Филипини (15)- Паралелен свят

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Ха, ето го и щъркелът! Най-после. „Кими, как се казва тази птица?” - „Не знам името на птицата, но тя е българска и когато в България е зима, тя идва тук на топло при нас. Птица с двойно гражданство” – рецитира паметливо Кими.

ето го щъркелът!

ето го щъркелът!

Хубаво, сега вече спокойно можем да посрещнем Коледа. Първата ми тропическа Коледа. Трогателни са снежните човеци, Дядо Коледа с дебели червени дрехи и украсените елхички под палмите, контрастът е впечатляващ. Като се замисля, Христос не е роден сред снежни преспи, а именно в жегата на юга. Колко трябва да е силен и натрапчив общоприетият европейски стереотип за празнуване на Рождество Христово с шейнички и елхи, за да завладее целия свят…

под палмата – елхичка

под палмата – елхичка

тропически цветя по елхата

тропически цветя по елхата

пред входа на хотела

пред входа на хотела

на входа на казиното – свята сцена

на входа на казиното – свята сцена

Лунапаркът цяла година е затворен предколедно

Лунапаркът цяла година е затворен предколедно

Лунапаркът е затворен през цялата година в очакване на Коледа, любопитна съм най-после да вляза да го видя… В подготовката на празника има и нещо детинско – като например персоналът на болницата или на хотела да трябва да подготви танц и да го представи пред гости – официални лица; съвсем като в детската градина. Обикновено докторите са разделени от медицинските сестри, но тази година ще е по-демократично, всички заедно ще танцуват, а Агнес има честта да подготви тържеството, което я хвърля в ужас…
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Филипини | Тагове: , , | Коментирай

Пунта Кана – шепот на палми

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Отдавна мечтая да видя тюркоазени води, бели пясъци и високи палми на плажа. Винаги съм искала да посетя място, където е вечно лято. След дълго проучване за екзотичните кътчета по света, се спряхме на Пунта Кана, Доминиканска република. Това беше дестинацията за нашия меден месец. След кратко проучване избрахме най-подходящия сезон, а именно между ноември и април месец. Това е сухият сезон и валежите са значително по-малко.


Пунта Кана се намира в най-източната част на Доминиканската република, на брега на Атлантическия океан. Пунта кана принадлежи към така популярната плажна ивица Баваро. Районът е популярен с белите плажове, обсипани с палми. Името на курорта идва от названието на вида палми, които виреят там. Те са изключително високи, с много тънки стебла, а листата им разлюляни от вятъра издават звук подобен на шепот.

Пунта Кана, Доминиканска република

И така, с усмивка на лице и добро настроение на 17 януари, чекираме багажа си на летище София и очакваме полета до Пунта Кана. Полета от своя страна не е директен и има прекачване в Париж, Франция. След около три часа, въпреки зимната обстановка кацaме на летище Шарл дьо Гол в Париж по разписание. Два часа по-късно вече сме в самолета за Пунта Кана. Очаква ни девет часов полет.

Когато самолета започна да намаля височина, скоро се разкри изумителна гледка към брега. Дори от самолета могат да се забележат плитчините и кораловите рифове.

Пунта Кана, Доминиканска република

Пунта Кана, Доминиканска република

Още при кацането на самолета се забелязва покривът на малката сграда на летището, покрит с изсъхнали палмови листа. Оказва се, че по този начин са покрити почти всички сгради в района. Веднага се усеща влажния тропически въздух. Подухва и лек вятър. Усещането след слизането от самолета, облечени в зимните си палта, е сякаш влизаш в парна баня – усешаш влагата по цялото си тяло. След няколко минути се свиква с климата и уморени от дългия полет потегляме към хотела.
Продължение »

Публикувано в категория: Доминиканска република, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , , , | Коментирай

В един друг свят- част от моя!

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Попаднах на чужда територия, която впоследствие, разбрах- беше и моя. Някои мои представи, дълбоко скътани в мен, се сбъднаха при срещата ми с чужденци в космополитния и съседски нам Солун по повод гостуването ми у приятелка. Сблъсках се с културата на няколко народа, усетих и близост и чуждост, което промени нещо в мен - накара ме да стигна до констатацията, че хората сме различни откъм нрави, физика и манталитет, но еднакви в потребността си от загриженост, внимание, обич. В солунските улици имаше и филипинци, и украинци, и руснаци, и негри, и индийци, и гърци, и българи- и всички те оцеляваха по различен начин, всеки според възможностите си и обстоятелствата.

Солун

Солун

Филипинките работеха като прислуга, изглеждаха мили, кротки, усмихнати, но с някаква тиха умора в очите, подобно българката през Възраждането, вършеха нещата с отговорност и стоицизъм без да се оплакват (поне това разбрах при разговорът ми с една от тях, съседка на моята приятелка). Каза на развален английски, но перфектен гръцки, че е в Солун, заради единия хляб. В момента учех английски, а гръцки въобще не разбирах, та това разбрах от превода на приятелката ми. И от още нещо- излъчването и жестовете на Лиля, така се казваше филипинката. Беше закръглена мургавелка с трапчинки на бузите, която след всяко изречение се усмихваше, макар от очите й да струеше умора. Това, което ме развесели и озадачи едновременно беше едно “тенкю, тенкю”, коeто тя изговаряше след всеки мой въпрос или отговор.

Помислих си тогава: някои хора са благодарни по принцип, благодарни за вниманието към тях, такива хора ми приличат на светци, независимо от коя националност са, понеже съм срещала и българки такива - баба ми например, за която всички хора бяха добри и поради тази причина се усмихваше на всеки.

Бялата кула в Солун

Бялата кула в Солун

Индийките продаваха понички из центъра с типичните за тях дрехи и точки между веждите. Вървяха гордо изправени, не подканяха клиентите, но дали заради атрактивното им излъчване, или заради евтината цена, имаха доста купувачи, мислех си тогава. Впоследствие, когато си купих поничка, разбрах, че е заради качеството на стоката. Имаха невероятен вкус не бяха така мазни като нашенските и гръцките. Явно индийките владееха някаква тайна технология, която примамваше купувачите. Обещах си някой ден да я разгадая и направя индийски понички у дома.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , , , | Коментирай