Докосване до Италия (част 2)

Към Докосване до Италия (част 1)

Лука 18.10.11

Лука е един от най-добре съхранените средновековни градове в Италия. Известен е с изцяло запазените си градски стени от 15-17 век и това е така, защото никога не са били използвани за защита на града.

Основна забележителност на Лука е катедралата Сан Мартино. Има легенда, която обяснява, защо всички колони на фасадата са различни. По време на строежа жителите на Лука обявили конкурс за най-добра колона. Всеки участник направил по една мостра, а съветът и гражданите решили да одобрят всички предложения при условие, че няма да бъдат заплатени на авторите. Така за строежа били използвани всички колони.

В катедралата, в специален осмоъгълен параклис се съхранява най-ценната реликва в Лука – “Светото лице”. Това е разпятие от кедрово дърво с образа на Исус и според легендата, е изсечено от Никодим от Ариматрея, очевидец на Христовото разпятие. Никодим, опасявайки се за живота си, ако го хванат с разпятието, го оставил на борда на кораб без екипаж, и се помолил вятърът да го отведе до безопасно място.

Епископът на Лука пък получил видение в съня си, успял да намери кораба и донесъл разпятието в Лука някъде през 782 г. С риск много да ни се скарат, успяхме да го снимаме. Да ме прости Господ, ама мургавичък ми се видя, сигурно с времето е потъмняло дървото.

Пиза 18.10.11

Утро, капучино, 30 км и сме в Пиза.
Там бих се върнала отново – толкова е приветливо, светло, бяло, необичайно и кулата наистина е наклонена. Хората се забавляват в стремежа си да се снимат, подпирайки кулата. И аз я подпрях. Дано оцелее още дълго време!

Как наднича само – ей, а мен забелязахте ли ме?

Наклонената кула в Пиза е камбанария на Катедрала като част от цял религиозен комплекс – Площада на Чудесата – Campo dei Miracoli. Строежът и започнал през 1173 г. и още в началото кулата се наклонила на север заради слабата земна основа и неправилното изграждане на основите. Строителството било спряно за около 90 години. Когато работата продължила, кулата започнала да се накланя в друга посока. През близо 800 годишното ѝ съществуване многократно са предприемани мерки срещу рухването ѝ, някои успешни, други само са влошавали положението. На теория отдавна трябва да е паднала. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Тежи 14 500 тона, а отклонението от основата е 5,6 m. или към 2006 наклонът е около 13°. До камбанарията водят 296 стъпала, които са изтъркани от хилядите-хиляди крачета на туристи. Наклонът се усеща, когато се качваш и е забавно.

Основно място в архитектурния комплекс на Площада на чудесата заема Катедралата Св. Богородица Успение Богородично. Красива сграда в романски стил. Строителството и е започнало през 11-ти век. Интериор – впечатляващ, вече наистина не знам как да описвам изключителната красота. Влизаш и затаяваш дъх, постепенно се открояват детайлите: цветен мрамор, скулптури, мозайки, витражи, колони, картини и отново таванът – позлатен таван. Няма как да стане с думи, трябва да се види.

Поредната прекрасна сграда в комплекса е Баптистерият – най-големия в Италия. Вътрешната украса е по-семпла в сравнение с разкоша на Катедралата, изчистена въздействаща красота.

Не, че им броя парите на италианците, но в този случай, най-добронамерено, мога да направя сметка поради лимитирания достъп. В кулата Пиза се допускат до 30 човека на всеки половин час. Работното време през октомври е от 9.00 до 19.00 ч. Грубо 20 групи * 30 души * 17 евро вход * 30 дни, ако не бъркам са 300 000 евро за месец + капките от 6 евро вход за Катедралата и Баптистерия. Ашколсун, кога ли ще печелим толкова от любимия ми Перперикон.
Толкова за Пиза, беше любопитно, необичайно, положително изживяване.
Предстояха ни 350 км и 3 дни в Рим.

Рим 19.10.11

Имахме известни притеснения, тъй като в дните след заминаването ни за Италия, в Рим имаше протести, полиция и затворени музеи. Проблемът ни се оказа друг, свързан с неуредици в хотела, метростанция Термини и яко ходене из града. То и без проблеми ходенето си е здраво. Тъй като бяхме с кола и за 3 дни, предпочетохме по – висока категория хотел с паркинг в покрайнините и с удобен транспорт до метро. При пристигането, с извинение ни съобщиха, че има проблем със стаята за първата нощ и ще ни настанят в друг хотел, само на 9 км, дори ще ни пилотират до там с една Микра. Е, няма да си разваляме настроението, добре. Оказаха се 14, а не 9 км. Освен това, в тъмнината вече и след 20 мин. шофиране след микра-та, на един светофар разбрахме, че преследваме друга кола и не знаем къде сме. Последваха телефони, указания и ново преследване на Микра-та, която дойде да ни намери и пристигнахме най-после в хотела, за радост много-много добър. Отново извинения и дребни подаръци. Обаче сутринта беше весело докато си намерим първия хотел, настанихме се и тръгнахме. Към Колизеума! Защото времето още беше слънчево, а прогнозата – със съмнителни капки дъжд.

Колизеумът в цялата му прелест. Трудно можеш да осъзнаеш необятните пластове от време, на които е свидетел тази сграда. Клишето в случая е, че е видяла и възход и падение, но е вярно. Най -великолепният амфитеатър в Древен Рим с капацитета си да побере 50 хиляди зрители е преживял неизброими гладиаторски борби, зрелищни имитации на морски битки или лов на животни, екзекуции, спектакли с митологични сюжети. По-късно кротко е служил за жилища, работилници, като седалище на религиозен орден, за укрепление и като християнски храм, дори в края на 6 в. арената е била превърната в гробище, надживял е земетресения, пожари и човешка глупост, мраморните облицовки са били използвани и за производство на вар. Бронзовите скоби, укрепващи зидарията, са изкъртени от стените и дупките се виждат ясно и днес. Споменах вече, че човекът е уникално създание, способно да твори изумителни неща и да руши безобразно.

Няма да споменавам факти от дългата му история от 72 г до днес, данни за изграждането му, надграждането, изключителни архитектурни решения, дори дренажната му система, съдби и драми, свързани с тази сграда. Всичко може да се прочете. Друго е да се види и почуства.
Защо да да не си кажа – радвам се, че видях това.

Подобно е чувството пред Пантеона, но като че ли не е толкова драматично.
Тази улица покрита с базалтови плочи е същата, по която са стъпвали древните римляни.

Римският форум (Forum Romanum, Forum Magnum или просто Forum) е бил центърът на Древния Рим. Бил е средище на всички важни събития, на търговията, културата, религията, проституцията. Днес е обширен археологически комплекс под открито небе.
Най-добра представа се получава от терасата на Kапитолийския музей.

Форумът не ни впечатли, някак е разхвърлян, има интересни останки от храмове, но се губи общото усещане за толкова важно за времето си място. Значимостта на форума е видна в Помпей, също в Джераш в Йордания.

Капитолийските музеи /Musei Capitolini/ са най-старият публичен музей в света. Началото е поставено през 1471 г. от папа Сикст IV., който дарява на народа на Рим колекция от антични бронзови статуи. Музеите се разполагат в три двореца на Капитолийския площад Кампидольо, а самият площад е проектиран от Микеланджело.
Безспорно най-популярният експонат е Капитолийската вълчица – етруска бронзова фигура от 6 век пр.н.е. на вълчица, която кърми Ромул и Рем.

Горгона Медуза – най-известната от сестрите горгони с женско лице и змии вместо коси и способна да вкаменява с поглед. Удържахме на погледа, но шедьоврите на Бернини могат да те вкаменят от възхищение.

Оригиналната статуя на Марк Аврелий, чието копие е на площада отпред. Оцеляла до днес само защото през Средновековието християните – варварите я мислели за статуя на Константин – първия христиански император. Била е позлатена и още могат да се видят остатъци от златното покритие. Според легендата, когато златото се покаже изцяло, ще настъпи Апокалипсиса.

Това е „портрет на жена, която носи перука”. Дрехата, лицето и косата са от различен на цвят мрамор.

И още много, няма как да се разкаже.

Рим 20.10.11

През нощта валя много, ама много силен дъжд. Вселената удовлетвори всички молби за дъжд от последната седмица. Поради вероятността да вали още, решихме да стигнем до Ватикана и там да решаваме как ще продължим, ако вали – влизаме в музеите. Имаше огромно задръстване и пътувахме само до метрото 2 часа. Една спирка преди Термини, където трябваше да сменим линията, стана ясно, че Термини е наводнена. Последва яко ходене пеша в разстояние на две метростанции, но успяхме да стигнем до Свети Петър. Там всичко е голямо, очакванията ти площадът да е голям са още по-големи, опашката за базиликата е много голяма, но излишно плаши – върви бързо.

Снимахме отгоре, от купола, защото от самия площад няма как да се обхване пространството. Има една редичка от мравчици по диаметъра – това е опашка за Базиликата.

До купола се качихме по калустрофобична стълба, но гледката е великолепна.
Според Wikipedia, „някога мястото, където днес се намира площада и катедралата „Свети Петър“, е било част от състезателна арена на Нерон. Високият обелиск е бил част от арената за състезания с колесници. Също тук римляните са убивали християни – давали са ги на животните или на гладиаторите или просто са ги разпъвали на кръст. Понякога са ги завързвали за колове и запалвали живи, за да осветяват вечерните надбягвания.” Намирам ирония в това сега мястото да е толкова свято, и аз незнам.

Базиликата „Свети Петър“ – Basilica di San Pietro – вярва се, че е най-голямата християнска църква в света. В църквата е погребан свети Петър, като се смята, че гробът му е разположен под олтара. Вярва се това, смята се онова, но Базиликата е много красива.
Първата базилика на това място е била построена през 324 г. по поръчка на император Константин и точно в в нея са пренесени тленните останки на св. Петър. Тя просъществувала почти 1200 години и през 15 в, папа Юлий II, решил да се построи нова църква – най-голямата. В проектирането и строителството участвали почти всички известни архитекти на Италия.

Шедьовърът Пиета – единствената творба на Микеланджело, подписана от него. Бил е само 24 годишен, когато я завършва. Освен съвършена е важна и от художествена гледна точка, тъй като има елементи на ренесансова класическа красота и натурализъм.
Специалисти намират напрежение в скулптурата, тъй като има противопоставяне на мъжкото и женското, живото и мъртвото, хоризонталното и вертикалното, голотата и пищната дреха. Може и така да е, аз видях скръб изваяна от мрамор.
През 1972 г. вандал с психически отклонения нанася няколко поражения на статуята, след реставрация тя е поставена зад специално стъкло.

Денят завърши със замъкa Сант Анжело и облаци.

Рим 21.10.11

Ватиканските музеи. Необходими са дни, за да се разгледа това място. Или поне един цял ден. Няма как да се опише, красотата е навсякъде, в буквален смисъл от пода до тавана. Изключително богатство събирано с векове, придобито по всякакъв начин. И като помислиш, че това което виждаме ние, замаяните туристи, е нищожна част от съкровищата. Деси и Ники бяха в Рим и техният коментар за Ватиканските музеи беше: Отвъртяха ни се вратовете от гледане. Така е.

Фонтаните в Рим, фонтаните! В древен Рим освен наслада за очите фонтаните са били основен източник на вода за населението. Всички се зашеметяват от Треви, а моят фаворит е Грозната лодка.

Грозната лодка – Barcaccia е на Площад Испания в подножието на известните стълби. Според легендата папа Урбан VIII поръчал фонтана, след като е бил впечатлен от лодка, довлечена при наводнение от река Тибър. Но своеобразна форма на фонтана вероятно се дължи по-практична причина. В действителност, той е построен на нивото на земята, за да се компенсира ниско налягане на водата, идваща от акведукт Acqua Vergine.

Фонтанът ди Треви
Името му идва от това, че свързва три улици (tre vie). Построен през 18 в. последователно от двама архитекти по скици на Бернини. Строежът продължил 30 години. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура. Едната излива вода, с което символизира изобилието, а другата като символ на здравето държи чаша, от която пие змия. Висок е 25,9 метра и широк 19,8. Всеки ден изливa 80000 кубически метра вода. Има легенда, че ако човек хвърли монета през рамо в него, някой ден ще се върне в Рим. Твърди се, също, че тази традиция е измислена за набиране на средства за подпомагане на нуждаещите се. Дневно туристите хвърлят монети на стойност около 3 000 евро.

От дясната страна на фонтана има голяма мраморна ваза. С нея е свързана друга легенда. Още по време на строежа от същата страна имало бръснарница. Бръснарят постоянно досаждал със съвети и един прекрасен ден архитектът Николо Салви, поставил вазата точно срещу бръснарницата, така че да закрива видимостта към целия фонтан.

Едно от най-популярните места в Рим – Площад Навона се намира на мястото на древна писта за надбягвания с колесници – Стадионът на Домициан. През Средновековието тук е имало пазар. По-късно, на площада построяват три великолепни фонтана: Фонтана на четирите реки, Фонтана на Нептун и Фонтана на Мавъра.

Фонтана на четирите реки – Fontana dei Quattro Fiumi е създаден от Бернини през 1651 г по поръчка на папа Инокентий X. Мъжките фигури във фонтана са символи на реки в четирите края на света: Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата, а в средата има какво?… разбира се египетски обелиск. Фонтанът е много, много красив.

Фонтана на Нептун (1574 г.) и Фонтана на Мавъра (1576 г.) са разположени в северната и в южната част и чудесно балансират площада като цялостна композиция. Какво да разкажа за тях – отново съвършенство в детайла. Пожелавам на всеки да изпита уникалното усещане за пълен покой в туптящото сърце на града Рим, седнал на ръба на един фонтан, завладян от шума на водата и краткото време за почивка сред тълпата от хора.

След като за пореден път напълнихме очите си с красота и дадохме минутки отдих на изтормозените си нозе ба-а-авно се изправихме и продължихме към Пантеона.

Пантеонът (в превод „храм на всички богове”) е най-добре запазената сграда оцеляла от древен Рим. Приема се, че е най-голямата в света постройка от неармиран бетон. Служи като образец за архитектурна хармония, тъй като има идеални пропорции – височина равна на диаметъра. Бил е храм през цялата си история, първоначално езически, по-късно християнски. Построен е между 27-25 г. пр.н.е. от Марк Випсаний Агрипа в чест на победата над египетската царица Клеопатра в битката при Акциум през 31 год. пр. Хр. През годините два пъти е бил унищожаван от пожари и изграждан отново. В съвременния си вид е завършен през 126 година, предполага се от Аполодор от Дамаск. Християнски храм е от 7-ми век, всъщност е първият езически храм в Рим, който бил осветен като християнска църква след като император Фока го подарил на папа Бонифаций IV. Тук са погребани Рафаело и италианските крале Виктор Емануил II и Умберто I.

Куполът е впечатляващ, дебелината на стената в основата е близо 6 м и към върха изтънява до 1.5 м, измислено с цел да се олекоти конструкцията. Такава е ролята и на множеството ниши по вътрешната повърхност. Различни са и използваните материали – повече тежък базалт в основата и по-лека пемза в горната част. Там, горе е Окото, 9-метров отвор към Космоса и светлината. Древен, прекрасен и вечен Пантеонът беше достоен завършек на трите дни в Рим.
Съжалявям, че не остана време за Трастевере, но ще дойдем отново. Със сигурност всичко ще си е на мястото във вечния Рим.
За гладните: тези дни наблегнахме на риби, пици и паста. Вкусно, но нищо специално с изключение на една „tutti di mare” с толкова миди, скариди и разни морски твари, че напълних цяла чиния с черупки.

Следва Помпей, Матера, Алберобело…

Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева

Публикувано в категория: Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>