Нандзин – столица на десет династии(1)

За да бъде очакването по-напрегнато и целта – по-жадувана, пътуването ни се отложи. Опитах се да се примиря с мисълта, че няма да посетим сега (а кога ли?) две от древните китайски столици – Нандзин и Сиан, но не ми се получи… След няколко дни терзания дойде добрата новина – ще се пътува!

В четири сутринта пристигна кола, която да ни откара до летището в Чиндао (друг мой желан град за гостуване). От там ще вземем самолет до Нандзин.

Пътуваме през нощен Китай по изпънатата като стрела магистрала. В средата й от време на време трепкат пъстри светлинки, за да държат вниманието на шофьорите будно. На няколко места спираме пред бариери, където плащаме пътна такса и… с изгрева на слънцето пристигаме в Чиндао. Огромният град полека се разбужда и разтърсва рамене, но трафикът все още е слаб. Прекосяваме града за час и сме на летището. Полетът е навреме и скоро кацаме в Нандзин.

Изглед към Нандзин, ревниво скрит от мъглата

Изглед към Нандзин, ревниво скрит от мъглата

Началото на ноември е, но тук е сравнително топло. Влажният субтропичен климат личи и по омарата, която не се вдигна през целия ден. Оставяме багажа в хотела, вземаме от рецепцията карта на града на английски и се гмурваме в навалицата.

Наред със старата архитектура се срещат и небостъргачи

Наред със старата архитектура се срещат и небостъргачи

Първо ще разгледаме емблемата на града – кулата Юедзиан.

Докато чакаме за такси на улицата (трудна задача в един осеммилионен град), до нас достига характерният звук на китайска популярна песен. На входа на близкия пазар трима души, на пръв поглед ощетени от природата, са избрали един достоен начин да припечелят – като веселят съгражданите си със своето изкуство. Духът тържествува над материята… Пуснахме и ние своята лепта в поставената за целта кутия под одобрителните погледи на местните хора и зачакахме транспорта си.

Mузикантите на входа на пазара

Mузикантите на входа на пазара

Древна пословица казва: „Всички сполуки идват от Югоизток и се събират на място, наричано Дзинлин” (старото име на Нандзин). Нандзин означава „южна столица”. В историята на Китай повече от десет царства избират града за своя метрополия. Той е назован „Старата столица на десет династии” и притежава изключително културно наследство.

Преди още историята да започне да се записва, човешки крак е оставил отпечатък завинаги именно в Нандзин. В източните му предградия учените са открили череп на Нандзинския Хомо еректус на възраст 500 000 години. А в югоизточната част се намира древното местоположение на Хомо еректус от Лишуи, чиято възраст е десет хиляди години.

Няколко неолитни селища отпреди шест хиляди години са разкрити между езерото Суаню и река Яндзъ (впрочем името на цялата река е Цанджан – Дългата река, а Яндзъ китайците наричат само долното й течение до делтата). Има и много селища от бронзовата епоха по течението на реката – като града Хушу, дал началото на Хушу културата.

Старата уличка

Старата уличка

През 472 г.пр.Хр. след разрушаването на царство У император Гоу Дзиан изградил град Юе – на югоизток от днешната порта Джонхуа, откъдето започва Нандзин. Император Уей от царство Чу разгромява царство Юе през 333 г.пр.Хр. и построява град Дзинлин върху каменен хълм, така че Нандзин е носил и това име. Следва епохата на Трите царства, когато през 229 г.сл.Хр. Сънчуан става император на Източен У и премества столицата в Нандзин. Това е и първото име на столица в цял Китай – една от Четирите велики древни столици на Поднебесната империя.

Стара къща

Стара къща

Днес градът развива електроника, автомобилостроене и стоманодобив и е втори търговски център в Източен Китай след Шанхай. Обявен е за един от най-хубавите градове за живеене в страната. Най-красив е през пролетта според Уан Уей – моя китайска приятелка. И през ноември беше прекрасен и зелен, а представям си като се покрие и с майски цветя …

С пет характерни неща е известен Нандзин и за двата дни в него се запознахме и с петте.

Специалитетът „варени солени патици” е с хилядолетна история – съвсем естествено за град, разположен на голяма река. С бяла кожа и нежно месо, без да са прекалено мазни, те са много вкусни. Видяхме ги да висят пред много хранителни магазинчета по старинната уличка зад хотела – мазнината се отцеждаше върху хартия, постлана под тях.

Специалитет "варени солени патици"

Опитахме и чая „Дъждовно цвете” – ароматът му е неповторим и той е търсен като един от десетте най-хубави чая в Страната в центъра на света.

Фигура на герой от китайския епос на входа на магазин за чай

Фигура на герой от китайския епос на входа на магазин за чай

„Златна диря” е уникална техника в рисуването на орнаменти, която се използва в изкуствата и занаятите главно за декорация на сгради, съдове и прибори.

Златна диря по фасадата на кулата Юедзиан

Златна диря по фасадата на кулата Юедзиан

Речно камъче „Дъждовно цвете” е името на един от най-ранните декоративни камъни в света. Такива камъчета, изгладени от водата и после подбрани и изрисувани от изкусни майстори, могат да се купят и сега от малките магазинчета по старата уличка. Наричат ги още камъни – яйца.

Рисувани речни камъчета

Рисувани речни камъчета

Няколко бяха изложени и в кулата Юедзиан, в която ще влезем след малко. „Дъждовно цвете” тук наричат и полускъпоценния камък ахат – талисман на художниците. В него се виждат много фини ивици, различни по степен на прозрачност и по цвят, понякога въображението различава в тях цвете. Китайците вярват, че ахатът удължава живота на притежателите си, че сдружава хората и носи успех в работата.

Природната рисунка се вижда по-ясно, когато камъчетата се потопят във вода

Природната рисунка се вижда по-ясно, когато камъчетата се потопят във вода

„Брокат, изпъстрен с облаци” наричат Нандзинския брокат, който съчетава есенцията на модерното изкуство на коприната и технологията на древни династии. Нарежда се на първо място сред най-известните копринени фабрики от древен Китай до днес. С него са плащани данъците към императорските фамилии през династиите Юан, Мин и Цин.

Старинни книги от бамбукови плочки - книгата се навива на руло

Старинни книги от бамбукови плочки - книгата се навива на руло

На юг сме и хората са по-дребни и мургави, отколкото в северен Пънлай, но също така страстно обичат да се пазарят.

Старата уличка през нощта - човек с рикша

Старата уличка през нощта - човек с рикша

След дъжда

След дъжда

Цената на рисуваните копринени шалове е приемлива, но не пропускайте да се попазарите – не отнемайте удоволствието на продавачите. А и може да смъкнете цената наполовина. Отнесох и аз у дома няколко рисувани шала – нежни, леки и прозрачни като въздишка.

Магазинчетата не затварят цяла нощ

Магазинчетата не затварят цяла нощ

Докато ви разказвах за историята на града и неговите специалитети, най-после пристигна такси. Показваме на шофьора по картата къде да ни закара и даже успяваме да го уговорим да дойде да ни вземе след три часа. В този разговор съпругът ми впрегна всичките си познания по путунхуа и, за радост, беше разбран. Веднага пояснявам, че путунхуа се нарича официалната устна езикова норма в Китай, Тайван и Сингапур, основана на пекинския диалект; писменият стандарт се казва байхуа. Терминът „мандарин”, въведен в западните страни, не е точен, тъй като с него се обозначава северната диалектна група.

Главната порта на градската стена

Главната порта на градската стена

След дълго обикаляне из нандзинските улици – ето ни най-после пред главната порта на възстановената градска стена, над която се извисява кулата Юедзиан.

Следва втора част …

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. Наталия
    Изпратен 03.02.2011 на 6:01

    Мила Наде, твоите думи идват няколко часа преди настъпването на китайската Нова година – на Белия заек, най-големия късметлия! Той носи чистота, справедливост, любов, доверие и нов, приятен вкус от живота. Пожелавам ти от сърце всичко това!!!

  2. Nadya
    Изпратен 02.02.2011 на 20:14

    Продължавам да се възхищавам на вълшебството с което борави Натали.Удоволствие е да чета всеки нов пътепис.Сигурна съм,че няма да отида по тези места,но вече ги познавам,все едно съм била там.И това благодарение на уникалните фотографии и красотата на думите на Натали.Нещо съвсем различно от сивото ежедневие.

  3. Наталия
    Изпратен 23.01.2011 на 19:40

    Благодаря, Силвия , за милите думи!

  4. Силвия
    Изпратен 23.01.2011 на 18:00

    Поредното вълнуващо пътешествие!
    Поздравления за увлекателния пътепис! Впечатляващи са познанията Ви за тази далечна култура, с която ни запознавате стъпка по стъпка с всеки следващ разказ!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>