Петък вечер в Брауншвайг /Усещане за Коледа/

Да си призная: това е една от най-хубавите петък-вечери в живота ми. Брауншвайг е потънал в сняг, студ и декемврийско настроение. Пътят от Хилдесхайм до тук беше осеян с кръпки и това някак приближи Долна Саксония към изстрадалото ми българско сърце. В Хохенгелцен по покривите бяха монтирани цели стени от слънчеви панели, а близо до храстчето, оформено с прическа „кукуригу”, се мъдреше табела за сауна и за нощувки по 20 евро, което окончателно хвърли достъпен мост между двете култури в съзнанието ми. Особено, след като през изминалите дни бях зашеметена от студената, стройна и величествена красота на Хановер.

И ето ни сега тук – в Брауншвайг! Бодро крачим във вечерния сняг, отминаваме театъра и църквата „Свети Мартин”.

Църквата "Св.Мартин"

Възхищаваме се на запалените елекрически свещички, които примамливо надничат зад прозорците, превръщайки улицата в оживяла коледна картичка и продължаваме нататък.

Електрически свещи зад прозорците - като в коледна картичка

Електрически свещи зад прозорците - като в коледна картичка

Минаваме край „Тримата амигос”, ресторант „Индийски рай”, чайната и кафебара.

Вече е настанал часът, когато щорите на магазините се спускат, а заведенията дружелюбно и още по-широко отварят врати. Петък вечер. Това е времето! Близкият фризьорски салон не смогва да се справи с естетичните потребности на брауншвайгци. Ръцете на професионалистите чевръсто работят. Декември е месецът на празниците и на красивите и щастливи хора. В сферата на обслужването най-добре знаят това. Особено в града на един от най-известните и красиви коледни пазари в Северна Германия.

Следите, които остават след нас в снега се преплитат с десетки други следи, а ние попиваме коледното оживление, което струи отвсякъде. Отсреща – на светофара група младежи се заливат от смях, щастливо разположени в безметежния свят на уикенда и празниците. Подозирам, че прекалената им свежест се дължи на присъствието на няколко момичета, притеснено потропващи с ботушки пред бар „Фойер 61”. Барът все още е празен, а през лъскавата витрина голям телевизионен екран привлича погледа с изображение на камина, от която игриво се плезят алени пламъчета. Изглежда толкова истинско, та чак ти става горещо в ледената декемврийска вечер. Почти толкова истинско, колкото тийнейджърското смущение, изписано по лицата на момичетата пред стъпалата. Сигурно съучениците им всеки момент ще излязат от съседното кино на „Lauger Strasse” и ще се присъединят към компанията на път към изкуствените пламъчета и към мечтаната веселба в петък вечер.

Оставяме ги зад гърба си, насаме с романтичните им копнежи и с нетрайните ученически тайни, преминаваме улицата и след няколко крачки сме в „Маредо”. Зад искрящото лого с бика и слънцето зад прозорците на ресторанта примамливо потрепват светлинките на коледни свещи. Казват, че да стигнеш до Брауншвайг и да не предприемеш вълнуваща кулинарна разходка във времето е просто недопустимо: все едно, че си пътувал напразно… Е, ние не можем да си позволим този лукс да сме пропътували повече от 2 500 километра и това да е напразно, така че да започнем със супа „Океано”. Всъщност, наясно сме, че кулинарното пътешествие, както го разбират представителите на тукашния туристически бизнес включва предимно уникална бира от региона и традиционни вкусни сладки, но ние оставяме тази част за продължението на вечерта. Тук между стилна коледна украса, запалени свещи, елегантен интериор и приятна музика е по-подходящо да си поръчаш рибно филе със сос „Беарнез” или „Маредо грил” – специалитет на заведението. Това допълнено с чаша вино за загряване и с карамел „Фантазия” определено радва сетивата и се превръща в добър отскок за по-нататъшно приключение.

А то се оказва на още няколко крачки от тук. Снегът продължава да рисува своите фантастични истории по дървета, по покриви и прозорци, а ние бързаме към централния площад на Брауншвайг, в съцето на историческия център, където замъкът и катедралата блестят, окъпани в коледни светлини.

Замъкът и катедралата блестят, окъпани в коледни светлини

Замъкът и катедралата блестят, окъпани в коледни светлини

Невероятно е! Затаяващо дъха и незабравимо! Не съм предполагала, че именно тук ме очаква подобна красота…И едва сега разбирам защо след като вечеряхме и излязохме от „Маредо”, улиците ми се сториха толкова изненадващо пусти. Целият град се е стекъл на легендарния коледен базар.

Легендарният коледен базар в Брауншвайг

Легендарният коледен базар в Брауншвайг

Шумят, смеят се, поздравяват се… Просто няма как да се разминеш. В този огромен дишащ, говорещ и пулсиращ организъм изведнъж те грабва невкусвано до сега чувство за Коледа и за трогателна празничност. Хората искрено се радват на срещите един с друг, радват се на атмосферата, на музиката на градския оркестър, на вълшебното ухание на сладкиши и печени бадеми, на греяно вино с канела и на всякакви ароматни лакомства.

Пред щанда с лакомства

Пред щанда с лакомства

Тази година на пазара има повече от 140 търговци и занаятчии. Те са тук неотменно от 24 ноемри до 29 декември и всяка вечер празничната светлина подсилва изяществото на предлаганите от тях дървени играчки, восъчни фигурки и свещи, коледни елхи и стъклени произведения.

Като в изрисувана приказка от стъкло

Като в изрисувана приказка от стъкло

Трудно си проправяме път сред веселото множество. Надничаме към щанда, пред който се е събрала най-голяма опашка. Естествено! Можех да се досетя… Вечният коледен хит: греяно вино с канела.

Хитовият щанд. И за мен едно греяно вино с канела, ако обичате!

Хитовият щанд. И за мен едно греяно вино с канела, ако обичате!

Опитваме се да си направим снимки и се оказваме заобиколени от весели младежи, които живо искат да вземат участие в нашата фотосесия. Тук няма лични преживявания! Всичко наоколо е един безкраен общ празник. Щастлива съм, че съм част от него. Нека всички да влизат в обхвата на фотообектива! Щом това им доставя удоволствие… Сигурно част от снимките, които се бореха за награда в тазгодишния конкурс на коледен Брауншвайг, също са правени в подобни моменти,… когато на всеки му се иска да бъде част от общото тържество. Тази година победителите са от детска градина, което доказва, че за творчеството и за успеха няма възрастови ограничения! Както, впрочем, през следващите дни ще установя, че подобни ограничения не съществуват, ако вярваш в духа на Коледа.

В тези декемврийски дни и вечери Брауншвайг е уханна, мелодична, снежно-приказна комбинация от музика на орган и тромпет, детски хорове и пламък на свещи, професионални разговори между майстори на дървени играчки, представления на куклени актьори, антракт за ледената фея, традиционна обмяна на рецепти за ароматни коледни сладки и на коледни картички и неповторимата вечерна музика на градския оркестър.

Музикантите

Музикантите

Вечерта притиска града в обятията си, а смеховете на хората се носят далеч зад снегове и светлини. Виното сгрява, канелата изпълва площада с ухание, а музиката кръшно се увива около колоната в центъра на площада, построена в чест на новото хилядолетие. Луната доволно намига отгоре, сякаш е впечатлен турист, покатерен върху шейсетметровата градска кула. Сякаш е преодоляла без задъхване всичките 161 стъпала нагоре и сега Брауншвайг ярко блести в краката й с коледните си светлини.

И аз съм тук! Прекрасно е!

И аз съм тук! Прекрасно е!

Не мога да се отлепя от глъчката и от настроението, но студът все по-настойчиво напомня за себе си.

По обратния път не вървя, а летя от щастие, че съм част от един незабравим празник, в който всички хора искрено са се забавлявали. Луната ни показва пътя, а на отсрещната улица, докъдето вече не стига музиката на градския оркестър, изведнъж долавяме онова „Somewhere over the rainbow”, което е начало и край на всички плейлисти тук… Пред бар „Фойер 61” танцуват момче и момиче.

„It`s a wonderful world”: нежно се завъртат като снежинки и… се разсмиват. Момичето ми изглежда познато…Китарата отмерва движенията… Ах, да! Сетих се! Това е едно от момичетата, които на отиване към площада видяхме да чакат пред бара. Бяха много красиви и по тийнейджърски романтично притеснени.

„Somewhere over the rainbow”. А те унесени, не усещат студа, не чувстват зимата и са много щастливи.

– Слушай! Хайде тихичко да ги заобиколим! Да не им пречим.

„It`s a wonderful world” – песента ни изпровожда нататък по улицата. Не искам да свършва. Петък вечер в Брауншвайг. Усещане за Коледа и за съвършен празник!

Автор: Даниела Иванова
Снимки: Даниела Иванова

Публикувано в категория: Германия, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , Коментарите и trackbacks са забранени.

4 Коментари

  1. Изпратен 02.03.2011 на 12:35

    Чудесно е уловен и пресъздаден духа на германската Коледа. Там празникът има неповторимо и неотразимо очарование.

  2. Даниела Иванова
    Изпратен 27.01.2011 на 0:36

    Такива сме, може би, защото живеем несигурно и неспокойно. Иначе всичко е въпрос на нагласа. Ако ти се иска светът да е хубав, той просто ти изглежда такъв. И обратно. Ако хората нямат нагласа да бъдат щастливи, щастието няма как да дойде при тях, нали?

  3. Теменужка Крачунова
    Изпратен 26.01.2011 на 16:16

    Чудесни преживявания. И аз съм ги изпитала, но само че през един майски ден в Загреб. Там на различни места в града хората танцуваха и се черпеха послучай откриването на летния туристически сезон. Завиждам и за спокойствието, което имат и самите те излъчват от себе си. Защо на нас българите все нещо не ни е нареди сме толкова лоши? Защо не можем да се отпуснем и да се повеселим, както го провят другите народи? Злобата, алчността и завистта ли ни пречат да бъдем щастливи?

  4. Донка Джендова
    Изпратен 24.01.2011 на 11:42

    Както винаги,увлекателто и точно.Била съм там на Коледа.Неимоверен усет за пресъздаване на действителността,независимо в коя област пише или коментира,нещо което винаги ме е впечатляволо в Даниела Иванова.УСПЕХ ,ДАНИ!!!!!!!!!!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи