Защо харесвам Германия / или впечатленията на един турист /

Винаги с удоволствие пътувам към тази развита, уредена и спокойна страна - Германия. И винаги се замислям, защо е така?

Разхождайки се в музеи или посещавайки исторически забележителности, в зоопаркове или природни обекти често срещах групи деца и ученици на всякакви възрасти. Те изпитваха респект към своите възпитатели и учители и стриктно следваха правилата на придвижване и разглеждане на различните като естество и вид експонати. Същевременно, когато им даваха възможност, задаваха интересни въпроси. Не видях никъде да изхвърлят безразборно отпадъци. Пътувайки в обществен транспорт, спазваха като всички останали обичайните норми.

Ученици

Ученици

Зоопарк Вупертал

Зоопарк Вупертал

На другия полюс поставям възрастните хора, вече пенсионери, които посещаваха същите обекти плюс разнообразните развлекателни заведения. Всички се усмихваха, бяха спретнати, спортно облечени. Нямаше никъде повишаване на тон, случайна свада или някакво бурно недоволство. На опашка, ако някъде имаше, търпеливо и възпитано изчакваха своя ред. Дори хората, затруднени в придвижването си от различни болести, живееха пълнокръвен социален живот и се радваха на нормалните и простички неща. Не ги подтискаше тяхната различност, не се чувстваха подценени или неразбрани.

Атракция за малки и големи 1

Атракция за малки и големи 1

Атракция за малки и големи 2

Атракция за малки и големи 2

В делниците работещите възрасти се усещаха по магистралните задръствания в пиковите часове. В почивните дни обикновено цели семейства подкарваха велосипеди и се отправяха към паркове и гори. Капризите на метеорологичното време не ги притесняваха.
Продължение »

Публикувано в категория: Германия | Тагове: , | Коментирай

ЕКЗОТИКА И ЛЕГЕНДИ В СЪРЦЕТО НА ПРОВАНС

Хрумвало ли ви е да се запитате какво се е случило с най-близките на Христос след Разпятието? Как така учението му не само е оцелявало, но и като търкулната снежна топка превземало Европа, въпреки жестоките гонения през вековете? Кой не само е съхранил, но и предано разпространил идеята му „ за любов, равенство и братство” по света?

Не знам за вас, но на мен не ми е хрумвало. От една страна, защото още от младенческа възраст мозъците на хората от моето поколение бяха методично промивани от войнстващия атеизъм на комунистическата система. От друга – паметните места, свързани с живота на Спасителя са твърде отдалечени географски, за да достигне до нас автентично предание. От трета – ограниченията за пътуване в чужбина ни лишаваха от възможността за информация от първа ръка.

Дори познанията ни за богомилската ерес, покълнала по нашите земи и повод за гордост в националното ни самосъзнание , заляла Западна Европа и разклатила сериозно устоите на средновековния католицизъм, се ограничават със школските уроци. Единствено някоя легенда от Библията, под сюрдинка разказана от бабите, да е докосвала детските души с нравствените си послания. И толкова! Докато най-неочаквано, по неведомите пътища на съдбата идва онзи момент на открехване на прозореца към познанието и ти проглеждаш за същината на въпроси, които дори никога преди не си задавал.

Така се получи и сега. При поредното ни пътуване. Този път - към провинция ПРОВАНС. Тази историческа област на югоизточна Франция, дарила „Марсилезата” на Великата Френска революцията и известна с красивите си средиземноморски градчета, отдавна вълнува съзнанието ми. Не бих преувеличила, ако кажа – от ранно детство. Понякога дори имам чувството, че вече съм била там. Чрез книгите на Дюма и Юго, чрез историческите филми и разказите за Наполеон. А в днешно време - и чрез невероятните възможности на You tube и Google. Не внушение – направо дежавю!

Годишното разписание на нашите приятели определя датата на пътуването ни. Обикновено то е през есента. Този път обаче е в средата на април. В най-прекрасната фаза на пролетта! Черешовите градини по долината на река Теч преливат от цвят. Туфи разцъфтели перуники, като в картина на Ван Гог, припламват виолетово от двете страни на магистралата. Ароматни храстчета, аранжирани в алпинеуми по кръговите движения, допълват ланшафта.

Туфа ириси, като от платно на Ван Гог

Туфа ириси, като от платно на Ван Гог

Не престава да ме изумява вроденото чувство за естетика у французите за най-тривиални неща. Като тази провинциална магистрала, например. Пътят е красива картина! Наслада за сетивата и духа така, че стихът се ражда от само себе си : „ Пролетта е моят сезон. И съвсем не е бяла, както казва поетът. А е сочно-зелена, розово- кестенна, маково- алена, косово- песенна”…

Насочваме се към Средиземно море малко след гр. Монпелие. Шосето изтънява, превръщайки се в междуселски път, рамкиран от високи тръстикови стебла. Отстрани - езерца от разливите по делтата на р. Рона.

Да, именно тази Рона, която води началото си от швейцарските Алпи и посредством два ръкава се влива в Средиземно море при уникалния природен резерват „Камарг”. Някога тук е живял богатият римски земевладелец Аниус Камар. Славата на този край обаче се дължи на друг един аристократ, посветил живота си на опазването на местните традиции и митове. За него ще стане дума малко по-късно.

Още по времето на гърците и римляните Рона е „южната порта” и „великата река”, която осигурява търговския път от Средиземно море до Източна и Централна Галия. В наше време долината на р. Рона е световно известен лозарски район, осигуряващ едни от най-ценните френски вина. Трябва да се признае и заслугата на всемогъщия „Мистрал” с благородното му пречистващо въздушно течение. Предизвикван от скоростното течение на реката - 10 км/мин, той влияе на климата чак до о-в Корсика и Северна Африка.

Делтата на Рона е изключителен екологичен парк-резерват с не по-малко от 400 животински вида. От тях - 160 прелетни птици, сред които розовото фламинго. В движение правим снимки на двойка красавци, изпълняващи любовния си танц. Грациозни и стройни, с дълги шии и розови гушки, свободни и незастрашавани ! Романтична гледка!

Ято фламинго в резервата Камарг

Ято фламинго в резервата Камарг

Някога морето е било до тук. Отдръпвайки се, то оставило тази плоска земя, обрасла с оскъдна трева и все още подвластна на Нептун със солените си мочурища. В наводнената солена земя обаче се отглежда специфичен сорт ориз, рекламиран като екологично чист. Има цели плантации, които поради този сезон нямаме удоволствието да видим. В далечината огромни купчини сол искрят като айсберги под лъчите на изгряващото слънце. Още от римско време „Пътят на солта” тръгва оттук през Алпите към вътрешността на Европа.
Продължение »

Публикувано в категория: Франция | Тагове: , , , | Коментирай

С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (4)

    Република Бурятия. Будизмът в Русия.

Република Бурятия е разположена в Източен Сибир и заема териториите източно и южно от езерото Байкал. Площта й е 351 хил. км², т. е. почти колкото Германия. Населението на тази автономна република е около един милион души, т. е. 80 пъти по-малко от Германия. Исторически, от времето на Чингис хан това са били териториите на Северна Монголия, населени с монголски племена. Завладявайки северо-източна Азия, руснаците навлизат в тези земи през 17-ти век. Официално, Бурятия се присъединява доброволно към Русия през 1703 година. През 1923 година е създадена Бурят-Монголска автономна съветска социалистическа република, преобразувана по-късно в Бурятска АССР в състава на СССР. Днес Бурятия е република в състава на Руската федерация. Тя граничи с Монголия на юг.

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

Релефът на Бурятия е предимно планински с най-висока планина Мунку-Сардик (3491 м.). По-голямата част от езерото Байкал е на територията на тази република.

Сред природата на Бурятия - спрял съм с Опела за обедна почивка

Сред природата на Бурятия - спрял съм с Опела за обедна почивка

От полезните изкопаеми в Бурятия се срещат руди на цветните метали, злато, въглища, уран и минерали. Развити са машиностроенето, енергетиката, дърводобивната и дървообработващата промишленост. Произвеждат се строителни материали и продукти на леката и хранително-вкусовата промишлености. Селското стопанство се характеризира с производството на зърнени култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството се определя от отглеждането на коне, овце, кози, свине и птици. Транссибирската железница пресича южната част на страната, а през северната й част минава Байкало-Амурската ж. п. магистрала (тук е дългият 15 км. Северомуйски тунел). Основните външнотърговски партньори са Китай, Монголия и Узбекистан. Машиностроителната продукция формира 4/5 от износа на Бурятия. Жизненото равнище в републиката е около 1,5 пъти по-ниско от средното в Русия и е близко до жизнения стандарт у нас в България. Позволявам си да влизам в такива подробности като икономист по професия.

Бурятите се считат за сродни на монголците с обща история, култура, религия и писменост. Официални езици са бурятския (близък с монголския) и руския. Бурятският език използва руската азбука като се срещат и надписи на старомонголска писменост. Последната е създадена през 13-ти век, след което е модифицирана неколкократно. Тя представлява вертикална писменост, като се пише отляво надясно. Традиционна религиозна практика в миналото е бил шаманизмът. През 17-ти век от Тибет навлиза будизма като система от религиозни вярвания, практики и правила за поведение.

Първото населено място, което посетих в Бурятия, беше село Десятниково. То се намира близо до градчето Тарбагатай. Спрях в Десятниково само защото ми харесаха къщите – типични дървени руски къщи с дърворезба около прозорците и красиво изрисувани.

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

В магазина на селото си напазарувах малко хранителни продукти. Продавачката беше около 30-годишна хубава стройна жена, като лицето й представляваше невероятно красиво съчетание от монголоидни и европейски черти. Попитах я дали може да я снимам, но тя не ми разреши. Казах й, че я разбирам защото най-вероятно съпругът й е ревнив.

Селска къща в Десятниково

Селска къща в Десятниково

Спрях се при хълма със скално образувание, наречен „Спящият лъв“. Той е разположен край река Селенга и местните будисти го считат за свещено място.

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

И тук, както в Алтай и Монголия, традициите повеляват на определени свещени места да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонение пред духовете и молба за тяхното благоволение. Лентите биват три цвята: белите са израз на позитивните мисли и желанието за благополучие, жълтите символизират връзката със земята, а сините - небето.

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Селенга е река с дължина над 1000 километра. Тя извира в Монголия и преминава 600 км. през тази страна. После 400 км. протичат през Русия, след което се влива в езерото Байкал, образувайки обширна делта. Реката се смята за свещена от монголците, бурятите и будистите.

Улан Уде е столицата на Република Бурятия. Основан е през 1666 година като казашко селище с основна задача да се събира данък от местното население. Град е от 1775 година и сега в него живеят около 430 хиляди души. Разположен е на мястото, където река Уда се влива в река Селенга. Машиностроенето дава три четвърти от промишлената продукция в града. Следват енергетиката, дърводобива, леката и хранително-вкусовата промишлености. От тук минават Транссибирската ж.п. магистрала и главният автомобилен път „Байкал“. Последният свързва градовете Чита и Иркутск. На това място мога да вмъкна, че пътният участък между Чита и Улан Уде беше един от най-лошо подържаните, с много неравности. В града има пет научни института, като три от тях се занимават с историята и традициите на Будизма, страната Монголия и региона Тибет. Музеите и архитектурните забележителности са доста на брой. Някои от ежегодно провежданите празници са свързани с традициите на будизма.
Продължение »

Публикувано в категория: Русия | Тагове: , , , , | Коментирай