Снимки от едно пътуване до остров Мавриций

Остров Мавриций може да се похвали с най-впечатляващите природни дадености, които един екзотичен остров може да притежава.

Мавриций

През януари 2012 Мавриций е обявен за Водеща островна дестинация за трети пореден път. Островът е награден и с приза “Най-добрия плаж на света” по време на Световните туристически награди.

Мавриций

Остров Мавриций притежава множество естествени природни забележителности, мек тропически климат, тихи и топли води, заслужено описвани като “невероятни” красиви плажове и приятелски настроени жители, както и добре изградени и отлично поддържани хотели.

Нова година в Мавриций

Младо нагънат, в резултат от усилена вулканична дейност, Мавриций е остров на острите форми и високите планински върхове, изпълнен с гъста джунгла от палми, която покрива върховете и се спуска до долините, прорязани от синята нишка на десетки извори и потоци. Продължение »

Публикувано в категория: Мавриций, Фоторепортажи | Тагове: , , | Коментирай

Филипините (12)- Кулинарна разходка из Лусон

Към Филипините (11)- Манила ме посрещна с Китай

Дали първо да не ви разкажа за пробудилия се наскоро вулкан Майон /висок 2462 метра/, който си живее на югоизток в същия този наш остров Лусон. За последните 400 години той е изригвал повече от петдесет пъти, но местните продължават да обитават опасната зона и да обработват земята. В последните дни на върха му се е оформил купол от лава, висок петдесет метра, който осветява с червено сияние нощното небе над Майон – едновременно възхитителна и плашеща картина. За предстоящо изригване говорят ручеите лава, които се стичат по склоновете му, засега спокойно, слабите земетресения и изхвърлянето на нажежени камъни и скали с големина на къщи, което е предвестник на бавното движение на магмата към кратера. До днес са евакуирани 35 хиляди души от околността. Остава да се молим и да се надяваме, че лавата ще изтече тихо и послушно, без излишни емоции и унищожителни експлозии… Кими ходи там наскоро с децата и трите си внучета, празнуваха рождения ден на дъщеря й. Та тя ми даде снимката от склоновете на вулкана, преди да е станал много опасен…

От склоновете на Майон

От склоновете на Майон

Сега за храната. Седнахме в един от китайските ресторанти в Бинондо, пълен в празничния ден. „Баба ни е китайка – обяснява Полин. – Затова и очите ни са дръпнати. Обичаме да идваме в китайския квартал и често хапваме тук.” Паоло като кавалер и по-запознат с менюто, поръчва за всички; както е обичайно, не се сервират индивидуални порции, а в общи чинии. Съгласих се дори да опитам пелмени, макар че вареното тесто /макарони, равиоли, юфка…/ не ми е по вкуса. Много пъти китайските ми приятели са ме канили да хапна от тези традиционни за тях тестени храни, но не пожелах. А сега носталгията така ме налегна, че успях да изям няколко и дори ми харесаха…


Колко пъти си нарушавах диетата, за да опитвам разни пържени храни и да мога после да ви ги опиша… След като разкажа за кулинарното изкуство на страната, ще се върна отново към Манила и нейните красоти. Темата е безкрайна, защото изисква да се направи преглед на многобройни национални кухни, които са повлияли филипинската. Така както и тагалог е смес от множество езици. Така, както и самите филипинци са съчетание на всевъзможни народи… Но за това – по-късно. Освен това всяка провинция си има различни особености и предпочитания, като Пампанга претендира да е кулинарната столица на Филипините. Преди колонизаторите да завладеят страната, местните са ядяли кореноплодни, дивеч, зеленчуци и риба. Рецептите са включвали варено и печено на скара. От малайците са заели лютите чушки и кокосовото мляко в сосовете за балансиране на лютивината. Китайците внасят китайските спагети и соевия сос. Испанците въвеждат средиземноморската кухня, готвенето с чесън, лук, домати и пипер, зехтина и маслините, както и техниките задушаване и сотиране. Американците, които поемат контрол над Филипините след Испано-американската война през 1898, разпространяват храни, доставяни от тяхната страна за армията. Днес ги приемаме за вредни – майонеза, хот дог, хамбургери, кондензирано мляко. По-късно – и Макдоналдс, на който филипинците скоро отговарят със своя верига за бърза храна – Джоли бий. Новите техники готвене под налягане и замразяване са също от тях.

Други световни влияния като японската, тайландската, виетнамската, френската, италианската, от Близкия изток, са намерили път към филипинската кухня, което я прави истинска гастрономическа смесица. Затова и чужденците я харесват – от която и страна да сте дошли, има нещичко и по ваш вкус. Не бих нарекла тази еклектика липса на идентичност. Филипинците са адаптирали външното влияние към местните продукти и към своя вкус.

- Знаете ли, че китайците ядат ферментирало тофу? – опитах се да впечатля с познания приятелите си като за момент пропуснах силното китайско влияние във Филипините.
- Да, и ние ядем!

На възмущението ми, че това е сатанинско изобретение с убийствена миризма, те отговориха, че има храни, които миришат ужасно, но иначе са много вкусни. И като им свикнеш от малък… – Например дурианът – мога да изям цял сама – казва унесено Полин. И добави, за да ме довърши окончателно: - Ние ядем и пилешки зародиши, вярно, ядем ги на тъмно, за да не ги гледаме, но много ги обичаме. Това е „балют”.

При тези думи ме блъсна споменът за страшната воня, която се разнасяше по улиците на Янтай в Китай, когато печаха тези неизлюпени пиленца направо на тротоара. И какво им обичат – само кости и перушина…

Това са ”екзотичните ястия”, както тук ги наричат с лека самоирония. Към тях спадат вараните, жабите, змиите и прилепите, както е в повечето азиатски страни. Можете да ги пробвате в малките квартални кръчми.

Kamayan е начин на хранене с ръце. – Европейците имат лъжици и вилици, китайците – пръчици, а ние, филипинците, имаме нашите ръце. По-вкусно е така.
С ръце те се хранят само вкъщи, на заведение ползват прибори, но без нож, той се смята за оръжие в Азия.

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Започвам с напитките, а след това по стар детски навик ще премина към десертите – най-важното! Студени плодови напитки се продават направо на тротоара, в бидони – размесват се натрошен лед, вода и нарязани плодове. Тук, в Олонгапо, най-често режат кокосови орехи /буко/. Пробвах, освежаващо е, за хигиената не гарантирам, но със сигурност са по-природни, отколкото кутиите с химикали, наречени „сокове” в магазина.
Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , , , , | 8 Коментари

Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 2

Към Една лятна почивка през есента (Йонийски острови) част 1

Ден четвърти
Днес предстоеше гвоздеят на тази екскурзия. Целодневен круиз из Йонийските острови. Щеше да има и възможност за плуване, така че се бяхме подготвили с необходимото.

След закуска оживената група се качи в автобуса и потеглихме към остров Лефкада. От пристанището на Нидри щяхме да се качим на корабче и цял ден да кръжим с него между островите.

В уреченият час потеглихме заедно с голяма, шумна и многонационална тълпа. Капацитетът на кораба беше над 500 човека. Всеки си избра място на трите палуби. Капитанът на няколко езика обясняваше къде отиваме, какво виждаме и къде ще е първата ни спирка. Щяхме за заобиколим остров Лефкада от юг и да спрем на един от най-красивите плажове в Гърция-Порто Кацики. Там щяхме да поплуваме и да разгледаме.

Гърция

Гърция

Стигнахме най-южната точка на острова. Там се беше извисил бял фар. Лекичко сменихме посоката и започнахме опознаването на западното крайбрежие.

Гърция, Лефкада

Гърция, Лефкада
Цветът на водата придобиваше тюркоазен цвят и ние предвкусихме предстоящото. Скоро видяхме тесния плаж, на който щяхме да спрем. Нашето корабче беше първо. Имаше малко хора, пристигнали с коли. Имахме късмет. Този плаж ми напомни тези, които бях гледала на Закинтос. Отвесни скали, белота от камъчетата с размер на леща и тази вода…..Няма такъв син цвят. Бях я сънувала, а сега беше пред мен. Това беше реалност. Все пак нещо от моите мечти се беше сбъднало. Разликата беше в по-малката височина на скалите и изградените стълби, за слизане от пътя. А, и нямаше ръждясал пиратски кораб на плажа. Голям плюс. Видяхме, че има панорамна площадка и мостче за снимане на плажа от високо. Идеално! Всичко това, докато капитанът акостираше корабчето. Планът бе начертан моментално.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , | Коментирай