Зимна романтика в Италия – Св. Валентин във Верона и Падуа и Карнавалът във Венеция

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Тази година ни писна от студ, кал и сивота на зимата и решихме да открием сезона на пътешествията с включване към една романтична екскурзия до Верона за Св. Валентин и посещение на Венеция в деня на закриването на Карнавала. Заехме последните две свободни места в групата. Тръгването щеше да стане на 13 Февруари в 5 часа сутринта. Приготвихме малко багаж, видяхме прогнозата за времето (даваха леки превалявания), разпечатахме си карти за градовете и с оптимистично настроение зачакахме момента на тръгването.

В петък тринайсти, в 4,30 часа бодро крачехме по софийските улици. Само нашите стъпки кънтяха в още спящия град. Беше студено, но небето беше ясно и обсипано със звезди. Бързахме към автобуса и се надявахме на лек и безпроблемен път. Вечерта трябваше да стигнем до Лидо ди Йезоло, където щеше да е нашият хотел за две нощувки.


На определеното за тръгване място автобусът вече ни чакаше. Хора щъкаха около него. Тътреха се куфари и чанти – някои с размер като за по две седмици екскурзия. Други пушеха с настървение. Дълъг път ни чакаше, пресичане на много граници. Накрая всеки зае своето място, нямаше липсващи и поехме към Калотина. Автобусът беше пълен с различни по възраст хора, предимно двойки и две младежки компании. Екскурзоводката ни представи двамата шофьори и с лека приятна музика започна нашата одисея.

Бързо минахме границата и влязохме в Сърбия. Започна да просветлява. Профучавахме покрай ниви и селца. И там беше валяло доста. Някои ниви бяха превърнати в езера. Явно валежите тази година са напоили земята и тя не може да поеме повече влага. Тънък снежец имаше по земята. Пътят за Белград беше по-добър от преди. Работи се и по нова магистрала. Спряхме на една бензиностанция за почивка.

В Сърбия

Поразтъпкахме малко краката, пушачите дръпнаха по един фас и пак потеглихме. Следваща граница и вече бяхме в Хърватска. Тук пътищата са много по-добри. На доста места платихме магистрална такса. Пак спряхме за почивка.

Хърватска

Хърватска

А този мъник се грееше на хладното февруарско слънце на паркинга.

в Хърватска

Обратно в автобуса и пак на път. Поредна граница минаваме и вече сме в Словения. Тук имаше много повече сняг. Белотата беше навсякъде. Но пътищата бяха идеално почистени и нямаше проблем с придвижването. На поредното спиране тези крави ни привлякоха вниманието.

Словения

Най-накрая сме в Италия. Тъмно е и вече сме уморени от пътуването. Доста километри навъртяхме. Към 21,30 часа пристигнахме пред хотела. Бързо ни настаниха и оставихме багажа в нашата стая. Бяхме гледали предварително през Гугъл неговото разположение и знаехме, че е близо до морето. Решихме да се разходим до плажа. Излязохме и след една пресечка чухме шума на вълните. През този сезон в курортното градче почти няма работещи хотели. Само няколко са отворени заради туристите идващи по времето на Карнавала като нас. Нямаше хора по улиците. Скоро бяхме на плажната ивица. Водата леко се разбиваше в брега. Много приятна вечер - доста по- топло от София беше. Никакъв вятър. Походихме по пясъка и после се прибрахме в стаята. Беше време за почивка. Утре предстоеше екскурзия до Верона и Падуа. Да видим как се празнува тук Св. Валентин.
Продължение »

Публикувано в категория: Италия, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , , , , | Коментирай

Голфаджия в Русия (4)- Финландия, Естония, Латвия, Литва

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Стигнахме и до Финландия. Промяна определено се забеляза. Най-напред чисто в човешкото отношение. Руснаците по принцип са сърдечни хора, бих казал същите като нас като манталитет, но по отношение на услуги, обслужване и т.н. са пълна трагедия. Навсякъде те гледат с едни сърдити погледи, все едно си им изял закуската, а не дай си Боже да искаш да получиш информация като турист. На границата съответно нищо не е обозначено или обяснено и митничарите ти обясняват…. овиквайки те. От другата страна вече получаваш едно съвсем нормално вежливо обслужване…това важи не само за границата, но и за магазини, заведения…всичко. Освен това всички говорят чудесен английски, което беше страхотно, защото иначе с този финландски език…майко, да не чуват!


50-60 км след границата започна магистралата към Хелзинки.

магистралата към Хелзинки

магистралата към Хелзинки

Финландия е държавата с най-много езера в света. Около 200 000 са. Това значи от една страна, че хем няма как да няма някое по нашия път, хем би било грехота да не се изкъпем поне в едно от тях:

Финландия

Финландия

Финландия

Финландия

Пристигнахме в Хелзинки следобеда и без да губим време се отправихме на разходка. Една снимка от пазарния площад, на който през деня има сергии на колела, които се премахват следобеда:

Финландия, Хелзинки

Финландия, Хелзинки

Финландия, Хелзинки, Православната катедрала в града

Финландия, Хелзинки, Православната катедрала в града

Във Финландия има шведско малцинство, което е едва 5-6% от населението, но шведският език е официален и съответно в Хелзинки като столица всичко се изписваше и на шведски.
Продължение »

Публикувано в категория: Естония, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Латвия, Литва, Финландия | Тагове: , , , , , , | Коментирай

Пекин- Забраненият град

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Следващата сутрин потеглихме за Пекин – последната точка от нашата обиколка. Спряхме за малко в столицата на провинция Шандун - Дзинан, град на четири хиляди години, известен с културата Луншан от късния период на неолита. Знаехме за неговите 73 извора, но минахме почти транзит, бързайки да посветим повече време на Пекин.

в Дзинан

в Дзинан

След изморителното слизане от Тайшан всички се бяхме схванали, стъпвахме вдървено, краката ни боляха. Приятел на Джан, впечатлен от роботския ни вървеж, ни покани в най-добрия салон за масажи в Дзинан – от това сме имали нужда. Това беше първият ни китайски масаж, а за нашите мъже – и последен, поне те така се заричат…

След вкусната вечеря се качихме на втория етаж на традиционно декорирана сграда, където са стаите за масаж. Въведоха ни в помещение с пет кушетки и включиха телевизор. Излегнахме се блажено и безгрижно, с дрехите и с настройката, че ще бъде забавно, не знаейки какво ни очаква. Появиха се пет хубави девойки в национална носия, всяка с дървено ведро с гореща вода в ръка. Във водата плуваха омайни билки с чуден аромат; там трябваше да потопим краката до коленете. Тогава още нямахме представа, че, за да бъде полезно, трябва да е и болезнено, а и не очаквахме от хубавиците такава подлост и безсърдечие. И като се започна едно мачкане и омесване – шокиращо за несвикнал човек. След десетина минути отдръпнаха кофите настрана. Не остана движение от йогата, което да не беше приложено върху нас. Не сме очаквали, че телата ни са способни на такова усукване – човек не знае своите възможности.

Стани на два пъти става и потегля да си върви, но безкомпромисният глас на Анита ледено го завръщаше: „Къде, не сме свършили още!” Дъхът ми спря от невъобразимото пресукване, отказах се да проследявам накъде отиват краката ми, и накъде – ръцете. Каква ли подготовка трябва да имаш, за да изтърпиш всичко това, мислех си. Може би не чак като за космонавт, достатъчно е да си роден китаец… Но най-много се смяхме на Симовите страдания, на него се падна най-дребното момиче. То съвестно и сръчно премяташе насам – натам дългите Симови крака, стоически, без да се оплаква, с усмивка на уста. Обаче Симо имаше гъдел и се превиваше от смях, и не можеше дъх да си поеме, което затрудни донякъде самоотверженото момиче, но то не се отказваше лесно… Във весел смях и охкания мина цял един час, най-после си тръгнахме. И стъпвахме някак по-леко… Винаги ни става смешно като си го спомним. Снимки нямаше кой да прави, всички лежахме арестувани от ловките и силни масажистки, но пък случката е увековечена от Еми, нашата художничка, в една чудесна карикатура. Нейната дебела папка, пълна с карикатури на забавни моменти от живота на семейството, ни събира винаги с настроение.

„Китайски масаж” – карикатура на Емилия Бояджиева

„Китайски масаж” – карикатура на Емилия Бояджиева

На другия ден не усетихме петстотинте километра до столицата, изминахме ги леко по гладкия път и следобед пристигнахме в хотела. След двучасово навлизане в метрополиса – екзотичен, мистериозен и исторически. Жителите му са 21 милиона, към които се прибавят и десет милиона трудови емигранти от селските райони, които работят на черно. По улиците вече се усещаше, че се намираме в най-населената страна в света.

навлизаме в Пекин

навлизаме в Пекин

традиция и съвременност в Пекин

традиция и съвременност в Пекин

по пекинските улици

по пекинските улици

За сутринта се уговорихме с професионална екскурзоводка, която да ни разведе из Забранения град. Доверихме се на избора на Джан.
Разходихме се из квартала преди вечеря, не открихме разлика с другите китайски градове, които вече бяхме посетили. Китайско лято. Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: , , , , , , , , | Коментирай