Победители в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Здравейте читатели, автори, приятели,
Победителите в конкурса за пътеписи “Къде бях? Какво видях?” 2015 са :

1. Милена Симеонова с пътеписа Омагъосващият свят на индийската улица, избран от журито, печели голямата награда, любезно предоставена от спонсора
BOOM.BG : » 100% БГ търсеща машина ! » 100% анонимност

100% БГ търсеща машина ! » 100% анонимност

Nikon CoolPix S6700, 20.1 MP, 10xZOOM

Nikon CoolPix S6700, 20.1 MP, 10xZOOM

2. Елза Градева с пътеписа Зимна романтика в Италия – Св. Валентин във Верона и Падуа и Карнавалът във Венеция, печели награда, любезно предоставена от спонсора

Репродукции на картини

Картина с рамка, по избор на победителя, от категориите Пейзажи, Цветя и вази, Сгради, Животни, Наив, Париж, Венеция, Натюрморт, Репродукции на Моне от сайта Platnata.com, която е в наличност към момента на избора.

3. За всички останали участници в жребия- СПЕЦИАЛЕН БОНУС!
10% отстъпка
в цената, ако си закупят картина от посочените по-горе категории в сайта Platnata.com!

Честито!

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , , , | Коментирай

В къщата на ЦРУ в Бангкок- JIM THOMPSON HOUSE

,,Грешка е да заминеш семейно за Тайланд, но тя не е фатална, ако заведеш съпругата си в къщата на ЦРУ в Бангкок“-бяха думите на шефа ми когато подписа командировката. Агентът ни в Джорджтаун, Малайзия за два часа ни осигури туристически визи.

Тайланд, Бангкок

Бангкок ни приюти в една конспиративна квартира за бакпакери на прочутата улица Кhao San. На следващата сутрин въоръжени с карта като истински туристи смело махнахме на такси.
-Jim Tomphson house?
-Yes!-озъби се йесменът като видя подранилите ,,фаранги‘‘ (чужденци или подвижни банкомати) и подкара с бързи обороти на таксиметъра по булевард Rama I Road но в обратна посока! Но на следващия червен сфетофар ние пъргаво изкочихме от таксито. След това бързо се покрихме сред пътниците в градския автобус.

Така убедени, че никои не ни преследва се добрахме до спирката на Националния стадион. От там вървяхме пеша по тихата алея Soi Kaseman Song към канала. Войникът на стража пред бившата сграда на Американското посолсво (днес на Държавната сигурност) ни отдаде чест т.е знак, че входът е чист. Пред сградата беше паркиран като паметник позлатен бронетраспортьор.Той беше защитавал мира и демокрацията в кралството от комунистическите партизани. В съседство през комшулука беше резиденцията на ЦРУ или къщата-музей на Джим Томпсън.

Тайланд, Бангкок

Според информацията къщата на :

Thanon Rama I, แขวง วังใหม่ เขต ปทุมวัน Bangkok 10400
нямаше вид на ,,къща на ужасите“ а изглеждаше като много романтично място, където с удоволствие можеш да изпиеш един бърбън Jim Beam в уютната автентична сиамска атмосфера.

Тайланд, Бангкок

Според досието това е James Harrison Wilson Thompson или Джим Томпсън , американски офицер от специалните части във френска Северна Африка, архитект, колекционер, предприемач възродил производството на рисувана коприна и бивш резидент на ЦРУ в Тайланд. Но както казват няма бивши или в отпуск разузнавачи, докато на Великден през 1967г. Джим не изчезва мистериозно по време на експедиция в джунглите на планината Камерон в Малайзия.

Тайланд, Бангкок

Срещу банкнота от 100 бата(6 лева) прислужниците ни разтвориха вратите на къщата на Джим- JIM THOMPSON HOUSE.

Тайланд, Бангкок

Това са 6 антични къщички от червено тиково дърво от различни крайща на Тайланд, разглобени и после сглобени на място от дърводелците в един хармоничен архитектурен комплекс. Продължение »

Публикувано в категория: Тайланд | Тагове: , , | 1 Коментар

Една любовна история

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

“Изток, запад, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.” (Елиф Шафак)

През 2014 година, дирекция Външни предавания при турската радио-телевизионна корпорация, организира конкурс на тема: “Истанбул: Един град, два континента”. Не открих много информация за конкурса. Кратка статия, публикувана на сайта на Радио Гласът на Турция съобщаваше темата, по която трябваше да съчиним кратко есе. Наградата ми се стори повече от вдъхновяваща- пет дневна екскурзия в Турция.
Беше твърде хубаво, за да е истина. Реално или не, аз избрах да повярвам и да се включа в предизвикателството.

Преди години, бях посетила Истанбул с туристическа група. Посветих един пролетен уикенд на императорския град и въпреки краткото време, което бях прекарала там, имах достатъчно впечатления, които можех да споделя. Препрочетох някои любими пасажи от “Истанбул. Спомени за един град.”, за да си припомня меланхолията на града и се захванах с нелеката задача да опиша Истанбул с не повече от 400 думи.
След няколко месеца получих съобщение, че съм един е осемте участници в конкурса, които ще посетят Турция на разноски на Радио Гласът на Турция.

От Културно Информационния отдел на Турското посолство ми изпратиха самолетен билет и екскурзията ми до Турция се превърна в нещо съвсем близко и реално.

Въоръжих се със самоучител по Турски и много ентусиазъм заради предстоящото екзотично пътуване. През седмиците преди заминаването не научих езика и самозалъгвайки се, че това евентуално ще се случи през пет дневния ми престой в Турция, аз пъхнах самоучителя в ръчния си багаж.

Пътуването включваше двудневен престой в Анкара. Не бях посещавала до този момент турската столица и след проучване в Гугъл разбрах, че градът е разположен в централната част на Анадолското плато. Поради надморската височина и факта, че пътуването бе през месец октомври, се подготвих психически за сибирски студ.

На 10.11. отпътувах от София за Истанбул само с ръчния си багаж, земни дрехи и илюзорната идея, че говоря поне малко турски език.
Пътувала съм с не една или две авиокомпании (не само с нискотарифни превозвачи), но турските авиолинии веднага се отличават от останалите.
Освен обичайните удобства, всяка седалка разполага с индивидуален монитор, на който пасажерът може да играе игри, да гледа филми или да се информира за полета.
Избрах си една комедия, но изгледах само половината, защото вече бяхме пристигнали в Истанбул. Тук ме очакваше прекачване за Анкара. Летището беше голямо и почти всички надписи бяха на турски. Все по-осезаемо усещах езиковата бариера. Нарамих чантата си и се влях в разнородната тълпа. Разминавах се с жени с модерно облекло и други забулени от главата до петите с черна бурка.
Трябваше да открия гейта си. Наредих се на опашка пред един изход. Две служителки пропускаха пасажерите. Когато дойде моят ред ме попитаха за къде пътувам. Аз отвърнах:
-Анкара.
Те повториха с изненада” “Анкара?” Аз кимнах утвърдително. Те ме избутаха от изхода и ми посочиха правилната посока. Така почти не се загубих на летището в Истанбул.
В Анкара отново създадох главоболия на посрещачите си. Аз бях излязла извън сградата на летището, а шофьорът ме очаквал с табелка с името ми в летището. Но след около час лутане, очакване и известна доза притеснение, ме откриха. Качих се на колата, която трябваше да ме отведе до ТРТ.
Отпуснах се в седалката, уморена от пътуването.

От Българската редакция на радиото ме посрещнаха изключително радушно.
Нейран Суват беше лицето за контакт. Тя ме напътстваше с информация по електронната поща още от самото начало. След като се запознахме лично, тя ми разказа повече за радиото и за работата си в Турция. После ме представи на колегите си от Българската редакция и ми даде ценни съвети за предстоящите официални срещи и интервюта.

в Турция

Туристическите ми дрехи и удобни кецове се оказаха не така практични и универсални, както бях предполагала. Срещите с Директора на радиото, с преводачи и журналисти изискваха по-елегантно облекло.
Вземам си бележка и ще се постарая да съблюдавам съответния за ситуацията дрескод.

Първият ден премина в запознанства, ръкостискания, интервюта и официални срещи.
Вечерта ни настаниха в резиденцията на радиото.

На следващия ден, 12.11.14 започна същинското запознаване с турската столица. Микробусите осигурени от радиото, ни очакваха. Още преди да тръгнем ме предупредиха, че разстоянията в Турция са огромни. Пътуване с кола в продължение на 2-3 часа било съвсем в реда на нещата. Това явно е нещо, с което се свиква, с времето.
Чувствахме се като ВИП персони. Осемте слушатели на радиото, всеки долетял от различна част на света, бе съпътстван от преводач от съответната редакция на радиото, който да му превежда на родния му език и да го запознава с историята на посещаваните места.

През целия ден, разкривах тайните на Анкара, благодарение на Гюнай.

Първото място, което разнородната ни туристическа групичка посети, бе Мавзолеят на Ататюрк. Входът е безплатен. Това обяснява множеството, което вече се тълпеше пред сградата на Мавзолея, при пристигането ни.
Комплексът е разположен на възвишение и от него се разкрива фантастична панорамна гледка към Анкара.
В различните помещения са изложени лични вещи, униформи, дипломатически подаръци, колите и лодката на Ататюрк.
Под символичен 40 тонен съркофаг, в стая с осмоъгълна форма, се съхраняват останките на бащата на нацията.
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Турция | Тагове: , , , , | Коментирай