12.08.2009
Рано сутрин хванах влака до границата с Франция. После хванах френския влак – стрела за Париж, TGV, може би стигащ 300км/ч. Билетът ми важи за него, но вътре кондукторката каза, че трябва да си купя и резервация. Казах, че нямам пари и тя-малко разочарована, не ме притесни повече.
Стигнах Париж, гара Лион и от там отидох пеша до статуята на Бастилията, после до Нотрдам, до Айфеловата кула, Триумфалната арка, минах до Мулен Руж, и стигнах до гара Норд. Добре, че по улиците имаше безплатни тоалетни и жалко, че обществените велосипеди не бяха съвсем безплатни.
Искаше ми се да хвана някой нормален влак, без резервация, за Брюксел, Белгия, където имам добри приятели, но не намерих такъв. Влезнах в един “Thalys”, който пак вдигаше 300км/ч и спираше директно в Брюксел. Там билетът ми важи, но ми искаха 146 евро, защото нямах резервация. Казах, че нямам пари, но не ми вярваха. После поискаха 26 евро, но нямах. Писаха акт за 146 и ми запомниха номера на паспорта. До две седмици трябвало да платя по банков път. Влакът закъсня с 36 минути.
В Брюксел бях при моите приятели 9 дни. Карахме колела, купиха едно за 50 евро от бит-пазара, пихме различни бири. През това време тръгнах за Англия при друг приятел от сайта, дето беше в България и карахме колела заедно в Борисовата градина. Трябваше да мина през Холандия за ферибот, за който билетът ми важеше. Разбира се, моите приятели ми услужиха с малко пари за изпът, но влакът се развали и трябваше да хвана друг. Имаше доста време все пак и реших да разгледам Антверпен, където в магазин за телефони ми разрешиха да си взема от кашона за рециклиране всичките 3 GSM-a , които бяха доста стари, но единият след малко почистване проработи идеално. Другият влак закъсня с 5 минути и не можах да хвана следващия, гледайки го как заминава. След 30 мин. хванах по-следващия и стигнах до ферибота 15 минути преди да тръгне, но вече го бяха затворили и го изпуснах. Върнах се в Брюксел. Там имаше месечна среща на интернет организацията за културен обмен и се запознах с нови хора.
21.08.2009
Тръгвам за Лювен, където се оказа че е централата на бира “Stella Artois” Там имаше пак месечна среща в едно барче. А в близкото селце Herent имах познат, с който се запознахме на месечна среща в София, та му отидох сега на гости за два дни. От селото до Лювен, и обратно ходихме двамата с колела.
22.08.2009
Ходихме пеша на племенен лагер в една забравена от официалната власт ферма, където правихме индиански плетива и свирихме на интересни музикални инструменти. После с кола отидохме на Блус концерт в друго близко градче.
23.08.2009
Ходихме на пикник-рожден ден сред природата.
Вечерта хванах влаковете за София. Стигнах до Liege с нормални влакове. Там хванах ICE до Франкфурт. В този влак имаше дисплей, показващ, че скоростта беше 283км/ч. Е, там най-после не ми искаха резервация. А влакът приличаше на самолет отвън и на седалките имаше екрани.
От Франкфурт до Щутгарт бях с друг ICE, който стигна само 200км/ч. На релсите там има мишки. От там до Виена бях купил задължителната резервация за нощния влак, в който ми провериха билета, но не ми искаха резервацията… платих напразно 5 евро.
24.08.2009
Разгледах малко Виена и тръгнах за Унгария, и после за Сърбия. Влакът пак закъсня и спах в служебния ЖП Хотел безплатно.
25.08.2009
Рано тръгнах към София. В купето един човек почерпи с хубава сръбска бира. После в съседното купе видях колега-железничар, връщащ се също от екскурзия и разгледахме снимки от фотоапаратите.
Но това не е краят на пътуването. Само поради финансовите проблеми и поради предстоящи две конференции, трябваше да отскоча за малко в България. На 29-ти август се разходихме семейно до Белица и Семково на пикник. Септември месец трябваше да ходя в Боровец на конференция, след което директно за фолклорен фестивал в Неделино (навътре в Родопите), като от Боровец до Костенец на стоп, после с влак до Асеновград, на стоп до Смолян и с рейс до Неделино- прекрасно градче точно между Смолян и Кърджали. Оттам до София директно на стоп ме закараха. В края на месеца бях на студентска конференция в Созопол.
И на 08.10.2009 тръгнах обратно за Швейцария на гости на новата приятелка (в Люцерн), с която се бяхме запознали преди във влака.
10.10.2009
Пристигнах сутринта в Цюрих, поразходих се из приятното градче с голямо езерце и посетих съботния бит-пазар, където имаше интересни красиви мебели, бижута, малко електроника и др.
Отидох с влака до Люцерн, малко поваля дъжд, аз се поразходих из стария град и в един магазин ми дадоха три стари GSM-а, които работят, и даже безплатна нова симкарта промоция с 5 франка вътре за разговори.
Нарочно не си бях взел фотоапарат, с надежда един познат да ми даде неговия стар, дето щял да хвърля, но така и не стигнах до него, защото беше заминал далеч. Затова пък ползвах камерките на миналогодишния GSM от френския боклук и тази на един от току що получените. Така малко предизвиках съдбата.
Срещнахме с новата позната и се разходихме. Вечер празнувахме нейния скорошен рожден ден с други нейни приятели.
Нейният приятел беше наготвил много вкусни африкански специалитети. После ходихме на дискотека с жива музика и понеже едно момиче познаваше шефа, си спестихме по 20 франка за вход.
11.10.2009
Поразгледах пак Люцерн – много красиво градче, и реших да пробвам един частен влак до съседните Алпи, за който билетът ми важеше.
Изглеждаше нормален влак, мина покрай езерцето, покрай красиви романтично замъглени планинки, яркозелени свежи ливади, и стигна до място, където пред нас имаше голям баир, а релсите продължаваха нагоре, заедно със средна зъбчата релса за да не буксува влака. Приятна изненада. Изчакахме да слезе един влак и тръгнахме нагоре, едва провирайки се между дърветата, като от едната страна имаше стръмна планинска стена, а от другата – пропаст. Понякога минавахме покрай планински асфалтов път, който ми се струваше нереално забавно наклонен. И така стигнахме до една алпийска полянка в малкото градче Енгелберг, където имаше още по-зъбчата железница и лифт, но не за моя билет.
Разходих се из градчето и случайно попаднах в покрайнините на хотел, до който се стигаше през тунелче в скалата, в който имаше асансьор. Горе се виждаше изоставен зъбчат локомотив в малък навес, около който релсите бяха затрупани със земя. И аз понеже много обичам фолклор, много се зарадвах на изненадата да видя наблизо 2 момичета в традиционни фолклорни швейцарски носии. Оказа се че в хотела имало традиционна среща – народно веселие за деня на благодарността на местните жители от региона. Разрешиха ми да вляза в залата и там повечето хора бяха с традиционни дрехи, много красиви, с бродерии и украшения. Един човек разказваше забавни истории, но не ги разбрах. После имаше приятна весела жива музика с нещо като акордеончета.
Хората танцуваха по двойки. Аз подарих на председателя на организацията една дървена чинийка с нарисувани български младежи с носии и диск с фолклорни снимки от фестивали от България, които аз бях правил и които носих за всеки случай. Обмених малко интернет контакти с местните младежи, те ми сипаха на ръката някакъв чай за вдишване, който само помирисах и изглеждаше като лайка или мента, и накрая се запътих към гарата, надявайки се още да има влак.
После отидох до Базел. Обадих се на моите съученици от гимназията, с които не се бяхме виждали от 9-10 години, които учат в Холандия и както скоро преди това се бяхме разбрали да ме очакват, заявих че на следващия ден ще съм при тях. Хванах късния ICE експрес, дето развива до 300км/ч, и го ползвах за безплатен подвижен хотел цяла нощ до Дюселдорф, като си намерих вътре едно луксозно като в Мерцедес цяло купе.
12.10.09
Следващият влак – за Холандия, малко закъсня и изпуснах предвидения, но затова хванах един, който за учудване стигна по-рано в Делфт, където бяха моите съученици.
Много велосипеди и алеи за тях има там. На всяка гара – хиляди. Някои хора имат по два, за от вкъщи до гарата, и от другата гара – до офиса. Делфт е много хубаво градче с каналчета, подвижни мостчета, малки красиви спретнати лъскави къщички с по няколко велосипеда отпред. Някои от колелата имат вграден катинар за между спиците. Там се придвижвах или с колело, или пеша.
Един ден се разходих до Хага, като там от гарата до плажа ходих пеша, тъкмо да разгледам по-добре някои красиви сгради. На плажа има висока кула, от която се вижда града.
Друг ден се разходих до Амстердам, където паркинга за колела беше на 3-4 етажа, широк като автомобилен паркинг, и препълнен с колела.
Третия ден се разходих до Ротердам.
16.10.2009
Тръгнах към Франция, на гости на един френски младеж колега, който това лято беше на научен обмен при нас в БАН, като минавайки през Белгия посетих Антверпен, известен с красотата си град. Самата гара беше много красива.
Стигнах пеша до стария град с огромен храм, площадче и малко замъче до реката, който беше наистина прекрасен.
Там се продаваха и GSM-и с вградена слънчева батерия за 50 евро, за малко да си купя. Накрая се чудих дали ще стигна навреме гарата да си хвана влака и успях.
Във Франция първо стъпих в Лил, който също имаше красива старинна част и я разгледах. После на гарата ми казаха, че за първия скоростен влак TGV няма места, а за втория TGV резервацията била 3 евро, но аз се поразходих из пероните да търся влак без резервация и намерих един, но беше така претъпкан, че чак жал да му стане на човек и за влака, и за хората, които висяха до вратите. Като се върнах за резервация, се оказа че имало място в първия TGV влак и то 1,5 евро, които платих с кеф и за 1 час пътувах от Лил до Париж.
Там ходих пеша от гарата до центъра, където с много, много лутане, намерих спирката на метрото, която ми трябваше. Влезнах навътре в едни огромни подземия, с много разклонения, с няколко вида Метро, Рерове, всеки номер Рер с по няколко подточки, които не бяха описани никъде кой за къде и къде се взима. Вътре имаше смайващо дълга транспортна лента – стотици метри, а и асансьори…. Качих се на едно Рер и с питане се прекачих на друго, след което за учудване на всички, пристигнах в покрайнините при моя познат само с 15 минути закъснение. У тях се събрахме аз, той, гаджето му и още една двойка младежи, и след вечеря от специални френски палачинки, излезнахме на малко клубче на по питие.
17.10.2009
Отидохме на пазар, приличащ на Илиянци, и после с кола обиколихме цели три замъка около Париж.
След това на връщане директно се отбихме на семейна вечеря при родителите на моя колега, които се оказаха много гостоприемни весели хора, направо като българи.
18.10.2009
Тръгнах да разглеждам Париж. Там имало прекрасен храм Sacre coeur на едно възвишение, за който не бях чувал, и с удоволствие видях.
След това минах през една уличка, на която имаше бит-пазар за стари вещи, и взех че си купих лентов фотоапарат с голям сменяем обектив с 2х увеличение, външна светкавица, ставаща и за цифров апарат, и с чанта, за 12 евро, както и мп3 player с развалена батерия за 3 евро. След още малко разходки на километър оттам се оказа че имало друг бит-пазар, огромен, със всякакви чудеса – нови, стари, с магазини, халета, сергии, или директно на чергите по земята. След това пак пеша стигнах до гарата. Взех един TGV влак да Стразбург, където пак се поразходих пеша, видях няколко храма и красиви сгради на тъмно. После се качих в нещо като частен влак без контрол между Франция и Германия, и стигнах в Офенбург. Оттам взех нощен влак CNL (със резервация 10 евро) директно до Берлин.
19.10.2009
В Берлин беше доста студено. Там на гарата имаше макет на самата гара, с малки влакчета и автомобилчета, много красиво. Имаше и компютри с принтер за безплатно търсене и печатане на разписания. Града беше много просторен, спретнат, свеж. На площада до гарата имаше изложба на направените архитектурни подобрения, съпоставени с предишния облик чрез плакати с двойно изображение, променящи се при поглед от различен ъгъл. Разходих се пеша до Берлинската стена(порта), до Бундестага, след което през парка, стигайки до музея за старинни музикални инструменти, и после на дълга разходка през парка с зоологическата градина, езерца, през Scharlottenburger tor, Teхническия университет, много красивата масивна сграда Ratskellers Charlottenburg, и накрая – прекрасния дворец с красива градина Schloss Charlottenburg.
На връщане минах през Siegessäule, Sowjetisches Ehrenmal Tiergarten, Schloss Bellevue, и покрай хубавото каналче с корабчета – към гарата.
После потеглих с влака през Франкфурт, Щутгарт (където на гарата имаше макет на цяло селце с гари и влакчета) и Виена, където хванах Австрийския експрес RailJet за Будапеща, който имаше премиум класа над първа и монитори, показващи реално скоростта и местоположението на влака.
Будапеща не мислех да разглеждам, но имах време и все пак тръгнах пеша към парка Varosliget със красиво замъче. Там беше и площада на героите, който беше огромен, с прекрасни детайлни статуи, обграден с красиви сгради. Пак пеша стигнах до Операта, до Базиликата Св. Ищтван, и до Дунав, с несигурност дали ще си хвана влака. После на връщане видях Синагогата- прекрасна сграда. На едно място имаше събрани старинни автомобили и танк с войници. Успешно стигнах на гарата, хванах влака и минах през Сърбия, за да се прибера в България. Бях прекарал три поредни нощи във влака. Влака за Белград разбира се закъсня доста – около час, и затова ни стовариха на предната гара, за да хванем (няколко българи) минаващия от там влак за София.
Може би щях да посетя повече градовe във Франция и Германия и даже Испания, която така и не стигнах никога, но трябваше да бързам за един голям тридневен фолклорен фестивал в Микрево, до Сандански, за който тръгнах от София ден след пристигането си, и където няколко групи мои скъпи познати изпълнители участваха, както и още двестатина други, между които и десетина чуждестранни.
Към Европейска разходка с влак (част 1)
Автор: Михаил Цвеов
Снимки : Михаил Цвеов
