Нандзин – столица на десет династии(2)

Юедзиан – нова кула на шестотин години

Гледка към градската стена

Гледка към градската стена

Градската стена от времето на династията Мин се е изтегнала около Лъвския хълм, висок 78 метра. В 52 – метровата кула на върха му са изложени реликви от онова време и други – в памет на Джън Хъ – първият китайски мореплавател.

Наблюдателницата над градската порта

Наблюдателницата над градската порта

През 1360 г. Лъвският хълм е бил място на битка, която е проправила пътя на династията Мин. Мощта на 80 – хилядната армия под командването на бъдещия император Джу Юанджан е надделяла над 400 – хилядната войска на Чън Иоулиан.

Шлем, намерен на мястото на битката

Шлем, намерен на мястото на битката



Няколко години по-късно, през 1374г. Джу Юанджан (император Хону) решава да построи кулата Юедзиан. Той е съчинил поема за нея и е наредил много студенти да пишат по тази тема. За беда строителството й скоро било прекратено за неопределено време и кулата е съществувала само на хартия повече от шестотин години.

Строежът й отново започва през 1999 г. и е приключил за две години. Днес тя е един от най-важните обекти от националната база за патриотично възпитание със своя забележителен стил от династията Мин и класическа императорска направа.

Кулата Юедзиан

Кулата Юедзиан

Докато изкачваме стълбите към кулата, ей такива усмихнати лъвчета – всяко различно – ни придружават от двете страни. Те са духове – пазители на старината.

Мраморно лъвче - пазител

Мраморно лъвче - пазител

По ръба на стрехите се виждат фигурките на деветте превъплъщения на дракона, който пък е символ на императора.

Фигурките по ръба на стрехите

Фигурките по ръба на стрехите

Точно под покрива блести орнаментна украса, изрисувана с познатата вече техника „златна диря”. Ръката на времето ни носи нагоре към върха, откъдето гледката към Реката е най-хубава.

По пътя към върха

По пътя към върха

Сводестият мост на снимката е първият мост, прехвърлил Дългата река, сега призрачно изплувал от мъглата.

Първият мост, построен над река Яндзъ

Първият мост, построен над река Яндзъ

Отминаваме приятелките, позиращи за снимка и множество още туристи. Потокът от хора е непрекъснат.

Приятелките

Приятелките

На входа на кулата спираме, омагьосани от украсената с източен вкус фасада – кралско синьо, благородно червено и над всичко – споменатата „златна диря”. Прекрачваме високия праг, потъваме в отдавна отминалия, но незабравен азиатски свят и дълго съзерцаваме богатството на вътрешната декорация. Императорските портрети крият зад строгите погледи разкази за кървави баталии и за нажежени страсти под източната маска на спокойствието.

Входът на кулата

Входът на кулата

На втория етаж радва окото изложба на съвременно и традиционно китайско изкуство – акварели и калиграфия; загадъчно се усмихват изрисуваните речни камъчета – яйца.

Императорски трон и стела с надписи на стената

Императорски трон и стела с надписи на стената

Специална зала е посветена на Джън Хъ – първият китайски мореплавател, изследовател, дипломат и флотски адмирал. Така както ние учим имената на европейските мореплаватели и техните открития, така и за китайците е славно името на техния откривател, първи стигнал до бреговете на Африка и направил я позната за азиатския свят.

Интериор

Интериор

Портрети на императори

Портрети на императори

Джън Хъ е имал голямо количество от огромни кораби – много по-големи от всеки дървен кораб в историята. Те са строени в Лондзианската корабостроителница на юг от Лъвския хълм и са плавали по Яндзъ и в морето направо от там. Адмиралът е командвал флотилия от 62 големи и двеста по-малки кораба. С нея той е направил седем експедиции в Индийския океан, наричан от китайците Западния океан от 1405 до 1433 г. – по-рано от Магелан и Колумб.

Историческа графика

Историческа графика

В чест на тези пътувания император Джу Дъ е наредил да се построи храмът Дзинхай и двореца Тианфей в западната част на Лъвския хълм. В последните си години Джън Хъ е живял в този дворец и е отглеждал разнообразни редки растения, които е донесъл от чужбина.

Макет на кораба на Джън Хъ

Макет на кораба на Джън Хъ

Спираме пред макета на неговия кораб, който е бил дълъг 138 метра и широк 56 метра, с девет мачти и дванадесет платна. Той е бил най-добрият в своя клас в историята на корабостроенето по онова време, твърдят китайците. И днес платноходът е с впечатляващи размери и може спокойно да се конкурира със съвременните кораби – това е и експертното мнение на съпруга ми, специалист в този бранш.

Всичко е относително, както отдавна е установено. Докато нашите прадеди в Европа са се наричали с гордост, и с право Стария свят и са търсили Новия свят през океана, далеч на Изток други хора са се наричали с гордост, а и с право Стар свят и са търсили нас, европейците като Новия за тях свят…

Умили ни трогателното „откритие”, гравирано върху метална табелка до макета: „Много императори са знаели, че „водата може да носи кораба, а също и да го преобърне”. Следователно „Корабът е носен от водата” тогава се е смятало за извод, от който корабоплаването става лесно и гладко. Второ, това е знак, че корабът не може да плава без вода”.

Законът на Архимед, открит около 250 г.пр.Хр., е нямало как да достигне до тези далечни земи. Китай е вървял по свой път на развитие – разцвет са получили философията, поезията и военните науки, а корабостроенето е трябвало да чака още дълго…

Фреска от порцелановия стенопис

Фреска от порцелановия стенопис

Ето как е бил строен корабът на Джън Хъ – фреската е част от порцелановия стенопис, висок тринадесет и широк осем метра. Направен е в Дзиндъджън – град, известен с изящния си порцелан, а са го изрисували художници от Нандзинския университет по изкуствата – в прослава на делото на великия мореплавател. Заема една от стените в централната зала. Цветовете са нежни, меки и някак приказни, излъчват светлина, въздействието му е омагьосващо…

Целият порцеланов стенопис

Целият порцеланов стенопис

Светът е създаден от Бог, всичко останало – от китайците… Във всяка шега има известна истина, мисля си, докато разглеждам щанда със сувенири, представящи характерни елементи от китайската култура. Купуваме си няколко изписани ветрила и тръгваме обратно. Слизаме по стълбите – отвисоко градът е скрит зад воала на мъглата, но и така се усеща могъщото му дихание. Постепенно уличният шум ни поглъща и ни връща в реалността, а тя ни напомня, че сме пропуснали обяда…

Не се престрашихме да опитаме прехвалената нандзинска супа от кръв, патешка (малко вампирско ни се видя) – не ни стигна до там приключенският дух. За момента ни се отщя китайска кухня и заложихме на баналната пица – за нас нещо познато, за местните хора – твърде екзотично все още. Скромно помолихме шофьора на таксито да ни закара до някоя пицария, а той ни погледна преценяващо и, кой знае защо, реши, че за нас е достоен само Шератон! След малко седяхме вече в един от луксозните ресторанти на нандзинския Шератон на по пица и чаша вино…

А утре ни очаква Президентският дворец!

Следва трета част…

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , ,

  

4 Коментари

  1. Наталия
    Изпратен 03.02.2011 на 6:05

    Благодаря, мила Наде! Преди броени часове настъпи 4709 година по китайския лунен календар. Поздравявам те и ти желая щастие и любов!!!

  2. Nadya
    Изпратен 02.02.2011 на 20:29

    Поздравления ! Толкова ми хареса,че го препрочитах няколко пъти и искрено ти завиждах.Не само защото можеш да се докоснеш до някакъв друг свят,но и защото умело,с много красота успяваш да опишеш този свят.

  3. Наталия
    Изпратен 27.01.2011 на 12:20

    Мила Силвия, радва ме интересът ти към Китай. Не само дострояват започнатото преди векове, но и строят “старини” там, където никога не ги е имало. И пред всяка историческа забележителност има табела с надпис, че е част от базата за патриотично възпитание на младежта. Ето това е за пример на всички политици, и на нашите…
    Поздрави и доскоро в третата част!

  4. Силвия
    Изпратен 26.01.2011 на 23:02

    Приключението продължава!
    Интересно е, наистина, да се съпоставят и разбиранията на “Стария свят”- азиатския и европейския… Впечатляващ е строежът, подхванат отново и завършен след над шест века; това е много положителна и градивна политика! Би било прекрасно, ако и в нашата родина се обърне повече внимание на “обектите”, възпитаващи патриотичен дух.
    Очакваме третата част с нетърпение!
    Поздравления!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>