Филипините (10)- Походът на смъртта

Към Филипините (9)- За кобрата и бойните изкуства

Сега продължавам с нашето априлско великденско пътуване, което май се оказа по-важно и цветно от крайната цел. Бяхме се отклонили от магистралата за Манила, за да ми покажат моите приятели странния обичай на Добрия Петък. Тръгнахме обратно, за да се влеем отново в нея. Добре че испанците не са се сетили да въведат филипинците в тайните на Светата инквизиция и кладата, която върви към нея, а са ги запазили само за себе си чак до 1834 г, когато е горяла последната клада… Че каквито са предани последователи местните, не искам да си представям какво би станало…


Не е толкова лесно да бъде категоризиран в опростени обобщения наборът от противоречиви културни ценности. Няма лесни отговори. Разпознаването на различни социални модели с различна ценностна система ме кара да приема, че няма „черно и бяло, правилно и грешно” и универсално възприятие за етикета в човешкото общество, извън специфичната култура. Но много от обявените в света духовни ценности и общи цивилизационни нагласи не са напълно и задължително приети от филипинската култура, понякога откривам противоречия в тълкуването им. И тук ценят тези добродетели, но от много различна гледна точка. По-нататък ще потърся корените на тези отлики във възприятията. Антропологията е наука за опознаване на другия, чуждия. Но неговото опознаване е път и към по-доброто самопознание.

Заета с такива мисли, не пропуснах обаче да забележа един особен паметник, покрай който завивахме в момента. Успях да направя два кадъра в движение и заразпитвах за него.

Филипините, паметникът, посветен на Батаанската битка и Похода на смъртта

паметникът, посветен на Батаанската битка и Похода на смъртта

С глас, все още подтиснат от преживяното преди малко, Паоло заразказва за този мрачен исторически момент. “Не си ли чувала за Марша на смъртта? Не?” /интересно, че и като бях в Китай, от мен очакваха да познавам в тънкости тяхната история. Там ме приеха като своя, нали съм ви казвала… Това, че не знаех името на една императрица, предизвика възмутено учудване у Сун. Но никога не е късно да попълниш познанията си/. По протежение на всичките 130 километра бели каменни знаци с нарисувана в черно фигура на изтощен войник, едва пристъпящ, бележат този страшен маршрут.

Филипините, паметникът

паметникът

Батаанският поход на смъртта е започнал на 9.4.1942г., по време на Втората световна война. Япония е воювала срещу американските и австралийските сили като числено е превъзхождала всички американски сили в Далечния изток. Целта на японците е била с капитулацията на американците да установят контрол над югозападния Тихи океан.
Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , , | 4 Коментари

Храмът на Митра в Гарни, Армения (5)

Към Гегхард, субективен външен оглед (4)

Нашата Лада спря в края на Гарни на малък площад претъпкан с автобуси, шарени сергии, щуращи се туристи и бълбукащ поток. Бързо се ориентирахме към входа на крепостта. Платихме 1000 драма като чужденци и влязохме. За местните билетът е само 100 драма, но уви ние нямахме арменски физиономии и паспорти :).

Армения, Гарни

Пред нас се изправи прекрасен древно гръцки храм посветен на бога на Слънцето. Изборът на мястото е много удачен - чудесен слънчев бряг и прохладно място за лятна царска резиденция.

Армения, Гарни

Храмът се издига на края на пропастта върху триъгълния нос на река Азат и посреща слънчевия изгрев. За защитата е необходима само една крепостна стена. От другите останали страни храмът е защитен от бездънна пропаст.

Кой е построил този елегантен европейски храм в Азия, в далечна Армения?
Виновникът затова е арменският цар Трдат или Тиридат I. По това време римляните водели войни срещу персийското царство на партите, като арена на сблъсъка била Армения. Всяка една страна сваляла и коронясвала своя човек за цар, докато накрая в 54 г. Тиридат не свалил римския фаворит. За наказание Рим нахлул в Армения в 57г. и разрушил до основи арменската столица Арташат. Почти цяла Армения била завзета, докато при битката при Харпут в 62 г. Тиридат не обкръжил и победил римската войска. Но спешно бил убеден от своите съюзници партите да не плюе срещу вятъра и да сключи примирие. Поканен бил да замине за Рим за да подпише договор за мир и вечна дружба и да получи отново короната си от ръцете на римския император Нерон.

,,Господарю, аз дойдох пред теб, боже мой, да се прекланя пред теб както се прекланям пред Митра. Присъдата, която си приготвил за мен ще бъде моя, а в твоите ръце е моята съдба и моя жребий.“

Римската статуя на Тиридат I препасан с меч, която днес е в Лувъра.

Римската статуя на Тиридат I препасан с меч, която днес е в Лувъра.

Императорската гвардия зорко следяла никой да не се доближи въоръжен до императора, но достойнството на Тиридат I било запазено като меча му бил здраво вързан за ножницата, така че да не може да го извади.
Тиридат коленичал и Нерон му свалил чалмата и го окичил с царска диадема. Когато новият цар се навел да коленичи отново, Нерон го повдигнал с дясната си ръка и го целунал. След това го накарал да седне до него на малко по нисък трон. Следвали бурни овации от народа на това театрално представление.

Нерон

В памет на това събитие Сенатът увенчал с лавров венец Нерон.
Освен огромната сума пръсната за триумфалните тържества, фестивали на поезията и гладиаторски игри, Рим поел всички командировъчни разходи на Тиридат и свитата му до Рим и обратно. Нерон отпуснал на Тиридат тлъста субсидия от 50 милиона сестерции и му изпратил гръцки инженери и майстори, които да възстановят разрушената му столица. Тези пари били усвоени и арменският цар нарекъл новата си столица Нерония. Настъпил 50 годишен мир между двете империи и разцвет за васалното арменско царство. Продължение »

Публикувано в категория: Армения | Тагове: , , , | Коментирай

Гегхард, субективен външен оглед (4)

Към Гегхард, мистичен поглед навътре в пещерите (3)

Гегхард, Главната църква Катогике

Главната църква Катогике е построена в 1215 г. под покровителството на братята Закаре и Иван Закарян, арменски генерали на служба при грузинската царица Тамара. Вероятно църквата е посветена на победата над турците селджуци и след освобождението на Арменската столица Ани.

Красивата царица Тамара

Красивата царица Тамара.

Гегхард

Тимпанът над южната врата е украсен с преплетени клонки на нарове и лози с гроздове. Отгоре са кацнали два гълъба, които обикновено се пускат на свобода при обреда матах ( Մատաղ). Това е традиция запазена от Арменската и Грузинската църкви. Преди матаха свещеникът дава сол на мъжкото животно и така го благославя преди да го заколи. Свареното месо (курбана) трябва да се раздаде и изяде от бедните в този ден. 

Гегхард

Над вратата е сцената, в която лъвът символизиращ княжеската мощ - напада и принася в жертва бик. Бикът се раздава на 40 дома, агнето в 7 дома, петелът в 3 дома, а гълъбите се пускат в небето на свобода. Може да се раздават и плодове като нарове и грозде. Главната мисъл при матаха е проявата на милосърдие към нуждаещите се.  Продължение »

Публикувано в категория: Армения | Тагове: , , | Коментирай