Голфаджия в Русия (3)- Велики Новгород, Санкт Петербург, Виборг

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Интересно е да се пътува на север от Москва. След 300-400 км вече се забелязва, как природата се променя. Растителността става иглолистна, а и самото небе, и слънчевата светлина са някак различни. Може да се обясни доста по-научно, но аз бих могъл да го представя ей така…чисто профански :). Както каза адашът “небето е по-близко”:

Из Русия

Из Русия

На път за Петербург бяхме планирали да посетим град Велики Новгород:

Велики Новгород

Велики Новгород

Сградата на общината....как успях да я хвана тази бракма на снимката просто

Сградата на общината....как успях да я хвана тази бракма на снимката просто

Новгород се слави като най-стария град в Русия, основан през 859-та година. В продължение на няколко века е столица на Новгородската република, докато през 15-ти век Иван III го присъединява към Московското княжество. В града се намира много красив, съвсем компактен Кремъл, който е и много добре поддържан. В центъра на комплекса се намира паметникът “Хилядолетие Русия”:

паметникът "Хилядолетие Русия"

паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Градът е разположен на река Волхов, която е плавателна по цялата си дължина. За мен беше много изненадващо да науча, че Велики Новгород е бил част от търговския съюз Ханза. Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Русия | Тагове: , , , , , , , , , | Коментирай

Шотландският замък

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Две години след като се сбогувахме с Китай, надявам се, не завинаги, получих от там покана за новогодишна забава. Замислих се – с кого съм пропуснала да си взема довиждане… Подписът „Зое” не ми говореше нищо… Изведнъж – познат силует – Шотландският замък недалеч от Пънлай! Да, звучи почти като палми на Северния полюс, толкова е необичайно, но съществува.

Духът на Китай ме зове непрекъснато – и в светлината на деня, и в сънищата ми нощем. Един ден ще последвам неговия глас. Сърцето на Китай е голямо и обширно. Онзи, който е почувствал веднъж пулса му, може да се тръгне, но той винаги се завръща. Чистотата на нравите, откритостта и добрите всеотдайни сърца са топлото одеало, което е обвило душата ми; под него тя се е сгушила уютно и е щастлива. Затова и всяка вест от там ми носи много радост.


Как всъщност влязохме в шотландски замък в глухата китайска провинция… Зое е английското име на едно китайско момиче, което познавам от моя клуб по интереси – танцовата школа, от там са и най-добрите ми приятелки. Зое започна работа в този замък три години след построяването му, откриването е било през 2009. Тя отговаряше за рекламата, та ми изпрати покана да го посетя. Как ще пропуснем, звучи много интригуващо… Поканих и Вероника, а тя само това и чака. Вече съм я представила в „Индийско танго”, но пак ще спомена, че е от Уелс, доктор по антропология, вече в пенсия. Новите места са като планински извор в жарък летен ден – и за двете ни; това е и което ни сприятели – любопитството. Любопитството, благодарение на което сърцата и умовете ни се подмладяват всеки ден, вместо да остаряват. Запазила тази жажда да види, да научи и да опита и в зряла възраст, тя научава много и вижда много повече красота в живота си.

Един неделен ден в средата на май се обаждаме със Стани на Хелън, шофьорка на такси. Жените и мъжете таксиджии в Пънлай са почти по равно, но истински късмет е да намериш някой с английски. С Хелън се разбираме чудесно. Свързвам я по телефона със Зое, за да ѝ обясни пътя и отпрашваме към общежитието на Вероника, където тя живее като учителка доброволка; вече ни очаква на бариерата, нетърпелива. Заобикаляме главната улица, тя е настлана с безброй рогозки, за мен гледката е уникална.

преди да застелят рогозките

преди да застелят рогозките

сламата меко проблясва на слънцето

сламата меко проблясва на слънцето

цистерната пръска рогозките с вода

цистерната пръска рогозките с вода

„Свалиха асфалта, ще го подменят – обяснява Хелън. – Всеки ден минава цистерна, която полива сламените рогозки, а те задържат дълго влагата. Така земята се подготвя за по-трайно асфалтиране”. Сламата лежеше от месеци по улицата, забравихме, че е имало друга настилка преди това. А и създава такъв пасторален уют, проблясвайки меко на пролетното слънце… Един ден решиха, че почвата е наситена достатъчно с влага и асфалтираха, здраво, надявам се и досега да държи.

Скоро излязохме от града и от двете страни се ширнаха поля и ниви. Всяко свободно късче земя е обработено и засято с нещо. Пролет, като нашата, с изумрудена зеленина и птици. Колкото по-навътре навлизахме сред селата на провинция Шандун, толкова повече цъфнали плодни дръвчета галеха погледа ни, отпуснаха ни се сърцата. И без никакъв замък вече изпитвахме прилив на откровение и красота. Денят пулсираше като жив. Земята дремеше, унесена в ритъма на собственото си сърце. Всъщност пролетта настъпва месеци след последното ехо от фойерверките на Пролетния фестивал – така китайците наричат своята Нова година. „Наближаваме – предупреди Хелън – това е Мулангоу, най-близкото до замъка село.”

Иззад последния след селото завой погледите ни внезапно бяха приковани от един гигантски мамут, не – триста стада мамути, качени един върху друг – Шотландският замък!

Шотландският замък

Шотландският замък

В приказките винаги има замък с високи кули и прекрасни гледки, които се откриват от него. Но в този каменен феномен няма нищо приказно. Погледът, свикнал с изяществото и въздушната грация и филигранност на китайската традиционна архитектура, се сблъсква с огромната сива стена и пада омаломощен. Контрастът е шокиращ. Вероятно това е най-масивната и страховита постройка в провинцията. Само в моите очи ли този пейзаж изглежда готически и ексцентричен… Видях отпечатъка на моето изумление и по лицата на околните.
Продължение »

Публикувано в категория: Китай | Тагове: , | 4 Коментари

Истанбулска приказка

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Независимо в коя географска посока потеглям през годините, от време на време се завръщам в Истанбул. И винаги откривам нови неща, приятни изненади и туристическата тръпка пулсира през целия ми престой.

Последният път се случи възможно най-неприятното метеорологично време през ноември: силен вятър, непрестанен ръмеж и температури около 5-6 градуса, които макар и положителни, реално се усещаха по-ниски. Облаците се бяха прихлупили над прекрасния Босфор, високите сгради, минарета, сараи потъваха в тях. Но когато си с подходящи дрехи и непреклонен интерес към исторически забележителности и архитектурен модернизъм, нищо не може да те спре!


Историческият център с неговите емблематични Синята джамия в единия край, в другия – Св.София, между тях – обелиски, стари сгради, които днес са Университет и Министерство на земеделието, както и прекрасната градина с фонтан - отново и отново бяха обсипвани с прищракванията на фотоапарати на ентусиазирани туристи от всички краища на Земята.

Истанбул, Пред Синята джамия

Истанбул, Пред Синята джамия

Истанбул, Св.София

Истанбул, Св.София

Наблизо се намира и известната Цитадела, съхранявала водата на града през римския период.

Истанбул, Цитаделата-Медуза

Истанбул, Цитаделата-Медуза

В противоположна посока можеш да се докоснеш и потънеш в огромните градина – палат на Долма Бахче. И през деня, и вечер на нощна светлина – тук всичко излъчва история, величие и красота. За кой ли път, ненаситно и неуморно, обикаляхме и снимахме. Не на последно място трябва да отбележа и улужливостта на търговците – да се стоплиш с горещи печени кестени, да се освежиш с прясно изцеден сок от екзотичния нар или да потънеш в безбройните заведения с неповторими сладкарски изкушения и традиционни дюнери.

Истанбул, Нощен Истанбул

Истанбул, Нощен Истанбул

Независимо от капризите на времето се качихме на корабче, за да се насладим на красивия залив и от вода. Вятърът свистеше и проникваше в нас, но заедно с него ни обхващаше благоговение пред величествените палати, красивите къщи и необятната гледка. Туристическият ни хъс беше неизчерпаем. Фотоапаратът запечатваше навъсеното небе и нашите слънчеви усмивки. Наслаждавахме се от водното разстояние на забележителностите, които преди няколко часа бяхме обходили пеша. История и съвремие се преплитаха впечатляващо.

Истанбул, Крепостната стена

Истанбул, Крепостната стена


Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Турция | Тагове: , , , , | 2 Коментари