Експедиция „Одисея” 2010 – по следите на древните пеласги (1)

През лятото на 2009 г. имах щастието да се запозная лично с известния пътешественик Тим Северин, докато той беше на посещение във варненския археологически музей.

tim-and-teo-1

tim-and-teo-2

Когато му стиснах ръката си пожелах някога да участвам в подобна на неговите експедиции. И като по чудо желанието ми се осъществи много бързо. Чрез интернет научих за Центъра за експериментално изследване на древното корабоплаване в Одеса, Украйна. Представих се на неговия ръководител с писмо, в което директно го попитах възможно ли е да участвам в някоя тяхна експедиция.

За мой късмет се оказа, че през лятото на 2010 г. предстои плаване от Белград по р. Дунав и през Черно море до Одеса. Украинските колеги се отнесоха много благосклонно към моето желание. Срещу включването ми в екипажа аз поех ангажимент да осъществявам контакти с всички музеи, през които щяхме да минем по време на плаването. По мое предложение маршрутът на експедицията беше променен в посока към Варна и общата му дължината достигна 1350 км.

map

Плаването се осъществяваше с копие на древен плавателен съд от бронзовата епоха.
За негов модел са използвани изображения на бойните кораби на т.н. „морски народи” в един древноегипетски храм в Мединет Хабу.

ship-1

ship-2

Надписите и фреските върху неговите стени отразяват битката при Пелесунт през 1188 г. пр. Хр. между армията на фараон Рамзес III и военния съюз на племената тирсени, данайци, дарданци, ахейци, пеласги, ликийци, сарди, сикули.
Едно от споменатите племена – пеласгите, е обитавало земите на Балканския полуостров дълго време преди там да се появят елините и траките.

Основната цел на експедицията през 2010 г. беше да се премине по част от маршрута на пеласгите с копие на техен плавателен съд. Идеята е следващата 2011 г. плаването да продължи от Варна на юг към Босфора.
Ладията е построена в Одеса.

01

Нейният корпус е изграден от два издълбани и съединени помежду си ствола на дъб. Двата й края са оформени като птичи глави. Отпред на носа е закрепена бронзова фигура на древногръцкия герой Одисей.

02

Плавателните съдове от този тип, в древността, са се задвижвали само с платно и гребла.

03

Според изискванията за безопасност на международния морски правилник съвременното копие на ладията „Одисей” беше допълнително снабдено с извънбордов двигател, GPS и бордова радиостанция.

Времето до началото на експедицията изтече неусетно и така дойде моментът да замина за Белград. Там се запознах с членовете на екипажа: Игор Мелник – ръководител на експедицията и капитан на „Одисей”, Алексей Поляков – пенсиониран морски офицер от флота на бившия СССР и лоцман на експедицията, Александър и Вячеслав Йерес – баща и син, дългогодишни участници в предишни експедиции на Центъра за експериментално изследване на древното корабоплаване. В началото се притеснявах как членовете на екипажа ще приемат един непознат за тях човек. Общият ни славянски корен и липсата на езикова бариера набързо премахнаха всички мои опасения.

„Одисей” стоеше закотвен до „Циганския остров” в р. Сава. Два дена подготвяхме ладията за предстоящото плаване – калафатене и насмоляване на дъното, лакиране на корпуса, вдигане и закрепване на мачтата, подреждане на личния багаж и запасите от храна и вода.

04

На 8 юни отплавахме. Река Сава се влива в Дунав точно пред крепостта Калемегдан в старата част на Белград.

05

В първите дни на плаването дървеният корпус на ладията пропускаше вода. Като новак в екипажа на мене се падна високата чест и отговорност да изгребвам водата от вътрешността. След известно време дървото набъбна и спря да пропуска вода.

Първата ни нощувка по Дунав беше в подножието на крепостта Смедерево.

06

На следващия ден капитанът искаше да заснеме с камера от крепоста как „Одисей” преминава покрай нея.

07

Ладията обаче се приближи прекалено много до стената и част от въжетата на мачтата се закачиха за един от зъберите. Течението ни завъртя и носът на ладията се заби в крепостната стена. Нещо силно изпращя и за момент на борда настъпи паника. Вячеслав бързо преряза въжетата, които ни задържаха на място и течението ни понесе. Спряхме да вземем капитана и огледахме щетите. За наш късмет се оказа, че уплахата е повече от тях.

Към края на деня преминахме през сръбския граничен пункт Велико Градище.

08

Там ни обясниха, че докато не подпечатаме документите във Видин, не трябва да слизаме никъде на брега. На свечеряване се привързахме към едно стърчащо над водата дърво.

09

През нощта неочаквано задуха бурен вятър, който за малко да изхвърли ладията на близкия бряг. Бързо включихме двигателя и маневрирайки в тъмното, стигнахме до средата на реката, където спуснахме котви от носа и кърмата. За другите от екипажа това беше обичайна ситуация и те заспаха спокойно. Аз обаче се събуждах при всеки по-силен тласък.

На следващия ден стигнахме до друга голяма крепост по брега на Дунав – Голубац.

010

Нейният внушителен външен вид ни изкуши и нарушихме забраната да слизаме на брега. Разходихме се из вътрешността на крепостта и я заснехме.

011

На връщаме обаче ни очакваше неприятна изненада. Патрулна кола на сръбската гранична полиция с четирима служители на реда ни препречваше пътя към ладията. След като полицаите се убедиха, че от научна експедиция няма да могат да вземат някаква особено голяма глоба ни пуснаха да отплаваме без да създават проблеми.

Маршрутът ни преминаваше през пролома „Железни врата”.

012

Това е най-тясното място по цялото течение на реката. Тук бреговете са хълмисти и се извисяват високо над водата. В скалите на сръбския бряг видяхме TABULA TRAIANA – паметната плоча, поставена през II в. по заповед на римския император Траян след края на дакийските войни.

013

Срещу нея в скалите на румънския бряг неотдавна е изсечен монументален образ на дакийския цар Децебал, който е воювал срещу римляните.

014

Последователно преминахме през шлюзовете „Джердап” 1 и „Джердап” 2, чрез които се преодоляват няколко речни прага с обща височина около 4 м.

015

Малко след тях навлязохме в българския участък на Дунав и над борда на „Одисей” гордо се развя родния трибагреник.

016

От тук нататък българският и румънският бряг са ниски. Следобед ни пресрещна катер на българската гранична полиция. От него ни напомниха, че до Видин ладията не трябва да спира на брега. За нощуване полицаите ни препоръчаха един малък остров в средата на реката.

017

Там се сблъскахме за първи път с прословутите дунавски комари. Те връхлитат oт тръстиките на облаци и свободно хапят през дрехите. Това ни принуди отново да нарушим закона. След като се стъмни отплавахме от острова и хвърлихме котва до българския бряг с надеждата, че там няма да има комари. Със съжаление установихме, че никъде по Дунава няма отърване от тях. След кратък размисъл реших, че ще е по-добре на сутринта да бъда полусварен, а не полуизяден от комари и се опаковах плътно в спалния си чувал.

След една безсънна нощ потеглихме още преди изгрев и скоро видяхме кулите на крепостта Баба Вида.

018

За съжаление дори и в града нямаше спасение от комарите. В Лом колегите от местния музей ни запознаха с дядо Богомил, който може да изплете всичко от тръстика и камъш.

Продължихме по течението и вечерта спряхме до една сграда на края на брега, около която имаше изтеглени няколко рибарски лодки. Разпънахме палатките и запалихме огън.

019

След малко близо до нас спря една кола и от нея слязоха едър мъж и две момчета. Заприказвахме се и от тях разбрахме, че сме съвсем близо до село Долни Пордин. Двете момчета снимаха ладията със своите GSM-апарати и гостите си заминаха. След като хапнахме за вечеря оставихме капитана в лагера, понеже на него му се спеше, а аз и другите от екипажа тръгнахме по един черен път към селото да се разходим. Все още беше рано, но на всички ни направи впечатление, че не се виждат никакви хора. По пътя се зададе някакъв раздрънкан микробус, спря до нас, шофьорът отвори вратата и каза да се качваме, защото всички вече ни чакали. Аз се учудих кои са тези, които ни чакат. Оказа се, че мъжът с който бяхме разговаряли на брега е изпратил своя приятел да ни откара в селската кръчма. За местните хора ние бяхме истинско събитие и те ни помолиха да им разкажем нашите приключения.

Изгревът на следващата сутрин беше прекрасен и с нищо не показваше какво ще ни се случи вечерта.

020

Спряхме за нощуване до един стръмен бряг и разпънахме палатки, а Алексей остана да спи на борда. През нощта съвсем неочаквано ни връхлетя истински ураган. Още първия порив на вятъра събори палатките. Едновременно с това започна да се лее порой. Тътенът на гръмотевиците и воят на вятъра ни принуждаваха да викаме за да се чуем един друг. Мълниите бяха толкова на често, че нощта буквално се превърна в ден.

021

След около половин час дъжда отслабна. Аз и Вячеслав се изпързаляхме по калния бряг до реката. Там заварихме Алексей, който едвам удържаше ладията да не бъде отнесена от бурния вятър и придошлата река. Пороят и вълните бяха напълнили „Одисей” почти до средата на борда. Започнахме да изхвърляме багажа на брега. Безразборно струпаните вещи покрихме с платното, но те вече бяха подгизнали от вода. Постепенно вятъра и дъжда спряха и едва тогава успях да се преоблека с относително сухи дрехи. След като всичко свърши умората и напрежението казаха своята дума и заспах в мократа палатка. На следващия ден до обяд пренареждахме багажа в ладията. Оказа се, че по време на урагана всеки е загубил по нещо.

Когато отново заплавахме видяхме, че много дървета по брега са прекършени или изкоренени. След пороя реката беше придошла и течеше мътна. В Свищов за да се опазим от силното течение завързахме ладията зад една баржа, натоварена с камъни.

022

След като достигнахме Русе, „Одисей” пристана в местния яхт-клуб. Архаичните му форми се открояваха сред корпусите на съвременните яхти и възбуждаха любопитство.

023

Сутринта към нас се присъедини бай Керчо – бивш капитан речно плаване. Той беше силно впечатлен от нашата експедиция и изяви желание да се включи поне за малко в нея. Като човек прекарал своя живот по Дунава, бай Керчо управлява „Одисей” без никакво затруднение до Тутракан. Там привързахме ладията към един патрулен катер.

024

Рано сутринта дойде началникът на гранична полиция и като ни видя вдигна голям скандал. Набързо развързахме въжетата и отплавахме без да създаваме повече проблеми.

Към Експедиция „Одисея” 2010 – по следите на древните пеласги (2)

Автор: Теодор Роков
Снимки: Теодор Роков

Публикувано в категория: А-З, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , , , , , ,

  

2 Коментари

  1. Марина Илиева
    Изпратен 22.11.2011 на 14:57

    Здравейте Тодоре,

    Благодаря ви много за вниманието и любезния коментар! :) Предадох на автора на статията за интереса ви към експедицията му и желанието ви да изработите модел на ладията Одисей. Надявам се да се свърже с вас. Успех!

  2. Tодор Мечков
    Изпратен 22.11.2011 на 14:44

    Уважаема редакция,
    С много голям интерес прочетох по горната дописка. Поздравявам участниците и особено г-н Робов. Темата ме докосва изключително, защото от 35 години аз се занимавам с изработката на мащабни модели на плавателни средства, с които са осъществени изумителните експедиции на Хейердал, Тим Северин, Уйлям Уилис, Ериц д,о Бишоп и много други пътешественици. Изработил съм повече от 25 такива и с огромно удоволствие бих направил макета на споменатата ладия “Одисей”. Издадох и книга за всичките експедиции за които съм направил модели до този момент. Аз съм на 71 години и както е казал Байрон ” Да живееш повече от 70, е проява на лош вкус”, но бих бил щастлив да завършя и модела на “Одисей”. Помогнете ми да се свържа с момчетата, които са изработили тази ладия.
    С абсолюен респект към всички вас,

    Тодор Мечков

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>