Филипините (2) - Хората

Към Филипините (1)- Лястовиците са тук, при нас…

Хората. Най-важното и най-интересното нещо в една страна. И на Луната е интересно да се отиде, но засега няма хора. Когато се засели, може да полетя и аз…

- Вие имате сняг?! Колко хубаво… – възкликва замечтано Антонио. – А аз, откакто съм се родил, не съм виждал сняг… – Ела в България, ще видиш. – О, много е далеч и много скъпо… – замисля се.- В Щатите имат няколко сезона, а вие имате ли? –
Обяснявам, клати глава, трудно му е да си представи какво ли е времето извън лятото, какво е очакването от смяната на сезоните, непрекъснатата промяна.
- И ние имаме зима – подхваща гордо филипинецът – януари и февруари, но я наричаме „хладен бриз”.

Видях им зимата – 30 градуса горещина, даже и нощем не се разхлажда кой знае колко. Какво ли ще е лятото, мислех си. Ами същото, ето, вече е лято. „Най-после лято!” – този трогателен възглас на една реклама в мола ме разсмя от сърце. Че не е ли тук вечно лято! Но ако не обявиш кога е жаркият сезон, как ще определиш ваканцията на децата и лятната отпуска – хората са избрали април и май да са това жадувано време. Веднага след ваканцията – през юни – започва новата учебна година.

В моя живот сезоните винаги са се сменяли и птиците са отлитали на юг, никога на север. Вечно лято… дали е вечен рай…

Сега да внеса малко яснота по темата. Всеки знае, че в тропиците сезоните са два – сух и дъждовен (от юни до края на септември), и тук е така. Средната годишна температура във Филипините е 27 градуса. Просто на местните хора им е приятно да поразнообразят сезонността. Например боти и ботуши можеш да си купиш през цялата година, не че се налага, ами така – модно е. И гледаш в знойния ден девойки по къси панталонки и с много сериозни зимни ботуши…

Има и други наши навици, които тук са безнадеждни – като парфюмирането. И най-трайният аромат се задържа не повече от минута, може би затова разкошните тропически цветя най-често са без мирис.

В новата страна, особено ако е далечна, човек придобива навици, присъщи за живота там.
Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , | Коментирай

Какво знаете за Великден?

Припомням ви теста на Poblizo.com за Великден. Решете го и се забавлявайте!
test 11 въпроса, 11 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)

Продължение »

Публикувано в категория: Забавни тестове | Тагове: , , , , , , | 5 Коментари

Шираз: Хафез, градината Джахан нама и Огледалната джамия

Иран, Шираз
Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град-свят извор с устни, приказен рубин.
Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.
Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,
че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рm. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз.

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

Иран, Шираз

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По-скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено(за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на Портата Коран( Darvaze Quran).

Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, които (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

Иран, Шираз

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс, (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат
в 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.
От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

Иран, Шираз Продължение »

Публикувано в категория: Иран | Тагове: , , , , | Коментирай