Буенос Айрес – новото любимо място

Представям ви пътешествието на Анна, Славен и дъщеричката им Аглая – “Около света за 5 месеца”.
***
Към Водопадите Игуазу

Пейката, огромната…

Пейката, огромната…

Когато пътувам до някое място и поживея там няколко дена, винаги си задавам въпроса – мога ли да живея тук за по-дълго и преди време отговора почти винаги беше ДА. Но скоро разбрах, че това ДА, не е винаги вярно – много често, човек не си дава сметка, че когато посещава дадено място като турист, той води съвсем различен начин на живот и прави съвсем различни неща от тези, които би правил ако живееше там за постоянно. И доста често се заблуждава, че само защото е му е било готино, докато му е траяла отпуската и ваканцията, би било супер ако вземе че заживее там. Затова отговора на въпроса дали ни е харесало някъде и дали бихме живели там са две напълно различни неща. Ето и прост пример от нашето пътуване:

Хареса ли ми в Рио де Жанейро – ДА; бих ли живял там – по-скоро НЕ

Хареса ли ми в Буенос Айрес – ДА; бих ли живял там – ДА, за известно време.


Буенос Айрес просто ни очарова от пръв поглед – нямаше нужда да свикваме с него, това просто е едно гостоприемно и приветливо място. Апартаментът, който си наехме от airbnb.com се оказа находка – голям, просторен, стилен и чист, централно разположен в един от най-хубавите квартали – Риколета.

Нашето убежище в Буенос Айрес

Нашето убежище в Буенос Айрес

Собственикът на апартамента, Карлос, беше просто супер – много приятен човек горе долу на нашата възраст, посрещна ни много радушно, излъчваше заразителна позитивна енергия и въпреки, че имаше юридическа кантора (нали ги знаете юристите винаги са много заети и броят всяка минута:), отдели на два пъти по няколко часа да ни упътва по най-различни въпроси – да помогне на Анна да отиде на концерта на Мадона, да намери начин как да отидем до Уругвай с ферибота възможно най-удобно и евтино, да ни препоръча най-добрите ресторанти в града и още много други малки неща, които направиха пребиваването ни в Буенос Айрес супер качествено и безпроблемно.

На всичкото отгоре английския на Карлос беше горе долу на нивото на моя испански, но това не го спря – видимо се напрягаше да се сети за думички на английски, жестикулираше усилено и активно ползваше всякакви гугъл преводачи, включително и функция на смартфона си, чрез което казваше нещо на телефона на испански и след малко машинката с роботен глас ми заговаряше на английски, какво според нея е искал да каже нейният господар. Супер се посмяхме.

Първите два дена от престоя ни минаха без да се случи кой знае какво – валеше от време на време и само разучавахме какво има около къщи, колкото да си купим храна и стоки от първа необходимост, втория ден пък се падна неделя и аз без да се усетя се запуках в неделните покер турнири онлайн, взех че влязох дълбоко в главното събитие на FTOPS сериите, отне ми 8-9 часа да отпадна и деня пропадна.

Следващите дни обаче се разцепихме от ходене – много ни помогна факта, че се сдобихме с количка за Аглая от един заврян детски магазин в Бока и периметъра, който започнахме да покриваме драстично се увеличи. Да опознаваш едни от най-големите градове с 3 годишно дете без такъв уред се оказа непечеливша формула и бързо поправихме тази грешка, чрез закупуването на възможно най-простата (и съответно най-лека и лесна за носене) китайска детска количка.

Посещението на забележителности започна от… гробището! Да, няма грешка – една от най-големите забележителности на Буенос Айрес е именно гробището Риколета.

Ангелче

Ангелче

То се намира на супер централно място, на 10 минути от квартирата ни и повечето гробниците в него наистина изглеждат впечатляващо. Цели родове са погребани в една и съща гробница и лесно се вижда кога някой род се е прекъснал и няма кой вече да се грижи (разбирай да плаща) за поддръжката и паметниците просто се разпадат. Други гробници сияят от чистота и добра поддръжка, а някои са туристическа забележителност като например гробницата на фамилията Перон, където е погребана Ева Перон.


Има и такива, които са станали известни с печалните истории на хората погребани в тях – например на Лилияна Кроциати, която загива след като лавина затрупва хотела и в австрийските Алпи, докато е на сватбено пътешествие, а в същия ден в Буенос Айрес умира и любимото и куче, което също е изваяна заедно с нея в прекрасната статуя на гробницата.

Статуята на Лилияна Кроциати

Статуята на Лилияна Кроциати

Друга история, която гидовете в гробището обичат да разказват е тази на Rufina Cambaceres, която според легендата припаднала докато се приготвяла да отиде на театър, докторите я обявили за умряла, но след като я погребали се установило, че май не била съвсем умряла. Разбира се, човек не трябва да вярва на всичко, особено на истории като втората, която на всичко отгоре датира от началото на 20 век, но това не променя факта, че тези гробници изглеждат като паметници на изкуството.

След това се отправихме към Бока – може би най-известния квартал на Буенос Айрес. Това цветно местенце се е превърнало разбира се в туристическа забележителност, но въпреки това има неустоим чар.

Характерните за Бока цветни къщи

Характерните за Бока цветни къщи

Просто се разхождахме по шарените улички, пълни с хора и заведения, пред някои от които млади хора танцуваха в ритъма на тангото, разглеждахме изключително оригиналните творби на аржентински художници, които се продаваха в една от уличките (даже не издържахме и си купихме една, въпреки риска да бъде смачкана при първото слагане в куфара) и даже навлязохме в не туристическата част на Бока, където стените на сградите са изрисувани с изключително интересни графити, но в един момент контингента от хора по улицата се влоши драстично, та решихме да се ориентираме пак към цветната част.

Бока

Бока

В следващите дни решихме да се пуснем по течението и града сам да ни води. Това е много подходяща стратегия за някои градове, а Буенос Айрес е много подходящ за целта – има много добър и евтин градски транспорт (автобуси, метро и таксита), най-различни квартали, всеки със собствена история, архитектура и атмосфера, много зелени пространства, изключително широки улици (тук е най-широкият булевард в в света “9 Юли”, който е с около 11-12 платна във всяка посока и се пресича от пешеходец поне за няколко минути) и сравнително безопасен.
По този начин попаднахме в Японската градина, квартала Сан Телмо, няколко приятни парка, квартала Палермо, където е пълно с магазини, в които просто искаш да влезеш и да купиш всичко и още много други приятни местенца.

Веднъж се набихме и в голям митинг на местните социалисти и комунисти – винаги ми се е искало да почувствам атмосферата от южно-американски митинг, така както съм го гледал по телевизията – ето че ми се сбъднаха мечтите.

Разбира се имаше и вечер посветена на тангото. Има най-различни варианти за посещение на танго представления, които се провеждат в специални за целта заведения. Някои от тях, които включват и вечеря са и доста скъпички (понякога над 150 US$ на човек), но има и такива на по-нормални цени. Шоуто, на което отидохме ние наистина си заслужаваше – включваше както танго, така и аржентински песни и разбира се музиката се изпълняваше на живо.

Танго

Танго

Определено има някаква магия в този тип изкуство, макар и аз да не съм от най-върлите почитатели. Аглая беше много впечатлена и издържа повече от час и петнадесет минути без да откъсне поглед от сцената, което разбира се е абсолютен рекорд за приковаване на вниманието (предния беше 20 минути в кукления театър във Варна).

Цените в Буенос Айрес са съпоставими с тези в България, което разбира се е голям плюс, тъй като освен всичко друго ти дава възможност да опитваш най-различни неща най-вече в кулинарно отношение. Всъщност въпроса с парите в Аржентина е доста извратен – ти сам определяш дали да ти е скъпо или евтино. Звучи странно, но е така. Например ако отидеш със 100 евро в банката и поискаш да ти ги сменят в песос ще получиш по-малко от 650 песос. Ако обаче отидеш на една специална улица в Буенос Айрес (улица Флорида) и смениш тези 100 евро при някой от уличните сарафи, ще получиш около 800 песос. Разликата наистина е огромна и си заслужава малкия риск да ти пробутат фалшиви банкноти, който аз избягнах като се оказа, че Карлос (хазяина) е готов да ми сменя пари, когато ми потрябват. Не можах да разбера точно каква е икономическата обосновка на тази аномалия, но както казах ако сменяте парите си на уличния курс, цените на всичко е Аржентина са същите или малко по-високи от тези в България.

Например апартамента, който наехме, който беше най-хубавия от всички дотогава ( а и след това), беше и най-евтин (около 50 евро на вечер), а вечеря за семейството със бутилка шампанско и първокласни телешки стекове в супер ресторант пак около 50 евро. Като съпоставка, за същата вечеря в добър ресторант да речем в моя любим Лондон лесно ще ви вземат 200-300 евро.

Качеството на храната и вината в Аржентина е наистина на ниво. Когато седнете да хапнете някъде, пък и било то и на туристическо място, можете да очаквате добра храна и ще е по-скоро изненада ако се окаже, че не ви харесва. Но ако трябва да дам съвет за едно място, където да отидете за обяд или вечеря в Буенос Айрес и наистина да се насладите на качествена храна и обстановка, това е Parrilla La Dorita, като ние посетихме 2 от четирите ресторанта и този на Аv. de Libertador беше по-хубав. Мястото е доста популярно, така че предварителна резервация не е излишна, но ние и двата пъти имахме късмет да седнем веднага.

Аржентински стек

Аржентински стек

За да обобщя всичко казано дотук, ще кажа че Буенос Айрес е изключително приятен и лесен за живеене град, с интересна архитектура и европейски изглед, богат културен живот, приятни и отзивчиви хора, много зелени места, добър градски транспорт, подходящ за шопинг и много качествени заведения за хранене. Единствения недостатък – много е далеч от България.
Вие бихте ли поживели на такова местенце? Аз май ДА!
Прогресът на приключението в реално време може да следите на блога No Limit Travels
Автор: Славен
Снимки: Славен

Публикувано в категория: Аржентина . Тагове: , , ,

  

Един коментар

  1. Жоро
    Изпратен 15.12.2013 на 0:28

    Това до преди месец беше града номер 1 за живот в Латинска Америка сега го замести Сантяго де Чили но това е друга тема. Трите най-важни неща на мястото на което искам да живея са добро телешко, красива архитектура и хубаво еспресо в Буенос Айрес и трите ги има в изобилие. Невероятен град. Поздравления за пътеписа много е добър!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>