Македония – Скопие, Струга (част 1)

Престраших се да участвам в организирана екскурзия с автобус. Много пъти съм казвала, че най-доброто пътешествие е това, което си организираш сам и продължавам да го твърдя. Но, обстоятелствата се стекоха така, че се оказахме част от туристическата група на 4 дневната екскурзия на Бохемия – „Охрид – балкански бисери”.

Обикновено избягвам да рекламирам туристически агенции, но този път бях много приятно изненадана от качеството на услугата, която фирмата предложи. Не мога да кажа на бялото – черно и да не похваля организацията на пътуването.

И така. Рано сутринта на 1 юли и със свито сърце се качих на автобуса пред Ал. Невски. В главата ми се въртяха образи на задружна група от минимум 50-тина баби и дядовци, членове на хор за стари градски песни „Минаха години”, към които ще трябва да се присъедини и нашата “нещастна” групичка от четирима. Не че имам нещо против пенсионерите, но просто се притеснявах как ще се впишем в подобна група.

Малко е да се каже, че извадихме късмет. Групата ни се състоеше от 30 –тина човека, абсолютно различни като възрасти и интереси. По-колоритните участници бяха двойка гейове, две баби на по 75 във втори пубертет, две семейства с деца, които ни забавляваха с искрената си възхита от екскурзията и тук таме с откровенията на чистия детски ум, двама перничани, археолог и още няколко по-незабележими субекта за пълнеж.

При потеглянето, разцепихме секундата на две и така продължи през цялото време. Екскурзоводът ни беше стриктен до педантичност в графика, както и във всичките си задължения, които изпълняваше със цялата сериозност и старание, на които беше способен.

Границата преминахме без никакви проблеми, като забавен момент беше недоумението на децата на въпроса на македонския митничар „Нещо да декларирате?”, който те разбраха, като подкана да „декламират”. Включихме се в ситуацията с авторитетни изказвания от рода на „Даам, на границата всички деца трябва да кажат по едно стихотворение” и тн … Така, с весели закачки и смях навлязохме в Македония.

Първият град, който посетихме беше Скопие – столицата на държавата.

Градът се намира в подножието на планината Водно, на която през 2002 г. започва конструирането на гигантски кръст. Т.нар. „Милениумски кръст” се извисява над Скопие и е висок 66 м. В него е поставен асансьор до върха, откъдето се разкрива гледка към града и околностите. Кръстът е построен в чест на 2000 години от съществуването на християнството, откъдето идва и името му.

Основна забележителност в града е мястото, на което е била родната къща на Майка Тереза (Гонджа Бояджиу). Там днес стои паметна плоча, а основите на малката къщичка са отбелязани в четирите ъгъла.

Паметната плоча, на мястото на родната къща на Майка Тереза Снимката във висока резолюция

Паметната плоча, на мястото на родната къща на Майка Тереза

В Скопие се намира и мемориална къща – музей , посветена на живота на Майка Тереза.

Паметникът на Майка Тереза Снимката във висока резолюция

Паметникът на Майка Тереза

В музея на Майка Тереза, Скопие Снимката във висока резолюция

В музея на Майка Тереза, Скопие


В музея на Майка Тереза, Скопие Снимката във висока резолюция

В музея на Майка Тереза, Скопие

В музея на Майка Тереза, Скопие Снимката във висока резолюция

В музея на Майка Тереза, Скопие

Статуя на Майка Тереза, Скопие Снимката във висока резолюция

Статуя на Майка Тереза, Скопие

Централният площад на града, в момента, се намира в мащабна реконструкция.

Централният площад в Скопие Снимката във висока резолюция

Централният площад в Скопие

Планирано е построяването на паметник на Александър Велики, фонтан, триумфална арка, а съвсем скоро са поставени две статуи на Дане Груев и Гоце Делчев.

Скулптура на централния площад Снимката във висока резолюция

Скулптура на централния площад

Скулптурите са поставени от двете страни на входа на Каменния мост над Вардар и са високи около пет метра. Художествените им качества са тема на ожесточени спорове, особено в частта си удачно ли е двамата национални герои да са на коне…

Интересни статуи в подножието на Каменния мост Снимката във висока резолюция

Интересни статуи в подножието на Каменния мост

Статуите на скачащи във Вардар плувци Снимката във висока резолюция

Статуите на скачащи във Вардар плувци

Каменният мост е единственият оцелял мост над реката след разрушителното земетресение през 1963 г., когато повечето сгради в града са сринати.

В далечината е Скопското кале Снимката във висока резолюция

В далечината е Скопското кале

От другата страна на моста е крепостта Скопското кале, която също е в етап на реконструкция, както и един от най-важните паметници на културата в града – православната църква „Свети Спас”.

В двора на църквата, която е вкопана на 2 метра под земята, са положени костите на Гоце Делчев.

Гробът на Гоце Делчев Снимката във висока резолюция

Гробът на Гоце Делчев

Църквата е известна с уникалния си иконостас, изработен от цели парчета дърво, с голяма дълбочина на резбата, по технология, която не се практикува в наши дни.
Вътре е забранено да се снима, но си заслужава да се влезе. За 7 години, тримата майстори са сътворили чудеса.

В двора на музейния комплекс има малък музей, посветен на Гоце Делчев. В него е изложена много любопитна карта на Македония – “во своите георгафско-етнички граници”.

В общи линии, Скопие в момента представлява град в реконструкция. Навсякъде кипи усилена ремонтно-строителна дейност. Единствено кръчмите работят без почивка и са традиционно отлични. Храната е евтина и по много.

Македонски кебапчета Снимката във висока резолюция

Македонски кебапчета

След като разгледахме Скопие за няколко часа, продължихме пътя си към Охрид, като се отбихме първо в Струга.

Струга е по-непопулярно туристическо градче от Охид и това се дължи главно на доста по-лошия климат. Макар да се намира само на около 15 км от Охрид, през лятото, температурите в Струга могат да достигнат 40-45 гр., а през зимата градът се сковава от студ , сняг и температури до -20 гр.
За сравнение, в Охрид, температурите рядко падат под 4 гр, а лятото остава сравнително по-прохладно. Охридското езеро никога не замръзва.

Охридското езеро при Струга Снимката във висока резолюция

Охридското езеро при Струга

Река Черни Дрим (на български Черни Дрин) изтича от Охридското езеро при Струга и разделя града на две. Изворите и са при манастира “Свети Наум”, а водите и прекосяват като мощно, студено течение цялото езеро. Около нея е основната туристическа зона с магазини и кафенета.

Струга е известен с две неща- един от най-големите поетични фестивали в света – „Стружки вечери на поезията” и родната къща на братя Миладинови.

Паметник на братя Миладонови, Струга Снимката във висока резолюция

Паметник на братя Миладонови, Струга

Входът на хотел в Струга, който прилича на летяща чиния Снимката във висока резолюция

Входът на хотел в Струга, който прилича на летяща чиния

Разходихме се из градчето за половин час и се отправихме към така чаканата основна цел и най-интересна част от пътуването ни – Охрид.

Към Македония – Охрид (част 2)

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: Македония . Тагове: , , , , , , ,

  

Един коментар

  1. Галий
    Изпратен 22.10.2011 на 20:51

    Бах тее македонци.Всичко Българско са откраднали!Нищо свое нямат.Крадат от нас и го представят за тяхно!А те самите са Българи,но не го признават.Нищо,ще дойде време да се гордеят,че са Българи…

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>