Исък-Кул, топлото езеро

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Слънцето грееше през прозореца на хотелската стая и сякаш ме приканваше да стана и да се насладя на гледката към Небесната планината – Тян Шан. Това беше първото, което видях в Киргизстан. Високите заснежените върхове на планината ни съпътстваха през целия престой в Киргизия, който продължи само 3 дни, но беше толкова наситен с впечатления, че имах чувството че съм прекарала там поне 2 седмици. Отдавна исках отида в тази страна, и ето че благодарение на една международна конференция това мое желание се сбъдна. Пътуването беше през 2009 г., когато там беше спокойно.

Киргизстан е една от най-красивите страни в Централна Азия. Това е една от най-високопланинските държави в света. Планините заемат повече от 70 % от територията, а в цялата страната има 750 езера. Най-известното и най-голямото от тях е Исък-Кул.

Името на страната означава „Земята на четиридесетте племена”. Столицата Бишкек е разположена в полите на Тян Шан.
В средата на м.юни лятото в Бишкек беше в разгара си. Пристигнахме през нощта със самолет от Истанбул, настанихме се в хотела, а на следващия ден на обяд предстоеше да отпътуваме към Исък-Кул, където се провеждаше нашата международна среща. За щастие сутринта имаше малко време да разгледаме и столицата.

Бишкек е известен като „най-зеленият град” в Централна Азия, с широки булеварди с много дървета.

snimka-1 Снимката във висока резолюция

Сградите са по-скоро ниски, няма много ново строителство, а по улиците могат да се видят позабравени гледки, като хора, които продават напитки в бидони, или автомати за газирана вода. Разминават се москвичи и лади с най-модерни джипове, а маршрутките, предполагам, че както и у нас карат по-бързо от всички останали, тъй като на гърба на една от тях имаше надпис: „Извинявай, братле, работата ми е такава”.

snimka-2 Снимката във висока резолюция

snimka-3 Снимката във висока резолюция

За малкото време успяхме да видим централния площад Ала Тоо с красиви фонтани, няколко правителствени сгради и се отбихме в един магазин за сувенири, където се почувствах като в приказка от „1001 нощ” сред изделията от дърво, кожа и красивите вълнени пана с извезани по тях юрти и камили.

snimka-4 Снимката във висока резолюция

По обяд, след като пристигнаха всички от различните страни, започна пътешествието към Исък-Кул. Предстояха ни около четири часа път. Колоната ни приличаше на керван, само че от коли, джипове и автобуси.

По пътя спряхме за обяд в някакъв комплекс с екзотичното име „Хавай” край едно изкуствено езеро.
На брега кротко лежаха и преживяха две камилки, а във водите на езерото се носеха кръгли беседки с пъстри възглавници. Оказа се, че това са „сепарета” от ресторанта, където сядаш, поръчките ги докарват с лодка, а освен това можеш да си вземеш въдица, да си уловиш някоя рибка, и след това да я получиш изпечена на скара. Това изглеждаше много приятно в горещината, но нашите домакини бяха организирали обяда в ресторанта на брега, и не след дълго отново поехме на път.

snimka-5 Снимката във висока резолюция

snimka-6 Снимката във висока резолюция

Пътят беше тесен, и минаваше сред много красиви местности.

snimka-7 Снимката във висока резолюция

Зад прозорците се редяха зелени хълмове, огромни поляни, после се сменяха с полупустинен пейзаж, след това голи скали, на много места имаше юрти, а край тях се виждаха мъже и жени на коне.

Киргизите са номадски народ, за който в продължение на столетия конете са били изключително важни. Те осигуряват месо и мляко, както и транспорт за юртите и хората. Като гледах пейзажите наоколо, разбрах защо един известен руски пътешественик, влюбен в този край, след като посетил Киргизстан, е казал: „Това е същинска Швейцария, само че е по-хубаво”.

snimka-8 Снимката във висока резолюция

snimka-9 Снимката във висока резолюция

След около 3 часа стигнахме езерото Исък-Кул. Гледката беше невероятно красива. Сините води на езерото преливаха към синеещите се в далечината склонове на планината Тян Шан, покрити с искрящ сняг. Езерото Исък-Кул е разположено на 1609 м надморска височина и е второто по големина високопланинско езеро в света след езерото Титикака в Перу, а по чистота на водата отстъпва само на Байкал.

snimka-10 Снимката във висока резолюция

Дължината му от запад на изток е 182 км, а от юг на север – 58 км.
Името Исък-Кул се превежда от киргизки като „Топлото(или горещото) езеро”. Заради голямата дълбочина водата на езерото никога не успява да замръзне напълно. Тъй като долината, в която се намира Исък-Кул е затворена, то климатът тук е почти морски, през лятото е умерено топло, а през зимата не е студено.

В езерото се вливат 80 реки, но нито една от тях не излива водите си от него, поради което водата е солена. В миналото дори са го наричали „Туз-Кул” – Соленото езеро. Около езерото има много курортни градчета, санаториуми, ловни домове, почивни станции, хотели. Мекият климат прави Исък-Кул един от най-големите курорти в Централна Азия, сезонът за къпане е дълъг 6 месеца, а край езерото може да се почива практически целогодишно.

След като попътувахме покрай езерото пристигнахме в хотелския комплекс „Карвен”, разположен на самия бряг. Настанихме се набързо, и веднага отидохме на плажа.

snimka-11 Снимката във висока резолюция

Плажът беше съвсем като морски: ситен мек пясък, прозрачна синя вода, и вълни, които тихо се разбиваха на брега. Много от колегите веднага влязоха да поплуват. Дори според някои водата беше топла. Е, на мен честно да си призная, 16-те градуса ми се сториха малко, затова походих боса на плиткото и след това отидох да съзерцавам пейзажа от красивия мостик с пейки и сини чадъри.

snimka-12 Снимката във висока резолюция

Вечерта усетихме, че сме високо в планината. Въпреки горещината през деня, привечер стана доста прохладно. Но беше много приятно. Небето беше осеяно с ярки големи звезди, от никъде не се чуваше никакъв шум, а въздухът беше кристално чист.

Следващия ден беше много интересен. След закуската на слънчевата тераса на ресторанта, предстоеше работната част от деня, която приключи в ранния следобяд. След това нашите домакини бяха организирали разходка до Симеоновското ждрело, наречено в чест на руския изследовател и георгаф по тези места П.П. Симеонов-Тян шански.

Времето беше прекрасно, горещо и слънчево. Пътувахме около половин час и се спряхме на една голяма поляна, където предстоеше да гледаме състезания и игри с коне. Преди началото дори имахме възможност да пояздим. За тези, които не можеха да яздят сами, водачите на конете помагаха да се качим и да слезем от седлата, търпеливо държеха поводите и водеха конете в кръг.

snimka-13 Снимката във висока резолюция

Скоро започна програмата. Настанихме се на тревата и ни донесоха нещо за пиене в купички, подобно на прясно мляко. Оказа се, че това е кумис, традиционна напитка от ферментирало кобилешко мляко. Кисело-сладка на вкус, леко стипчива, и доста освежаваща в горещината, а както ни увериха и много полезна. След това започнаха игрите и състезанията.

snimka-14 Снимката във висока резолюция

Беше много забавно, особено когато всички ездачи се появиха с ушанки на танкисти, заради някаква игра, в която двата отбора се удряха с чували, пълни с вълна.

snimka-15 Снимката във висока резолюция

snimka-16 Снимката във висока резолюция

Представленията ни развеселиха много. Предстоеше ни обяд в юрта, домакините ни бяха подредили богати маси в юртите сред дърветата, храната се приготвяше на място, миришеше на шишчета, а край юртите музиканти в традиционни костюми изпълняваха киргизки народни песни.

snimka-17 Снимката във висока резолюция

Навън беше горещо, но вътре в юртата се оказа приятно прохладно, а също така и много красиво, стените бяха украсени с цветни рогозки, и от покрива висяха големи шарени пискюли.

snimka-18 Снимката във висока резолюция

След обилния и вкусен обяд, останахме още известно време в ждрелото, разходихме се по брега на буйния планински поток Ак-Суу и се насладихме на прохладата под сянката на тяншанските борове. Наистина не ми се тръгваше от планината, но вечерта предстоеше посещение на още едно уникално място, културния център „Рух Ордо”.

snimka-19 Снимката във висока резолюция

Исък-Кул е загадъчно езеро, край бреговете му някога са живели Чингиз Хан и Тамерлан, а многобройните истории, легенди и митове са въплътени в културния център „Рух Ордо”, което на киргизки означава Духовен център или Благословен град. Центърът „Рух Ордо” носи името на големия киргизки писател Чингиз Айтматов.

ruh-ordo-vhod Снимката във висока резолюция

snimka-20 Снимката във висока резолюция

Уникалността на този културен център се състои по замисъла на създателя му в единението на всички религии на едно място, под едно небе.

snimka-21 Снимката във висока резолюция

snimka-22 Снимката във висока резолюция

Още на входа на центъра разбираш, че си попаднал в необичайно място. На големите зелени площи са разположени 5 параклиса – православен, католически, будистки, мюсюлмански и юдейски, статуи на известни учени, писатели, политици, поети, божества, митични същества, и такива, които всеки да тълкува по своему.

Има и много балбали – древни каменни скулптури, които се срещат в Киргизстан и датират от 6-10 в. Освен това има Съкровищница на знанията, изложбена зала, голям театър, конферентна зала. И всичко това на фона на планините от едната страна и на фона на езерото на отсрещната. Трудно може да се опише красотата на това място и чувството, което те обзема при хармонията наоколо.

snimka-23 Снимката във висока резолюция

snimka-24 Снимката във висока резолюция

В центъра имаше много екскурзоводи, облечени в традиционни яркосини костюми. Бяха много усмихнати и разказваха много увлекателно. На входа имаше голяма камбана, и ни обясниха, че ако си намислим желание и ударим камбаната веднъж, то ще се сбъдне. Не зная дали камбаната беше вълшебна, но това, което си пожелах се сбъдна наистина.

snimka-25 Снимката във висока резолюция

Разхождахме се дълго и разглеждахме параклисите, и ето че дойде време за вечерята. Киргизките ни домакини казаха, че това, което ни предстои по време на вечерята, щяло да надмине очакванията ни, и всичко, което сме видели през деня. Знаех, че ще има концерт, но пък чак толкова големи изненади…. Оказаха се прави.

Концертната зала (или театърът), също беше много красива, очевидно бяха махнали столовете за публиката, за да подредят масите за тази вечеря, стените бяха изрисувани с пейзажи от киргизките планини и с камили, а на сцената все още беше спусната завесата. Когато започна концертът и завесата се вдигна, видяхме изненадата: сцената имаше естествен декор, нямаше стена, а гледаше към езерото.

snimka-26 Снимката във висока резолюция

Беше невероятно. В началото беше светло, после постепенно започна да се спуска нощта, и през цялото време на концерта можехме да наблюдаваме промените в цветовете на водата и небето. Така неусетно изминаха часовете до края на този интересен ден.

snimka-27 Снимката във висока резолюция

Предстоеше последния ден на езерото Исък-Кул. На сутринта реших да посрещна слънцето на брега. Вдъхнови ме разказът на моята колега от Украйна, която беше отишла предния ден, и каза, че гледката на изгряващото слънце откъм Тян Шан не бива да се изпуска. Станах преди 05 часа, облякох се набързо, и тръгнах към плажа.

snimka-28 Снимката във висока резолюция

Беше почти светло, прохладно и много тихо, всичко наоколо спеше. Минах бързо по алеята между къщичките на хотела и седнах на един шезлонг да чакам слънцето.
Малко ме тревожеха облаците над езерото, но си казах, че те сигурно всеки момент ще отплават към хоризонта и слънчевите лъчи ще огреят планините и водата.

snimka-29 Снимката във висока резолюция

snimka-30 Снимката във висока резолюция

Не се чуваше никакъв шум, водата беше като застинала. Обаче облаците не се вдигаха, а слънцето вече беше изгряло, но някъде зад тях. Е, да си призная не видях изгрева, но изживяването си струваше ранното ставане, беше много красиво.

snimka-31 Снимката във висока резолюция

Последния ден прекарахме изцяло в центъра „Рух Ордо”, защото втората част от мероприятието се проведе в голямата конферентна зала там. И въпреки, че работата беше напрегната, използвахме всяка почивка, за да излезем навън да се любуваме на езерото и да разглеждаме. Освен нашата международна група в центъра имаше и много туристи, основно киргизи.

snimka-32 Снимката във висока резолюция

snimka-33 Снимката във висока резолюция

Обядвахме на открито въпреки силния вятър, масите бяха наредени около една статуя на Буда, сервитьорите носеха големи порции с агнешко месо, и на плахите опити на някои да се откажат от тях, обясняваха, че „протоколът на степите” е такъв, те са длъжни да сервират всичко, пък ние да ядем каквото ни се иска.

snimka-34 Снимката във висока резолюция

snimka-35 Снимката във висока резолюция

В късния следобяд се върнахме в хотела, а вечерта предстоеше да пътуваме обратно към летището. Последните час-два часа използвахме, за да се разхождаме по плажа. Към 8 часа вечерта се настанихме в колите и автобусите и потеглихме към Бишкек.

На връщане усетихме, че пътят не е от най-равните и малкият бус подскачаше като влакче от лунапарка, което ни веселеше още повече. Четирите часа до града минаха неусетно. Навън беше непрогледно тъмно и не се виждаше нищо, освен белите силуети на юртите край пътя, които в тъмнината изглеждаха нереални.
Пристигнахме директно на летището и някъде към 4 часа сутринта отпътувахме за Истанбул.

snimka-36 Снимката във висока резолюция

Киргизстан определено ме завладя. Дали заради невероятната природа, или историческите места, свързани с Пътя на коприната и Монголските орди, или просто заради гостоприемството и усмивките на хората. Често си мечтаем с колегите как ще се върнем там, и се надяваме, че смутовете в Киргизстан ще отшумят и киргизките ни приятели отново ще живеят спокойно и сигурно в подножието на Небесната планина Тян Шан.

Докато самолетът се отдалечаваше от Бишкек си пожелах някой ден Пътят на коприната отново да ме отведе в Киргизстан и на топлото езеро Исък-Кул.

Автор: Ваня Георгиева
Снимки: Ваня Георгиева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Киргизстан . Тагове: , , , , , , , , , ,

  

6 Коментари

  1. emiliya gavrilova
    Изпратен 07.11.2010 на 15:08

    ve4e go slojix v spisaka si za pateshestvia…napomnia mnogo za mongolia…

  2. Ваня Георгиева
    Изпратен 27.06.2010 на 20:07

    Благодаря за хубавите коментари!

  3. Лиляна
    Изпратен 22.06.2010 на 11:48

    Прекрасен разкраз, приказка за далечно непознато място! Поздравления!

  4. Валерия Костова
    Изпратен 17.06.2010 на 17:32

    Страхотно! И снимките, и писанието. Поздравявам Ви!

  5. Дияна
    Изпратен 15.06.2010 на 23:31

    Много хубаво, не съм очаквала, че има такива прекрасни места там ….

  6. Silvia Nestorova
    Изпратен 15.06.2010 на 15:37

    Уникални снимки и вълнуващ разказ!!!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>