Работата може да бъде и приятна (или едно по-различно пътуване в Холандия)

Много се е писало и говорило за това Кралството. Първото ни възприятие е, че това е държавата на разрешените забранени удоволствия, на Амстердам, Ротердам и Хага. Всеки град в Холандия е специфичен, има своите хубави кътчета, там където да си с приятели или пък там където да гледаш с окото на холандските художници. Ако Амстердам и Ротердам никога не спят, то в Утрехт ще се потопите в административния и студентски живот, а в Хага ще срещнете красотата, чистотата и спокойствието.

Всъщност истинският живот на холандците не се крие в тези градове. Повечето от тях на възраст между 30 и 50 години предпочитат да живеят и гледат децата си далеч от суматохата, в безкрайната нескончаема редица от къщи в зелената провинция. Там спокойствието е гарантирано. Децата се учат на трудолюбие и страст към природата, дори в собствените си градини. Може да видите двегодишно момченце да помага несръчно на майка си да засажда луковици на лалета във влажната пръст. В близкият открит воден канал плуват диви патици. В центъра на езерото, километър на юг, в поредния перфектно подреден парк, можеш да обядваш в ресторант, в който по холандски ще ти сервират доматена супа (страхотна е), нещо като салата, с нещо като хляб с прошуто и худа (гауда) за обед, а през прозореца ще гледаш плуващите лебеди.

Минаваш още пет километра по пътя и се озоваваш сред фермите. Вече не е като в пейзажите на ван Хох (познат ни като ван Гог). Цялата използвана техника е ултрамодерна. Роботи чистят след кравите в краварника, роботи доят същите тези крави, фермерът има малко повече време за четирите си деца. През уикенда е пълно дори с “градски хора”, които са “осиновили” крава или пък просто работят нещо из стопанствата.

Къщите на фермерите са като от детските приказки, които са ни разказвали преди лягане. Всяка е различна, но и много подобна на другите. Прозорците са големи, без пердета. Цветята са на всеки перваз. Покривите са керемидени или сламени, а дограмата долу е по последен дизайн и технология. Трудно ще си изцапате обувките дори разхождайки се по селскостопанския път. Стъпвайки пък в тревата ще установите, че леко пружинирате – усещането е доста странно. Това е от торфа, който покрива една част от земеделските земи. Всичко е подредено, сякаш нарисувано от умела ръка.

Типичната провинциална къща в Холандия, в близост до Худа. Хем модерна, хем традиционна. Наведете се да видите КОИ-те

Типичната провинциална къща в Холандия, в близост до Худа. Хем модерна, хем традиционна. Наведете се да видите КОИ-те

Всяко камъче си знае мястото, а когато спреш край пътя и случайно погледнеш пред краката си, към водата пред къща, можеш дори да установиш че там плуват десетки японски шарани КОИ, които са отглеждани от стопанина на дома.

Добре е, ако във вашата обиколка в холандската провинция имате холандски приятел под ръка (но не този за когото си мислите), който е запознат с района, където правите екскурзията си.

Сядайки на масата на земеделец, за да говорите по работа, на чаша кафе, а повярвайте, холандците обичат кафето, ако поискате от натуралното, сварено краве мляко за кафето, той ще ви погледне сякаш имате температура. Обикновеното мляко не върши работа, има мляко за закуска, има специално мляко за кафето, има мляко за сладкиши, всякакви сметани, всякакви сирена. Понякога можеш да добиеш чувството, че ръцете ти миришат перманентно на мляко.

Окото трудно може да се насити на гледките. Карайки по тесните пътища, културно и възпитано отбивате, за да пропуснете насрещния, който ви помахва приятелски. Продължавате и забелязвате, че езерото от дясната страна е с три метра по-голяма надморска височина от земята от лявата ви страна. Усещането е сюрреалистично.

Най-добрата земеделска обиколка по тесните, но невероятно красиви пътища се прави с хибрид. Снимка от земеделски район северно от Амстердам

Най-добрата земеделска обиколка по тесните, но невероятно красиви пътища се прави с хибрид. Снимка от земеделски район северно от Амстердам

Истински планини в Холандия няма, но когато отидете от южната към северната част на страната разликите в пейзажите са очебийни. Понякога дори всеки район се отличава по нещо, тъй като холандците макар и перфектни в работата си в екип, обичат да надскачат себе си и проектират невероятни форми на пейзажите. Ако на юг ви е било сравнително нормално, на север вече става доста по-студено. Каналите в полето са покрити с тънък лед, а вятърът от Северно море понякога може добре да ви обдуха.

Пътувайки към провинция Ноорд Холанд, може да преминете през една 20 километрова дига, която свързва Ден Оевер и Харлинген, като и от двете и страни ще виждате движещият се и пукащ лед, който се натрупва на няколко метрови пластове по брега на дигата от морските и ветрови течения. Когато дигата е покрита с мъгла, започвате да се чувствате като във филм на Стивън Кинг.

Снимка от езерата невидимо граничещи със Северно море. Единственото което се чува е движението на леда.

Снимка от езерата невидимо граничещи със Северно море. Единственото което се чува е движението на леда.

Който и сезон да се избере за пътуване до Холандия, няма да сгрешите. Градовете трябва непременно да се посетят, но ако вече сте го правили, вземете кола, карта с набелязани обекти и задължително GPS иначе ще се загубите моментално и обиколете страната. Лятото е подходящо за разходки из градовете и каналите им. Напролет може да видите полетата с цветя между Амстердам и Ротердам. През зимата може да се насладите на ледената тишина и чистота. Приятно изкарване!

Автор: Кирил Стоянов
Снимки: Кирил Стоянов

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2011 г., Холандия . Тагове: , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.