Филипините (12)- Кулинарна разходка из Лусон

Към Филипините (11)- Манила ме посрещна с Китай

Дали първо да не ви разкажа за пробудилия се наскоро вулкан Майон /висок 2462 метра/, който си живее на югоизток в същия този наш остров Лусон. За последните 400 години той е изригвал повече от петдесет пъти, но местните продължават да обитават опасната зона и да обработват земята. В последните дни на върха му се е оформил купол от лава, висок петдесет метра, който осветява с червено сияние нощното небе над Майон – едновременно възхитителна и плашеща картина. За предстоящо изригване говорят ручеите лава, които се стичат по склоновете му, засега спокойно, слабите земетресения и изхвърлянето на нажежени камъни и скали с големина на къщи, което е предвестник на бавното движение на магмата към кратера. До днес са евакуирани 35 хиляди души от околността. Остава да се молим и да се надяваме, че лавата ще изтече тихо и послушно, без излишни емоции и унищожителни експлозии… Кими ходи там наскоро с децата и трите си внучета, празнуваха рождения ден на дъщеря й. Та тя ми даде снимката от склоновете на вулкана, преди да е станал много опасен…

От склоновете на Майон

От склоновете на Майон

Сега за храната. Седнахме в един от китайските ресторанти в Бинондо, пълен в празничния ден. „Баба ни е китайка – обяснява Полин. – Затова и очите ни са дръпнати. Обичаме да идваме в китайския квартал и често хапваме тук.” Паоло като кавалер и по-запознат с менюто, поръчва за всички; както е обичайно, не се сервират индивидуални порции, а в общи чинии. Съгласих се дори да опитам пелмени, макар че вареното тесто /макарони, равиоли, юфка…/ не ми е по вкуса. Много пъти китайските ми приятели са ме канили да хапна от тези традиционни за тях тестени храни, но не пожелах. А сега носталгията така ме налегна, че успях да изям няколко и дори ми харесаха…


Колко пъти си нарушавах диетата, за да опитвам разни пържени храни и да мога после да ви ги опиша… След като разкажа за кулинарното изкуство на страната, ще се върна отново към Манила и нейните красоти. Темата е безкрайна, защото изисква да се направи преглед на многобройни национални кухни, които са повлияли филипинската. Така както и тагалог е смес от множество езици. Така, както и самите филипинци са съчетание на всевъзможни народи… Но за това – по-късно. Освен това всяка провинция си има различни особености и предпочитания, като Пампанга претендира да е кулинарната столица на Филипините. Преди колонизаторите да завладеят страната, местните са ядяли кореноплодни, дивеч, зеленчуци и риба. Рецептите са включвали варено и печено на скара. От малайците са заели лютите чушки и кокосовото мляко в сосовете за балансиране на лютивината. Китайците внасят китайските спагети и соевия сос. Испанците въвеждат средиземноморската кухня, готвенето с чесън, лук, домати и пипер, зехтина и маслините, както и техниките задушаване и сотиране. Американците, които поемат контрол над Филипините след Испано-американската война през 1898, разпространяват храни, доставяни от тяхната страна за армията. Днес ги приемаме за вредни – майонеза, хот дог, хамбургери, кондензирано мляко. По-късно – и Макдоналдс, на който филипинците скоро отговарят със своя верига за бърза храна – Джоли бий. Новите техники готвене под налягане и замразяване са също от тях.

Други световни влияния като японската, тайландската, виетнамската, френската, италианската, от Близкия изток, са намерили път към филипинската кухня, което я прави истинска гастрономическа смесица. Затова и чужденците я харесват – от която и страна да сте дошли, има нещичко и по ваш вкус. Не бих нарекла тази еклектика липса на идентичност. Филипинците са адаптирали външното влияние към местните продукти и към своя вкус.

- Знаете ли, че китайците ядат ферментирало тофу? – опитах се да впечатля с познания приятелите си като за момент пропуснах силното китайско влияние във Филипините.
- Да, и ние ядем!

На възмущението ми, че това е сатанинско изобретение с убийствена миризма, те отговориха, че има храни, които миришат ужасно, но иначе са много вкусни. И като им свикнеш от малък… – Например дурианът – мога да изям цял сама – казва унесено Полин. И добави, за да ме довърши окончателно: - Ние ядем и пилешки зародиши, вярно, ядем ги на тъмно, за да не ги гледаме, но много ги обичаме. Това е „балют”.

При тези думи ме блъсна споменът за страшната воня, която се разнасяше по улиците на Янтай в Китай, когато печаха тези неизлюпени пиленца направо на тротоара. И какво им обичат – само кости и перушина…

Това са ”екзотичните ястия”, както тук ги наричат с лека самоирония. Към тях спадат вараните, жабите, змиите и прилепите, както е в повечето азиатски страни. Можете да ги пробвате в малките квартални кръчми.

Kamayan е начин на хранене с ръце. – Европейците имат лъжици и вилици, китайците – пръчици, а ние, филипинците, имаме нашите ръце. По-вкусно е така.
С ръце те се хранят само вкъщи, на заведение ползват прибори, но без нож, той се смята за оръжие в Азия.

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Започвам с напитките, а след това по стар детски навик ще премина към десертите – най-важното! Студени плодови напитки се продават направо на тротоара, в бидони – размесват се натрошен лед, вода и нарязани плодове. Тук, в Олонгапо, най-често режат кокосови орехи /буко/. Пробвах, освежаващо е, за хигиената не гарантирам, но със сигурност са по-природни, отколкото кутиите с химикали, наречени „сокове” в магазина.
Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , , , , | Коментирай

Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 2

Към Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 1

Ден четвърти
Днес предстоеше гвоздеят на тази екскурзия. Целодневен круиз из Йонийските острови. Щеше да има и възможност за плуване, така че се бяхме подготвили с необходимото.

След закуска оживената група се качи в автобуса и потеглихме към остров Лефкада. От пристанището на Нидри щяхме да се качим на корабче и цял ден да кръжим с него между островите.

В уреченият час потеглихме заедно с голяма, шумна и многонационална тълпа. Капацитетът на кораба беше над 500 човека. Всеки си избра място на трите палуби. Капитанът на няколко езика обясняваше къде отиваме, какво виждаме и къде ще е първата ни спирка. Щяхме за заобиколим остров Лефкада от юг и да спрем на един от най-красивите плажове в Гърция-Порто Кацики. Там щяхме да поплуваме и да разгледаме.

Гърция

Гърция

Стигнахме най-южната точка на острова. Там се беше извисил бял фар. Лекичко сменихме посоката и започнахме опознаването на западното крайбрежие.

Гърция, Лефкада

Гърция, Лефкада
Цветът на водата придобиваше тюркоазен цвят и ние предвкусихме предстоящото. Скоро видяхме тесния плаж, на който щяхме да спрем. Нашето корабче беше първо. Имаше малко хора, пристигнали с коли. Имахме късмет. Този плаж ми напомни тези, които бях гледала на Закинтос. Отвесни скали, белота от камъчетата с размер на леща и тази вода…..Няма такъв син цвят. Бях я сънувала, а сега беше пред мен. Това беше реалност. Все пак нещо от моите мечти се беше сбъднало. Разликата беше в по-малката височина на скалите и изградените стълби, за слизане от пътя. А, и нямаше ръждясал пиратски кораб на плажа. Голям плюс. Видяхме, че има панорамна площадка и мостче за снимане на плажа от високо. Идеално! Всичко това, докато капитанът акостираше корабчето. Планът бе начертан моментално.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , | Коментирай

Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 1

Това лято не успяхме да излезем в отпуск и затова решихме да го реализираме през Септември. Започнахме да гледаме оферти и дестинации. И избрахме да отидем до Закинтос. Прекрасно място. Направо рай. Датата на заминаване ни устройваше и се свързахме с туристическата фирма. Тази дата беше обявена като потвърдена. При разговора също ни убедиха в гарантирано заминаване. Отидохме до офиса, платихме сумата и с усмивки на уста и прекрасно настроение започнахме да се подготвяме за предстоящото пътуване. Пуснахме си молбите за отпуск. Аз започнах да проучвам какво да се види на острова. Доста пътеписи прегледах. Там щяхме да си обикаляме сами. Разгледах обществения транспорт… И вече сънувах красотите, които бях видяла на теория. Карти на градчета разпечатахме. Обичайната тактика.

И да отбележа всичко това става една седмица преди датата на отпътуване. Така да се каже в последния момент, точно за да сме сигурни в тръгването.


Да ама не, както се казва. Три дни преди датата, в седем вечерта ни се обаждат от фирмата, че не са се събрали достатъчно хора и екскурзията няма да се състои. Това направо ни разби. Никак не го очаквахме. Направо студен душ на големия ми ентусиазъм.

Казаха ни да си изберем други дестинации за доста по-късни дати. Това изобщо не ни устройваше. Хайде пак на изходна позиция.

На следващата сутрин пак се започна едно гледане, телефонни разговори с други фирми, нерви. Искахме нещо в същия период. Не да си отменяме отпуските.

И накрая от няколко варианта избрахме Йонийски острови (без Закинтос, разбира се). С два дена по-къса почивка, но в същата седмица. Компромисен вариант. Обещах си да не поглеждам карта или нещо друго по предстоящото пътуване. Много бях разочарована. Само видяхме, че хотела ще бъде в нищото. Далече от градчета и забележителности. Но беше до плажа, така че поне морето щеше да ни е близо.

Ден първи
И така, в уречения ден и час, без никаква емоция, потеглихме в компанията на доста смесена група – както възрастни хора, така и по-млади. По прогноза времето щеше да е хубаво. Това си беше добра новина. Плажуване щеше да има.

Много бързо минахме границата. И потеглихме по гръцките пътища с добра скорост. Хотелът щеше да бъде в района на Превеза. Толкова на юг не бяхме ходили до сега. Щеше да е интересно. През прозореца на автобуса гледките се сменяха бързо.

Гърция

Докато пътувахме, екскурзоводката започна да обяснява какви допълнителни екскурзии се предлагат. Решихме да се запишем. Щяхме да си разнообразим престоя.

Към 16,30 пристигнахме в хотела. Бързо се настанихме и веднага поехме към морето. Нали за това си мечтаехме. Беше ветровито, но кой ти гледа такива подробности. Водата беше топла и чиста. Вълните се засилваха и накрая реших да не си правя експерименти. Не съм добър плувец, а беше дълбоко. Приключих с плуването за деня. Вятърът накрая ни изгони от плажа. Взехме по един душ и въоръжени с апарата поехме навън, за да хванем края на деня.

Гърция

Гърция

Гърция

Красиво беше. Освен нас никой не се мотаеше по плажа. Явно всички бяха хукнали на вечеря след дългия път. Ние изпратихме слънцето и поседяхме, за да се порадваме на вечерта, свежият морски въздух и спокойствието. Освен шума на вълните нищо друго не се чуваше. Бяхме далече от пътища и градска суетня.

Набързо вечеряхме и пак поехме навън. Толкова звезди никога не съм виждала. Щурци свиреха в тревата. Нехарактерни неща за градския човек. Тръгнахме между няколкото къщи до хотела, но разлаяхме кучетата, които явно спяха по дворовете. Сигурно бяха нещо като вили, защото живот в тях нямаше. Само ние бодро вървяхме в тъмното.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , | Коментирай