Луис Комфорт Тифани (1848 – 1933)

Луис Комфорт Тифани е роден в Ню Йорк през 1848 г. Той е американски художник, занаятчия, филантроп, декоратор и дизайнер, международно признат като един от най-изтъкнатите представители на стила ар нуво (art nouveau), със значителен принос към изкуството на стъклообработването. Син е на известния бижутер и основател на Tiffany & Co. Чарлз Тифани.

Тифани започва да експериментира с витражи през 1875 г. и е съосновател на компания за производство на стъкло в Корона, Куинс, Ню Йорк (1878 г.)
Когато разногласията между Тифани и неговите партньори довеждат до затварянето на фабриката, Тифани основава своя собствена фирма (наречена по-късно Tiffany Studios). В началото на 1890-те, той създава тип стъкло известено с преливащото се оцветяване, наречено “Фаврил (Favrile, неологизъм от латинската Faber (”занаятчия”))” и става световен лидер в производството на стъкло.

Фаврил е стъкло в преливащи се цветове и разнообразни форми, което понякога се комбинира с бронзови сплави и други метали. Фаврил придобива голяма популярност в Европа, където се превръща в ново модно течение.

Тифани витраж, 1893

Тифани витраж, 1893

Възхитен от стъклената витрина на брилянтния френски ар нуво дизайнер Емил Гале на Парижката изложба през 1889 г., Тифани започва да се интересува от издухано стъкло. От 1896-1900 г. той произвежда огромно количество изисканo фаврил стъкло с импресионистични ефекти. Неговите нововъведения го превръщат в лидер на движението ар нуво.

Тифани се впуска в производството на лампи, бижута, керамика.

Тифани лампа Водно конче

Тифани лампа Водно конче

През 1911 г. той създава един от големите си постижения- гигантска стъклена завеса за Двореца на изящните изкуства, Мексико Сити.

Един милион парчета от Тифани стъкло в завесатана сцената!

Един милион парчета от Тифани стъкло в завесатана сцената!

Подобно на баща си, Луис е Кавалер на Почетния легион. Той също става почетен член на Националното дружество за изящни изкуства (Париж) и на Императорското общество за изящни изкуства (Токио).

През 1919 г. той създава Луис Комфорт Тифани Фондация за студенти в своето луксозно имение в Лонг Айлънд, което е изцяло проектирано от него и по-късно продадено за финансирането на стипендианти.

Тифани умира в Ню Йорк през 1933.

Разгледайте колекцията от настолни лампи в стил ”Тифани”, полилеи, аплици, плафони на Platnata.com.

Публикувано в категория: Интересни творци | Тагове: , , , , , , , , , | Коментирай

На юг от границата ни

,,Всеки ден по нaс хвърлят кaмъни. Вaжното е кaкво грaдим с тях? Мостове или стени?”
Хорaс Джексън Брaун

На юг от границата ни

Застанал пред нашата стена се чудя дали тя може да спре някого? Старата ни ограда, която ни пазеше да не излизаме извън социалистическия лагер вече я няма.
През миналия век, когато преминах за пръв път границата на великия Съветския Съюз се показах от прозореца на влака за я видя по ясно. Но физиономията ми беше умита от душовете с дезинфекционен разтвор така, че имам незабравим спомен :)

На юг от границата ни

Видях, че испанската ограда с Мароко е по висока от нашата, пък не може да спре бягащите от терора на Ислямска държава (ИД) , които са обявени за неверници.
След нападението вчера на 40 ислямски терористи от Косово над Македония въпросът накъде да пътуваме е още по актуален.
Все пак има 5000 туристи-доброволци от Европа в халифата :).
Цунамито от стотици бежанци ежедневно щурмува високите телени прегради и бурните вълни ограждащи Европейският Съюз. Потокът е ориентиран към Европа от ИД. Няма нито един бежанец от Сирия и Ирак в проспериращите монархии на Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ! Защото бежанците не са правоверни сунити.


Ние пропуснахме шанса си да се спасим, преди години в Дамаск в Изгубената Сирия.
,,Само един шанс има Невярващият да избегне смъртта и това е доброволно покаяние и доброволно прегръщане на “истинския ислям”, което както се твърди, се представлява само от ИД (ISIS). Той или тя трябва да направи това преди страната им да е завладяна.
Продължение »

Публикувано в категория: А-З | Тагове: | 1 Коментар

Островът, на когото Франция дължи световната си слава

Корсика!… Планина, буквално изникваща от морето. Стръмни гранитни скали с причудливи форми, обагрени в цветовете на дъгата. Малки тюркоазени лагуни с кристално чиста вода… Градчета, ревниво пазещи своята история и герои. Древни селца – пръснати като трошици по планинските хребети. Легенди и митове – до една достоверни. Родината на Наполеон… Горд, преминал през нелека съдба, но останал по детски искрен и гостоприемен народ… Нищожна частица от истината за малкия, но със световна слава остров!

Съзнавам, твърде “висока летва” поставям пред себе си, заемайки се да опиша нещо трудно изразимо с думи. Дори 450-те дигитални снимки и клипове, удостоверяващи пребиваването ни там, са нищожно доказателство за това, което видяхме и изпитахме.

Трябва да стъпиш на този остров. Да вдишаш въздуха му. Да видиш с очите си невероятните плажове, кървавите изгреви и залези. Да поскиташ по горските пътеки в компанията на доверчиви диви животни. Да изкачиш стръмните зъбери, забили чела в облаците, за да пиеш вода от каскадните бистри езера под тях… И пак корсиканците да ти кажат: „О, нищо не сте видели все още!”


Осем дни с приятели на това късче земя, където боговете щедро са сипвали от Рога на изобилието! Впечатленията напират с вулканична скорост в желанието да бъдат споделени… Едва ги удържам! Но… всичко по реда си…

От прозорчето на самолета Корсика изглежда като отронено есенно листо върху синята бездна на Средиземно море. От люка на кораба - тя е гигантска планина, изригнала от дълбините с яростна страст и застинала в невероятни по форма и цвят скални образования.

Корсика… е само на 12 км от остров Сардиния, на по-малко от 90 км от крайбрежието на италианската провинция Тоскана и на приблизително 170 км от Франция. Апетитното географско местоположение я прави арена на нескончаеми инвазии от маври, арагонци, турци, тосканци, генуезци и пирати в епохата на мрачното Средновековие. В края на 13 век Генуа за дълго взема Корсика в свои ръце. Издигат величествени крепости край морския бряг, строят пътни мрежи и прекрасни готически мостове. Крепостите се превръщат в шумни пристанища, обработват се полята и се засаждат обширни овощни градини.

Обаче гордите островитяни не понасят подтисничество и вдигат многочислени бунтове. Това, а и опасността французи и испанци да завладеят острова, принуждава генуезките власти през 1567 година да дадат на Корсика специален граждански статут …

Този път / мисля си аз/ съм добре подготвена. Предварително съм изчела всичко написано и преведено в Уикипедия за острова, поровила съм се и в средновековната история на Европа. Трудно би ме изненадало нещо!

Но… още вечерта съм опровергана. Разхождайки се из салоните на ферибота, надниквам и в магазинчето за сувенири. Вниманието ми привлича картичка с изображение на необичайния национален флаг на Корсика с текст под него…

Сувенир със знамето на Корсика в центъра

Сувенир със знамето на Корсика в центъра

Прелюбопитни са легендите за мавровата глава с превръзка на челото, отпечатана върху бялото знаме. Няколко на брой и никоя от тях - не отречена от историците:
1. Корсиканските войници, наемници в армиите на много държави, се славили с храброст и извънредна жестокост. Главите на убитите врагове те набучвали на пики, за да всяват страх.
2. Мавър, продаден на едно от пристанищата за роби, съобщил за готвено нападение над острова и предотвратил кървавата касапница. За благодарност му била върната свободата, а главата му – изобразена на националния флаг.
3. Пирати заловили корсикански вожд, вързали му очите и след като не могли да го сломят, отрязали главата му и я обвили в бял плат. Островитяните запазили плата с кървавия отпечатък и го направили свое знаме.

Историческите хроники потвърждават, че островът от незапомнени времена бил нападан от различни държави, хвърлили око на “перлата на Средиземноморието”. Корсика постоянно меняла господарите си. Рисунката с “главата на мавъра” за първи път е изобразена върху корсиканския флаг през 1297 г. с превръзка на очите, символизирайки робството /подобно негрите - роби, продавани в тукашните пристанища/.

Едва през 1755 г., когато Корсика прави първи крачки в своята независимост и начело на националното движение застава Паскуале Паоли’ /за когото си заслужава да разкажа по-късно/ флагът с главата на мавъра е узаконен като официален символ, а превръзката е преместена на челото – свободен.

Връщам се в каютата, усмирила надменността си. Това е знак да се замисля – какви ли предизвикателства и изненади ни готви островът?

Десет- етажният лайнер с корсиканско знаме на челото спокойно пори морската шир. Вълни - бели чайки притичват встрани и се изгубват назад. В далечината успоредно плува ферибот - близнак, но и той скоро изчезва от погледа, поел по своя рейс … Заспиваме, като деца в люлка – уверени, че на утрото ни очаква нещо свежо и интригуващо…

Първи изгрев на корсиканска земя – оранжево-червен и обещаващ хубав ден! Крайбрежният площад и център на град Бастия’ в този ранен час е интимно - безлюден. С лице към залива - паметник на Наполеон, облечен в римска тога и свитък укази в ръка. Идентичен такъв ще ни изпрати на тръгване и от пристанището на Аячо. Да се знае - тук е родната земя на великия корсиканец!

Първи изгрев на острова

Първи изгрев на острова

Бастия` е старата столица на острова, разположена на източното крайбрежие и основана през 1380 г. Главен град е на региона Горна Корсика. С 39 000 жители, своя история и кумири. В миналото е огнище на сепаратизма, в което местните лидери вземали такива своеволни решения, че управляващите в Париж, Генуа и даже в Аячо позеленявали от злоба. Днес Бастия е важен център за транспортните връзки с Италия и Франция.
Продължение »

Публикувано в категория: Франция | Тагове: , , , , , , | 1 Коментар