С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (4)

    Република Бурятия. Будизмът в Русия.

Република Бурятия е разположена в Източен Сибир и заема териториите източно и южно от езерото Байкал. Площта й е 351 хил. км², т. е. почти колкото Германия. Населението на тази автономна република е около един милион души, т. е. 80 пъти по-малко от Германия. Исторически, от времето на Чингис хан това са били териториите на Северна Монголия, населени с монголски племена. Завладявайки северо-източна Азия, руснаците навлизат в тези земи през 17-ти век. Официално, Бурятия се присъединява доброволно към Русия през 1703 година. През 1923 година е създадена Бурят-Монголска автономна съветска социалистическа република, преобразувана по-късно в Бурятска АССР в състава на СССР. Днес Бурятия е република в състава на Руската федерация. Тя граничи с Монголия на юг.

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

Релефът на Бурятия е предимно планински с най-висока планина Мунку-Сардик (3491 м.). По-голямата част от езерото Байкал е на територията на тази република.

Сред природата на Бурятия - спрял съм с Опела за обедна почивка

Сред природата на Бурятия - спрял съм с Опела за обедна почивка

От полезните изкопаеми в Бурятия се срещат руди на цветните метали, злато, въглища, уран и минерали. Развити са машиностроенето, енергетиката, дърводобивната и дървообработващата промишленост. Произвеждат се строителни материали и продукти на леката и хранително-вкусовата промишлености. Селското стопанство се характеризира с производството на зърнени култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството се определя от отглеждането на коне, овце, кози, свине и птици. Транссибирската железница пресича южната част на страната, а през северната й част минава Байкало-Амурската ж. п. магистрала (тук е дългият 15 км. Северомуйски тунел). Основните външнотърговски партньори са Китай, Монголия и Узбекистан. Машиностроителната продукция формира 4/5 от износа на Бурятия. Жизненото равнище в републиката е около 1,5 пъти по-ниско от средното в Русия и е близко до жизнения стандарт у нас в България. Позволявам си да влизам в такива подробности като икономист по професия.

Бурятите се считат за сродни на монголците с обща история, култура, религия и писменост. Официални езици са бурятския (близък с монголския) и руския. Бурятският език използва руската азбука като се срещат и надписи на старомонголска писменост. Последната е създадена през 13-ти век, след което е модифицирана неколкократно. Тя представлява вертикална писменост, като се пише отляво надясно. Традиционна религиозна практика в миналото е бил шаманизмът. През 17-ти век от Тибет навлиза будизма като система от религиозни вярвания, практики и правила за поведение.

Първото населено място, което посетих в Бурятия, беше село Десятниково. То се намира близо до градчето Тарбагатай. Спрях в Десятниково само защото ми харесаха къщите – типични дървени руски къщи с дърворезба около прозорците и красиво изрисувани.

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

В магазина на селото си напазарувах малко хранителни продукти. Продавачката беше около 30-годишна хубава стройна жена, като лицето й представляваше невероятно красиво съчетание от монголоидни и европейски черти. Попитах я дали може да я снимам, но тя не ми разреши. Казах й, че я разбирам защото най-вероятно съпругът й е ревнив.

Селска къща в Десятниково

Селска къща в Десятниково

Спрях се при хълма със скално образувание, наречен „Спящият лъв“. Той е разположен край река Селенга и местните будисти го считат за свещено място.

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

И тук, както в Алтай и Монголия, традициите повеляват на определени свещени места да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонение пред духовете и молба за тяхното благоволение. Лентите биват три цвята: белите са израз на позитивните мисли и желанието за благополучие, жълтите символизират връзката със земята, а сините - небето.

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Селенга е река с дължина над 1000 километра. Тя извира в Монголия и преминава 600 км. през тази страна. После 400 км. протичат през Русия, след което се влива в езерото Байкал, образувайки обширна делта. Реката се смята за свещена от монголците, бурятите и будистите.

Улан Уде е столицата на Република Бурятия. Основан е през 1666 година като казашко селище с основна задача да се събира данък от местното население. Град е от 1775 година и сега в него живеят около 430 хиляди души. Разположен е на мястото, където река Уда се влива в река Селенга. Машиностроенето дава три четвърти от промишлената продукция в града. Следват енергетиката, дърводобива, леката и хранително-вкусовата промишлености. От тук минават Транссибирската ж.п. магистрала и главният автомобилен път „Байкал“. Последният свързва градовете Чита и Иркутск. На това място мога да вмъкна, че пътният участък между Чита и Улан Уде беше един от най-лошо подържаните, с много неравности. В града има пет научни института, като три от тях се занимават с историята и традициите на Будизма, страната Монголия и региона Тибет. Музеите и архитектурните забележителности са доста на брой. Някои от ежегодно провежданите празници са свързани с традициите на будизма.
Продължение »

Публикувано в категория: Русия | Тагове: , , , , | Коментирай

В Плиска 1150 години по-късно

На 2 май 2015 ние платихме по 5 лева и се отправихме с керван от автобуси от Варна до Плиска за да празнуваме заедно с целият православният свят 1150 г. от деня на покръстването на България.
Нека по-добре да дадем думата на свидетелят -византийският хроникьор от 865г. продължителят на Теофан:
«Княз Борис бил страстен ловджия и пожелал в ловната му хижа в която често се спирал, да се нарисува стенопис на който денем и нощем да може да се наслаждава. Това желание го завладяло и той поканил един монах художник от нашите ромеи на име Методий. А когато този се явил пред него му заповядъл да изпише не мъжка битка, не убийство на зверове и животни, а по Божие провидение да изпише каквото иска-но само,че тази картина да всява страх и да хвърля хората в изумление.“(1)

Детайл от Второто пришествие или Страшния съд по Васнецов. Според К.Иричек този ромейски монах не е св. Методий.

Детайл от Второто пришествие или Страшния съд по Васнецов. Според К.Иричек този ромейски монах не е св. Методий.
,,Нищо не внушавало така страх, знаел художника както Второто Пришествие, и затова го изобразил именно него:как праведниците получават награда за своя труд, а грешниците жънат плодовете на свойте деяния и сурово се отпращат към бъдещото си възмездие.“(1)

Като видял Борис завършената картина и от нея в душата му се вселил  страх Божий и се приобщил към Божествените наши тайнства и в късната нощ се сдобил с Божествено кръщение.

,,Като видял Борис завършената картина и от нея в душата му се вселил страх Божий и се приобщил към Божествените наши тайнства и в късната нощ се сдобил с Божествено кръщение.“ (1)

Мраморният купел от музея в Плиска, входът на който днес беше безплатен

Мраморният купел от музея в Плиска, който днес беше безплатен.

юрта

До музея беше разпъната юрта, която напомняше как нашите предци са живеели в нея преди да я напуснат и да се преместят в белокаменните дворци на Плиска.


От Плиска до голямата базилика растоянието е 1,5км което трябваше да изминем пеша, млади и стари в пек, под зоркият поглед на НСО , която беше в шпалир наредена по пътя за да оправдае парите (40 милиона) които се харчат за нея.

Както се казва, барабар Петко  с мъжете и аз се наредих заедно с архиреите от 11 православни църкви в атриума на голямата базилика за да посрещнем нашият патриарх

Както се казва, барабар Петко с мъжете и аз се наредих заедно с архиреите от 11 православни църкви в атриума на голямата базилика за да посрещнем нашият патриарх. Продължение »

Публикувано в категория: П-У | Тагове: , | Коментирай

Островът на сирените

на Весела и Калин Благови

Наричат о-в Тасос „Изумруденият остров” или „Зелената перла на Егейско море”. И едното, и другото са верни. Неизброими са малките тюркоазени заливи, вдадени в сушата и покрити със ситен златист пясък. Над тях се стелят маслинови горички, които опасват 99% от крайбрежните низини и създават впечатлението за вечна зеленина на острова. С покачването на надморската височина растителността плавно се подменя от средиземноморски бор, кипарис, чинар, дъб и вечнозелени храсти. И макар първото впечатление да е, че почва липсва, тъй като маслиновите масиви растат върху почти оголени каменисти склонове, сравнявайки Тасос с останалите над 6000 гръцки острова, той държи палмата на първенството по зеленина. Формата му, гледана от сателит, наистина наподобява нешлифована изумрудена перла.

Най-изненадващото за мен бе, че всъщност о-в Тасос е част от нашия Рило-Родопски масив и е разположен до неговите най-южни разклонения. Сякаш планината е потопила крак в Бяло море , но петичката `и останала да стърчи над водата. Това е той - остров Тасос. С площ 392 кв.км и обиколка около 100 км. „Като една човешка длан”.

Изумрудените заливи и свежата зеленина не са патент единствено и само на този остров. За тази географска ширина – може би, но по света – дал Бог. В моето съзнание обаче Тасос ще остане с друго наименование, съвсем законно и достоверно, доверявайки се на Омир.

Тасос. Едно от безбройните интимни заливчета

Тасос. Едно от безбройните интимни заливчета

Той е „Островът на сирените” ! Онези морски нимфи-прелъстителки, които с прекрасните си песни подмамвали моряците и корабите им засядали в измамно - плитките заливи. Един от тези наивници, както е всемирно известно, бил и Одисей. На обратния път от Троя към родната Итака, той и другарите му били омагьосани от песните на сирените . Отпили от елексира на забравата, те 10 години не могли да намерят обратния път към дома. И макар Омир да не назовава точно Тасос, и макар за това прозвище да са претенденти и други острови, за морските познавачи просто няма друг по-подходящ по природни дадености от него.


Островитяните са се погрижили туристите от цял свят да не се лутат в търсенето на точното място на действието и са поставили табелка „Заливът на сирените” на най-екзотичното място, което би заслужило тази слава. Над вдаденото в сушата, сякаш скрито за случайно човешко око, тюркоазено-синьо заливче с плитчина твърде навътре в морето, се извисява манастир. Женски. Ето ви тема за писател с по-развинтено въображение, нали?

Официалният "Залив на русалките"

Официалният "Залив на русалките"

Аз бих нарекла и следващото, и по-следващото заливче с това наименование. Приличат си като две капки вода! В прозрачно-чистата им синева необезпокоявани сноват ята дребни рибки. Изкушение за гмуркачите. И не само. Нагазваме във водата – приятно топла за началото на есенния сезон, но много по-солена от познатата ни от детството черноморска мътеница.

Искам още в началото дебело да подчертая, че гърците са народ с чувство за достойнство и колективно самосъзнание. Вероятно това ги прави така спокойни и без излишни амбиции. Доволни са от достатъчните си блага. Не строят многоетажни къщи в бароков стил или от бетон и стъкло. Не се изкушават за показен разкош и лустро.

Запазили са атмосферата от началото на миналия век. Запазили са духа на старината и чистотата на природата. Не е ли именно това “черешката” за успеха на туристическия им бизнес? Традицията е тяхната крепост, привилегия и ценност, заради която се стичат пътешественици от цял свят.

Казват, че гърците били мързеливи. Дали е така наистина? Или са хора, които живеят живота си по най-естествения начин – без ламтежи. Умно използват географското си местоположение и естествените природни дадености. Нито за миг не забравят произхода си и, че са потомци на древна Елада. Дори и днес те наричат себе си елини. Самочувствие, което респектира. Гостоприемни, учтиви, гъвкави и добронамерени, ще те поздравят при среща на улицата и от прозореца на къщата си с „ Кали мера!”. Ще те обслужат и упътят с готовност.

Древна Гърция се разглежда от мнозинството историци като основополагаща култура на западната цивилизация, родина на демокрацията, философията, архитектурата, скулптурата, математиката, поезията и Олимпийските игри.

Обаче природната красота и най-вече мистиката на древногръцката митология е онзи притегателен магнит, какъвто нямат другите туристически дестинации по цял свят.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , , , , , , , , | Коментирай