Моите впечатления от Лондон

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

През май 2010 се реализира наша дългогодишна мечта – да посетим Лондон! Вече бяхме имали щастието да бъдем в някои от най-красивите европейски столици и имахме очаквания да видим нещо подобно. Но реалността се оказа доста по-различна. Не искам да останете с погрешно впечатление, че съм била разочарована – нищо подобно! Лондон е един прекрасен град и пожелавам на всеки един щастието да го види лично – определено си заслужава.

131

Няма да се спирам и в подробности на описанието на прекрасните музеи, църкви и дворци. Безспорно те оправдават предварителните очаквания и не подлежат на описание, просто трябва лично да се видят! Аз ще наблегна повече на моите лични впечатления и усещане за самия град. Не мога да твърдя, че впечатленията ми са меродавни – все пак бяхме там само една седмица. Тъй че прощавайте, ако не сте съгласни с мен. Но това са си моите лични впечатления, придобити в личен контакт…

И така – по стар български обичай ще започна с нещата, които ме впечатлиха по-скоро отрицателно. Макар че всички сме чували за пословичния английски традиционализъм и за уникалните странности, които могат да се видят само в Англия, сблъсъкът с реалността на място е…хайде да го кажем по-меко – странен.

Аз дълбоко уважавам почитането и запазването на традициите във всяка една страна, но е странно да съхраниш нещо, което е крайно неудобно и демоде, само защото е традиционно. И така – ето най-шокиращите за мен факти:

1. Умивалниците в обществените тоалетни са без смесители, т.е. има два отделни чучура за топла и студена вода и идеята е да се запуши и напълни умивалника, където да измиеш ръцете си. Наистина обществените тоалетни в Англия са доста по-чисти от българските, но подобно действие намирам за крайно нехигиенично, да не кажа опасно за здравето и факт е, че не видях нито един човек да се мие по този начин.
Напротив – всички посетители, включително и ние, пускахме водата от двата чучура и с бързи движения местехме ръцете си от врялата към леденостудената вода. Уверявам ви, че е крайно неприятно!

В тоалетната на летището видях един изключително смешен надпис (бях толкова слисана, че не се сетих да го снимам) – „Внимание, много гореща вода!” Интересно, какво можеш да направиш, освен да не се измиеш?! Слава богу, че поне в апартамента, който бяхме наели, хазаите бяха проявили достатъчно здрав разум и имаше смесители!!!

2. Никъде не видяхме PVC или алуминиева дограма. Навсякъде дограмата на къщите беше дървена и в доста лошо състояние, а като се има предвид, че в Лондон духа един доста студен и неприятен вятър (говоря за месец май, как е през януари – не ми се мисли), в стаите си е направо проветриво. На всичкото отгоре прозорците се отварят с бутане нагоре и е доста рисковано да проточваш врат под тях, защото буквално можеш да бъдеш гилотиниран.

3. Безспорно метрото в Лондон е най-старото – от 1863г.

15

Имат доста линии, които са обозначени с цветове и никакви номера. Смея да кажа обаче, че за да се оправиш в него ти е необходима доста практика. Има обозначителни табели със съответните маршрути, които са поставени след като вече си влязъл в съответното направление и чак тогава можеш да установиш, че то е грешното.
Има и доста станции, на които минават влакове, които след това отиват в различни посоки, т.е. изключително важно е да видиш какво пиши отпред на профучаващия преди да спре локомотив, иначе не е ясно къде отиваш. В интерес на истината с тази дивотия съм се сблъсквала и по други метростанции, тъй че не е типично лондонска.
В повечето от крайните спирки няма ескалатори и се налага да катериш тежките куфари по стълбите. Табла с информация след колко минути ще дойде влакчето също има приоритетно на централните станции. Хигиената в метрото е доста съмнителна.

Разписанието за градския транспорт е нещо пожелателно и за съжаление това важи и за автобусите, а това май няма нищо общо с пословичната английска точност. В събота чакахме автобуса повече от половин час, при условие че по разписание в почивните дни трябва да се движи в интервал между 8 и 12 минути!

Самото движение на автобусите е безумно бавно поради няколко причини. Първо – всички пътници се качват само през първата врата и се започва едно туткане с показване на карти, купуване на билети и питане, като шофьорите очевидно не бързат за никъде. И всичко това се повтаря през 300 – 400 метра, защото в центъра спирките са на такова разстояние една от друга. Освен това улиците са доста тесни, а както знаете – лондонските автобуси са двуетажни и доста обемисти, тъй че не могат да се движат с висока скорост. А си има и задръствания, макар че не могат да се сравняват със софийския ужас. То май до сега не съм видяла нещо подобно в друг град, но това е друга тема. Още един потресаващ факт – билетите и картите за градския транспорт са най-скъпите от всички, които сме плащали до сега, например най-евтиният автобусен билет за първа и втора зона (а има и девета зона!) струва 2.50 лири!!!

4. Даже и човек, нестъпвал никога в Лондон, знае, че там вали доста често. Но очевидно този факт изобщо не смущава лондончани, защото на няколко пъти се сблъсках с очевидната липса на елементарни предпазни мерки срещу дъжда. Например апартаментът, в който бяхме отседнали, имаше цели две тераси, едната от които с доста големи размери. До тук – супер, тъй като в повечето европейски столици, ако изобщо има балкон, той е с толкова малки размери, че на него освен две саксии с мушкато и една котка, нищо друго не може да се побере. А тук дори имаше място за шезлонг. Хората бяха помислили и за комфорта на зиморничавите туристи, несвикнали с лондонския климат, поставяйки газова печка на балкона.

21

И сега – внимание – за всичко това не беше осигурена една елементарна козирка, която да ви предпазва от дъжда, в следствие на което излизането на балкона се оказа напълно безмислено. Същата липса на практичност забелязах и при туристическите корабчета – за туристите е предвидена закрита част, но не и за екипажа, който стоически си стои под дъжда и изпълнява своите задължения.

31

Явно лондончани до такава степен са свикнали с климатичните особености на своя град, че изобщо не ги забелязват. Типична картина на температура 10 градуса, дъжд и пронизващо студен вятър е да видиш хора по тениски, къси панталони и сандали, които дори не трепват. След няколко дни престой по това познавахме кой е чужденец – въпреки пуловера, якето и шала, трепери и прави недоволни гримаси.

41

5. Като цяло лондончани са доста необщителни и нелюбезни, сравнени например с парижани или виенчани. Е, ако ги попиташ нещо, ще ти отговорят, но ги няма любезните усмивки и готовността да ти помогнат на всяка цена. Сравнявам ги с една възрастна виенчанка, която ни видя, че нещо се чудим за посоката в метрото и въпреки, че не знаеше никакъв друг език, освен немски, който за съжаление ние не знаехме, дойде при нас и с жестове се разбрахме какво точно търсим. След това ни хвана за ръка и куцукайки ни заведе до нужния перон, макар че това не беше нейният маршрут.

Освен това като всеки космополитен и атрактивен град, и Лондон е пълен с представители на най-различни нации, някои от които доста досадни, например пакистанците, които непрекъснато се опитваха да си изпросят я пари, я цигари. Един съвет от нас – веднага започнете да им отговаряте на български, тутакси се стряскат и си обират чукалата.

6. И накрая – обратното движение. Даже джагите има са обратни на тези мили хора!
Ей богу, не можах да свикна с него. Въпреки многобройните надписи директно върху асфалта „Погледни наляво” и „Погледни надясно” (явно за да няма премазани туристи), ние все гледахме в неправилната посока и някой двуетажен автобус профучаваше под носа ни, предизвиквайки паническа реакция на отскок.

51

Вярно е, че на светофари и пешеходни пътеки превозните средства спират, но иначе забрави, че някой ще ти спре. Пък и лондонските пешеходци се оказаха изключително недисциплинирани – непрекъснато скачаха пред превозните средства на червен светофар и май само ние, чужденците си чакахме кротко зелената светлина.

Е, хайде сега да кажа и няколко думи за нещата, които много ми харесаха.

1. Това, че в Лондон има какви ли не музеи с много ценни експонати, не е тайна за никого. Но това, че можеш да ги видиш напълно безплатно, за мен си беше приятна изненада. Това важи, разбира се, само за държавните музеи, за частните си плащаш и то доста скъпо. Посещението на дворците и църквите също е платено – е, все пак кралицата и църковните деятели също трябва да се изхранват и като съдя по доста солените такси, които платихме, явно се хранят добре… За сметка на това почти никъде не е разрешено да се снима – стимулира се бизнеса с каталози и картички.

2. Всички паркове, които видях, бяха идеално поддържани и чисти, с много свободно разхождащи се животни и птици в тях.

61

Почти навсякъде беше разрешено да се ходи и да се ляга по тревата (която навсякъде беше в перфектно състояние, а там където беше утъпкана веднага се заменяше с нови чимове), дори имаше шезлонги, на които безплатно можеш да се излегнеш, ако разбира се не се страхуваш от вятъра и дъжда. Но и там явно се краде, защото през нощта стриктно се прибират и заключват.

И нещо изключително интересно – в центъра на студения и мрачен Лондон пред Британския музей открихме прекрасна градина с цъфнали цветя от Африка. За пръв път виждам дърво алое, аз даже не знаех, че алоето е дърво.

71

3. Супер изненада, при това много приятна – магазините работят до 10 часа вечерта, включително събота и неделя. Те това го няма в другите европейски столици.

4. Никъде не видях огромни панелни блокове. Улиците са запазили своя традиционен външен вид – двуетажни тухлени къщи с малки градинки пред тях, вследствие на което градът се разпростира на доста голяма площ. Рядко се вижда измазана и боядисана сграда и това било от практически съображения – поради влажния климат мазилката почернява и започва да се рони, ето защо повечето сгради си стоят на тухла (не знам как е вътре през зимата, но както вече отбелязах, лондончани са над тези неща).

81

Ние бяхме наели един такъв апартамент, който въпреки че беше доста стар, беше боядисан и аранжиран по много весел начин. Определено беше приятно след ходенето под дъжда да видиш весели цветни петна.

91

А ето така изглеждаше входната ни врата.

101

5. В центъра на града има изключително красиви улици и сгради, по които е наистина приятно да се разходиш. Ето една снимка от Риджън стрийт.

111

Ние влязохме в една кръчма, която е отворено през 1667 година и все още функционира!!!

121

6. И нещо традиционно, което намирам за забавно – автобусите на два етажа (можеш спокойно да си направиш тур в града, седейки на втория етаж на цената на един билет), червените телефонни кабини (все още си работят, макар че като влязох да се снимам в една от тях, ме лъхна силна миризма…), униформите на кралските гвардейци, полицейските каски…

141

Автор: Мариана Монова
Снимки: Мариана Монова

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Лондон . Тагове: , , , , ,

  

6 Коментари

  1. Изпратен 27.11.2014 на 12:16

    Благодаря ви за тази статия и това, че споделяте какви с ви впечатленията и кое ви е харесало най много.По този начин отивайки и ние там като едни обикновени туристи ще знам и кое си струва повече или по малко.Снимките са много красиви. Всичко изглежда подредено.Къщите или сградите пот очно са залепени една до друга, както сме ги гледали по филмите.Но времето май е било мрачно както винаги в тази страна.

  2. Mariana Monova
    Изпратен 17.06.2010 на 10:13

    Хе, много съм доволна, че моята скромна статия е предизвикала такова бръмчене в кошера на осите. Браво! В крайна сметка това е целта ми – статията да бъде прочетена от повече хора. Благодаря на всички, които са я харесали и са разбрали защо съм я написала. Благодаря също така на тези, които са написали допълнителна полезна информация за Лондон, па макар и само да ми опонират. Специално благодаря на г-жа Марина Илиева от сайта Poblizo.com (специално подчертавам, че не ми е приятелка, за сега) за нейния коментар, който изцяло изразява моето мнение по въпроса. На всички пътешественици, които тепърва ще открият Лондон, пожелавам много незабравими мигове и хич да не им пука, че много хора преди тях са били вече там – иначе трябва да отидете на Марс… На всички, които са писали ей тъй на, да си излеят някъде международната злоба – напишете статия с вашите впечатления и аз ще я прочета с най-голямо удоволствие. А на “първооткривателката” на Лондон – Zorka Mileva за “великите” коментари, ще кажа само – много поздрави от мен!
    Сега за всички, на които не е станало ясно, пиша с големи букви – ЛОНДОН МНОГО МИ ХАРЕСА и с удоволствие ще се върна отново там, особено ако ме финансира Zorka Mileva. Наетият от нас апартамент също много ми хареса и там имаше смесители – както всъщност пише и в статията. Смесители нямаше в Британския музей, музея на Тауър Бридж и Националната галерия, но явно те не са в достатъчно престижни квартали и не е трябвало да ги посещавам?! (цитирам коментар). Корабчето, снимано от мен, е плаващ ресторант и ясно се вижда, че за екипажа не е предвидена никаква козирка срещу дъжда – това съм написала в статията. А по Темза си направих един незабравим тур до Гринуич.

  3. Катя
    Изпратен 16.06.2010 на 13:56

    Добре написано, с тънко чувство за хумор и без никакви задръжки заради притеснения, че “много преди тебе, много хора са били там”(цитирам Zorka Mileva от коментарите). И точно това е ценното в тази статия- все пак името на конкурса е: “Къде бях? Какво видях?”…
    Тук нищо не е измислено , всичко за което става дума , е видяно и се описва с лека усмивка …Хубаво е , че статията предизвиква толкова много коментари – я виж как се разприказва нашия сънародник, когато иска да оплюе някое другарче , че нищо не разбирало… И така, всеки описва това , което му е направило впечатление , и всеки си има гледна точка, и няма грешна или вярна такава. И всеки град си има много лица в зависимост от разказвача…В края на краищата само картата на града е безпристрастна, но пък … скучна!Пожелавам на всички пътешественици попътен вятър!

  4. Вен
    Изпратен 13.06.2010 на 22:34

    @Асен
    Не си съвсем прав! Като се качиш на Piccadilly май има значение дали ще те закара в Uxbridge или на някой (и кой точно) терминал на Heathrow? За Northen или Metropolitan пък да не говорим!

  5. Гергана
    Изпратен 13.06.2010 на 17:41

    Здравей, Асене.
    Ще ми позволиш само да вмъкна, че първото впечатление е най-силно. Може би не е най-точното, но все пак това е поглед на пътешественик, не на емигрант. А един емигрант е като дърво без корен, та се надявам английския ти да е по-добър от българския, че да има на какво да се захванеш. Успех!

  6. Асен
    Изпратен 13.06.2010 на 13:17

    ти явно нищо не си разбрала от лондон,пък и няма как да го направиш за няколко дена.
    нито за метрото,нито за дограмата.да не говорим за автобусите.
    1 в метрото винаги във възходящ ред са написани дестинациите.почваш да четеш от долу на горе.най-горе ти е крайната спирка. не е необходимо да се взираш в локомотивите.(или в козите)линиите са със цветове,толкова е лесни и просто…като в мадрид…
    2 в моя апартамент в енфийлд повечето да не кажа всички прозорци са със алм или плм.дограма.на мен най – ми харесва старата желязна с малките прозорчета.повярвай ми не вее ни зима ни лете ни шум ни прах,ни линейки да вият.
    3.ако отидеш на айнджъл корнър може и да видиш панелни огромни блокове…
    какви глупости за сградите…и тухлите…
    4.да за парковете си е така,освен на концерта на Rage Against The Machine във Finsbury park…
    5.off licens,ите работят 24 часа не до 10 ;00
    6.за дъжда и тениските си е така.
    хубава статия ,дано другия път постоиш месец ,два че да свикнеш с всичко и с надписите за пресичане и двишението…
    :)

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>