено за рафтинга. Имаше импровизиран платен бар с напитки и закуски. Най-интересното бе, че дори и тук в планината не пропускаха да дават касови бележки за консумацията. Подкрепихме се, почерпих и водача ни с една бира, поизсъхнахме малко на слънце и отново потеглихме.

Бали

Бяхме около десетина лодки, като непрекъснато се изпреварвахме и тогава бе най-весело.
Тъй като всяка лодка се опитваше да пръска и мокри колкото се може повече хората от другата. И едва ли не да я преобърне. Та накрая бяхме мокри като мишки, но безкрайно доволни и щастливи от приключението ни.

Бали

След близо два часа из бързеите на реката стигнахме и финала.

Бали

Извадихме от непромокаемите торби сухите си дрехи и набързо взехме по един душ, след което се преоблякохме и седнахме в ресторанта.

Бали

Обядът беше изненадващо разнообразен и с богато меню на шведска маса. Толкова романтична и спокойна бе обстановката, че просто не ни се тръгваше от там, но нямаше как. Трябваше да пътуваме за слонското сафари.
Предстоеше и най-лошата част от рафтинга. Да изкачим десетките стъпала от реката до пътя, където ни чакаха колите. След обилния обяд и слънцето, което напичаше, това не бе много лесно….
Както и да е, успяхме да се изкачим, настанихме се отново в джипа при нашия шофьор и напред към слоновете.

Бали

Трябваше да се придвижим до лагера на слоновете, в близост до Мonkey forest Sangeh. Това е друга маймунска гора, а не тази в Убуд.
Намира се до историческото селище Carangsari, родното място на националния герой на Бали Нгура Рай. Едно много красиво място в долината на река Ayung.Това място е закътано между малки планински селца, оризища, джунгла и река Ayung.
Много природни красоти привличат погледа Ви пътувайки към Bali Elephant Camp.
Бързо пристигнахме в лагера и тъй като имаше още малко време до язденето на слоновете се разходихме из този лагер.


Открихме много приятно кафене Trunk’n’Mahour, където ни посрещнаха с ободряваща напитка. А най-важното бе, че кафето се произвеждаше там.
Имаха собствена плантация за кафе, подобна на тази, която бяхме посетили предишния ден.
Всъщност ако трябва да бъда докрай искрен имаше една голяма разлика между двете плантации. Каква е тя можете да разберете от следващата снимка.

Бали

Персоналът тук наистина беше изключително красив, в унисон с природата.
Освен да пиете кафе в заведението можете и да похапнете от тристепенното меню, приготвено за всички изгладнели след ездата туристи, любувайки се на фантастичните гледки наоколо.

Бали

Слоновете, които са в този и подобните слонски лагери в Бали са от Суматра. Балийците заслужават огромна похвала за усилията им да запазят и развъждат този вид, и за отличните условия за живот, които създават за огромните животни.

След като се разходихме по територията на лагера се отправихме към основната атракция на това място слоновете.

Бали

Те си почиваха със своите пазачи, които се грижат за тях под огромни навеси на сянка.
Нямам представа дали и в природата слоновете са толкова добродушни, но тези бяха много приятелски настроени и слушаха пазачите си. Въпреки че респектираха с огромното си телосложение те се оставяха да бъдат галени от десетките посетители.

Бали

Успяхме да видим как ги хранят, поят, къпят. За последното не е препоръчително да стоите близо до тях, защото рискувате да бъдете изкъпани с десетки литри вода от хобота им. Наблюдавахме и подготовката им за сафарито. За да се качите на слоновете бе направена специална висока площадка на нивото на седалките на техните гърбове.

Бали

Дресьорът водач сяда на главата им между двете уши,

Бали

а Вие удобно се настанявате в красивия стол от тиково дърво на гърба им.

Бали

Дали защото вече бяхме поизморени от сутрешния рафтинг или емоциите ни бяха дошли в повечко, но не изпитахме някакво чувство на задоволство или наслада от това пътуване на слонската гърбина из планинските пътеки.

Бали

Направо ни се зави свят от това люшкане наляво надясно и още по средата на пътя, помолихме водача ни да спре и да приключим с това пътешествие, преди да сме навлезли във водите на реката, не ни се мокреше втори път за деня.
Той се съгласи и прекъснахме сафарито си по средата. След което бяхме възнаградени с поредица прекрасни снимки за спомен със слона.

Бали

Бали

Качихме се на джипа и след около половин час се бяхме изтегнали изморени около басейна ни в Кебун Индах, радвайки се на тишината на джунглата, слънцето и спокойствието с което ни даряваше това прекрасно място в тази прекрасна страна.
А за спокойствието на къщата неуморно продължаваше да се грижи игривия и пазач, нашия приятел гущера.

Бали

В следващите два дни се отдадохме основно на почивка около басейна и на дълги, спокойни разходки из Убуд. Градът изглеждаше много шарен в празничната си премяна за последните два дни от празника Галунган. Успяхме да отидем и до Сentral market ubud.

Бали

Можете да си представите един огромен битак с хиляди, ама хиляди стоки. Това представляваше пазара в центъра на града. Нищо общо със спретнатите и красиви художествени галерии, които се намираха само на няколко крачки встрани и от които можеше да си купиш много по-хубави сувенири на почти същите цени. Дори и не влязохме в сутеренната част на пазара, където вонята и смрадта бе невероятна.
Побързахме да се махнем от там.

Бали

Разбира се в тези последни дни не подминахме и прочутите в цял свят балийски масажи.
Изборът за масажи съперничеше на избора на хотели или картинни галерии. Толкова много масажни студия имаше в града. И не напразно, почти всички бяха пълни с посетители. Сигурно е и въпрос на късмет да попадне човек на добро студио, едва ли всички са такива. Но поне ние не можем да се оплачем от майсторството на масажистките, в студиото, което посетихме.

Бали

Последната вечер от престоя ни в Убуд вечеряхме в един от най-хубавите и екзотични ресторанти в града. Café Wayan. Той също е собственост на нашите хазяи. Ето карта с местоположението на нашия хотел Кебун Индах, другия хотел на фамилията Алам Индах и на ресторанта.

Бали

Кафе Уаян се намира на главната улица Monkey Forest Road , но влизайки в него както и в нашия хотел все едно попадате в джунглата.

Бали

Големи градини с пръснати из тях маси и беседки с индивидуални ниски маси без столове, а с възглавници за сядане и полягане.

Бали

Точно на такава маса вечеряхме и ние. Около вас ромоли вода и виждате езерца с лотоси. Площта на ресторанта е много голяма и се чувствате все едно сте сами в красивата градина.

Бали

Гостите на ресторанта се радват на тази спокойна атмосфера повече от 20 години. Ресторант Cafe Уаян официално е открит през 1986 година. Менюто включва индонезийска и балийска храна, специалитети от тайландската, западно европейската кухня и морски дарове.
Така че ако отидете до Убуд не пропускайте да посетите този изключително красив и гостоприемен ресторант. Няма да съжалявате.

Бали

Така неусетно изминаха последните пет дни на Бали.
За съжаление на 28 март точно 20 дни след като тръгнахме от София за нашето азиатско пътуване трябваше да хванем обратния път за дома.
Предстоеше ни полет с австралийската авио компания Джет Стар до Сингапур.
12 часов престой на най-модерното летище в света- летище Чанги, в което спокойно можеш да прекараш не 12 часа, а 12 дни заобиколен от всички удобства, които предлага не едно летище, а един цял модерен съвременен град. Зали за почивки, плувни басейни, цели улици с магазини и заведения, паркове за отмора, паркове за пушачи, безплатни бързи влакове между трите терминала на летището и всичко, което можете да си представите, че Ви е необходимо, за да се чувствате добре.
И накрая, в 12 през нощта последния 12 часов полет със Сингапурските авиолинии до Истанбул. И от там с автобус до София.

За огромно съжаление бе време да се сбогуваме с Бали- острова на хилядата храма.
Островът, в който намерихме нови приятели в лицето на Косьо и Мая.
Островът, в който се любувахме на прекрасна природа: безкрайната шир на океана и планинските върхове на Кинтмани.
Островът, в който имахме щастието да се докоснем до обикновените, винаги усмихнати Балийски хора.
Островът, в който си радостен в дните прекарани там и тъжен, когато го напускаш.
Островът, в който можеш да откриеш своя рай…

Самолетът излетя в дъждовната сутрин от летището на Денпасар и за последен път през илюминаторите погледнахме тази земя, която ни дари с толкова много щастливи и незабравими мигове в последните 10 дни, и в която винаги щяхме да искаме да се завърнем.
Та нали точно там бяхме открили рая на света!
Благодарим ти, Бали!

Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев

Публикувано в категория: Бали, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 . Тагове: , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>