Сингапур

Преди години, когато за пръв път отидох в Дубай, си мислех, че там е Раят на земята. Сега вече не мисля така. Оказа се, че Раят има различни лица, различни измерения и късчета от него са разпиляни по всички посоки на света. И едно твърде голямо и колоритно парченце е Сингапур. До там летяхме със Сингапурските авиолинии, които наистина заслужават първо място по обслужване, глезене на пътниците си, по чистота и подреденост.

Имахме една нощувка в Истанбул, което се оказа много добро решение, преди дългия полет. Самият полет – дълъг, но приятен, даже бих казала – много приятен. Красиви азиатки, усмихнати, търпеливи, безкрайно любезни и добронамерени. До сега на такива дълги полети съм летяла с Air France, Дубайските и Катарските авиолинии. Ако трябва да направя собствена класация, на първо място ще сложа Дубайските и Сингапурските, после – Катарските, а най накрая – Френските.

Летището на Сингапур е приказна гледка. Такава чистота, всичко е лъскаво, цветно, подредено, навсякъде – свободно – компютри с Интернет, на пода – мокет, никъде дори една прашинка, петънце или хартийка. Никъде не се пуши, лее се една тиха и приятна музика. Направо, като Алиса в Страната на чудесата.

Летището на Сингапур

Летището на Сингапур

Навсякъде цветя, красиви градини с палми и орхидеи, езерца, а вътре плуват шарени риби – и те – ведри и усмихнати. Отвсякъде – лъчезарни лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата. Тук никой за никъде не бърза, ако речеш да попиташ нещо – поне двама ще се втурнат да ти обясняват, показват, че даже и заведат при туй, дето питаш за него.

Летището на Сингапур

Летището на Сингапур

Всичко това обяснява факта, че летище Чанги няколко години поред е първенец в световните класации на летищата. Като обикновено първите места са азиатски приоритет – Хонг Конг, Куала Лумпур, Токио, Сеул.

Летище Чанги

Летище Чанги

Сингапур ни посрещна с проливен тропически дъжд, който изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е – чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли, нито една локва (независимо от дъжда, който се ля около 3 часа).

За пръв път видях улици, на които няма нито една паркирана кола, няма задръствания. Улиците са еднопосочни, градският транспорт си пътува на воля. Никой на никого не свирка, винаги стигаш навреме там, за където си тръгнал. Слисана от този ред по улиците, подробно разпитах на какво се дължи. И стана ясно, че, за да си купиш кола ти трябва лиценз. И документ, че притежаваш гараж или място за паркиране. Защото територията е малка и ценна, колата е лукс. Един лиценз е 25 хиляди и това, само за да имаш право да я купиш, нова. Ако стане на 10 години, веднага я махаш, защото старите коли замърсяват и следват солидни глоби. Не че там ти трябва кола, всичките видове транспорт са в перфектно състояние. Купували си ги за престиж. Освен това, на всеки три години се явяваш отново и отново на изпит, за да защитиш правото си да караш кола.

Извъртяхме се на най – голямото Виенско колело, (за сега, защото в Китай се строи по – голямо), носещо името “Сингапурски летец”. То е високо 165 метра,за сравнение – “Лондонско око” е 135.

Виенско колело Сингапурският летец

Виенско колело Сингапурският летец

“Сингапурският летец” струва 240 млн. сингапурски долара, има 28 кабини, като всяка побира до 28 души. Цената на един билет е 30 с.д., а завъртането трае 30 минути. Може да се поръча официална вечеря, като в една кабинка се сервира за 10 души, и цената е 1200 сингапурски долара на час.
В Сингапур смятането е лесно – един техен долар = един наш лев. При обмяната на американски долари – по – скъпо се изкупуват по – едрите и по – нови банкноти. Както в Тайланд, и Китай.

Гледката от най – високата точка на колелото е невероятна. Разказаха ни, че много често там се правели сватбени церемонии. А поради огромния му размер, въртенето почти не се усеща – разбираш го само по смяната на панорамата пред погледа.

Панорамата

Панорамата

Хотела бяхме избрали заради местоположението му. Оказа се много хубав, а гледката, която се разкриваше от прозореца на стаята ни, би компенсирала всички неудобства (ако въобще имаше такива).

Катедралата Св. Андрюс

Катедралата Св. Андрюс

Бялата църква на снимките е катедралата “Св. Андрюс”, а това, което прилича на летяща чиния е новата сграда на Върховния съд. В далечината се вижда и колелото.

Гледка от хотела

Гледка от хотела

Много красива отвън (а и отвътре) е сградата на операта, която наподобява двете половинки на местния плод „ дуриан” – невероятно вкусен и още по – невероятно смрадлив. На мен лично този плод ми прилича на кестените, преди да бъдат обелени от бодливата кора.

Операта

Операта

Преди да продължа с възхищенията си от красивия Сингапур, малко обща информация, която за мен е интересна:

Името на града е съчетание от Синга – лъв и Пура – град. Символът е Мерлион – риболъв или лъвориб, на когото както му харесва – това е лъв с рибя опашка.

В началото е било малко рибарско селище, но през 1819 година Сър Томас Стамфорд Рафълс подписва договор със султан Хюсеин Шах за сметка на британската компания Източна Индия, за развитие на южната част на Сингапур като британски търговски пост и селище. До август 1824 година е контролиран от малайски владетел. Сингапур официално става британска колония през август 1824 година, а самоуправляваща се държава в рамките на Британската империя през 1959 г.

Туризъм, петрол и транспорт на стоки по вода – това са основните източници на доходи за държавата. Там се намират най – големите резервоари за петрол в света.

Сингапурската икономика е пример за свободна пазарна икономика, която се развива с изключително бързи темпове, поради няколко причини:
– Висок доход на глава от населението 2000 с.д. (ех, кога е и на нас ще се случи?)
– Некорумпирано общество (каква утопия за нас)
– Образована и мотивирана работна ръка (ама наистина се работи много!)
– Здрави закони – правни и финансови. Ето, тук искам малко да допълня – 0% престъпност. Никой не краде, не убива, не отвлича, защото законите са сурови. Никой не разпространява наркотици. Ако те хванат с цигара марихуана, директно отиваш за 5 години в затвора. Дори, ако пушиш обикновена цигара на улицата или някъде, където това не се прави – глобата е 500 с.д.(лева). Пушачите са недолюбвани тук. Може да се пуши само на 50 см. от контейнера за боклук и се спазва стриктно.

Демографският състав на Сингапур е много шарен – китайци, индуси, малайци и малко европейци. Официалните езици са 4 – мандарин, малайски, тамилски и английски. Децата в училище учат английски + роден език.

Местните говорят “синглийски”– смесица от английски и малайски. Бих казала, че колкото и да му са оскъдни познанията на човек по английски, няма никакъв проблем в комуникацията с местните хора. Които са безкрайно мили, любезни и добронамерени.

За мен много любопитен е и фактът, че в това космополитно общество има висока религиозна толерантност. Даоисти, шинтуисти, хиндуисти, будисти, мюсюлмани, християни не си пречат. Всеки си посещава своите си храмове – католически катедрали, православни храмове, джамии, синагоги. Заедно с будизъм, ислям и хиндуизъм, християнството се счита за една от четирите основни религии тук.

Искахме да отидем в ботаническата градина. Решихме да отидем с такси – такситата са много евтини, часът е около 16.30. Такси може да се вземе само от стоянката на такситата, на ръкомахане на други места, просто не спират, защото пречат на движението. Има си правила и си се спазват. Много е просто, всички са дисциплинирани, ние също се научихме и се подредихме пред хотела, на определеното място, за да чакаме.

Преди нас чакаха двама индийци – дядо и внук. Разговорихме се с тях и те рекоха, че точно в това време е трудно да се вземе такси, защото след 17 часа тарифата става по – висока. Опасявахме се, да не затворят градината, за това попитахме с кой автобус да се иде до там. Човекът не само ни обясни, ами ни хвана за ръчичка и ни заведе на съответната спирка, която въобще не беше в неговата посока, защото щеше да пътува с метрото, а и не беше твърде близо.

По време на обясненията на кой номер да се качим, как да си купим билети и къде да слезем, ни чу една жена, която също чакаше на тази спирка. Тя пък, ни рече да не притесняваме, ще ни покаже къде да слезем, че пътува в същата посока. И не само ни показа, ами слезе и ни преведе по един надлез над шосето, за да не се объркаме.
Аз понечих да и дам 5 долара за благодарност, тя отказа, помоли за една монета от 50 цента, просто, за да си продължи пътуването. Аз казвам – “моля, вземете и 5-те долара, и монетата”. Отказа ми.
Това са само два случая, но масово хората искат да помогнат, ведри са, дружелюбни и отворени.

Земята в Сингапур е солена, по тази причина се внасят дървета – до сега около 6 милиона и почва за тях. А понеже територията е малко, непрекъснато насипват и отвоюват части от морето, върху които строят. Там земя не се продава – дава се под наем за 99 години. Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж.

И вода за пиене няма. Правят си я от морската вода и на вкус си е супер. Влагата във въздуха е много висока, учуди ме фактът, че мухи, комари и никакви подобни хвъркати нямаше. Оказа се, че и за това са намерили начин да се преборят.
На всеки 2 седмици във всички канали, шахти и водоеми се впръсква автоматично биозащита от комари и пр. вредни твари. Като не вреди на пчели , пеперуди и на останалите хвъркати, нито на биологичното равновесие между видовете насекоми.

С една дума, Сингапур е добро място за бизнес, но скъпо за живеене. Самите сингапурци се забавляват или на Бали (викат, че било село, което в сравнение със Сентоса е вярно) или в Малайзия, където е значително по-евтино. И не е далеч, може да се отиде с автобус или кола – на пазар или просто на разходка.

Когато човек отиде на ново място, много е трудно в рамките на няколко дни да ошета по всичките интересности и забележителности. Особено пък, когато си попаднал в такъв рай на жадния за приключения турист.

Сингапур-нощем

Сингапур-нощем

В Сингапур има богата зоологическа градина. Има над 3000 екземпляра риби, птици, влечуги, бозайници и всякаква жива твар, може да се отиде на “нощно сафари” в единствения по рода си нощен зоопарк, с около 1200 животни.

Интересно място е и птичият парк – Джуронг, където се намира най – голямата колекция в Югоизточна Азия от всякакви хвъркати, пернати, крилати и пр. – около 9000, от 580 различни вида.

Интересно място с внушителна мраморна ротонда е Музеят на изкуствата. Има и музей на Азиатската цивилизация.

Казаха ни, че за туристите е интересен кварталът ” Малка Индия “. Може би, за тези туристи, които не са виждали цигания. Според мен – нищо, кой знае какво, малко прилича на филмов декор и всеки може си направи някаква рисунка по ръцете или краката и да си купи сувенир от сергиите, които са ни до болка познати.

Интересно ми беше в Китайския квартал. Може би, това е единственият в света Китайски квартал, където е чисто, независимо от многото сергии, дюкяни и дюкянчета и може да се купи всичко. И предимно ” маркови” стоки – като се почне от “Луи Вюитон” и се стигне до “Патек Филип”. Голям смях – даже ти дават каталог за часовниците, да си избереш марка и модел и отзад в сергийката един ти го скопосва тутакси. Виждайки смеха в очите ми по този повод, собственикът докачено и напълно сериозно ми обясни: “Ориджинъл копи, мадам”.

в Китайския квартал

в Китайския квартал

Но по думите на таксиджията, който ни стовари там (и който не знаеше де е България, но знаеше кой е Балъков), това било и най – сигурният Китайски квартал в света. Не че китайците много съвестни, а защото било осеяно с камери и всички го знаели.:)))

Но пък, хората си имат и място, където се продават не оригинални копия, а оригинали на много световни марки. Това е търговската улица – Орчар роуд, която е дълга около 3 км и за чието име в нета пишеше, че означавало ” овчарска”, а екскурзоводката обясни, че била ” овощна”. Както и да е, няма значение, важното е, че там наистина има и “Л. Вюитон”, има “Шанел”, има “Диор”, “Гучи”. Представени са всички световни модни и спортни марки, като на някои тук е главната централа.

Например – на телефоните “Верту” с платинов или титанов корпус и диамантени или сапфирени бутони. Страхотно – на огромната витрина на фирмата има един, единствен телефон. Повече просто не е необходимо. Който знае – знае за какво иде реч. Има си достатъчно клиенти, има страхотни бижутерски магазини, които си седят отворени без никаква охрана до сред нощ. По простата причина, че никой не краде. А не краде по още по – простата причина, че ще бъде наказан. И цял живот нито крадецът, нито който и да бил член на неговото семейство би получил някаква работа.

Вече разказах, как се запътихме с градския транспорт към Ботаническата градина и ооо, чудо – всеки ти прави път, всички – усмихнати, никой не се блъска, автобусът – двуетажен, толкова красив, така чист и светещ, че направо – лачен, като детска играчка. И се почувствах точно като че ли не съм видяла такова нещо до сега. Като се замислих – май така си беше.

Ботаническата градина

Ботаническата градина

А самата Ботаническа градина се оказа паркът на града, където се разхождат и почиват сингапурци. И където в събота – неделя си правят пикник на зелените моравки. А като си тръгнат, след тях не остава и една следичка, че някой е прекарал цял ден там. Изумително е, как до всяко дърво, до всяко храстче стои малка месингова табелка с името и разни обяснения. И никой не ги краде.

Ботаническата градина

Ботаническата градина

Няколко красиви езерца, тих шепот на водопади, пустинен сектор, където има кактуси и разни бодливи и небодливи сукуленти, “студена къща”, в която температурата се поддържа ниска, защото там има мъхове, лишеи и други растения, виреещи високо в планината. Хладно, райско местенце след влажната жега, в която дори трудно се диша.

Ботаническата градина

Ботаническата градина

Специално място е отделено на орхидеите – националното цвете на Сингапур. Такава шарена палитра от цветове, толкова свежо и зелено, че изпитваш неземно замайващо удоволствие от картинката. Около 6000 вида, като около 2000 – хибриди, създавани по разни поводи.

Ботаническата градина

Ботаническата градина

Има ВИП – секция, където има специални сортове, отгледани по случай посещението на разни видни личности и наименувани на тях. Нищо не се пипа, къса, дори докосва, глобата е 1000 с.д. Но и никой не се опитваше, както забелязах – имаше много туристи, които снимаха, обикаляха, наблюдавайки и любувайки се на по – редките екземпляри.

Ботаническата градина

Ботаническата градина

Пътувайки из Азия, имам впечатлението, че си умират да са първи по нещо – най-голямото, най – рядкото, най – високо, най – широко и пр. най.
Е, тук се намира най – големият фонтан в света – Фонтанът на здравето и парите.

Традицията е, че като се завъртиш три пъти около него, пожелавайки си здраве и пари, то ще се сбъдне. Не можеш да дойдеш в Сингапур и да го пропуснеш. Първо – заради пожеланието и второ – заради красотата и феерията на самото място.
Фонтанът е в книгата на рекордите на Гинес от 1998г. Пред този фонтан се правят невероятни нощни представления, които включват лазерни светлини и музика. Някъде прочетох, че водната струя в средата се издига на 13 метра.
Много е красив целият комплекс, където е фонтанът. Той е в средата на кръг от няколко небостъргача.

Искам да обърна специално внимание на основната цел на пътуването ни – откриването на конгреса на FDI и съпътващото изложение.
Първо – самият Конгресен център е много добре подредена сграда, с грамадни отворени вътрешни пространства, много светлина и лукс в едно с огромно количество маркови и лъскави бутици. Навсякъде е изключително чисто, няма как да се объркаш по многобройните етажи, ескалатори и асансьори. По простата причина, че всичко е надлежно и подробно обяснено, надписано и показано.
Самото изложение се проведе в една огромна зала, където всичко можеше да се купи и то, на много по – ниски цени от тези у нас. Говоря за техника, апаратура и консумативи.

Церемонията по откриването на конгреса

Церемонията по откриването на конгреса

Церемонията по откриването също беше грандиозна, феерична и вълнуваща. На всички участници раздадоха светещи пръчици, които в затъмнената зала придаваха особена красота и загадъчност. Заедно с чудесната фолклорна програма, бяха изнесени и подредени знамената на 144 държави. Старият председател предаде ръководството на новия, със съответната церемония и тържественост.

Церемонията по откриването на конгреса

Церемонията по откриването на конгреса

Съжалявам, че снимките, които направих не са особено качествени, но в тъмната зала не беше възможно да се направят по – добри от непрофесионален фотограф, какъвто съм аз.

Церемонията по откриването на конгреса

Церемонията по откриването на конгреса

Много може да се разказва за Сингапур – и за многобройните тунели, които са прекрасни пасажи за спасение от жегата и свързват многобройни точки от града. И където хем можеш да се разходиш, хем можеш да съкратиш пътя си, хем да се нагледаш на хубави магазини, да попазаруваш или просто да изпиеш едно кафе с приятели.

И за метрото, което е прекрасно организирано, чисто и точно до секунди. И за многобройните подземни безплатни паркинги, където спокойно си оставяш колата, и за улиците, по които се движи само градският транспорт – педантичен и лъскав.
И за улиците, по които колите се движат само в едната посока, и за кръстовищата, в които няма задръствания, и за това, че когато тръгнеш нанякъде, си стигаш навреме и без притеснения. И за кафенето, на върха на небостъргача, от където гледката е главозамайваща.

Сингапур- реката нощем

Сингапур- реката нощем

Ако трябва с едно изречение да опиша държавата Сингапур, бих рекла “Красота, спокойствие, екзотика, ред и безкраен полет на човешките възможности”.

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова

Публикувано в категория: Сингапур . Тагове: , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

9 Коментари

  1. Милчева
    Изпратен 02.03.2015 на 18:20

    Благодарение на Вашия разказ, се пренесох в Сингапур! Видях безкрайно красиви неща. Благодаря Ви!!!

  2. Ани Петрова
    Изпратен 09.03.2014 на 22:59

    Здравейте
    Много ми хареса пътеписа ви.Снимките са хубави и показват красиви и интересни места.
    Наистина Сингапур е едно райско кътче което ме зове да го посетя.
    Събудихте интереса ми към тази далечна и интересна земя и култура.
    Един въпрос спътницата ви Галина ли е ? Фамилията няма да я пиша тук.
    Знам,че тя също ходи в това невероятно място и беше силно впечатлена.

  3. Владимир Георгиев
    Изпратен 08.10.2013 на 21:00

    Един мой познат, който знае колко обичам да пътувам и един ден,когато си говорихме и аз се чудех на къде да поема и той ми каза така:-Иди в Сингапур, иди в Малайзия ( за някоя Нова година да кажем), да видиш какво правят и как живеят там онези маймуни…( тази нация,изобретателна и архитектурна)…И след този пътепис и един друг, който прочетох тези дни някъде в мрежата, се убедих, че това райско място трябва да мине на живо и пред моите очи.Благодаря на автора

  4. Reni Vladimirova
    Изпратен 19.02.2013 на 16:17

    Прекрасен разказ! През целия прочит бях там…….невероятно!

  5. Катрин
    Изпратен 23.11.2012 на 17:03

    Валерия, благодаря Ви за прекрасния разказ!

  6. pentuer
    Изпратен 04.06.2012 на 17:38

    Прекрасен разказ, прекрасни снимки ,като приключа с коментара ще потърся информация
    за екскурзиите до Сингапур

  7. DETELINA
    Изпратен 25.04.2012 на 23:01

    Neveroiaten komentar! Blagodaria. I vse pak savarshenstvoto e vazmojno! Kolko e hubavo, 4e takav edin sviat sashtestvuva. Niamam dumi. Bih posetila Singapur s udovolstvie.

  8. Даниела Христова
    Изпратен 12.12.2011 на 13:24

    Изумително красиво,невероятно разказано. Благодаря!

  9. Даниела
    Изпратен 28.11.2011 на 18:11

    Страхотен пътепис!
    Много въздействащ. След като прочетох пътеписа, Сингапур стана едно от местата, които бих желала да посетя.