Английски запознанства (част 2)

Към Английски запознанства (част 1)

На следващия ден оставихме вярната Мазда да си почива и отидохме пеш до близката спирка на метрото. Колата бе оставена на улицата пред къщата на домакините. В „цветна” зона с такса за паркиране от 5 паунда на денонощие, дори пред жилището ти, ако нямаш гараж. Ако се разсееш и не оставиш талона от автомата на таблото на предното стъкло, глобата е 60 паунда, без право на обжалване. Безпристрастната камера отбелязва факта на престоя и нашенските тарикатлъци не минават. С метрото се придвижихме до центъра на града, в близост до Трафалгарския площад. От там с предоставените от домакините ни ваучери закупихме билети за изключително удобните за разглеждане на града двуетажни автобуси на The Original Tour. Там получаваме туристически електронен гид на съответният език. Лондон е прекрасно място дори когато вали (а това се случва доста често). Взехме си предвидливо чадър и потеглихме да се наслаждаваме на един от най-интересните градове в света!

В момента Лондон вероятно е най-космополитния град в Европа. Това разбира се го прави пълен с различни хора, неща и места, които да видиш и изпиташ. Съвкупността от множество културни шокове и други фактори, в един момент дори ти идва в повече. Той е изключителен град с внушително количество музеи и галерии и много атракции, които привличат всяка година около 20 милиона туристи. Тук има много забележителности, които са безплатни. Ако обичате изкуството (Леонардо, Тициан, Моне, Сезан, Ван Гог, Дега и мн.др) то Националната Галерия (на площад Трафалгар, където е прочутата статуя на адмирал Нелсън) е най-подходящото място.

Непосредствено до моста Тауър Бридж е дворецът Тауър. Обезателно влезте да го разгледате. Вътре можете да видите английските кралски корони и златни съдове, Бялата кула, арсенала и много други неща. Тук можете да почувствате средновековната Англия. Ще ви трябва повече от час, за да видите всичко, а ако попаднете на разиграван от дегизирани актьори рицарски турнир, или искате да снимате смяната на стражата – поне 2 часа.

Ние пред замъка Тауър

Ние пред замъка Тауър

Друго безплатно и очарователно забавление е да посетите Кралската обсерватория в Гринуич. Там можете да се снимате на нулевия меридиан – разкрачен през чертата, едновременно в двете полукълба на планетата и да посетите музейните експозиции на първите видове часовници и механизми за морска навигация.

Уестминстърското абатство пленява въображението (сградата е построена през 960 год. като Бенедиктински манастир).
В катедралата е била коронацията на повечето крале, тук е сватбата на лейди Даяна, тук са погребани всички известни личности в историята на Великобритания. Освен древният орган и престолът за коронации, изработен през 1301 година, там има и други гледки, които спират дъха. В непосредствена близост до абатството е сградата на парламента, където е и известната на всички ни часовникова кула с „Биг Бен”. От тук тръгват и корабчета по Темза и от тук можете да стигнете пеш до Лондонското око – най високото виенско колело, от върха на което града е като на длан.

Катедралата „Сейнт Пол” – изградена като малка църква през 604 г. и издигната като катедрала през 1675 година, това е мястото, в което ще се чудите дали стенописите наистина не са рисувани, а всъщност са от мозайка. Тук можете да посетите трите галерии – „Галерията на шепота”, „Каменната галерия” и „Златната галерия” – всички са доста високо – последната е на повече от 400 стъпала /който може, да ги изкачи/. Във всеки музей или катедрала може да си вземете безплатно карта на сградата, в която са отбелязани по-важните места и която съдържа кратка туристическа информация. Картите са достъпни на няколко езика, без български за съжаление, но има и на руски.

Уестминстър е център на политическата и религиозна сила на Англия от XI в. насам, когато Едуард Изповедника основава Уестминстърското абатство. То е неразривно свързано със събитията от английската история и има формата на латински кръст. То е една от най-красивите сгради на Лондон, с изключително разнообразие от архитектурни стилове, вариращи от строгата френска готика на църковните кораби до зашеметяващата късно готическа капела, която се смята за шедьовър на английската готика. Наполовина национална църква, наполвина национален музей, абатството е изпълнено с необичайна колекция от гробници и паметници в чест на някои от най-великите общественици на Великобритания – от политици до поети. Тук се извършват церемониите по коронясването, сватбите и погребенията на британските монарси.

Сградата на Парламента от XVI в. до сега е седалище на двете камари – на общините и на лордовете. Настоящата неоготическа сграда заменя първоначалния дворец, който е унищожен от пожар през 1834 г.

Лондон изобилства с паметници на хора, играли някаква роля в обществения, културен и политически живот на страната. Включително и на такива, недолюбвани от монархията, които би следвало да не са така експонирани. Но пред сградата на парламента се издига гордо статуя на републиканеца, антироялист Оливър Кромуел, който слага край на абсолютната кралска власт и дори обезглавява краля-предател Чарлз І. Що за английска толерантност? А у нас, нима не е варварство, взривяването на мавзолея на Георги Димитров, който и сега е може би най-известния българин зад граница, макар и със спорен авторитет. Кога ще помъдреем?

Бъкингамският дворец е официалният лондонски дом на кралицата и разполагага с тронна, бална и музикална зала. Знак за присъствието на кралската особа в резиденцията е вдигнатият Кралски флаг. По време на посещението се вееше гордо над двореца. Атракция представлява смяната на караула, който включва половинчасов парад на стражите в предния двор на двореца.


Площадът „Трафалгър скуеър” е строен през 30-те години на XIX в. Високата колона ( 50 м ) е издигната през 1842 г. в чест на адмирал Нелсън – най-известният адмирал на Великобритания. Тук се провеждат политически митинги и демонстрации, а също се посреща и настъпването на Нова година.

Улицата „Пикадили” свързва прочутият „Хайд парк” (2 570 дка) с площад „Пикадили”. На площада се намира и колона със статуя на гръцкия бог на любовта Ерос, издигната през 1892 г.

„Биг Бен” е разговорното име на часовниковата кула на Парламента в Лондон и неофициалното име за „Голямата камбана на Уестминстър”. Часовникът се намира в североизточната част на сградата и камбаната възвестява настъпването на всеки кръгъл час. Познатият звън на метри от кулата му, бе стряскащо силен и някак нереален.

Музеят на „Мадам Тюсо” е всеизвестен с восъчните си фигури. Той съдържа фигури на кралското семейство, на политици, актьори, певци и други световни знаменитости. Тъй като сме разглеждали подобни експозиции на други места по света, решихме да го пропуснем.

За да отделим необходимото внимание на всеки един от споменатите обекти, многократно слизахме и се качвахме на туристическите автобуси с нашето лого, следващи през няколко минути един след друг.

„Тауър Бридж” е рожба на Викторианското инженерство, който след построяането си през 1894 г. се превръща в символ на Лондон. В двете готически кули има устройства, които вдигат моста при преминаването на големи кораби. В него има изложба, свързана с историята на моста.

На пристана до Тауърбридж

На пристана до Тауърбридж

На пристана в близост до Тауър бридж се качихме на един от корабите, изпълняващи турове по програмата. Река Темза е емблематична за Лондон, а над нея са изградени редица мостове, които свързват двата отсрещни бряга. Но най-известният измежду тях със сигурност остава Тауър Бридж, който нощем, осветен от милиони светлини изглежда просто невероятен. Около Темза са разположени най-важните исторически и архитектурни забележителности на града. Качвайки се на туристическото корабче, имахме отличната възможност да ги съзерцаваме и фотографираме, без съседните сгради да пречат на възхитителната гледка. Многобройните туристи трескаво се местеха от борд на борд, за да фиксират интересуващите ги обекти за заснемане. Естествено, най активни бяха японците, но и аз не се оставях.

В края на деня, капнали от умора се добрахме до метрото. На път от центъра на Лондон за „дома”, съзрях седнала във вагона самотна, забулена с шал красавица, с черно-кафяви очи на кошута, матова безупречна кожа, прекрасен профил и тяло увито с копринено индийско сари, която съсредоточено чукаше с клечицата нещо на екрана на айфона си. Не обръщайки внимание на всички пътници, занемяло вторачили се в нея! Дъха ми спря, прекрасната кобилка, дошла сякаш от “1001 нощ” си личеше и под чула си! Незабравим спомен, покъртил с красотата си сърцето ми. При това не в Делхи, или около Тадж Махал, а на пъпа на Лондон.
Следващ етап в туристическата ни програма бе Музеят на музеите. Но трябваше да си починем и да поемем дъх.

– 8 –
„Британският музей” е най-старият обществен музей в света, който е основан през 1753 г., за да съхранява колекцията на лекаря сър Ханс Слоун. Той съдържа 94 галерии с дължина от над 4 км, които обхващат цивилизациите от Древна Асирия до съвременна Япония. В отделни зали са изложени експонати от праисторическа и римска Британия, Средновековие, Ренесанс и Модернизъм; Западноазиатски колекции и други. Нарежда се сред най-големите и уникални музеи в Европа с впечатляващи колекции, експонати от различни епохи и цивилизации, древни артефакти и т.н. В него се съхраняват милиони предмети, всеки един от които е с безценна историческа стойност.

В началото на 19 век се полагат основите на богата колекция от скулптори и на други гръцки, римски и египетски артефакти. След разгрома на френската армия в Биткатата на Нил, през 1801 година, Британския музей, придобива множество египетски скулптури. През 1802 г. крал Джордж III представя Rosetta Stone /розетския камък/ – ключът към разгадаването на йероглифите. Следват подаръци и покупки от Хенри Сол , британския генерален консул в Египет, като се започне с колосалния бюст на Рамзес II.

През 1818 г. са положени основите на събирането на египетски монументални скулптури, много гръцки скулптури, а именно първата специално построено за целта изложбена площ от Чарлз Towneley, който събира голяма част от римската скулптура, през 1805. През 1806 г., Томас Брус, 7-ми граф на Елджин, посланик в Османската империя от 1799 да 1803 доставя в Лондон голяма колекция от мраморни скулптури, демонтирани от Партенона на Акропола в Атина и ги прехвърля в Обединеното кралство. През 1816 г. тези шедьоври на античното изкуство, са придобити от Британския музей. Днес той вече не е изложение на колекции от естествена история , както и на книги и ръкописи, които сега са част от независимата Британската библиотека. Музеят все пак запазва своята универсалност в своите колекции от артефакти, представящи културите на света, древни и съвременни. Оригиналната колекция от 1753 г. до сега е нараснала до над тринадесет милиона обекта в Британския музей, 70 милиона в Природонаучния музей и 150 милиона в Британската библиотека, основната част от които са в хранилищата, а се експонира едва около 10 процента.

Ако искаш да разгледаш поне основното са необходими седмици и месеци. Не разполагайки с такова време, изгалопирахме из основните зали. Първата мисъл е за имперски, безцеремонен грабеж на националното историческо наследство на редица държави. Но ако се замислим сериозно, каква част от него би оцеляла през вековете исторически превратности, ако не са се съхраняват грижливо именно тук. Дори и световни господари по това време, те са имали чувство за мисия по опазване на световното културно и историческо наследство. В момента Гърция предявява иск за барелефите и скулптурите на Партенона, но какво би станало с тях, като знаем отношението на исляма към голото човешко тяло в изкуството. А тогава те са част от Османската империя.

След завръщането от Бритиш музеум, преди вечерята имахме свободни около час-два и ги оползотворихме със съпругата в разходка из тихия район «Илинг», в който бе и къщата на домакините ни. По протежение границите на голям парк, обходихме цял един квартал от дву и триетажни къщи, строени от средата до края на 19 век, видно от изсечените в камъка или мрамора едри цифри на последния етаж. Бяха отлично запазени, поддържани и дори реновирани, с подменена ПВЦ дограма, но с характерните решетъчни стъкла на врати и прозорци. Далеч от шума на булевардите и многобройните тълпи, това бе сякаш романтично кътче, откъснато от страниците на класиците от викторианската епоха. Градинките с отлично подрязани и оформени корони на дръвчета, храсти и цветни лехи, бяха пищно разцъфтели, като в тропически рай. С удивление видяхме на няколко места и палмови дървета, но не засадени в каци, а свободно растящи.

Всъщност в Лондон температурата рядко пада под – 5 градуса и там виреят дори някои типично южни растения. Обаче зад изглеждащите достъпни и отлично подредени дворове ни оглеждаха охранителните видео камери на собствениците. По тухлените колонки на входните врати бяха монтирани клавиатурите за набиране на кода за достъп. В дворовете бяха паркирани класни луксозни автомобили и често се виждаха предупредителните табелки само с една дума – PRIVAT /Частно/. Но зад тази кратка дума, заставаше цялата тежест на закона.

В една от уличките видяхме няколко офиса на фирми за продажба и наемане на недвижими имоти. Естествено на фотосите присъстваха тези същите къщички. Направо хлъцнах от удивление. Цените им бяха непостижими за нашия стандарт. За да бъда убедителен пред бъдещите си опоненти, заснех две витрини с цифровия си апарат, позволяващ произволното увеличение на детайлите със „зума” си. Тези „куклички” с разгъната площ от 250-300 квадрата струваха между 1.5 и 2 милиона паунда. Това бе цената на уединението и спокойствието в елитния квартал.

Неволно в съзнанието ми се появи спомена за книгата на Богомил Райнов „Частно небе”, който преди десетилетия бе богопомазан да обикаля страните от Западна Европа. Тогава за пръв път узнах за тези вездесъщи табелки, показващи всекиму мястото! Тъй като именно в такава „къщичка” живееше дъщерята на нашите приятели, попитах колко им е струвало удоволствието да живеят в апартаментчето им от 70-80 квадрата.

– Ами сравнително евтино – 400 хиляди, преди десетина години, а сега около 550 хиляди. Имат да изплащат още 200 хиляди в оставащите още 20 години, които с лихвите ще станат около 400 хиляди.

Споменавам всичко това, за да знаят бленуващите западния рай нашенски еснафи, за какво иде реч. Ако ще мие чинии и чисти метрото, ще има право само да се разхожда по улиците и да зяпа и цъка като развинтен часовник. А за да живееш именно тук, трябва да имаш не по-малко от 7 – 8 000 паунда месечен доход.

– 9 –
Днес е последния ден от прекрасното ни туристическо турне. Ще посетим замъка Уиндзор, в едноименното градче на 50-60 мили от центъра на Лондон. След закуската потеглихме с неуморимия ни гид, който независимо от стара травма в ахилеса на единия крак, самоотвержено ни разкриваше забележителностите на страната. Всичко това се правеше с неподправена любов и гордост от втората му родина. Отдавна, посетил чрез спорта десетки държави, бе станал „гражданин на света”, но вече бе пристрастен и искрено обикнал страната. След около час, след лавиране и прехвърляне в различни нива и пътни артерии навлязахме в едноименното със замъка градче. Бяхме подранили, за началния час на посещение. Оставихме колата на паркинг и за около час разгледахме забележителностите, преди отварянето на замъка за посетители.
Старата гара, от която е тръгвал влака за Лондон бе трансформирана в базар, в единия край на който се помещаваше експозицията с локомотива, теглил кралските вагони по времето на кралица Виктория. Неин паметник ни посрещна на площада, пред замъка.Отгоре надвисваха зъберите на крепостната стена и издигащите се нависоко кули. Постепенно се събираха хора, закупихме входните билети по 17 паунда и сред първите влязохме в приемното помещение. Там процедурата бе подобна на тази при влизане в летище и чекиране на багаж. След преминаване през скенера излязохме във вътрешния двор и по насочващи стрелки и табели се насочихме по маршрута. Любезна и представителна полицайка с пелерина ни насочи към входа, откъдето почна опознавателната ни обиколка.

Първо разгледахме макетите с разрез на замъка и реално моделирани миниатюрни помещения. После, колекцията от детски облекла на принцове и инфанти, кукли, играчки и различни аксесоари. Последва експозицията от 60 хронологични снимки на кралицата по случай 60 годишнината от интронацията и. След това залите с оръжия, картини, скулптори, скъпоценности, внушителна и впечатляваща вътрешна архитектура и дизайн на обзавеждане, в съответствие с епохата. Все пак посетили редица дворци, музеи и галерии, видяното надмина всичко до сега.

Уиндзорският дворец е официалната резиденция на Кралицата и най-големият обитаван замък в света. Дом и крепост в продължение на 900 години, замъкът остава работен и обитаван дворец и до днес. Кралицата използва замъка и като частен дом, където тя обикновено прекарва почивните дни и като кралска резиденция, в която тя изпълнява някои формални задължения. Всяка година Кралицата заема като официална резиденция замъка Уиндзор за един месец около Великден (март-април). По това време тя е домакин на приеми за гости, сред които на политици и общественици.

Кралицата също пребивава тук в продължение на една седмица през юни, когато връчва Орденът на жартиерта на заслужили граждани. Орденът на жартиера се връчва при церемония с посвещаване в рицарството, в параклиса на Св. Георги. Преди това кралицата дава обяд за рицарите на жартиера в залата Waterloo на замъка. Всички нови рицари на жартиера са удостоявани от кралицата в залата на Трона на жартиера. По стените са портрети на монарси в техните „жартиерни” халати, от Джордж I до настоящата кралица, чийто официален портрет е рисуван през 1954 г. от сър Джеймс Гън.

Замъкът Уиндзор често се използва от кралицата като домакин на държавните посещения от чужди монарси и президенти. Държавните глави се въвеждат в Замъка с конски впрягове през вратата на Джордж IV, в четириъгълен двор, където е построена военна почетна стража. Традиционният държавен банкет се провежда в зала “Св. Георги” (55,5 м дълга и широка 9 м), с маса с капацитет до 160 гости.
Кралският параклис, всъщност църква “Св. Георги” е активен център за поклонение, и ежедневно е достъпен за всички посетители на замъка.

Параклисът е Royal – кралски и не е подчинен на епископ или архиепископ, подчинен е директно на Суверена. Тук са погребани редица монарси и особи от кралското семейство. В момента се отслужваше служба и много от възрастните посетители насядаха по дървените пейки в молитвено съзерцание. След отминаване на униформените охранители успях скришом да фотографирам саркофазите на принц Албърт и на крал Джордж V и кралицата майка. Всъщност с вездесъщите японски туристи всячески се стараех да заобикалям при възможност забраните за снимане. Това да ми е греха!

Различните служби на кралското семейство са базирани в замъка Уиндзор. В древната Кръгла кула се помещава Кралския архив и Кралската колекция от картини и снимки. Там е и залата на Кралската библиотека със скъпоценни рисунки, щампи, ръкописи и книги в Кралската колекция. Те са показани в програмата за изложби в чертите на Галерията на замъка.

Тези, които живеят и работят в рамките на замъка включват титулярния глава на управата, полицаи и управителя на замъка Уиндзор, декана на Уиндзор, каноници и друг персонал, които работят в колежа “Св. Георги”; Военните Рицари на Уиндзор, надзирателя на замъка Уиндзор и неговия екип, които са отговорни за ежедневното управление, икономка и нейния екип, както и войници, които изпълняват кадрова военна охрана в замъка. Като повечето туристи си щракнахме и по едно кадро с гвардейците с мечи калпаци, замръзнали като изтукани в будките си.

Замъкът Уиндзор е атракция за посетителите. Много части на замъка са отворени за обществеността, включително в пределите на общите зали, държавните апартаменти, къщичките с известните кукли “Куин Мери”, параклиса “Св. Георги” и Албърт Мемориал параклис. Когато кралицата е в официалната резиденция, караула изпълнява колоритен спектакъл в четириъгълника на вътрешния двор.

Местна смешка за подиграваните тук американци е за удивлението на американски турист, който попитал „Как може да са толкова глупави тези англичани, да построят замъка Уиндзор до летището?”. Защото наистина летище Хийтроу е в непосредствена близост с Итън и Уиндзор и постоянно се виждаха и чуваха излитащи и кацащи самолети.

Би било непростим грях, посещавайки двореца Уиндзор да пренебрегнем Eton – колежа Итън – най реномирания в света. Той е британското независимо училище за момчета на възраст от 13 до 18 години. Основан е през 1440 от крал Хенри VI като “Колежа на краля”. Намира се в Итън, близо до Уиндзор. Итън има дълъг списък от изтъкнати бивши ученици. Дейвид Камерън е деветнадесетия британски премиер, учил в Итън. Колежът традиционно е сочен като “главен производител на държавници в Англия и света” и е най-известното публично училище в света. В началото на 20-ти век, един историк на Итън е написал, “Няма други училища, които могат да твърдят, че са изпратили кохорта от изтъкнати фигури, за да оставят своя отпечатък върху света, както Итън “.

Итън днес е по-голямо училище, отколкото е бил през по-голямата част от историята си. През 1678 е имало 207 момчета. В края на 18 век са около 300, докато в модерната епоха броят им е нараснал до над 1300. Итън Колидж е основан от Хенри VI като благотворително училище, за да осигури безплатно образование на седемдесет бедни момчета, които след това преминават към Кралския колеж в Кеймбридж, основан през 1441 год. Често се цитира херцог Уелингтън, спечелил битката при Ватерло, който казва, че ” Битката при Ватерло бе спечелена на игралните полета на Итън”. През 2011 г. са открити в дрехите на лидер на Ал Кайда, застрелян в Сомалия, план за атакуване на Итън. Това красноречиво говори за значението му.

Тъй като училището е нараснало значително, „студентите”, както наричат тези в повече, могат да присъстват при условие, че са платили своите такси и живеят в града, извън сградите на колежа. Тези ученици са известни като Oppidans, т.е. живущи в града. Съотношението между ученици и учители е 8:1, което е ниско за общите стандарти на училищата. Въпреки въвеждането на модерните технологии, на външен вид и на много места класните стаи са останали непроменени от векове. Всяка вечер се заделя около час и 1/4, известен като Quiet час, по време на който момчетата се очаква да учат, или да подготвят работата на техните учители, ако не са ангажирани. Последният доклад на независимият училищен инспекторат казва: “Итън Колидж предлага изключително добро качество на образование за всички ученици. Те постигат високи академични стандарти, в резултат на стимулиране на преподаването, предизвикателни очаквания и първокласни ресурси”. В Итън има десетки организации, известни като “общества”, а в същност школи по демокрация, в много от които учениците се събират, за да обсъдят определена тема, председателствани от майстор и често включва гост-лектор. Някои общества са посветени единствено на музика, някои на религията, някои към чуждите езици, и други сфери на знание. Сред гост-лекторите са видни личности от англо-саксонския свят. Итън има добре изградена система за насърчаване на момчетата за постигане на висок стандарт в учението.

Итън е известен и с използване на телесното наказание. От 16 век насам петък е бил “ден на бой с пръчки”. Побоят е преустановен, едва през януари 1984 г. Провиненият е бивал призован да се яви в един чифт стари панталони, които да попият кървенето от хълбоците на момчето. Това е била най-тежката форма на физическо наказание в Итън. Явно пошляпването е помагало…

След като разгледахме градчето с древните тържествени учебни сгради и множеството т.н. «къщи», обитавани от тази предакадемична младеж, преосмислих една мисъл, натрапвана от медиите за наличието на «световно» правителство в сянка. Особено като видях ятата хлапета с черни униформи и малка пелеринка, от всички раси и народности, тичащи по улиците след занятията. Като близначета на Хари Потър. Болшинството от тях синове на министри, аристократи, президенти на държави и могъщи корпорации, и на видни общественици. Или просто даровити деца. Именно още от тук се създават неформалните връзки и приятелства на елита, който в бъдеще ще движи съдбините на света. От там и британското влияние върху хода на световните дела.

След като се налюбувахме на полога, в който се мъти бъдещата бодра смяна на „световното правителство” се насочихме към магистралата за Лондон и след малко повече от час се прибрахме в уютната къща на домакините ни. След вечерята дремнахме до 3 ч. след полунощ, след което пихме едно кафе, простихме се с Фани и съпругът и ни откара на летището. След повторението на познатите процедури се качихме на препълнения със сънародници „Еърбъс” на същата компания и в 6 ч. отлепихме от пистата.

– 10 –
Залепил лице до илюминатора, виждах бялата черта на прибоя от двете страни на Ламанша. Впоследствие и белоснежните алпийски върхове. Но изведнъж се появи гъста облачна пелена на атмосферен фронт, която покри останалата част от маршрута до самото ни кацане. По време на три часовия обратен полет, затваряйки очи, се отдадох на известни размишления за видяното и преживяното през тези вълнуващи дни. Мъчех се да се отърся от лустрото на лъскавите обекти по туристическите маршрути и зад бляскавите витрини, дворци и замъци да провидя ежедневието на хората в тази безспорно красива и развита страна, с велико минало и динамично настояще. Дори и с известни проблеми, тя имаше потенциал да просперира и в бъдеще. Средната класа тук, която представлява мнозинство от населението има стандарт, който в България могат да си позволят само преуспели бизнесмени, и качество на живота, което в Родината никой не може да си позволи. Каквито и пари да имаш в България, не можеш да се спасиш от грозотата на градовете, мръсотията, лошите и небезопасни пътища, неграмотността, ниското ниво на образование, липсата на квалифицирано медицинско обслужване и най-вече от грубостта, злобата и завистта.

Завистта е това, което кара много нашенци в чужбина да търсят и виждат само факти, които потвърждават техните предразсъдъци и им затварят очите за истината. Познавам и други българи, които живеят в чужбина. Първите години срещат трудности и мечтаят да се върнат. Скоро се научават да работят здраво, повишават си стандарта и забравят завинаги за България. Мисля, че тези, които се връщат са единици. Като студентите, които не са в състояние да си взимат изпитите на Запад и отпадат от университетите, или абсолютни калпазани и некадърници.

Това, че англичаните мрат, за да дойдат да живеят в България е глупав мит. Преди време имаше статистически данни и се оказа, че броят на къщите купени от британски граждани е няколко хиляди. Наши познати продадоха съборетини с голям двор в селото на дядото на жена ми, на 30 км от Попово на англичани за по няколко хиляди евро. Купуват заради ниските цени, като инвестиция, а не за да живеят там. Доскоро са купували в Испания, и то над милион къщи, не няколко хиляди. Купуват много в Индия, но това не значи, че там е най-прекрасното място за живеене. Убедили се в липсата на перспектива за бизнес с недвижими имоти у нас, ги препродават на загуба, а някои ги изоставят напълно и стават плячка на ромите, които така настоятелно искат да интегрираме.

Много от нас са с носталгично комунистическо мислене, и не могат да се примирят с факта, че капитализмът въпреки черните прокоби все още просперира, а социализмът доказа, че е една корумпирана анти-хуманна система, която произвеждаше мизерия и трагедии. Жалкото е, че под маската на „демократизация” продължава да ни граби и управлява същата номенклатурна шайка и техните лустросани, лицемерни наследници, а стандарта ни вместо да се покачва, пада надолу.

Но има и нещо друго, по-дълбо. Делението на манталитетите в Европа е по-добре да се прави не в посоката изток-запад, а в север-юг, – на южноевропейски и северни култури. Религията не е от най-съществено значение, макар католиците и протестантите да са по-подредени. Отсъствието или наличието на ясна вертикална структура на обществото – управленска йерархия и класи е по-надеждният критерий за сравняване.

Според историците България след Освобождението е с унищожена, или забравена система за йерархия и социален статус по вертикалата. Това продължава и до днес – че може да си чорбаджия, директор, шеф, бос, премиер, президент. У нас социалните роли са с размити граници, всеки смята, че може потенциално да заеме мястото на всекиго – както на равния по социален статут, така и нагоре. Именно това обърква нещата и създава условия за завист, омраза и незачитане на истинските авторитети.

Струва ми се, че ако човек поживее по-дълго в някоя от западните страни, ще се сблъска с проблема за практическата невъзможност да прескача нивата на йерархия, а за онези като нас, които ги посещават временно като туристи, възможността е да изпаднат във възторг или в депресия, както и да се плъзнат по повърхността на външното описание на нещата. Именно извън страната си българина се подчинява бързо на статуквото и е законопослушен гражданин, не роптаещ срещу системата и наложения ред. Но завръщайки се, бързо възвръща лошите си навици.

Дошлите от Азия и Африка имигранти не са най-работните поданици на кралицата. Далеч по-работливи от тях са бившите соц. граждани. Поляци, словаци, естонци, а напоследък и българи. Всъщност, не знам как е възможно в Полша и Словакия например да е много по-зле от Англия, но факт е, че поляците са толкова много, че си имат свои църкви и магазини, а информацията за полетите на Гетуик се обявяваше и на полски. Хората здраво са се вкопчили в острова и не щат да си ходят. Което от една страна създава напрежение, защото според местните, новодошлите “само бъркат в буркана, ама не оставят нищо”. От там и мита за „полския водопроводчик”, едва ли не причина за безработицата там, а не че са се окалпазанили и не захващат каква да е работа.

На връщане в самолета за София, до нас седна около 50 годишна жена от Горна Оряховица, която работела в старчески дом на около 100 мили от Лондон. Водейки неангажиращ разговор и тя потвърди, че в обслужващия старците им персонал няма нито един англичанин, а само румънци и българи, а доктора е индиец. И метрото се чисти от имигрантите, доста от тях българи.

Два са радостните моменти в едно продължително пътуване. Осъзнаването, че те очакват нови преживявания и срещи с непознати хора и забележителности. А след пресищането, радостта да се върнеш в добрата си мила къщичка. Но, нещо не бе наред с радостта от завръщането. Доста преди срещата с милата къщичка и удобното легло. Още с качването в автобуса от аерогарата към центъра на София. С досадния дъжд, калта, разкопаните улици по трасето на недовършеното метро, мръсотията, разхлопаните тротоарни плочки, пръскащи краката с кал и разхождащите се сред минувачите помияри. До една от спирките, работници поправяха повреден светофар. Единия човъркаше с отвертка в кутията с датчици, а трима с униформени якета от същата фирма с ръце в джобовете го зяпаха разсеяно. Кипеше роден, балкански, безсмислен труд.

Пристигайки на централната автогара, закупихме билети и след 20 минути се носехме към морската столица с модерния автобус на „Биомет”. Каква очевадна разлика, спрямо отличната пътна инфраструктура в кралството! Но не това бе важното. Въпреки прозиращото навремени сред облаците слънце, пейзажа бе унил и мърляв. Селата и малките градчета безнадеждно пусти, с множество къщи с избити врати и мъртвите очи на изпочупените прозорци. Тук-таме прегърбени старци и по-млади, но също възрастни хора проследяваха автобуса с безразличен, унил поглед. След радостта от срещата с новото и непознатото и възхищението от безупречната поддръжка на вековни къщи, дворци и замъци, ме налегна силна тъга. За незавидното състояние на така наречената провинция. За отношението на властниците към планината от проблеми, обезлюдяващи отдалечените от столицата и 3-4 големи града селца и малки градчета. За съсипания селскостопански отрасъл и дребен бизнес. За разлика от хилядите стада по тучните пасбища на Англия, по почти 500 километровия маршрут видяхме покрай пътя не повече от 5-6 малки стада от по 20-30 овчици, или десетина крави. За коне да не говорим. Ни следа от животновъдни ферми и селскостопанска техника, видна край шосетата на английските селца и градчета.

Пристигнали на мръкване, автогарата бе със заключени изходи. Превзета от малки като будки офисчета на превозваческите фирми. Търсехме ругаейки проход, от който да излезем до насрещната спирка на градския транспорт. Липсваше минимална възможност за свободно придвижване и трябваше да обикаляме, блокирани от алчността на отдаващите под наем площта на някога обществената чакалня.
Честито завръщане в страната на първичния хаос и липсваща държавност!

Автор: Светослав Атаджанов
Снимки: Светослав Атаджанов

Публикувано в категория: Англия . Тагове: , , , , , , , , , , , ,

  

Един коментар

  1. Deleva
    Изпратен 29.03.2013 на 17:45

    Колко вярно е предадена нашата действителност

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>