Сахара – пясък, палми и камили и … романтика

Както всеки знае Сахара е огромна пуститя в Северна Африка състояща се от пясък, чакъл и планини. Имах щастието да посетя Тунизийската част и мога смело да кажа, че оставих сърцето си там. Нищо друго, което съм виждала до сега, не ме е впечатлявало така.

img_1893

Първият ми досег с пустинята беше, когато току-що бяхме навлезли в нея с спукахме гума. Като слязох от автобуса бях зашеметена от силен вятър като идващ от пещ засипващ пътя. Веднага усетих, че пясък скърца между зъбите ми. Дори малко се уплаших, какво ще стане ако останем сами. Но това трая само миг.
Веднага разбрах, че в пустинята хората си помагат. Всеки, който мина край нас спря и направи каквото можа за да се отстрани повредата по-бързо.

Не се стърпях, събух се и тръгнах по пясъка. Това беше невероятно усещане. Пясъкът беше приятно горещ, температирата на въздуха – около 44 гр., вятърът като от фурна, а наоколо се разхождаха камили. Запитах се дали пък не сънувам. Дали е възможно това да е реалност?

img_2011

След като пясъкът свърши преминахме през почти лунен каменен пейзаж и няколко градчета с бели къщи като от приказка на Шехерезада. Спряхме за няколко часа в градчето Матмата, където жилищата са издълбани в замята. В някои от тях все-още живеят хора.

img_1880

img_1869

Влязохме в една такава къща. Странно е. Под земята е хладно, но трудно се проветрява. Хората там са бербери. Разрешават да се влиза в стаите им. Любезни са. Почерпиха ни чай, ментов с кедрови ядки. Ароматът му е неповторим. Дори се престраших да облека берберски дрехи. Май бяха със съмнителна чистота, но не се сдържах.

img_1853

Вечерта отседнахме в хотел в оазис, доста луксозен и чист с два минерални басейна работещи денонощно и много вкусна храна.

img_1906

После посрещнахме залеза в пустинята на камили. В началото почти се парализирах от страх. Камилите ми се сториха почти като слонове, а при всяко мръдване имах чувството, че политам към пясъка. Но за един час свикнах, отпуснах се и точно започна да ми харесва – свърши. Но това трябва да се види и преживее.

img_1925

Залезът и изгревът в пустинята са различни. Слънцето като че ли е по-близо и можеш да го пипнеш. А най-незабравимото ми изживяване беше да летя с делтапланер над пустинята по залез слънце. Това не мога да го опиша с думи. Каквото и да кажа, няма да е достатъчно.

img_1943

На следващия ден след като се насладихме на гледката на изгрева, който за момент сякъш запали пустинята, разгледахме един оазис с финикови палми. Растителността е триетажна, а сянката и хладината много приятни. За съжаление фурмите и бананите бяха зелени. Демонстрираха ни катерене по палми. Едно дете като гледаше мъжа на дървото попита „Мамо това маймуна ли е?”.

img_2071

Видяхме декорите от Тетуан на първа серия на „Междузвездни войни” и за момент се почудих къде съм – в миналото, настоящето или пък в бъдещето.

img_2140

И помислете как се изненадах като видях тоалетни, буквално насред нищото. И окончателно се втрещих, като ми дадоха и касове бележка.

img_2142

В пустинята има няколко езера, но са солени и почти пресъхнали. Интересно и приятно е да се разходиш по солта бос.

img_2006

img_2010

Видяхме и планински оазис – група палми всред планина, представляваща безразборно струпани скали нацепени тук-там от дълбоки каньони.

img_2101

И представете си – водопад в сърцето на Сахара. Беше доста охлаждащо и определено много приятно край него.

img_2115

И след това незабравимо пътешествие с джип през гигантски пясъчни дюни и причудливи каменни образувания.

img_2120

Накрая видяхме истински мираж. Доста време отне на екскурзовода да ме убеди, че това не е истинско езеро. Тогава разбрах как са се губили навремето цели кервани в пустинята, докато вървят към въображаемата вода, гонени от жаждата, и никога не я достигат…

mirage

Дори не бях сигурна дали ще се види на снимка. Като свърши двудневната ни екскурзия в Сахара се чувствувах обогатена, приятно изморена и изпитвах известно съжаление. Сега често си мисля за пустинята и съм твърдо решена да се върна пак.

За тези, които се страхуват от горещината ще кажа, че бях там през юли, беше над 40гр., но поради ниската влажност на въздуха се диша много леко и се понася по-добре от 30 гр. в България.

img_1953

Ако ви се появи възможност за пътуване в пустинята, не се колебайте. Мисля обаче, че Сахара трябва да се види през лятото. Смятам, че ако пясъкът не е парещ и въздухът не е нажежен преживяването ще изгуби част от красотата и романтиката си.

Всички снимки oт Сахара във висока резолюция

Автор: Милена Симеонова
Снимки: Милена Симеонова

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2011 г., Сахара . Тагове: ,

  

6 Коментари

  1. АЛЕКС
    Изпратен 01.11.2015 на 19:29

    ЧУВАЛ СЪМ ЧЕ САХАРА Е ПОД МОРСКОТО РАВНИЩЕ.

    ИСКАМ ДА ОТИДА В САХАРА, ПРЕДИ ОКЕАНА ДА Я ЗАЛЕЕ.

  2. Даниела Ковачка
    Изпратен 05.01.2013 на 20:52

    Страхотен разказ, много увлекателно!Браво!
    Аз бях на тези места преди няколко месеца и определено искам да се върна!Страхотно приключение е!Тунис е много хубава дестинация!Сърцето ми остана там!

  3. Любка Иванова
    Изпратен 07.11.2011 на 22:30

    Много е романтично да съзерцаваш пустинята с нейната неповторима, уникална красота!
    Пясъците заемат различни форми и е доста интересно- на ивици, понякога формите са много различни и причудливи. Много е екзотично в страните където има пустини, навяват някак си романтично и меланхолично чувство едновременно. С часовемога да остана сред пясъците и не бими омръзнало.

  4. Милена Симеонова
    Изпратен 19.09.2011 на 22:43

    Не се колебайте. Непременно я посетете. Сахаре е нещо незабравимо плашещо и едновременно будещо възхищение. Но непременно идете през лятото, за да я усетите истински. Аз си бях обещала да се върна и го направих. Само че в Египет. И дори преживях пясъчна буря, макар и само за няколко секунди. Тогава разбрах една от причините там да не се пътува самостоятелно.

  5. Дими
    Изпратен 19.09.2011 на 13:46

    страхотен разказ чак ми се прииска и аз да посетя Сахара дано някой ден…

  6. Цветелина Георгиева
    Изпратен 20.02.2011 на 21:28

    Свеж и очарователен разказ.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>