Мегалитът . . .мистерия и тайни

Прелиствайки, преди време страниците на едно от родните туристически списания, напълно доброволно – с всичкия си интерес и любопитство, се увлякох по желанието непременно да открия обекта от поредната фотозагадка на броя, който държах в ръцете си. В кадър бяха запечатани купчина огромни камъни, подредени – съвсем очевидно по определен начин, и гледка – недвусмислено пренасяща ни доста назад във времето. Мегалит ще да е това!…почти веднага светна сигналната ми лампа! Набързо, запрехвърлях в мислите си всичко онова, за което успях да се сетя почти на прима виста.

Слънчевата врата

Слънчевата врата

Бегликташ, Белинташ, познатите вече долмени и мегалити от района на Странджа-Сакар…Вероятно, мислех си аз тогава, търсеното изображение все ще е някаква част от споменатите вече тракийски светилища.

Когато опитах да сравня, обаче кадъра от фото загадката с богатството от изображения в Google на познатите ми мегалитни светилища – уви! – съвпадението се оказа равно на нула! Очевидно, ставаше дума за по-непознато и малко популярно за обикновен турист като мен място. Не предполагах, че толкова трудно ще се окаже решаването на въпросната фото загадка. Първоначалният неуспех, всъщност още повече ме заинтригува и подтикна непременно да узная кое е това така непознато и загадъчно късче родна земя.

Мегалитът

Мегалитът

Разбира се, днес, употребата на Глобалната мрежа, успешно оправдава максимата, че няма невъзможни неща! Още повече, че упоритото ми – тогава, издирване – лека полека започна да свързва търсеното от мен – с място, където професор Ал.Фол – известният наш историк – траколог, е пожелал след смъртта му да бъде разпръсната част от праха му.
И къде…къде може да се намира това сакрално място, ако не точно в сърцето на долината…. Да, в сърцето на познатата ни, вече като Долина на тракийските царе!
Мегалитът край село Бузовград, Казанлъшко – аз не само приключвам успешно с разкриването на фото загадката, а решавам, че непременно някой ден трябва да отида и до там!

Мегалитен комплекс,с.Бузовград

Мегалитен комплекс,с.Бузовград

Е да, когато човек желае нещо, непременно го осъществява.
Преминавайки до този момент по главния подбалкански път в района на Казанлък, нито веднъж не бях забелязала табела, указваща местонахождението на мегалит – с.Бузовград. Вярно е, че тук – в резултат на усиленото проучване на множеството тракийски могили из розовата долина – съвсем обяснимо в последствие – край пътя, се появиха няколко насочващи вниманието табели – сещате се, от ония, кафявите – които според световната практика, указват в близост наличие на защитен обект от културното наследство на страната – Голяма и Малка Косматка, Светицата, Арсеналка и др.

За бузовградския мегалитен комплекс, обаче – нито дума! Оказва се, че чак, когато се навлезе в селото – там, някъде в центъра му, има окачено табло със схема и подробна информация за екопътека „Мегалита”. Това донякъде компенсира информационното затъмнение, в което се намираме до момента. Под дебелата сянка на огромно дърво, разговорливи местни старци ни посочват високо горе – нейде по хълмовете, търсената от нас крайна цел, и услужливо ни насочват към началната точка на маршрута. Почти в края на селото, досами дворовете на последните селски къщи, е началото на екопътеката, където е поставено следващото информационно табло, което любезно и подробно ни осведомява за мотивите и периода на изграждане на туристическия маршрут, заедно с факти, свързани с бита и нравите на древните траки по нашите земи.
И така, заредени с непреодолимо желание да се докоснем до материално-духовното наследство на траките, с бодро настроение – в един спокоен топъл есенен следобед, поемаме нагоре – по стъпките на нашите древни предшественици.

Есен край мегалита

Есен край мегалита

Маршрутът, да си призная, още в началото обещава да бъде приятен и не особено труден за изминаване. Пътеката е отлично маркирана,така че да няма никакъв шанс за колебания, объркване и грешки в посоката. Вървим нагоре, без да изпитваме каквито и да било затруднения. На моменти, даже ми се струва, че подтичваме , нетърпеливи да зърнем по-скоро желаната гледка.
От време на време спираме, за да дадем на сетивата си всичко, което в този момент природната палитра ни предлага като сезонни ухания, цветове и форми. Приятна и незабравима, както ще се окаже по-късно, е тази среща с природата отблизо.
Завъртане на 360 градуса ни осигурява невероятен панорамен поглед към цялата долина, ширнала се пред очите ни като пъстър есенен килим. Много колоритно се открояват керемидените покриви на селските къщи от подножието на хълма, а в далечината спокойно различаваме водното петно на язовир Копринка.Тук-там, изпъква релефът на вече проучените или все още не тракийски могили.

Поглед отвисоко към Долината на тракийските царе

Поглед отвисоко към Долината на тракийските царе

Колкото и да не успяваме да откъснем очи от този невероятен простор и красота, продължаваме напред и нагоре, защото не забравяме за крайната си цел! А до нея остава още съвсем малко. Почти в подножието на скалата, върху която е разположен мегалитът, за всички любители на природата е обособено малко кътче за отдих – с беседка. И ние не пропускаме възможността за кратка почивка преди финалната атака. Как звучи само!? В действителност – нищо трудно и опасно.
И отново – грижливи ръце са поставили информационна табела с подходящи и интересни познания за ролята и значението на древните мегалитни комплекси в живота на някогашните заселници по тези земи.
Според информацията – мегалитът представлява древно астрономическо култово съоръжение, използвано от древните жреци за наблюдение на слънцето по време на лятното слънцестоене.

Скалният прозорец на мегалита

Скалният прозорец на мегалита

Ето защо, в деня на 21-ви юни, от няколко години насам – съществува традиция много хора да се събират пред Слънчевата врата на Мегалита над с. Бузовград, за да дочакат вписването на слънчевия диск в специално оформения от траките скален отвор. Археологически проучвания са установили, че древното каменно съоръжение е построено в периода 1800 – 1600 г.пр.н.е. и е използвано за астрономически наблюдения и поддържане на календар.
Последни метри, които вземаме на един дъх. Някъде – в мига,преди денят да срещне вечерта, докрай завладени от мистерията на това древно тракийско светилище – ето ни и нас самите, застанали ….по-скоро застинали – изправени, безмълвни , пред скалния прозорец, в който някога взор за надежда и спасение са отправяли и очите на древните. Да, Слънчевата врата на Богинята – така са наричали траките това сакрално място! А богинята,пред която толкова благоговейно са се прекланяли, е Майката – Природа.

Неусетно обгърнати от топлината на здрача в тихата есенна вечер, за кой ли път – след досега с историческото ни наследство, се замислям. По-разумни, прозорливи или далновидни ще да са били траките като народ, та са почитали и издигали Природата в култ, който увековечавали с познатите и на нас каменни светилища ?! Или са носели в душите си деликатната доза човешки страх, смирено почитание, уважение и преклонение пред сили, извън самите тях… И защо, днес, ние нямаме този страх и това почитание, а рушим – макар на думи да твърдим колко велико нещо е природата…. Думи… въпроси… предположения и едно трайно усещане, че древните обитатели по тези земи, ще да са били по-мъдри от нас – човеците на 21 век.
Затова, нека сами потърсим вдъхновение и опит от незаменимата древна традиция за близост с природата, за да открие всеки от нас своята пътечка към нея, за да я обикнем още повече тази наша природа и да я опазим и съхраним непокътната… почти като древните траки!

Автор: Николина Милкова
Снимки: Николина Милкова

Публикувано в категория: А-З . Тагове: , , , , ,

  

Един коментар

  1. Rumiana Dimitrova
    Изпратен 03.10.2009 на 11:19

    super statiika :))))))))) mnogo se radvam, 4e q namerih to4no sega, kogato mislim da poobikolim to4no toq raion tam …….. nepremenno ste vidim taq krasota :)))))) blagodarq :)))))))))))))

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>