Винаги съм мечтала да отида на круиз. В един прекрасен ден реших, че трябва да предприема нещо, ако не искам това да остане само един блян. Исках да е по-екзотично и интересно и избрах маршрут от Савона (Италия) – Барселона (Испания) – Казабланка и Рабат (Мароко) – остров Мадейра (Португалия) – остров Тенерифе (Канарски острови) – Малага (Испания) – Рим (Италия). Имах доста неясноти, защото подобно пътуване до момента не бях правила, но накрая се оказа, че всички мои притеснения са били излишни. Всичко беше измислено и организирано от круизната компания перфектно. Избрах да пътувам през ноември и успях да се порадвам на много слънчеви дни в различните градове, които посетихме.
Щом пристигнах на терминала, се изправих пред един огромен кораб. Никога не си бях представяла, че ще видя това! Дори и фотоапарата ми не можеше да го заснеме изцяло. Отвън приличаше на многоетажен блок…
Нашият кораб Costa Deliziosa отблизо
И той тръгна. Леко. Тихо. Нямаше сирени, нямаше онова всеослушание и ангажиране на целия свят, че планината се премества. Така започна моята мечта…
Отначало огромен, когато се сля с вълните и навлезе в морето, корабът се превърна в уютен дом. Притеснявах се, че круизите са само за отбрано общество, но се оказа, че внимателното отношение на персонала е еднакво към всички пасажери, включително и към обикновени хора като мен. На борда имаше 4 ресторанта, 3 басейна, голф игрище, симулатор на Формула 1, място за сутрешен джогинг, дискотека, пиано бар и какво ли не, а за забавлението на пасажерите се грижеха почти постоянно аниматори.
За разлика от повечето хотели, на кораба за всеки 7-8 каюти се грижи отделен стюард и така практически кражбите са намалени до минимум. В каютата ни беше упоменато името на нашия стюард, който беше изключително любезен и ни съдействаше за всичко.
Още на следващия ден пристигнахме в Барселона. Прочутата Барселона – градът на Гауди, на фламенкото, на страстната корида… Тъй като вече се бяхме записали за екскурзия по избор, ни организираха в зависимост от езика, който говорим и ни качиха в автобуси за съответните забележителности. Бях очарована от организацията – да събереш над 3000 души от различни националности и да ги организираш стегнато без закъснения и неясноти, е трудно постижимо, но персоналът на кораба го правеше успешно.
Първото място, което посетихме, беше парк Гюел – шедьовър на архитекта Гауди, който там бе създал приказните мечти на децата.
По-късно се изправих пред Саграда Фамилия, сякаш изваяна от морския пясък, стояща на брега на морето и очакваща да бъде погалена от вълните, показваща преходната външност на църквата и непреходния дух на вярата. Времето ни позволи да видим Каса Мила (по-известна като Ла Педрера) и Каса Батло – различни, живи, неповторими и неподражаеми до днес. Качихме се и на хълма Монджуик, от където се разкрива прекрасна гледка към Барселона. Сякаш слънцето ни откриваше града, за да почувстваме щастието на неговите граждани.
След Барселона посетихме Казабланка и столицата на Мароко – Рабат. Трябва да кажа, че и в най-смелите си мечти, не съм предполагала, че ще видя Казабланка, но животът прави какви ли не изненади… Слизайки на брега, очаквах да чуя традиционната арабска музика, която ни поднасят филмите, но ме завладя арабското спокойствие. Разходката по крайбрежната улица и спокойното море те карат да мислиш, че по тези места никой не си гледа часовника. Видяхме джамията Хасан ІІ, която е втора по големина само след тази в Мека и отдалече наподобява на кораб в морето. Изумих се от красотата и размерите и, както и от това, че покривът и може да се отваря.
В Рабат пък видяхме Кралския дворец, подредените с вкус като за крал градини; мавзолеят на Мохамед V и кулата „Хасан”. Вечерта всички тези забележителни постройки бяха осветени ефектно и изглеждаха още по-красиви.
По някое време, човек неусетно опознава целия кораб, слива се с него и го приема като свой дом. Сутрин ставах по-рано да тичам по така наречената „Jogging area” или за уроци по йога, а след това можех да избирам да закуся на един от няколкото ресторанта на борда, всеки от които предлагаше различни деликатеси. Да закусваш, докато гледаш морето или докато наблюдаваш как корабът наближава земя… превръща мечтите в част от живота ни.
На вечеря пък обстановката беше по-официална, защото има етикет, който се спазва от повечето хора с удоволствие. Всеки ден след вечеря можехме да се порадваме на различна и богата програма – пред нас танцуваха артисти, пееха великолепни певци и играеха акробати. Всичко те изпълняваха великолепно програмата си.
Тук е мястото да призная, че преди да се кача на борда, имах много притеснения от морска болест, но се оказа, че движението на кораба почти не се усеща, защото той е толкова голям, че сякаш не се движи в морето. Имахме няколко цели дни, които прекарахме само на борда и през тях можехме да събираме тен на шезлонгите и да поплуваме в топлите басейни.
На обяд ресторантите предлагаха различни кухни за всеки вкус – германска, мароканска, италианска, испанска, имаше дори и суши.
Суши, поднесено по атрактивен начин
И така, достигнахме и остров Мадейра, столицата Фуншал и няколко селца. Разгледахме красивите ботанически градини, в които има повече от 2000 растения. Обиколката ни продължи с типичния пазар в центара на Фуншал, където видяхме безкрайно разнообразие от тропични плодове, зеленчуци, цветя, риба и характерни за района стоки. Посетихме и винарна, за да опитаме вина, типични за остров Мадейра. Но най-хубавият спомен от този красив и зелен остров си остана единственият по рода си начин на транспорт в плетени кошници, които наподобяват шейна, само че отдолу няма сняг. Те се дърпат от двама опитни водача, които те засилват надолу по склона и преживяването е „голям адреналин”.
Туристи изпробват местния начин за транспорт с плетени кошници
В едно рибарско селище пък видяхме как местните сушат риба на брега. Имаше толкова много риба, оставена от дни без никой да я закача, което ме накара и аз да почувствам спокойствието и културата на хората.
Остров Тенерифе беше едно от местата, което ме грабна и дори хвърлих монета в морето, без да има такъв обичай, с надеждата пак да се върна там. Разгледахме 4 града на острова – бившата столица Ла Лагуна, Пуерто де Ла Круз, Гарачико и Санта Круз де Тенерифе.
Гарачико е било най-важното пристанище на острова, но преди много години там изригнал вулкан, което все още си личи по брега. Там витаеше изключително спокойствие, а морето и вълните, които се разбиваха в скалите допълваха идилията. На Тенерифе видяхме и древното драконово дърво, което се смята че е на 3000 години. От него излизаха много корени и имаше много клони, сякаш е свързано с миналото и бъдещето по непознат за нас път.
Имах късмета да попадна и на друга забележителност, за която бях чела – езерата Мартианез – сини като морето, огледало на небето, оградени от палми и зелени храсти.
На Тенерифе също има прекрасни ботанически градини, където може да се видят изключителни творения на природата.
В Малага ни посрещна местната екскурзоводка, която сподели с нас, че днес е един от най-студените им дни с…19° температура :) Прекарахме доста време в разглеждане на крепостта Гибралфаро. От нейната височина видяхме кораба отдалече, който иначе трудно се събираше в снимка.
На следващият ден успях да се включа в безплатна обиколка на кухнята на кораба, която се оказа огромна. Там ни обясниха подробно как се приготвя храната, откъде се зареждат продуктите (от пристанището майка, в случая от Савона) и много други интересни факти, които не знаехме. Така разбрахме и какво ще е менюто за вечерята ни.
Вечерта посетих и параклиса на кораба, в който въпреки че беше на кораб, витаеше съвсем друга атмосфера, характерна за подобно място.
След като вече бяхме преживели празничната еуфория на капитанската вечер (още на първия ден от круиза), тази вечер обстановката беше също толкова официална – пред всички пасажери минаха и бяха представени капитана и екипажа, на фона на празнична музика, а ние, пътниците, ги поздравихме със ставане на крака и размахване на бели салфетки. Настроението, което всичко това създаде у нас, беше страхотно.
Пасажерите поздравяват екипажа и персонала на кораба
След вечеря ни представиха шоу, което се казваше „I have a dream” – то показа част от екипажа и служителите на борда, които имат и други таланти – пеят и танцуват великолепно, освен че изпълняват всекидневните си задължения на кораба. Това представление направо ме просълзи, особено когато един от танците завърши с изгасени лампи и думичката „LOVE”, образувана от светещите ръкавици на артистите на сцената.
„Италия е Рим” казват поетите. Тук историята е жива!
В Рим се качихме на Рома Експрес – наскоро открит влак специално за пътници на круизи, който ни отведе към Вечния Град със стил, избягвайки хаотичния трафик на италианската столица. Обиколката ни нямаше как да мине без някои задължителни забележителности като Колизеума и без обяд в типичен италиански ресторант. Най-много обаче ме впечатли посещението на “Sancta Sanctorum” и „Scala Santa” (Светите стъпала) – 28 мраморни стъпала, които според поверието, вярващите изкачват на колене.
Влязохме и в базиликата „Свети Петър” във Ватикана – най-голямата християнска църква, строена някога…
По време на целия круиз посетихме различни държави и минахме през различни часови пояси. Това обаче не се оказа никакъв проблем за нас, пътниците, защото персоналът се погрижи да ни предупреди да си преместим стрелката на часовника по няколко различни начина и дори и най-отвеяният турист нямаше как да се обърка – преди вечерното шоу на големите екрани имаше напомнящо съобщение, а като се прибрахме в каютата нашият стюард беше включил телевизора, който показваше същото съобщение.
След всички незабравими преживявания накрая дойде време и да си подготвим багажа за обратен път и да кажем „Ариведерчи” на този кораб-мечта. Денят преди заминаване оставихме готовите куфари пред каютите си, а персоналът се постара те да ни чакат на брега. Отново перфектна организация и мислене до най-малкият детайл. Чувството за раздялата с белия кораб, съчетано с удоволствието от пътешествието, се четеше в очите на всички тръгващи си от кораба. Това беше моята сбъдната мечта!
Автор: Pateshestvenichkata
Снимки: Pateshestvenichkata
7 Коментари
Много интересен и полезен пътепис.Поздравления!
Чудесен пътепис,наистина,но ако е възможно да узная чрез мейл името на комланията организатор на круиза.Отизестно време разглеждам информация за морски пътешествия и бих осъществила нещо подобно.Благодаря.
Ще изпратя на pateshestvenichkata мейла на Иван Табаков и обратното.
Здравейте, насреща съм за повече инфо за компанията и т.н., но и-мейл адресът е скрит. Пуснете го с някаква анти-спам защита, ако искате.
Здравейте, с коя фирма беше круиза? Пишете ми на мейла, за да не правим излишна реклама. Благодаря
Много увлекателно- завладяващ пътепис!Стегнато и изчерпателно! Браво,представих си, че съм там. Дано имам и аз късмета да измина същия път:))
Радвам се за автора,още повече, че и за мен такъв круиз е част от мечтите ми !:)