Трявна – възрожденски топоси

Трявна от миналото е люлка на резбари и иконописци. Новият град е красив, чист и привлекателен, препълнен с туристи, особено през летния сезон. Царица сред сградите в новия град е общината.

110

Разбира се, средоточие на туристическите пътувания е старият град – обявен за архитектурен резерват с 140 запазени обекта. В него са съхранени всички възрожденски топоси – църквата, училището, кафенето, часовниковата кула, дюкянчетата, моста, двукатните къщи с големи порти и високи дувари.

Очарованието се пази от спокойствието на калдъръмените улички и от усещането, че тук нещо се е променило, но и нещо е запазено завинаги непроменено.

21

За църквата „Свети Архангел Михаил” се говори, че е създадена още във времето на Калоян, но вкопаването й в земята, показва, че е обновявана или строена наново през турско време – 1819 г. Олтарът е уникален, дърворезба на майстор Витан Коюв – млади, а владишкият трон е изработен от самия поп Кою Витанов.

Като във всеки възрожденски град църквата е в непосредствена близост с училището, Школото, както го наричат в Трявна. В него е учителствал стария Славейков.

31

41

Сега Школото е място на постоянни и гостуващи експозиции. Най-интересна за мен беше класна стая от взаимоучителната метода. На първата маса сядали най-малките, които пишели буквите в пясък. На втората, тези, които пишат на панакида с калем. На последните чинове – най-големите, усвоили писането с мастило. Било време, когато имало много деца, малко учители, затова по-големите ученици обучавали по-малките, а в една класна стая се побирало едно настоящо селско училище, непреборено от оптимизацията. В Школото видях невероятна експозиция на стари часовници и други старинни измервателни уреди.

В центъра на възрожденския ансамбъл – на възрожденския площад се издига прочутата часовникова кула, строена в началото на ХІХ век.

51

Друг знак на Трявна е Гърбавият мост.

61

Чаршията с дюкянчетата само на пръв поглед пази възрожденската атмосфера, стоките са съвременни, а рекламата унищожава усещането за връщане в миналото.

71

Но какъв ти туризъм, без реклама. А Трявна буквално е претъпкана с туристи. Не можеш да направиш нито една снимка, без на нея да запечаташ случайно преминаващи хора.

81

Разбира се накъде без чешмата, друг възрожденски знак за напредък и цивилизованост. Тази малко е модернизирана, а водата със сигурност се отчита за сметка на общината.

91

Двукатните къщи с големи чардаци, високи дувари и огромни порти са образци на ранновъзрожденска архитектура. Най-прочута в Трявна е Даскаловата къща. Днес тя е музей на резбарското изкуство. Къщата пази историята за изработването на двата великолепни тавана в драматичен облог между майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник Иван Бочуковеца. Победил разбира се старият майстор, но и младият се представил достойно. В къщата се съхранява сбирка от резбовани скулптури на български ханове и царе, работи на самобитен майстор.

101

Райковата къща е дом на първия български професор по химия Пенчо Райков, тя е образец на късната възрожденска архитектура. Едновременно с това, е нещо и като музей на градския бит. Мебелите в гостната са изработени по образец на виенските, но от местен резбар в началото на ХХ век. По това време резбарството като занаят запада и няма същото значение от времето на Възраждането.

111

Напълно уникален не само за Трявна, но и за България е Музеят на азиатското и африканско изкуство, разположен в стара баня, на комина, на която гнездят щъркели.

121

Възрожденското градче се сдобива с тази много сериозна колекция благодарение на дарителството на американец с български корени, майка му била родом от тревненските махали. Човекът изучавал изобразителни изкуства първо в България, после в Съединените щати, дори си купил стара църква, която преустроил в ателие. Ходил по света и събрал невероятни образци на източни религиозни изкуства – ритуални маски, будистки пана, не запомних как се казват, само това, че в будистката религия изпълняват функциите на нашите икони – показват различни състояния на Буда, най-вече върховното – нирвана. Наследниците го разочаровали и той завещал съкровищата си на родния град на майка си.

Колекцията ме изуми, а билетчето е 2 лв, затова пък екскурзоводката е много мила и ми разказа толкова много неща, от които аз запомних твърде малко, защото бях под влияние на очарованието и удивлението – не очаквах да видя нещо подобно във възрожденска Трявна.

131

И разбира се не на последно място Трявна е родното място на Ангел Кънчев и на всички деца на дядо Славейков от Иван до Пенчо. Преследван от търновския владика, заради това, че го осмял в песен, Петко Славейков учителствал от град на град. Един ден пристигнал в Трявна, бил млад, хубав и духовит даскал. Веднага хвърлил в смут тревненските девойки, защото използвал като силно оръжие поетичния си таланат. Пишел им кратки стихчета като: „Не развявай, Радке ле, таз косица. Не остана, Радке ле, в мен душица”. Но даскалът бил беден, богатите тревненки се изпоженили, той изпадал в мрачни настроения и ходел да пише стихове на спокойствие в гробищата. Провървяло към началото на 1853 г. – венчал се за Ирина Райкова, чорбаджийска дъщеря, бащата подарил къща на младото семейство, сега – музей, Петко работил в класното училище и го нарекъл Даскалоливница.

Великолепната Трявна го задържала за кратко, но пък винаги се връщал в нея. Тук се раждали и растели неговите деца. Всъщност градът на Петко Славейков е Цариград, той го привличал неудържимо, бил неговата обетована земя. От 1864 г. заминал за Цариград за дълго – да редактира българското издание на Библията. Оттам си идвал един път в годината и то след безкрайни напомняния на Ирина.

Така че Трявна по-скоро е градът на Пенчо Славейков. Снимах се и пред неговия паметник пред библиотеката, но съм горещ почитател на ренесансовото неспокойствие на стария възрожденец и на неговата прекрасна Гергана. Затова слагам тази снимка за финал на моя разказ.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Публикувано в категория: П-У . Тагове: , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

3 Коментари

  1. Цветелина Георгиева
    Изпратен 18.04.2011 на 13:18

    Уважаема Юлка, за да давате преценка за мои текст, трябва да ми посочите Ваш, за да покажете компетенции, не знаех, че има забрана за употреба на думи от хуманитаристиката в писането на популрни текстова, които нямат филологически претенции. Освен това, вашето отношение към български език е показано, чрез подмяната на родната азбука с някакво писане, което аз лично не успях добре да разчета. Като не Ви харесва, не четете, публикациите в този сайт целят споделяне на впечатления от посетени места, а не са труд за хабилитация. Много отдавна “топос” е понятие, което се използва дори от учениците. Ако моето заглавие Вие подразнило, повече не четете мои текстове, но аз виждам, че за един ден текстчето ми, пак повтарям, без претенции, е прочетено от 146 и харесано от 84 читатели. За мен тази оценка има значение. И това е във времето от 9,00 до 13.00 часа. Посочете ми Ваш текст с толкова прочити и харесвания и аз ще Ви се извиня, а иначе считам написаното от Вас за незаслужена обида. Аз пиша тези текстове за развлечение и защото обичам да пъпувам и да научавам нови неща. “По-близо” е любимият ми сайт, хората пишат за преживяно и видяно, всички са любезни един към друг, за разлика от обикновения живот, в който има много арогантност. В сайта нямаше пътепис за Трявна, а този прекрасен възрожденски град го заслужава, затова написах моето впечатление от съхранения възрожденски облик на градчето, което е уникалното в Трявна. Колкото за името на дарителя, не го запомних, бях го записала някъде, но забравих къде, търсих в Интернет, но никъде не открих дори част от информацията, която аз знам, нито пък името на дарителя. По време на разходката си из Трявна не съм имала намарение да пиша, за да си водя записки. Няма да повтарям повода за написването на текста.

  2. Марина Илиева
    Изпратен 18.04.2011 на 12:37

    Пишете на кирилица!

  3. Изпратен 18.04.2011 на 12:25

    Zaglavieto na teksta sadarzha terminologija na humanitarnita nauki, a teksta e na nivoto na shesti klas, vtorija srok. Koi e dariteljat na Museja za asiatsko izkustvo-chovekut. Haide da ne anonimizirame edno ot nai-vashnite i sushtestveni dobrodeteli na trevnenskijat duh- daritelite. No kato se ima vpred vid, che avtorkata na teksta e postavila dobri iljustrazii mozhe da se prieme kato interesen patapis, no nekompetentno predaden na chitateljat. Ne se izhvurnjaite s dumi v zaglavija na text vez sadarzhanie!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи