Дневник на една почти обиколка на света (3)

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Пристигнахме в Крайстчърч в 2ч. през нощта. Имахме запазена кола и трябваше да тръгнем за Куинстаун веднага. Ето тук изживяхме един от най-големите ядове в пътуването.

Слизаме и никой не ни чака. Гише за тази фирма няма. Питаме на информация и се оказва, че те имат офис в града и отваряли в 8,30 сутринта! Почти получавам инфаркт и започваме звънене на офиса и търсене на вариант, но всички офиси за коли под наем са затворени и единствения изход е, да чакаме до сутринта.

Смъртно изморени сме – на крак повече от 26ч. и нямаме запазен хотел, а да тръгнем по хотелите в 3,30ч (докато звъним става толкова) и да търсим места и да легнем за 4ч е безсмислено. Така, че оставаме на летището, а то е затворено, една зала само където се влиза и кучешки студ. Вадя всички дрехи, които носим и ги обличаме и лягаме на мокета, защото единственото, което крещи мозъкът ми е -легни!!

Изкарваме така 2-3ч. и аз решавам, че трябва да станем и да се движим, защото лежането е опасно и най-малкото, което ще хванем е пневмония. Изтичат последните часове на агонията ни. В 8,30 отварят офиса и ни вдигат телефона. Вземат ни и получават съответната доза яд от моя страна, но се оправдават, че агенцията от интернет не им пратила датосте, а само резерва, при което аз виждам бележка на вратата на офиса- “господин гаврилов, елате сутринта в 8,30, че нямаме точните данни, кога пристигате…” и побеснявам още повече-защото, как не знаят кога пристигаме-като са ни оставили бележка, като са затворили!

Габи ме успокоява и е прав, защото няма смисъл-вече са ни изяли 1 ден, защото в този ден трябваше да почнем обиколката, а сега тепърва имаме 700км (там се кара със 100), за да стигнем и то 48 часа неспали… Оправяме документите. Кола под наем 4 дни-80€, плащаме допълнително да няма францисия-50€ и тръгваме.

Нова Зеландия

Ето тук се почва една олелия с карането. Габи е шофьор, аз навигатор. Проблемът е да се измъкнем от града, но за пръв път караме в обратно движение и с обратен волан. Бърканицата е тотална, нервите изопнати. Гледам на сто страни от къде идват коли, колелата са ужас…Абе голям зор. Напазаряваме и обръщаме пари (Не обръщайте, курсът е лош в цяла Зеландия. Плащайте възможно най-много с кредитна карта. Тази разлика в парите ни глътна над 300€, докато се усетих, че е по-добре с кредитна карта.)

Излизаме от града и потегляме. Умората е не смъртна, а трагична. Пием скъпото им кафе (и тук кафето е безумие, иначе цени в супера като при нас и вкуснотии всякакви). Отварям една скоба, за да напиша, че при влизане също бяхме ровени и душени от кучета и пребърквани тотално за храна. Проверяваха ни хапчетата и рецептите за тях, но в по-слаба степен от Австралия. Но пак от моя гледна точка доста излишно. Тук обаче ни гледаха и грайферите на обувките под микроскоп (хахах,това е шега), за да видят има ли някаква пръст, незнам каква си, дето ги контаминирала!

Байа пор диоз!, вече бях уморена да ми разхвърлят гащите по летищата… Междудругото, в Полинезия е същото-поне на островите в които бях аз. Синът ни заспива на задната седалка и аз държа с мъка очите си отворени. Габи свиква с карането в другото платно, а и навън е вече пустош. Право шосе, коли няма, двупосочно. Там магистрали – няма.

Нова Зеландия

Във всяка държава, в която решите да шофирате, задължително е да ползвате GPS. Ние бяхме свалили карти за Нова Зеландия и Австралия и нямахме проблем в ориентацията. Продължихме да караме и от дясната ни страна се извисяваха Южните Алпи.

Нова Зеландия

Не знам колко време издържах стоически да държа очите си отворени, а изобщо не разбирах как Габи е в състояние да шофира-с обратно движение, 48 часово безсъние и крака оттекли на тупан)!!! По някое време синът ни се събуди и го преместих отпред, за да държи баща си буден и легнах. Казах им да ме събудят, когато стигнем Маунт Кук и едно езеро и потънах в сома!

Колко време съм спала не зная, но по едно време ги чувам да говорят. Разбирам, че сме на бензиностанция и опитвам да се събудя, да отворя очи… Болката в мозъка ми е ужасна, опитите ми са напразни и лежа безжизнена и чувам в главата си: Тук си да гледаш, не да спиш, стани! Описвам го точно, за да успея да изразя нечовешката умора, на която бяха подложени телата ни. Това продължи минути или секунди, не зная. Ето тук изпитах едно усещане, за което разказват изпадналите в кома, след като излязат от нея. Чувах всичко и отчаяно се мъчех да отворя очи и не можех. Душата ми сякаш се беше отделила от тялото и то лежеше там безжизнено и аз бях бясна, че не можех да го контролирам…

Много пътешествия съм преживяла, много умора съм виждала, какво ли не ми се е случвало, но това сега беше нещо толкова силно, че не можех да го контролирам…(когато разказах след събуждането усещането си, моите мъже ми се смяха и до сега ме подиграват,:))))

Както и да е, не знам колко време мина и усетих да ме разклаща ръка и синът ми, които ми казваше: Маме, маме, ето го езерото, тати не дава да те будя, но ти ще се ядосаш после….и тогава успях да отлепя очите си. Главата ми бучеше, шум като от морски вълни и не си усещах тялото. Посъвзех се и започнах да викам: Спирай за снимки! :))

Нова Зеландия

Аз съм ужас. Изкарвам им ангелите на моите мъже, по време на пътуване. Всичко да е бързо, да има време, за малко да видим много, но понякога това е неосъществимо. Казват ми, че когато видя летището и откачам, хуквам, че да не губим време.

Пейзажът е изумителен. Вече сме в сняг и планините се ширят без край и начало. Красотата е неописуема.

Нова Зеландия

Отстрани се редят езера, едно от друго по-дълги (километри, понякога караш 10км и езерото не свършва, сякаш е море), ливади и бели пухкави овце пасящи спокойно, милиони овце, сърнички и няма жив човек. Караш по 100-км и не срещаш кола, няма население, няма къщи (редките села през които преминаваме са от 4-5 къщи, бензиностанция и всичко е природа!

Нова Зеландия

В пълния смисъл, защото, когато пътувахме си мислех как българите мислят, че имат природа. Имат, но в миниатюра. Нямате идея в какви мащаби се ширеше природата пред очите ми…и си сам, ти и вятъра, като пренесен в друга епоха, в друг свят.

Нова Зеландия

Усещането е много странно. Габи се влюби в тази природа. Първите дни казваше, че тук щял да живее завинаги, да си ходи на риба и да релаксира. Но на третия ден решихме (ние градските чеда, свикнали с лудницата, с мегаполиса, с удобствата и забавленията на големия град), че ще умрем, ако ни оставят тук :)))
Особено аз де, която съм нервак и на едно място не мога да престоя дори час. Отвлекох се с душевен разбор, надявам се, не ви отегчих.

Стигнахме до Куинстаун, който беше по принцип втората ни спирка, но след като загубихме 1 ден, се оказа първа. Един практичен съвет, правете резерви за хотели през: hostelworld.com. Вземат ви само процент от сумата за хотела-10% и другото се плаща на ръка. Така имате възможност да канцелирате даден хотел, като повечето са 24ч преди отиване.

Пристигнахме към 8ч. в Куинстаун. Настанихме се в една къща-3 стаи, 10 бани, огромен салон, кухня, истински разкош.

Градът е приказен, на едно езеро, типично планинско курортче, сякаш си в Австрия. Красота неземна. За съжаление, нямахме време за разходка. Габи беше труп, ние също и на другия ден трябваше да станем в 4, за да пътуваме към Милфорд саунд (фиорд, на който трябваше да отидем на екскурзия). Чакаха ни 1000км за следващия ден.

Наспахме се (малко преувеличено, че наспиване не сме имали за 1 мес.) и станахме. Беше тъмно, аз пак легнах да спя, но бях направила грешка да пия кафе и лежах в колата без да мога да мигна.

Когато се развидели, видях, че сме на едно шосе, което се виеше из гори, езера, планини и беше невероятна гледка. Спирахме и се снимахме и пак и пак…

Нова Зеландия

Хванахме втория кораб за фиорда. Студът беше адски. Цена за 3ма-70€. Детето е с намаление. Стори ми се доста евтино. 2ч разходка по фиорда и излизане в Тасманийско море.

Нова Зеландия

До този момент фиорд не бях виждала, което ме очарова, нито ледници. Та какво да кажа-красота, огромна, величествена.

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Планини и виещия се залив по тях, от склоновете падаха каскади, покрай кораба плуваха с нас делфини, пингвини…

Нова Зеландия

Седяхме на палубата с шапки и якета, увити върху шапките с дебели пуловери и умирахме от студ, но и за миг не помислих да вляза вътре.. Нямаше значение дали ще се разболеем, само гледката беше важна. Попивах с всяка пора на тялото си вятъра и потъвах в него…

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Снимки, снимки, кафе…

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Разходката продължи 2ч. Върнахме се и тръгнахме обратно-още 700км. Няма да описвам подробно всичко, защото няма да ми стигнат 3 дни. Само ще кажа, че природата е невероятна, в огромни мащаби и всичко е красиво. Карахме и се наслаждавахме.

На другия ден посетихме 2-та ледника- Франц Джоузеф (който на мен повече ми хареса) и Фокс.

Нова Зеландия

Много интересно нещо са. Между два хребета се стичат и изглеждат като сняг, а са лед и дълги, големи… Хареса ми. Правихме трекинг по около 2 км до тях и обратно. Междудругото всеки ден сме правили трекинг(ходене) по 4-5км, един ден и 8км.така и отслабнах с 3кг. :)

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Нова Зеландия

На последния ден се върнахме в Крайстчърч, спахме и на другия ден разгледахме града.

Крайстчърч

Отварям скоба. Забравих да разкажа, как в тази пустош, Нова Зеландия, спряхме в един град, незнайно къде, който приличаше на град от Уорнър Брос, като от филм, уестърн. Много странен, но функционира и има хора!!! и не е макет, а приличаше на такъв. Имаше само една главна улица и по нея магазини, къщи-не. Реших,че тук идват селяните, които живеят наоколо да пазарят. Беше страхотно изживяване, като да попаднеш във филм!

Нова Зеландия

За хората какво да кажа, по цял свят съм срещала любезни и усмихнати хора, дори в най-бедните страни,(само българинът е сърдит и кисел), но такава любезност, такава лъчезарна усмивка не бях виждала. Те се разтапят като ти говорят. Виждаш насреща си ред бели, прекрасни зъби и от устата струи радост, че са те срещнали. А колко са дебели не е истина. Огромни, високи и много много дебели. Всички. Реших, че това е от селския живот, млякото, пан кейка.
Викам на Габи-ето тук трябва да живеем. Няма да се налага да пазим диета.:)))
В градовете не бяха чак така, но по острова- огромни, децата като буренца…

И да се върна, последния ден разгледахме Крайстчърч. Много ми хареса, миниатюрно малко градче, исторически сгради по центъра, китно, красиво…

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Нова Зеландия

Вечерта излетяхме за Полинезия с еър Нова Зеландия. От мен да знаете, няма по хубави самолети, по-големи, по-широки от тях. Пътувала съм с всички възможни линии по света, но такива не бях виждала. Истински рай.
Реших, че ги правят по-широки, защото населението им е с наднормено тегло и да могат да седнат. Каквато и да е причината-бяха разкош, още повече за нас, които щяхме да преживеем 17 полета за 1 месец.

Очаквайте четвъртата, последна част от разказа- Полинезия…

Към Дневник на една почти обиколка на света (1)
Към Дневник на една почти обиколка на света (2)

Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова

Публикувано в категория: Нова Зеландия . Тагове: , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

10 Коментари

  1. Теодора василева
    Изпратен 09.01.2014 на 16:17

    Здравей, Емилия! За втори път след Куба попадам на твой пътепис докато организирам екскурзия. Та моето любопитство е към това градче тип Уорнър брос, явно не знаеш името му, но помниш ли горе долу в кой участък по пътя се намира. Стана ми много интересно да го видя и ако ни е по път и можем да го намерим ще се възполвам. Поздрави.

  2. nona
    Изпратен 08.10.2010 на 16:14

    С удоволствие четях и разглеждах снимките.Хареса ми. Мислено се пренасях и се чувствах добре. Благодаря на пътешевственичката и благородно и завиждам.

  3. Goranka
    Изпратен 08.10.2010 на 15:14

    Браво, Еми! От написаното и снимките преживявам красотите! Пиши още, защото ми харесва.

  4. ivanka
    Изпратен 06.10.2010 на 13:50

    Blagodarenie na teb,se dokosnah do tezi krasivi raiski mesta.Blagodaria ti ot sarce.O4akvam novi publikacii.

  5. Mariana Gencheva
    Изпратен 05.10.2010 на 22:39

    Emi, pojelavam ti mnogo, mnoga pateshestvia oshte do vsichki kraishta na nashata planeta Zemq i posle zapochvash otnachalo. Blagodarq ti iskrenno za snimkite i patepisite tolkova sa iskrinni i neprinudeni. Prodaljavai napred i v sashtiq duh a nie shte ochakvame tvoite razkazi.

  6. Цеца
    Изпратен 05.10.2010 на 14:08

    Браво,много хубаво е написано.Завладяващо, защото е искрено и неподправено,а снимките са почти професионални.Пътувай и споделяй с нас!

  7. peshfire
    Изпратен 04.10.2010 на 21:04

    Снимките са страхотни и добре, че бяха те, че да изчета докрай мрънканиците и негативизма на авторката… Може ли да се гледа такава красота и да се мрънка толкова много…

  8. Ваня Георгиева
    Изпратен 04.10.2010 на 18:21

    Страхотно! Много ми хареса и пътешествието, и пътеписа!

  9. maia
    Изпратен 04.10.2010 на 12:28

    iskrenno vi se radvam .znam kolko mnogo vreme i usilia ti e struvalo organiazciata na putuvaneto .Mnogo hubavo e che ima koi da se suglasi da putuva na tova goliamo razstoianie .iziskvat se mnogo pari ,no oshte poveche uslia za da izminesh celia tozi put i vsichki tezi poleti .BRAVO!!!tova e strahotno pregiviavane i mnogo se radvam che ni napravi suprichastni da pregiveem pone munichko i nie.

  10. Изпратен 04.10.2010 на 10:40

    Много, много, много си добра :) Поздрав и пожелание за все повече пътешествия :)

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи