С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (2.1)

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Монголия

Разположена в централната част на Азия, Монголия е сравнително слабо позната на нас европейците. Страната граничи на север с Русия и на юг с Китай. Територията й е 1 565 хил. км², т. е. 4,4 пъти по-голяма от Германия. Населението е малко повече от 3 млн. души, което е 27 пъти по-малко от жителите на Германия. Около 7 млн. монголци живеят в Китай, предимно в областта Вътрешна Монголия. Близо 1 млн. живеят на територията на Русия, предимно в автономна република Бурятия. Както виждаме, монголците са една разделена нация. Това разделяне се е обособило през последните четири века, когато при своето разширение Русия и Китай завладяват територии исторически населени с монголци.


Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е доста по-ниско от нашето в България. Впечатленията ми са, че има много големи различия в жизнения стандарт както по региони, така и по местоживеене на населението (градове или села). Западната половина на Монголия е по-бедна, за разлика от столицата и близките до нея области. Най-висок е жизненият стандарт в Улан Батор и други големи градове в източната по-индустриализирана част от страната. Населението обитаващо юрти и занимаващо се основно със животновъдство води по-беден живот. Поне такива са моите впечатления.
По официални данни около ¼ от хората живеят по традиционния начин в юрти. Те представляват кръгли преносими жилища със съвременна типова конструкция от стоманен скелет, на който се поставя филц (топлоизолиращо и влагозащитно покритие). Традиционни юрти с дървен скелет видях само в музеите.

Квартал от юрти в град Ховд

Квартал от юрти в град Ховд

Пътувайки през Монголия установих, че животните превишават многократно хората по численост. Най-многобройни са стадата овце и кози, които по статистическа информация са 12 пъти повече от хората. Конете и едрият рогат добитък са един и половина пъти повече от населението на страната. Пак по официални данни, камилите са 1/10 от жителите на Монголия.

Стадо от двугърби камили в западната част на пустинята Гоби

Стадо от двугърби камили в западната част на пустинята Гоби

Обикновено юртите на скотовъдите бяха разположени по хълмовете край пътя и отделени на няколко километра една от друга. Сутрин пускаха животните да пасат сами, а вечер ги прибираха към юртите за нощувка. Повечето пастири наглеждаха стадата си с коне, но имаше и модерни такива, които вечер на мотоциклети подкарваха животните към юртите. Веднъж ми направи впечатление една малка камила, която се беше отделила от стадото, а момче пастир я гонеше на кон с камшик. Бях удивен от това колко бързо тичаше това камилче – със скоростта на препускащ кон.

Две юрти на богати животновъди, разполагащи с камион, трактор, мотоциклет и електрозахранване от слънчеви панели, източна Монголия

Две юрти на богати животновъди, разполагащи с камион, трактор, мотоциклет и електрозахранване от слънчеви панели, източна Монголия

От посоченото по-горе вече става ясно, че животновъдството е основната селскостопанска дейност в Монголия. Земеделието е слабо развито. Страната разполага с големи залежи от полезни изкопаеми: руди на цветни и черни метали, въглища, уран и други. Добива, обогатяването и преработката на метални руди днес е основен икономически отрасъл и източник на приходи от експорта. Развит е по времето на социализма с помощта на Съветския съюз. Към добива и преработката на природни ресурси сега е насочена голяма част от чуждестранните инвестиции.

Територията на Монголия е разположена високо над морското равнище. Западната половина и северната част са заети от няколко планински масива. Най-голяма е планината Алтаин Нуруу, както монголците наричат Алтай. Тук е и най-високия връх в страната Мунх Хайран Ула (4362 м.). Централната част представлява хълмисто плато, а на юго-изток е разположена монголската част от пустинята Гоби. Почти през целия път от запад на изток, който изминах, растителността беше тревиста.Срещаха се и малки храсти от време на време. Гори видях само в северната част, след като отминах столицата Улан Батор. Най-големите езера са разположени на северо-запад. Моите впечатления са, че природата в тази страна е много сурова.

За разлика от неблагоприятния климат, монголците се оказаха изключително добри, сърдечни и отзивчиви хора. Впечатленията от моите пътувания са, че в по-бедните страни населението е по-добронамерено и готово да се отзове при нужда от помощ. Не забелязах дори минимални следи от престъпност и в това отношение пътуването през Монголия мина безпроблемно.

Среща на автора с възрастен монголец, облечен в традиционни дрехи

Среща на автора с възрастен монголец, облечен в традиционни дрехи

В монголските музеи научих доста неща за историята на страната. Там разглеждат няколко исторически периода. Първият е хунския, когато в западната част на днешна Монголия съществува могъщо ханство през периода от 3-ти век преди н. е. до края на 1-ви век от н.е. В последствие хуните се придвижват на запад към Европа северно от Каспийско море. Следващият исторически период е тюркския, характерен с появата на няколко тюркски ханства. Част от тези тюркски народи се преселват на запад през втората половина на първото хилядолетие от н.е. С най-голяма гордост монголците отбелязват третия исторически период от своето развитие, който започва в началото на 13-ти век. Тогава Темуджин обединява монголските племена от централна Азия в силна държава и получава титлата Чингис хан. Това е и най-известната личност с монголски произход в световната история. Наричат го „баща на монголската нация“.

Статуя на Чингис хан, висока 40 метра. Едноименният мемориален комплекс е разположен на около 50 километра източно от столицата Улан Батор

Статуя на Чингис хан, висока 40 метра. Едноименният мемориален комплекс е разположен на около 50 километра източно от столицата Улан Батор

Създадената от Чингис хан Монголска империя е разширена от неговите наследници с успешни завоевателни войни. В периода на най-големия си разцвет това е най-голямата империя в световната история, владееща териториите от Корея и Китай на изток до Сирия и Русия на запад. В края на 14-ти век империята запада поради вътрешни феодални борби, а през 17-ти век е завладяна от Китай. По това време северните монголски територии са присъединени към разширяващата се на изток Русия. Съвременната монголска държава е създадена през 1911 година, след като се отделя от Китай в резултат на национална революция. През 1921 година, с разгрома на белогвардейците на изток, Червената армия и Монголската революционна армия начело със Сухе Батор завземат властта и съставят народно правителство в столицата Урга. Стоящият начело на държавата от 1911 година Богдо хан умира през 1924 година и тогава Монголия е провъзгласена за народна република. Тя става втората социалистическа страна в света, след Съветския съюз.

Мемориал в град Чойбалсан, посветен на монголските революционери и герои от войните

Мемориал в град Чойбалсан, посветен на монголските революционери и герои от войните

С помощта на съветски специалисти започва разработване на природните ресурси и индустриализиране на страната. Икономиката, образованието, здравеопазването и културата се развиват по съветски образец. Извършена е колективизация в животновъдството и започва борба с религията. Монголските войски и Червената армия отблъскват японските агресори през 1939 година, а през 1945 година участват заедно в разгрома на японската Квантунска армия. До началото на 90-те години на 20-ти век продължава тясното икономическо и политическо сътрудничество между Съветския съюз и Монголия. Според икономистите, през този период около ¼ от монголския вътрешен продукт се формира в резултат на съветската икономическа помощ. В началото на 90-те години на миналия век, с разпадането на социалистическата система в Източна Европа, в Монголия се извършват политически и икономически промени. Обществения живот се демократизира, извършва се приватизация и икономиката започва да работи на база пазарните принципи. Страната днес е парламентарна демократична република, начело с президент. Техният парламент се нарича Велик държавен Хурал, а изпълнителен орган е правителството, ръководено от министър-председател.

Монголската валута се нарича тугрик (MNT). През август 2014 година обменният курс беше около 2500 тугрика за 1 евро.

Банкнота от 20 хиляди монголски тугрика, запазена от автора като сувенир

Банкнота от 20 хиляди монголски тугрика, запазена от автора като сувенир

Монголците използват нашата азбука – кирилица. За отразяване на фонетичните звуци те адаптират руската азбука и я въвеждат официално през 1940 година. Старомонголската писменост е създадена през 13-ти век, след което е модифицирана неколкократно. Тя представлява вертикална писменост, като се пише отляво надясно. Например, монголците казват на страната си Монгол Улс, което на старомонголски се изписва така: Монголски

За мен като турист беше много интересно да се запозная с религиите в Монголия и на първо място с будизма. Традиционна монголска религиозна практика е бил шаманизмът. Шаманите са осъществявали връзката между материалния свят и света на духовете чрез специални ритуали, включващи пеене, танцуване, удряне по барабан, медитиране и изпадане в транс.

Шаман – експонат в Музея на изобразителното изкуство в Улан Батор

Шаман – експонат в Музея на изобразителното изкуство в Улан Батор

През периода от 13-ти до 16-ти век от Тибет навлиза будизма като система от религиозни вярвания, практики и правила за поведение. В средата на 30-те години на миналия век в Монголия е имало 850 будистки манастира и 3000 будистки храма. Над 1/3 от възрастните мъже са били монаси и служители в храмовете. Тогава властта започва борба с религията като „опиум за народа“. Манастирите са закрити или разрушени, а при последвалите репресии са избити 17 хиляди будистки монаси. Възраждането на религиите в Монголия започва в края на 80-те години на XX век.

Новопостроен будистки манастир в град Баянхонгор

Новопостроен будистки манастир в град Баянхонгор

В днешно време, по официални данни, половината от жителите на страната се определят като будисти. Мюсюлманите са по-малко от 5%, предимно казахи, които живеят в западната част на страната. Там видях най-много джамии в Монголия. Около 3% от населението продължава да практикува шаманизъм, а около 2% са християни. Около 40% от монголците се смятат за атеисти.

Будистки поклонници в манастира Гандан в столицата Улан Батор

Будистки поклонници в манастира Гандан в столицата Улан Батор

Прекосих Монголия изминавайки 3 хиляди километра от запад на изток. Около 2/3 от моя маршрут мина по черни пътища – 2000 км. off-road. Само 1000 км. бяха асфалтираните пътища, при това половината от тях доста разбити и с дупки. Влязох през най-близкия западен и напуснах страната през най-далечния източен граничен контролно-пропускателен пункт. На долната релефната пътна карта на Монголия с черна линия е очертан маршрута ми на движение (от ляво на дясно) през месец август 2014 година.

Върху картата на Монголия с черна линия е показан маршрута ми на движение

Върху картата на Монголия с черна линия е показан маршрута ми на движение

Като турист, пътуващ с автомобил, естествено най-голямо впечатление ми направи терена и състоянието на пътната мрежа в Монголия. При движение по монголските пътища съществуват две основни опасности: да си счупиш автомобила и да се изгубиш. Най-неприятното е, че по-голямата част от пътищата са на малки вълнички и автомобилът непрекъснато се тресе при движение. В западната половина на страната теренът е предимно планински и средната ми скорост на движение беше около 20 км/ч. В източната половина теренът е по-равнинен и средната ми скорост на придвижване достигаше 30 км/ч.

По главния международен път от Алтай в Русия към монголската столица Улан Батор

По главния международен път от Алтай в Русия към монголската столица Улан Батор

По пътищата имаше доста неравности и автомобилът ми често се удряше отдолу. Понякога неочаквано се появяваха вълнообразни вдлъбнатини и докато успея да намаля скоростта Опелът подскачаше и се удряше отпред и отзад.

Пътят минава по малка долина

Пътят минава по малка долина

Поради характера на почвата непрекъснато се вдигаше прах, която проникваше в купето през отворения прозорец. Когато пък валеше дъжд прахта се превръщаше в кал, като се налагаше да се шофира през локви.

По калните монголски пътища при дъждовно време

По калните монголски пътища при дъждовно време

По калните монголски пътища при дъждовно време

По калните монголски пътища при дъждовно време

След спиране на дъжда, на някои места се беше получило свличане на почвата и се появяваха „прагове“ с височина 20 до 40 см. По-тежките автомобили бяха утъпкали коловози през праговете, а ниският ми Опел ги преодоляваше като се засилвах към тях под ъгъл и дъното се плъзгаше по издатините. Малките реки се преминаваха през бродове, тъй като липсваха мостове. В такива случаи първо спирах за да огледам дали е твърдо дъното на реката и каква е дълбочината на водата.

С моя Опел прекосяваме малка река в Монголия

С моя Опел прекосяваме малка река в Монголия

При напускане на Монголия направих частична ревизия на щетите по автомобила: картера на двигателя беше подбит на няколко места от удари; дъното на резервоара беше надрано и удряно неколкократно; ауспухното гърне се беше откъснало; задния десен амортесьор се беше счупил; помпата на сервоусилвателя на волана блокира още в началото; единия кръг на спирачната помпа отказа по пътя, така че имах спирачки само на предно ляво и задно дясно колело; дъното на купето беше удряно десетки пъти и подбито на много места и т. н. В последствие лошите и нагънати вълнообразно пътища между езерото Байкал и Приморския край в Далечния изток нанесоха още щети по автомобила. Вече в България установих допълнително: счупени и двете предни пружини; огънат от ударите преден мост; усукан заден мост; започнала да се отчупва носеща задна дясна греда на купето; стържене на преден лагер и доста други поражения. Тъй като в Монголия, Сибир и Далечния изток няма такива стари Опели, съответно нямаше и резервни части за да ремонтирам повредите по време на пътуването. Логично следва и съвета към моите колеги автотуристи: за Монголия тръгвайте само със здрави високопроходими автомобили 4х4.


Доста пъти се сблъсквах и със втората голяма опасност: да се изгубиш по пътищата на Монголия. На много места главният път се пресичаше под различен ъгъл от други местни пътища. Често те бяха по-утъпкани и на кръстовищата логично тръгвах по по-утъпкания път, считайки го за по-главен. Когато имаше слънце, след като половин час то продължаваше да свети от неправилната страна, разбирах че съм сгрешил посоката. При облачно време се ориентирах по голямата релефна пътна карта, която си купих. Например, следях дадена планинска верига да бъде от правилната ми страна или пък да се движа покрай означена на картата река. Оказа се, че GPS навигацията ми работеше само до Западен Сибир. След това, по на изток, единствено повтаряше: „Излезте на най-близкия път“. Много рядко се срещаха някакви указателни табели, които само даваха представа, че след известно разстояние ще има разклонение в дадена посока.

Типична указателна табела за посоките, която на практика не ми вършеше работа

Типична указателна табела за посоките, която на практика не ми вършеше работа

Като се убеждавах, че съм се изгубил по пътя, спирах преминаващ автомобил или мотоциклет за да питам за посоката. Когато нямаше преминаващи превозни средства отивах до някоя юрта на половин-един километър от пътя и питах. Тъй като монголският език е неразбираем, въпросите си задавах по следния начин. Излизах от колата с картата в ръка, посочвах на нея търсеното населено място като произнасях името му и със знаци и въпросителен глас питах за посоката. Съответно запитаният монголец прочиташе на картата какво търся, след което с ръка посочваше посоката, която да хвана. И така до следващото изгубване. В западната слабо населена част от страната проблемът беше, че много рядко минаваха превозни средства. На два пъти съм пътувал по 4 часа без да срещна нито автомобил, нито мотоциклет. В по-населената и с по-голямо движение източна част обикновено спирах на проблемното кръстовище и чаках да мине превозно средство за да питам за вярната посока. Мога още веднъж да подчертая голямата отзивчивост на монголците. Нито веднъж не се случи да махна на преминаващо превозно средство и шофьорът да не спре. Автомобилът или мотоциклетът винаги спираше, човекът ме изслушваше и ми показваше нужната посока. Същото се случваше и когато питах хората от някоя юрта или пастир на кон. Тук мога да отбележа, че монголските коне са по-дребни от европейските, но са много силни и издържливи.

Среща с млад монголец на кон в източната част на страната

Среща с млад монголец на кон в източната част на страната

Характерна особеност на монголските пътища са многото „ленти“ за движение. През полята и хълмовете шофьорите си прекарват нови коловози, след като старите се изпълнят с неравности.

Многолентова „магистрала“ в централната част на Монголия

Многолентова „магистрала“ в централната част на Монголия

На горната снимка се виждат многото „ленти“ за движение по пътя. Всеки си кара там, където му е удобно. Често се случва „пътните платна“ да се разделят на стотици метри, дори на километри. Например, при наближаването на голям хълм пътя се разделя като единия коловоз продължава да изкачва хълма, другият го заобикаля от ляво, а пък третият коловоз заобикаля хълма отдясно. След хълма трите коловоза се събират отново. Веднъж шофирах след голям натоварен камион. На едно кръстовище той пое наляво по добре утъпкан коловоз, а пък аз изчаках преминаващ автомобил за да питам за посоката. Упътиха ме да продължавам направо. В подължение на 5 часа наблюдавах големия камион, който се виждаше на 3-4 километра в ляво от мен. Той ту се приближаваше, ту се отдалечаваше, а понякога изчезваше зад баирите. Накрая, след изминати около 80 км., пътищата ни се събраха и продължих да карам след този камион.

Нощувах в автомобила там, където ме завари нощта: на баири край пътя, близо до крайпътни юрти на животновъди, в центровете на градове, които съм разглеждал до стъмване. И още веднъж искам да подчертая: не забелязах каквато и да било престъпност в тази страна.

Сега вече мога да опиша в хронологичен ред основните посетени места и забележителности в Монголия.

В западната част на страната живеят предимно казахи. Те са мюсюлмани, поради което във всяко по-голяма населено място имаше джамия.

Новопостроена джамия в западна Монголия

Новопостроена джамия в западна Монголия

Крайграничното градче Цагааннуур се оказа доста бедно и занемарено. Нямаше банка за да обменя пари, нито пък банкомат за да изтегля монголски тугрики. В магазина попитах за пътна карта на Монголия, каквато естествено нямаше. Никой не разбираше и дума от руски или английски.

Централният площад на Цагааннуур

Централният площад на Цагааннуур

Първият по-голям град, който разгледах беше Олгий. Той е с население 30 хиляди и център на аймак (област) Баян-Олгий. От банкомат изтеглих тугрики с равностойност на 200 евро. Областният музей беше затворен, но пък в една книжарница намерих голяма релефна пътна карта на Монголия. Продавачката говореше много добре руски и се опита да ме изнуди за цената. Първоначално ми поиска цели 16 евро, а аз й казах, че тази карта не струва повече от 5 евро. След кратък пазарлък се споразумяхме на цена в тугрики, равностойна на 10 евро. Вече имах добра пътна карта и монголска валута. Можех да продължавам по маршрута.

Сградата на областната администрация в град Олгий

Сградата на областната администрация в град Олгий

Един от жилищните квартали на Олгий

Един от жилищните квартали на Олгий

След Олгий бях приятно изненадан с няколко десетки километра асфалтиран път. На излизане от града ми взеха пътна такса и разбрах, че в Монголия се плаща за да караш по асфалтирано шосе. Таксите бяха символични – около 0,50 евро за 100 километра.

И така, този новопостроен път беше без маркировка и пътни знаци, но пък почти не се срещаха автомобили. В един момент, увлякъл се и движещ се със скорост около 120 км/ч., забелязах, че пътното платно ми се губи. Инстинктивно „набих спирачки“, автомобилът намали до към 80 км/ч. и с тази скорост скочих върху продължаващия след асфалта черен път. Опелът заподскача по неравностите, удряйки се отпред и отзад в земята, докато намаля скоростта.

Тук искам да спомена за цените на горивата, които се различаваха доста в отделните региони на страната. Средната им цена, обаче, беше два пъти по-ниска от тази в източноевропейските държави. Проблеми със зареждането нямах, тъй като бензиностанциите бяха достатъчно, въпреки големите разстояния. Най-много съм минавал 200 км. без да видя бензиностанция. Във всеки по-голям град имаше доста на брой малки бензиностанции и явно конкуренцията между тях беше голяма.

Първата ми нощувка в Монголия ще остане най-запомняща се заради стадото кози, които нападнаха автомобила ми. На стъмване спрях до една юрта и със знаци попитах възрастните стопани мога ли да пренощувам там. Те ми разрешиха и паркирах на хълма зад юртата, на петдесетина метра от стадото им с кози. Хапнах набързо и се настаних на дунапренения матрак, поставен върху седалката и спуснатата облегалка в дясно от шофьорското място. Изморен съм заспал „на момента“, но се събудих от клатене на колата. В просъница първо реших, че е земетресение, но бързо установих, че е нещо по-различно. Включих електрическото фенерче и видях, че козите от стадото са наобиколили Опела. Те се блъскаха около колата и се опитваха да се покатерят на нея. Предните им крака бяха по вратите, броните и върху предния капак. Със зъби ръфаха чистачките, страничните огледала, броните, калниците. Ужасих се, че с твърдите копита ще ми подбият ламарините и ще счупят стъклата. Наивно се опитах да ги прогоня като запалих двигателя и пуснах светлините. За малко се отдалечиха от автомобила, но щом си легнах, отново започнаха да се катерят по Опела. Очевидно природният инстинкт на козата да се качва на високи места си беше „казал думата“. Разбрах, че няма отърване от тези животни, запалих колата и избягах на около половин километър на съседния хълм. Козите явно не посмяха да се отдалечат от юртата на стопаните си и да ме последват.

На следващия ден стана и първото ми сериозно изгубване по пътя. Стигайки до голям хълм пътят се разклоняваше наляво и надясно. Нямаше преминаващи автомобили за да питам коя посока да хвана. За по-сигурно отидох до една юрта и попитах излязлата млада жена за посоката. Тя направи един полукръг с ръка, от което нищо не разбрах. Тръгнах в първото направление, от което започваше този полукръг, т. е. на разклона при хълма завих надясно. След двадесетина минути нещо започна „да ме човърка отвътре“ дали държа правилната посока. Видях една юрта на около километър в страни с автомобил УАЗ пред нея. Реших за по-сигурно да питам мъж – шофьор и през ливадата стигнах до тази юрта, където един монголец ми обясни по разбран начин накъде да пътувам. След час обикаляне пак стигнах до юртата със жената, която бях питал първоначално. Минавайки близо до нея тя ме изгледа въпросително. Явно се чудеше защо тоя „загубен“ чужденец пак се връща оттам, след като тя му е обяснила накъде да върви. Стигайки до първоначалния разклон преди хълма, този път завих наляво, т. е. тръгнах в правилната посока.

Следващият по-голям град по пътя ми беше Ховд, също административен център на аймак (област). Със своите близо 30 хиляди жители градът се смята за неофициален икономически, търговски и бизнес център на западния регион.

Централният градски площад на град Ховд

Централният градски площад на град Ховд

Градският музей беше добре уреден с множество експонати, отразяващи природните дадености, историческото развитие и бита на региона през вековете. Като организация този музей копираше историко-краеведческите музеи в руските градове, които са един вид „универсални“.

Експонати в градския музей

Експонати в градския музей

Както споменах в края на предишната част от пътеписа, докато чаках да дойде понеделник за да отворят руско-монголската граница, през неделния ден се събраха петнайсетина английски автомобила с участници в ежегодното „Монголско рали“. В продължение на няколко дни след това в различни монголски градове виждах автомобили от ралито. Обикновено те бяха паркирали пред хотели или в автосервизи за ремонт. Разбрах, че това е по-скоро групово пътуване на млади англичани, а не състезателно рали.

Паркиран в Ховд английски автомобил, участник в Mongol Rally 2014

Паркиран в Ховд английски автомобил, участник в Mongol Rally 2014

В Монголия е доста разпространена традицията на превали по пътя да се струпват купчини от камъни и да се връзват разноцветни ленти. Както в руската част на планината Алтай, така и тук традициите повеляват да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонението на пътниците пред духовете, молба за тяхното благоволение и закрила по време на пътуването. Различните цветове ленти са символи на връзката със земята и с небето, добрите помисли и желанията за благополучие и здраве.

Превал в западна Монголия с натрупани камъни и завързани обредни ленти

Превал в западна Монголия с натрупани камъни и завързани обредни ленти

Дарви е малък град и център на сум (община). Там пренощувах, а на разсъмване разгледах това градче.

Главната улица на град Дарви, рано сутринта

Главната улица на град Дарви, рано сутринта

Пътят на изток продължи през пустинна част на страната. Теренът подсказваше, че започва пустинята Гоби. Името на монголски означава „безводно място“. Гоби е с площ 1,3 млн. км², т. е. 3,6 пъти територията на Германия. Разположена е в Южна Монголия и Северен Китай.
Стадата от камили станаха многобройни. Тези големи животни се оказаха много страхливи и когато слизах от колата за да ги снимам се разбягваха настрани.

Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя Опел в западната част на пустинята Гоби

Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя Опел в западната част на пустинята Гоби

Минах и покрай скелет на камила в пустинята

Минах и покрай скелет на камила в пустинята

С моя Опел сме спрели за кратка почивка в пустинята Гоби

С моя Опел сме спрели за кратка почивка в пустинята Гоби

Пристигнах в град Алтай по тъмно. Пренощувах на една бензиностанция почти в центъра. Бензинджията се оказа много сърдечен и отзивчив човек.

Бензиностанцията в град Алтай, където пренощувах

Бензиностанцията в град Алтай, където пренощувах

На разсъмване станах и обиколих града. По това време гражданите започнаха да отиват на работа, все още неразсънили се.

Жилищни блокове в град Алтай, рано сутринта

Жилищни блокове в град Алтай, рано сутринта

Алтай има 20 хиляди жители и е център на аймак (област) Гов-Алтай. Тази област е с площ 142 хил. км², което превишава 1,3 пъти територията на България.

В центъра на град Алтай, рано сутрин

В центъра на град Алтай, рано сутрин

Град Алтай разполага с летище. Областният музей отваряше в 9.00 часа, но към 8.00 часа вече бях приключил с разглеждането на града. Реших да не бездействам цял час докато отворят този музей и потеглих. Вероятно сгреших, защото в пътеводителя ми пишеше, че има интересни музейни експонати, включително голяма статуя на Буда. Тук мога да вмъкна, че навсякъде при пътуванията си ползвам подробните туристически пътеводители на издателство Lonely planet, които са най-практични за индивидуални туристи като мен. Горещо препоръчвам тези пътеводители на всеки един, тръгнал да пътешества без екскурзоводи.

В Монголия камионите бяха натоварени с разнообразни стоки и с максимално натъпкани каросерии

В Монголия камионите бяха натоварени с разнообразни стоки и с максимално натъпкани каросерии

Пренощувах в градчето Бууцаган, а на разсъмване го разгледах.

Малкият град Бууцаган, рано сутринта

Малкият град Бууцаган, рано сутринта

Северно от пътя ми беше планинският масив Хангай (на монголски Хангаин Нуруу), който заема средната част на Монголия. След Алтай, това е втората по големина планина в страната с най-висок връх Отгонтенгер (4021м.).

Пътят минаваше през южните склонове на планината Хангай

Пътят минаваше през южните склонове на планината Хангай

Една от големите реки, които пресякох, беше Байдраг. Тя извира от Хангай и тече на юг. Следващите по-големи реки, които водят началото си от тази планина, бяха Туй и Таац. Всички те се вливат в безотточни езера, разположени в северната част на пустинята Гоби.

Река Байдраг, снимана от моста над нея

Река Байдраг, снимана от моста над нея


Към С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (2.2)

Юли – Октомври 2014 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Авторът

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Монголия . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи