Кюстендил – опознаване на града чрез ползване на предоставената от Александър Тур наградата за спечеления конкурс за пътеписи “По света” 2012, организиран от Poblizo.com

Бях приятно изненадан, когато разбрах, че поредицата пътеписи за ИРАН и държавите от района на Кавказ печели голямата награда от конкурса. Първата ми работа беше да се свържа с членовете на журито и да им благодаря лично. Срещнах се и със собствениците на туристическата агенция Александър Тур, която е спонсор и предоставя наградата. От агенцията направиха резервацията в Стримон СПА клуб. Всъщност, голямата награда от конкурса представлява две нощувки със закуски в този петзвезден кюстендилски хотел.
През първата половина на февруари 2013 година с Веселка си взехме отпуска в петък и посетихме хотела, оставайки в Кюстендил до неделя.

Интересно беше да научим, че Балканският алианс на хотелиерските асоциации е присъдил наградата „Хотел на Балканите за 2012 година“ на Стримон СПА Клуб.
Освен закуски с нощувки, в резервациите се включваше ползване на басейн, римска баня, сауна, фитнес, паркинг. Допълнително, срещу заплащане, биха могли да се ползват доста други процедури и услуги.

Първото приятно впечатление беше от персонала, любезен и компетентен. По отношение на обслужването не бихме могли да имаме никакви забележки.
Условията в стаята отговаряха на петзвезден хотел. Единствената дребна забележка е, че връзката с интернет беше кабелна, а не безжична.


Оргинално е решението на мениджмънта вечер след 20.00 часа човек от персонала да минава по стаите с кошница бонбони, пожелавайки приятна вечер на гостите. Това е както изненадваща, така и спорна процедура. Спорна, защото не е особено приятно когато си се отпуснал в стаята някой да ти чука на вратата, а ти да се обличаш за да му отвориш.

Определена „тежест“ на обстановката придаваха множеството картини по стените, репродукции на едни от най-известните творби на класически майстори на четката.

Изненадващо за нас хотелът се „радваше“ на много посетители в началото на февруари. По това време нито има някакви празници, нито е сезонът на отпуските и ваканциите. По наши наблюдения, в петък вечерта около половината от стаите вече бяха заети, а в събота се напълни целият хотел.

Посещавали сме Кюстендил не веднъж, тъй като градът се намира на по-малко от 60 километра от Перник, където живеем. Този път, обаче, се отнесохме към Кюстендил като туристи и обиколихме основните му забележителности.

Днес Кюстендил е областен център и балнеоложки курорт със запазени археологически и архитектурни паметници. Населението е 44 хиляди жители, докато в началото на 90-те години от миналия век същите са били 57 хиляди. След освобождението от турско робство градът е наброявал 10 хиляди души.
Открити са следи от селище на това място, съществувало преди 8 хиляди години. През 5-ти век преди н. е. около минералните извори се оформя голямо тракийско селище. Става град в началото на 2-ри век от н. е. с името Пауталия. Римляните го превръщат в голям административен, стопански, културен и балнеоложки център на региона.

В началото на 9-ти век градът е включен в пределите на Българската държава. През средновековието носи името Велбъжд. През периода 1018г.÷1204г. градът е в състава на Византия. След превземането му при цар Калоян той става отново български, оформяйки се като икономически и духовен център в Западна България. Един век по-късно Велбъжд е завладян от сърбите и през първата половина на 14-ти е в състава на сръбското кралство. През втората половина на същия век градът става столица на държавно образувание между реките Вардар и Струма, начело с владетелите от фамилията Деяновци (Драгаши). В края на 14-ти век Кюстендил е завладян от османските турци и става административен център на Кюстендилския санджак (област), включващ 14 каази (околии). Християнското население е прогонено, част от него е избито, а друга част е помохамеданчена. Заселват се турски семейства и градът придобива ориенталски облик. През 18-ти век започва заселването на българи християни, които през периода на Възраждането бърза нарастват. Построяват се черкви, училище и читалище. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, а през 1872 година се основава революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 година.


След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на 20-ти век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. В годините на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервена фабрика, Завод за прежди и други. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство и се оформят четири съвременни жилищни комплекса. Градът се утвърждава и като балнеоложки курорт.

Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”.

През последните години се развиват хотелиерството и туризма.

Сега нека да „видим“ някои от основните забележителности в град Кюстендил.

Историческият музей се намира близо до гарата. Основан е в далечната 1897 година и е един от най-старите музеи в България.Археологическата експозиция е в зала Асклепий и включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от 6-то хилядолетие преди новата ера до 17-ти век.

Римските терми (обществени бани) са изградени през 2-ри и 3-ти век от н. е. в района на голям минерален извор. На площ от около 1000 кв.м. са разкрити части от 6 помещения, които се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Снабдени са с централна отоплителна инсталация. Между отделните помещения има засводени отвори за преминаване на топлия въздух. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри.

Джамията „Ахмед бей” е построена в средата на 15-ти век, в съседство с римските терми. Входната аркада, покрита с три малки купола, е запазена в оригиналния си вид. През 1904 година силно земетресение разпуква минарето и то е премахнато Понастоящем в джамията е уредена изложбена зала на Кюстендилския музей.

Главата на цар Самуил (10÷11 век), възстановена по запазения му череп – експонат от музейната експозиция в джамията „Ахмед бей”

Главата на цар Самуил (10÷11 век), възстановена по запазения му череп – експонат от музейната експозиция в джамията „Ахмед бей”

Пиргова кула се намира на стотина метра от римските терми. Названието ѝ произхожда от гръцката дума „пиргос”, което означава кула. Построена е в началото на 15-ти век. Изпълнявала е отбранителни функции. Състои се от приземие и три етажа. Височината ѝ е над 15 метра, а основата е квадрат със страна 8 метра. Строена е с материали от античните терми.

“Чифте баня” е турска баня, построена през 1489 година върху основите на асклепиона (храмов комплекс, посветен на бога на медицината Асклепий) в римския град Пауталия. През 1910 година е частично разрушена и върху основите ѝ е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 година.

Възрожденската черква “Успение Богородично” се намира в централната част на града, в непосредствена близост до площада. Построена е през 1816 година на мястото на средновековна черква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Тя е действащ храм на Българската православна църква. През 1883 година е построена камбанария с височина 11 метра.

В къщата-музей “Ильо войвода” е уредена експозиция на тема „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българите от 15-ти век до Освобождението и приноса за освобождението и обединението на българския народ в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

След Освобождението, от 1878 година до 1898 година в къщата живее Ильо войвода- един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение, командир на доброволческа чета в Руско-турската освободителна война от 1877÷1878 години. Къщата е реставрирана през 1979÷1980 години и е открита като музей през януари 1981 година. Заедно с паметника на войводата и реставрираните къщи на други 2 национално-революционни дейци от Кюстендил оформя цялостен възрожденски мемориален комплекс.

Къщата-музей “Димитър Пешев” съдържа постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета. Отразени са приемането на Закона за защита на нацията, споразумението за депортиране на българските евреи, както и събитията от март 1943 година, допринесли за спасяването на евреите в България. Набляга се на заслугите на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов в кампанията за спасяване на българските евреи.

Архитектурният скулптурен паметник на загиналите воини от 13-ти пехотен рилски полк е разположен на централния градски площад. През Балканската война полкът се сражава за освобождението на Македония, след което участва в сраженията при Булаир на турския фронт. По време на Междусъюзническата война полкът води боеве срещу сърбите. В Първата световна война 13-ти пехотен Рилски полк воюва срещу сърбите и французите в Македония. Полкът участва в заключителната фаза на Втората световна война. Сражава се в боевете при Страцин и Куманово през октомври 1944 година, както и при реките Пчиня и Драва през зимата и пролетта на 1945 година.

Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ е сред Стоте национални туристически обекта на България. На 24 ноември 1972 година, по случай 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров, е открита новата сграда на галерията. Фондът ѝ наброява 3180 творби от 585 автори. Галерията притежава основната и най-голяма колекция (1357 картини) от картини на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и други.

Драматичен театър „Крум Кюлявков“. Първата самодейна театрална трупа в града е създадена през далечната 1873 година. До 1948 година театърът е част от дейността на кюстендилското читалище „Братство”. Новата модерна сграда на театъра е открита през 1978 година с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори”.

Железният мост над река Банщица е построен през 1909 година по проект на архитект Рудолф Фишер. В четирите му края през 1969 година са поставени скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък.

Попниколовата къща сега е “Дом на архитекта”. Бившата къща на кюстендилския адвокат В. Попниколов е построена през 1911÷1912 години в тогавашния стил модерн.

Разглеждането на оформения като лесопарк хълм „Хисарлъка“ с крепостта от 4-ти век „Пауталия“ и Зоологическата градина оставихме за друг път.

8 ÷ 10 февруари 2013 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски

Публикувано в категория: И-О . Тагове: , , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>