Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 2

Към Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 1

Ден четвърти
Днес предстоеше гвоздеят на тази екскурзия. Целодневен круиз из Йонийските острови. Щеше да има и възможност за плуване, така че се бяхме подготвили с необходимото.

След закуска оживената група се качи в автобуса и потеглихме към остров Лефкада. От пристанището на Нидри щяхме да се качим на корабче и цял ден да кръжим с него между островите.

В уреченият час потеглихме заедно с голяма, шумна и многонационална тълпа. Капацитетът на кораба беше над 500 човека. Всеки си избра място на трите палуби. Капитанът на няколко езика обясняваше къде отиваме, какво виждаме и къде ще е първата ни спирка. Щяхме за заобиколим остров Лефкада от юг и да спрем на един от най-красивите плажове в Гърция-Порто Кацики. Там щяхме да поплуваме и да разгледаме.

Гърция

Гърция

Стигнахме най-южната точка на острова. Там се беше извисил бял фар. Лекичко сменихме посоката и започнахме опознаването на западното крайбрежие.

Гърция, Лефкада

Гърция, Лефкада
Цветът на водата придобиваше тюркоазен цвят и ние предвкусихме предстоящото. Скоро видяхме тесния плаж, на който щяхме да спрем. Нашето корабче беше първо. Имаше малко хора, пристигнали с коли. Имахме късмет. Този плаж ми напомни тези, които бях гледала на Закинтос. Отвесни скали, белота от камъчетата с размер на леща и тази вода…..Няма такъв син цвят. Бях я сънувала, а сега беше пред мен. Това беше реалност. Все пак нещо от моите мечти се беше сбъднало. Разликата беше в по-малката височина на скалите и изградените стълби, за слизане от пътя. А, и нямаше ръждясал пиратски кораб на плажа. Голям плюс. Видяхме, че има панорамна площадка и мостче за снимане на плажа от високо. Идеално! Всичко това, докато капитанът акостираше корабчето. Планът бе начертан моментално.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , | Коментирай

Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 1

Това лято не успяхме да излезем в отпуск и затова решихме да го реализираме през Септември. Започнахме да гледаме оферти и дестинации. И избрахме да отидем до Закинтос. Прекрасно място. Направо рай. Датата на заминаване ни устройваше и се свързахме с туристическата фирма. Тази дата беше обявена като потвърдена. При разговора също ни убедиха в гарантирано заминаване. Отидохме до офиса, платихме сумата и с усмивки на уста и прекрасно настроение започнахме да се подготвяме за предстоящото пътуване. Пуснахме си молбите за отпуск. Аз започнах да проучвам какво да се види на острова. Доста пътеписи прегледах. Там щяхме да си обикаляме сами. Разгледах обществения транспорт… И вече сънувах красотите, които бях видяла на теория. Карти на градчета разпечатахме. Обичайната тактика.

И да отбележа всичко това става една седмица преди датата на отпътуване. Така да се каже в последния момент, точно за да сме сигурни в тръгването.


Да ама не, както се казва. Три дни преди датата, в седем вечерта ни се обаждат от фирмата, че не са се събрали достатъчно хора и екскурзията няма да се състои. Това направо ни разби. Никак не го очаквахме. Направо студен душ на големия ми ентусиазъм.

Казаха ни да си изберем други дестинации за доста по-късни дати. Това изобщо не ни устройваше. Хайде пак на изходна позиция.

На следващата сутрин пак се започна едно гледане, телефонни разговори с други фирми, нерви. Искахме нещо в същия период. Не да си отменяме отпуските.

И накрая от няколко варианта избрахме Йонийски острови (без Закинтос, разбира се). С два дена по-къса почивка, но в същата седмица. Компромисен вариант. Обещах си да не поглеждам карта или нещо друго по предстоящото пътуване. Много бях разочарована. Само видяхме, че хотела ще бъде в нищото. Далече от градчета и забележителности. Но беше до плажа, така че поне морето щеше да ни е близо.

Ден първи
И така, в уречения ден и час, без никаква емоция, потеглихме в компанията на доста смесена група – както възрастни хора, така и по-млади. По прогноза времето щеше да е хубаво. Това си беше добра новина. Плажуване щеше да има.

Много бързо минахме границата. И потеглихме по гръцките пътища с добра скорост. Хотелът щеше да бъде в района на Превеза. Толкова на юг не бяхме ходили до сега. Щеше да е интересно. През прозореца на автобуса гледките се сменяха бързо.

Гърция

Докато пътувахме, екскурзоводката започна да обяснява какви допълнителни екскурзии се предлагат. Решихме да се запишем. Щяхме да си разнообразим престоя.

Към 16,30 пристигнахме в хотела. Бързо се настанихме и веднага поехме към морето. Нали за това си мечтаехме. Беше ветровито, но кой ти гледа такива подробности. Водата беше топла и чиста. Вълните се засилваха и накрая реших да не си правя експерименти. Не съм добър плувец, а беше дълбоко. Приключих с плуването за деня. Вятърът накрая ни изгони от плажа. Взехме по един душ и въоръжени с апарата поехме навън, за да хванем края на деня.

Гърция

Гърция

Гърция

Красиво беше. Освен нас никой не се мотаеше по плажа. Явно всички бяха хукнали на вечеря след дългия път. Ние изпратихме слънцето и поседяхме, за да се порадваме на вечерта, свежият морски въздух и спокойствието. Освен шума на вълните нищо друго не се чуваше. Бяхме далече от пътища и градска суетня.

Набързо вечеряхме и пак поехме навън. Толкова звезди никога не съм виждала. Щурци свиреха в тревата. Нехарактерни неща за градския човек. Тръгнахме между няколкото къщи до хотела, но разлаяхме кучетата, които явно спяха по дворовете. Сигурно бяха нещо като вили, защото живот в тях нямаше. Само ние бодро вървяхме в тъмното.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , | Коментирай

Филипините (11)- Манила ме посрещна с Китай

Към Филипините (10)- Походът на смъртта

Още от средата на август нетърпеливите филипинци подредиха в големите книжарници изкуствени елхи и украшения към тях. Едва дочакаха първи септември и от сутринта по моловете загърмяха до болка познатите ни английски коледни песни.

– Защо е това бързане? - попитах Марвин, охрана в хотела. Не стига, че е вечно лято, ами и празнични приготовления пет месеца по-рано… Има време.
В месеца вече има „р”, значи Коледа наближава!
Каква Коледа, вие нямате сняг! – реших да го подразня.
Да, но затова пък имаме дъжд! И после, Коледа е толкова вълшебен празник и ние го очакваме с такава радост… Има магия в него.
Не ни остава друго, освен да се присъединим към дългото очакване… А дотогава ще ви разказвам какво видях преди дъждовния период.

Връщаме се към април, пътуваме към Манила. Насрещното движение отнася милиони манилчани извън мегаполиса – по родните места, за да празнуват с близките си. Също като софиянци, парижани и други столичани по света. И за радост на Паоло, който като шофьор се наслаждаваше на необичайно лекия трафик. Изглеждаше като че ли само ние тримата пътуваме за столицата, а като стигнем там, няма да има никой…


Моите приятели ми бяха подготвили изненади, знаеха какво ще ме зарадва. Ето, навлизаме в огромния град. Въпреки слабото движение, цял час ни отне, докато наближим центъра. Манила се простираше безкрайна на фона на едно небе, което приличаше на нажежен купол от полирана стомана. Градът беше забулен от трептящия нагорещен въздух. Паоло паркира леко с помощта на един от тези мъже, които помагат срещу дребни пари с намирането на място и с наместването на колата чрез почуквания по бронята. Слизаме, захапва ни неистовата жега. Разтварям веднага щита си срещу нея, купих си го скоро след пристигането в Субик, след като се убедих, че и широкополата шапка не върши работа в тропиците. Никой не носи шапка тук, спарва. Е, разбира се, чадърът ми не е чак толкова функционален като на онзи английски пътешественик на остров Цейлон, герой на Карл Май, чийто чадър успешно съчетава в едно далекоглед, лула, пушка и малко столче, но все пак върши работа и в двата сезона. През сухия влиза в действие светлоотразителната му повърхност и гумираната подплата, която спира слънцето, пак донякъде, а през мокрия си е дъждобран.

Но къде сме? Кръглите червени фенери с пискюли от ресни под тях са характерни за една единствена страна в света. С всяка крачка се потапях в Китай – там където преживях три години от моя живот. Облъхна ме уютът на чувството да се завърнеш у дома след дълго отсъствие, в страната, станала ми толкова близка, почти като родина… Полин ме погледна с лека усмивка, изненадата беше пълна.

улица "Онгпин" в китайския квартал

улица "Онгпин" в китайския квартал

Но по улиците не вървяха китайци, а китайски филипинци. Намираме се в Бинондо – най-старият китайски квартал в света, създаден през 1594 г. Това е мястото, където испанците са позволили на китайците, на техните филипински съпруги и потомците им – китайски метиси – да живеят.
Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , , | 8 Коментари