Към Узо и червени рози (2)
Отново беше слънчева майска сутрин. Въздухът миришеше на водорасли и на горещо гръцко кафе. Хоризонтът се губеше в далечината, забулен в прозрачна мараня, по набраздената повърхност на морето се пречупваха тънки златисти лъчи.
Утро в Скала Потамияс
Този ден трябваше да се сбогуваме със Скала Потамияс. Не ми беше мъчно, все още не. Въпреки кафето, след снощните емоции, умът ми продължаваше да се противи пред задачата, първо, да се разсъни напълно и окончателно и, второ, да се съсредоточи върху разговора между Мартин и Генчо, които обсъждаха как да продължим нашето пътуване. Колите ни бяха паркирани в уличката перпендикулярно на крайбрежната алея. След като натоварихме багажа, предадохме клчовете на рецепцията и напуснахме вилата, дойдохме тук, в едно от плажните кафенета, за да закусим и да пробваме отново да се свържем с Янис. Мартин му звъня вече няколко пъти, но джиесемът от другата страна даваше свободно. Изглежда трябваше да почакаме, защото явно бяхме по-ранобудни от нашия домакин.
Междувременно, Мирела и Сандра отидоха до близкия супермаркет. Върнаха се скоро с две препълнени торби. Стефи се зарови в едната, дълго търси навътре и след това се разсърди на майка си, че не му е купила шоколад. Мира остави втората торба на масата и внимателно извади от нея дълъг луксозен плик. В него имаше бутилка узо с надпис: „Поздрави от остров Тасос!” Мира ми подаде плика:
А това е за нашата изненада за теб. Малък подарък от ръководството – тук тя весело намигна на Генчо – и от целия мениджърски екип на фирмата. Да ти е живо и здраво името!
Вярно, бе! Днес имах имен ден! Съвсем го бях забравила! Сандра и шефовете, Иво и Стефи се изредиха да ми честитят с познатите изтъркани пожелания. В този момент обаче мелодията от джиесема на Мартин прекъсна суматохата. Янис се извиняваше, че не е могъл да говори и сега май искаше да навакса всичките пропуснати обаждания с почти половинчасови обяснения.
Добре, разбрахме се! – заяви Мартин, след като пак се върна на масата.
Янис имал някаква спешна работа преди обяд, но после щял да дойде да ни настани в Керамоти. Следователно, трябваше да се разходим без него из острова. Пътьом можехме да разгледаме и сами няколкото вече набелязани строителни парцела, като се надявахме да успеем да хванем ферибота от Лименас в 13.20 ч.
Като ориентир използвахме уебкартата от айфона на Мирела. От Скала Потамияс трябваше да минем през селището Алики на път за манастира «Свети Архангел Михаил». После щяхме да видим набързо курортите Потос и Лименария, по-малките пристанища на северозапад, за да бъдем в Лименас навреме за ферибота.
И така, разпределихме се отново по колите и потеглихме.
Продължение »
