Предполагам, че повечето българи вече са посетили Солун – самостоятелно или с агенция. Ако обаче не сте – ето моя разказ, който се надявам да бъде полезен.
Аз лично харесвам Солун по много причини – сравнително близо е, има море, топло е, винаги цари ваканционна и купонджийска атмосфера…
За тези, които се чудят за името – градът е кръстен на полу-сестрата на Александър Велики, която е била и съпруга на Касандър – основателя на Солун.
Започвам разбира се със ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ: символът на града е Бялата кула, която се намира на крайбрежния булевард Никис. През 19 век сградата е служела за затвор и казват, че белият цвят трябвало да компенсира този факт и да навежда на мисли за чистота и невинност. В момента Кулата е музей.
Друга известна и интересна за българите забележителност и църквата “Свети Димитър”. Светецът е патрон на града и вътре се пазят и мощите му. Един съвет от мен – избягвайте разглеждането на църкви в събота преди обяд, защото по това време и гърците ходят на църква и тълпите са огромни.
Продължение »
Техниката
Тя е изключително българска, останала от първата експедиция и напълно амортизирана. Беше купен един нов багер „Катър Пилар”, който свърши основната работа на обекта. Всички му се радваха-една роботизирана машина с плавни движения и тих мотор. Кучетата лаеха стрелата и, защото я оприличаваха на хобот.
Промивните инсталации се нуждаеха от спешен ремонт-подмяна на решетки, мотори, помпи и транспортни ленти. Промивния агрегат се захранва от транспортна лента с докаран материал от кариерите. Прибутването му става с булдозер, а във вътрешната част на барабана по тръба постъпва вода и във вид на силен душ умива материала. Барабанyt го разбърква, като се върти бавно, а късовете над 20 мм се изхвърлят навън. Миналата през отворите на барабана фракция попада в събирателно корито и оттам в шлихоуловителя във вид на пулп от вода, пясък, тежки минерали и злато.
Ремонта на приборите се вършеше на терена при -20 градусов студ. През това време ръководството на Булгаргеомин ни бе забравило и обещаните пари по договора не бяха изплащани. Получавахме монголски тугрици, които стигаха за цигари, чай и някоя друга рибена консерва. Половинaта от камионите, които бяха ремонтирани в базата на Баян Хонгор отказаха да работят и се наложи повторен ремонт.
Спътниковата антена на града
Монголците започнаха да гледат недоверчиво нашите механици. Шлюзът, който изработих бе зарязан на полето и като попитах началника на обекта:
-Защо? – той ми отговори, че трябвало да остане злато и за техните деца. И действително, от направените разчети 30% от златото биваше изпускано от потрошените шлихоуловители и отиваше на баластриерата.
Продължение »
От Мими | Публикувана на:
18.02.2010
Фоторепортажът включва снимки от Перу- Куско, езерото Титикака, плаващите острови-села в Титикака, Лима, фигурите по платото Наска, занаятите на местните жители, градежи на инките.
Натиснете върху снимката, за да разгледате целия албум във висока резолюция.
Перу
Вижте всички снимки във висока резолюция
Снимки: Мими
Публикувано в категория: Снимки от Перу, Фоторепортажи | Тагове: Cusko, Lima, Ollantaytambo, Sacsayhuaman, вълна от лама, езерото Титикака, занаяти в Перу, Инки, Колибри на платото Наска, Куско, Лима, плато Наска, руини на инките, Снимки от Перу, тъкане в Перу, Урубамба |
