Изгубеното село – романтика, тъга, самота

Искам да споделя преживяванията си от един еднодневен излет.

Празнувах рожденния си ден с приятели в Куманите, китно малко селце в Тревненсия Балкан до Царева ливада. На следващия ден искахме да направим кратък, не много изморителен поход. Собственикът на вилата ни предложи да ни заведе до едно интересно място.

30052009199

Тръгнахме през гората по пътека на места доста обрасла, с много следи от диви прасета през сенчеста гора. След около час приятна разходка стигнахме до гробище, обрасло с бръшлян, където явно през последните години никой не беше погребван.

30052009187

30052009188

Полегналите надгробни плочи едва се показваха изпод гъстата растителност, но имената все-още личаха. Малко след това стигнахме до място, което ми е трудно да опиша. Село с поне 20 – 30 къщи изцяло изоставено.

30052009191

Растителността напълно е завзела двороветe и вече упорито настъпва към къщите. Бръшлянът и дивата лоза почти са влезли в някои от тях. Обиколихме къщите една по една, влязохме почти във всяка от тях.

30052009192

Представете си дворове през които с усилие намирахме път през храстите, къщи в синьо, бяло, розово, жълто, които едва се виждат, навсякъде цъфнали цветя, храсти и дървета.

30052009205

Вратите отворени или увиснали. Стълбите и праговете прогнили. Кирпичените стени обрасли с бръшлян, а някои с дупки. Прозорци, които все-още имат стъкла, но зеят като избодени очи.

30052009220

А вътре е останала покъщнина: легла, покривки, дрехи увиснали накриво на закачалки, посуда, някои селскостопански пособия, скъсани некролози по вратите, дори украшения по рафтовете.

dscf0031

Във всяка къща има огнище наричано оджак. Започнахме да си представяме какъв ли живот е кипял доскоро. Как цели семейства са се събирали около масата вечер. Навсякъде са ехтели глъчка и смях. А сега е пусто, тъжно и самотно, но някак си романтично и красиво.

dscf0029

Имах чувството че всички жители са напуснали селото бягайки от нещо /май съм гледала много филми/. После седнахме до една чешма над селото и дълго съзерцавахме криещите се в гъсталаците къщички и мълчахме. Слушахме тишината…

30052009210

А вечерта дълго коментирахме видяното и си съчинявахме различни истории. От тогава често си мисля за това място и колко ли още подобни села има в България.

Това безименно „изгубено” село би било интересно за хора с богато въображение, приключенски дух и поне малко авантюристи. То не е туристически обект, но собствениците на двете къщи за гости в с.Куманите, а може би и в Царева ливада с удоволствие ще ви заведат.

30052009223

Мисля, че си струва да прекарате един ден в малко по-различен туризъм. Не зная дали да го нарека селски, планински или вече исторически.

Автор: Милена Симеонова
Снимки: Милена Симеонова

Публикувано в категория: И-О, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , Коментарите и trackbacks са забранени.

9 Коментари

  1. Tisho
    Изпратен 13.01.2012 на 17:22

    Ако правилно съм се ориантирал селото се казва Нейчевци.
    Обезлюдено е края на 80-те. Повечето хора са се преместили в Царева Ливада.
    За съжаление не е само това село така, а са много. Като Къртипъня, Косилка, Сяровци(вече няма никой живущ там).
    Ходил съм доста по тези места и като човек с произход точно от тези села ми е много тъжно като видя събарящите се къщи… :(
    А това са села, в които е имало живот векове…

  2. Цветелина Георгиева
    Изпратен 20.02.2011 на 19:59

    Прекрасна идея – да се опише миналото не през оцелялото и съхраненото, а чрез изгубеното, несправедливо отнето от времето. Далчевски сюжет.

  3. Гергана
    Изпратен 12.02.2011 на 13:40

    Когато го четох ми се искаше и аз да съм била там…..Колко много носталгия!Обожавам такива места…….Наистина страхотен пътепис…Поздрави,Гергана

  4. Валя Йорданова
    Изпратен 04.01.2011 на 12:26

    Красиво написано и с усет, и думите предават тъгата от снимките. Сега, след тези снимки ще зная какво ще си представям, като видя един огромен блок със светещи прозорци. Всеки един прозорец в големите градове е една затворена къща, като тези на Милена. И аз съм виждала такива къщи, но не и цяло село…………

  5. Росица Илиева
    Изпратен 22.11.2010 на 22:02

    Винаги, когато видя изоставена къща и запустял двор ми става тъжно в душата! Мисля си за самотата, за това, колко е крехък човешкия живот и как в края му всички умираме сами. Цял живот градим, живеем с мечти, сеем цветя и дървета, а накрая всичко се оказва илюзия и без смисъл-няма на кого да оставим сътвореното от нас, няма я приемствеността. Като изоставената и рухнала къща, като превзетия от бурени двор.

  6. silviya Kaneva
    Изпратен 22.11.2010 на 20:47


    Нашата къща, сама, изоставена
    като изваден от релси вагон.
    Два катинара и поща забравена –
    жълти квитанции за телефон.

    Всичко е същото: книгите, вещите,
    снимките, шкафът, потънал във прах.
    Още стоят на камината свещите
    и върху масата старият шах.

    И в тишината… пълна мистерия!
    Бавна мелодия… Щраусов валс…
    Пъшка, макар с изтощена батерия,
    оня часовник на кръглия час.
    …..

  7. Krasimira Petkova
    Изпратен 22.11.2010 на 20:33

    Обожавам подобни места.Страхотно място,преживяно от човек с душевност и усет към старината.Благодаря ви Милена за споделеното удоволствие да разгледам виртуално това място.ще направя всичко възможно и да го посетя лично.

  8. Милена Симеонова
    Изпратен 22.11.2010 на 17:14

    Да, много е тъжно. Това е едно от местата което ми е направило най-силно впечатление, а аз доста пътувам. Когато си проправящ път през драките за да надникнеш в някоя къща, усещането е неописуемо. Струва ти се, че всичко е нереално, като на филм. Същевременно се събужда любопитството ти. Започваш да си мислиш за хората, за живота им. Вероятно има и дреги такива села и за съжаление може би ще стават все- повече.

  9. Соня
    Изпратен 22.11.2010 на 14:54

    Селото ми навява по-скоро тъга , точно защото , някога /може би неотдавна/ е кипяло от живот . Следите от хора живяли някога тук , предметите от бита ми напомня гледан някога филм . Жалко е , че такива късчета от миналото изчезват безвъзвратно .