Македония

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Пловдив, разсъблечен, избелял от лятното слънце, със сменени витрини от реституцията, с ново строителство, с демокрацията, с приватизацията. Градът, който от римско време стои върху седем хълма, а по средата му като сребърна лента е река Марица.

Пловдив, с новите модерни предградия на изток и запад, и с обновения квартал, наречен Кичук Париж. Вървиш по улиците му – „Скопие”, „Охрид”, после пресичаш „Кичево”. Успоредната се нарича „Струмица”, а по-нагоре е „Крушево. Към моста вървят „Даме Груев”, „Яне Сандански”, „Пере Тошев”.

Пловдив. Обръщаш глава на запад и вече си в Македония. Краката ти прескачат символичната граница на Деве баир и всичко останало е същото – планина и слънце. Било е някога с лъчи по-много от сега. Въпреки това, то пак свети от герба на знамето, и от небето, дето е над нас, едно и също над целия полуостров Балкански.

Едно бяло облаче обръща менче с вода, за да ни поръси с триминутен дъжд и да стъпим свидно на онези земи, които знаем от историята – Крива паланка, Страцин, Щит, Прилеп и Охрид.


Просторът се е открил надалеч и няма нищо друго освен единични дървета , които хвърлят сенките си и стоят така, сякаш войници са се спрели тук-там по ниските възвишения, всеки замислен за своето парче земя и за общото, което е било през ІХ век, през Х, че и по-късно, през ХІІ век.

Заградили са се така човеците, всеки около себе си. „Па не е добро това” – ще рече първият срещнат. И ще подири с какво да подкрепи думите си. От историята ще извади великото и славното. Но само с история не се живее.

Спираме да пием една чешмяна вода и изтупваме познанията си. Паметта е услужлива. Бързо стигаме до времето, когато сме били едно – „иста религия”, исти обичаи, иста традиция, един и същ език.”

Попътно споменаваме величието на Второто българско царство и изпращаме залеза, красив и огнен зад планините. А там се съзира Титов Велес, сега само Велес, широко форматен, качен по склоновете на възвишенията, като нашето Търново. Къщите му са скрити в планинските пазви, смушени в долчинките, изкатерени нагоре по високото. Така нависоко са вдигнати и лозята, като да са по-близо до слънцето. От тях става най-пивката „жълта ракия”, с която всеки македонец черпява госта си. Д-р Томе обаче не вари ракия, а се хвали, че прави най-доброто „голо” вино, „голо”ще рече, че рони зърното и хвърля чепките. На сватбата на сина си той отворил сто бутилки старо вино, „яко” вино – четвърт вековно. То се не пие чисто – вика той – разреждаме го „со природна вода от Пелистер планина”.

И като изприказваме тия неща, поглеждаме и към трапезата. А там ни чака ширден, пълен с телешко, свинско и агнешко месо, по обичаи люто подправен. И турлитавата да споменем – мешано месо, кромид, бамя, картофи, чушки и всичко това бавно „да кръчка”, да ври 7-8 часа и да се яде бавно, полечка, казват домакините, че да ти е благ и дълг мохабета.

Прословутото македонско ястие „турлитава”

Прословутото македонско ястие „турлитава”

От лютивото гледаш нагоре, а там са възвишенията на Маркови кули. „Вие ги вземате со очите ваши, а ние що да гледаме – каменье” – ще рече на мига домакинът, ама и ще се похвали с „най-квалитетния мермер в светат, мошне баран на светските пазари”.

Мраморната кариера

Мраморната кариера

В Пелагония, житницата на републиката, вече жънат, чакат брашното хлебарите от Кичево и от стари времена ревниво пазят технологиите за вкусен хляб.
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Македония | Тагове: , | 2 Коментари

Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015

Уважаеми читатели, автори на пътеписи в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015,

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на 28.04, вместо на 07.04, за да бъдат публикувани всички пътеписи, които получихме. Нови пътеписи няма да бъдат приемани.

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Коментирай

Филипините- народни вярвания

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Пътуването е една от онези магии, които завладяват човека и които като пристрастеност обсебват мислите му. Когато си в чужда страна, се стремиш да я опознаеш в детайли, а народните вярвания дават храна за въображението, както и представа за артистизма и националния характер. Трябва да се почитат традициите, те също са средство за оцеляване. Интересно ми беше да ги съпоставя с фолклорния багаж, който си нося от България. В него има красиви и работни невести, вграждани живи, за да е здрав градежът; прелестни моми, които се надгряват със слънцето и хубостта им побеждава неговия светлик; змейове и змеици, залюбили и отвлекли гиздави моми и красиви овчари… Надникваме сега в част от митологията и историите, разпространени сред филипинците още от предхристиянско време.

заливът Субик

заливът Субик

Както е обичайно за фолклорното думане, се появяват различни варианти, случки и герои се смесват и преплитат в разказите на Арнел, Стенли, Марвин и Джон Кристофър (Джей Си). Всеки си спомняше някакви случки, прекъсваха се, допълваха се, темата силно ги вълнуваше. Бяха искрени. Магията на притчата, която им помага да се видят от птичи поглед. Да бъдеш свободен е да можеш да приемаш хората такива, каквито са. Не трябва да ги разбираш или да бъдеш като тях. Такова е уважението към странностите на живота.


Езическите религии са природни (обожествяват се природни сили и явления) и всяка от тях е типична за определен народ, макар отделните вярвания да са съпоставими. Филипинската митология, за разлика от гръцката и римската, не е организирана в официален пантеон и не съдържа дълги епоси, но все пак имат общи герои. Така и едни и същи приказни мотиви се повтарят при различните народи. И днес митовете са част от живота на обикновения филипинец, който силно вярва в съществуването на свръхестествени създания, не непременно зли. Само чисти и добри смъртни могат да ги видят. Някои наричат тази способност „трето око”.

Започваме с Бунгиснгис - едноок гигант, който живее в джунглата. Той е щастлив и игрив циклоп. В северната част на Давао го наричат „махентой”. Той е от добрите.

Асуанг през деня са хора, а нощем се трансформират в различни чудовища, за да тормозят и ядат будни хора през нощта, особено бременни жени. Могат да се превърнат в прилеп, котка, прасе или черно куче. Тяхна нощна плячка са също непредпазливи пътници или спящи хора. Митът за aswang е популярен във Висаяс.

брадавичеста свиня или асуанг?...

брадавичеста свиня или асуанг?...


Diwata (от санскрит devada – богове) са нимфи, покровителки на дърветата. В старогръцката митология ги наричат дриади. Те охраняват горите, морето, планините, земята и въздуха. Диуата дават благослов на тези, които вършат добро и проклинат онези, които увреждат природата. Тези феи живеят в големи дървета като акация, нара и балете. Balete е филипинско дърво, което започва растежа си като епифит или въздушно растение, прикрепено към живо дърво. То пуска няколко висящи корена, които, щом докоснат земята, впримчват, опасват и задушават напълно дървото домакин. Черен неблагодарник.

вдясно – епифит

вдясно – епифит

плодовете на дървото растат по самото му стъбло

плодовете на дървото растат по самото му стъбло

мангрова растителност

мангрова растителност

мангрова горичка

мангрова горичка

Duwende са джуджета, които могат да бъдат бели или черни, изящна алегория на доброто и злото. Тези малки същества могат да осигурят добър късмет или лоша съдба на хората. Те са добри или пакостливи в зависимост от отношението на обитателите на дома. Обикновено излизат в дванадесет на обяд за един час, както и в полунощ. Филипинците им се извиняват за безпокойството с думите „таби, таби, по!” и оставят храна на пода за дуенде, които живеят в дома или го охраняват. Елфчетата могат да ви скрият някой предмет и да ви се смеят, когато го търсите. Но ще ви го върнат, щом им се помолите. Свръхестествените явления добиват достоверност, щом чуете история от приятел. Дъщерята на Агнес, Аиса, била на седем, когато един ден си играела пред къщи и без да иска, настъпила един дуенде, но не му се извинила. Отишла на училище, а децата започнали да ѝ се смеят, че са ѝ поникнали мустаци. Тогава момиченцето се сетило за настъпаното джудже и щом се върнало у дома, му оставило храна на двора и му се извинило: „таби, таби, по!” Малко след това мустаците ѝ изчезнали… Животът е вълшебен и чудесата са навсякъде…
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Филипини | Тагове: | 2 Коментари