По Атлантическото крайбрежие на Ирландия

Западните и северните брегове на Ирландия са изключително красиви със своите стръмни скали, дълбоки заливи и малки пясъчни плажове. Спирам се само на тези места и забележителности по Атлантическото крайбрежие на страната, които ме впечатлиха най-много.

Пътеката на гиганта (Giant’s Causeway)

До тези каменни образувания стигнах последния ден от осемдневната обиколка на остров Ирландия. Те се намират на северното крайбрежие на територията на Северна Ирландия, която е в състава на Обединеното кралство.

В района има добре уреден паркинг и туристически център с магазини за сувенири. Таксата за паркинга е 5 паунда (7,5 EURO), а посещението на тази природна забележителност е безплатно. До основното каменно образувание се стига за 10-15 минути надолу по брега. За хората, които не обичат да ходят или са трудноподвижни има редовни автобуси – 70 пени (1 EURO) в едната посока.

Общият брой на шестоъгълните каменни стълбове, включително и тези под водата, е тридесет и осем хиляди. Гледайки ги и разхождайки се по тях не можеш да повярваш, че са с естествен произход. Имаш чувството, че са издялани от човешка ръка преди стотици и хиляди години.

От геоложка гледна точка тези базалтови каменни стълбове са с вулканичен произход. Преди 60 милиони години разлялата се лава е изстивала и се е напуквала. При свиването си в резултат на изстудяването, тя се е раздробила на хиляди малки части със шестостенна форма и пукнатини между тях. Така се е образувал този природен феномен, който днес е най-голямата природна забележителност в Северна Ирландия.

А пък името Пътеката на гиганта произхожда от една легенда. Според нея воинът великан Фин Маккул е поставил тези камъни по брега и под повърхността на океана за да може по така направената пътека да достигне остров Стафа, където се е намирала неговата любима. На острова също има подобни каменни образувания.

Преобладаващата част от туристите идваха само до това място и се връщаха обратно към паркинга и магазините със сувенири. Не можах да разбера защо, тъй като цялото крайбрежие в протежение на 2-3 километра е осеяно с красиви вулканични каменни образувания. Разбира се, че не можех да ги пропусна, след като бях изминал хиляди километри до тук. Продължих покрай брега по пътеката под красивите скали.

Белия залив (Whitepark Bay)

На изток от Пътеката на гиганта крайбрежието представлява широк залив и се нарича Белия залив (Whitepark Bay). Името произхожда от малките плажове с фин бял пясък.

Въжения мост (Rope bridge)

По крайбрежния път се стига до следващата забележителност – малък скален остров, на който се преминава по тесен и люлеещ се въжен мост.

Островът /в дясно/ се нарича Карик-ъ-рийд (Carrick-a-rede). Името му има шотландски произход и означава Скала на пътя. Защото е точно на пътя на пасажите от атлантическа сьомга, която идва към брега за да хвърля хайвера си. И рибата променя траекторията си за да заобиколи този скален остров.

Мостът е с дължина 20 метра и преминава на 25 метра над водата. Той се ползва от рибарите, които се занимават с развъждане и улов на сьомга. Риборазвъдното стопанство е разположено в далечния край на острова и същесвува от 350 години. На това място въжения мост е направен и се ползва за преминаване от 1790 година.
Скалите на острова са удобен заслон, където свиват гнезда чайки и буревестници.

За преминаването по моста и разходка по острова се плаща такса в размер на 3,5 паунда (5 EURO). За съжаление тази атракция е отворена само до 17.30 часа, а аз пристигнах по-късно. Подходът към стръмните стъпала, водещи до въжения мост, е преграден с бетонен свод и желязна решетъчна врата, която се заключва. Те са на такова място, че туристите не могат да ги прескочат или да ги заобиколят без да паднат от скалите във водата. Е, освен ако не си носят алпинистки принадлежности. Така че, въпреки желанието ми, не можах да премина по моста до острова. Лишен от тази възможност, можех само да гледам отстрани и отгоре.

Представях си как минаващите по моста туристи се люлеят и смешно се полюшват настрани, готови да цамбурнат във водата ако не се държат за въжените перила. Съжалявах, че не мога и аз да се полюлея на този мост.

На няколкостотин метра от брега се намира Островът на овцете (Sheep’s island). Горната част на тази скала е почти равна и покрита с килим от трева. Някога там са пасели стада от овце, което е дало и името на острова. Сега на този остров живее колония от корморани.

На картата е отбелязан маршрута на обиколката ми на Великобритания и Ирландия.
Надписът в северната част на Ирландия сочи мястото на Пътеката на гиганта.

Септември 2007 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски

Публикувано в категория: Ирландия . Тагове: , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>