Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Това е първото ми пътуване зад граница за тази година и реших да започна с кратък уикенд в Милано заради удобните полети и промоция на Wizz Air.
Полетът за Милано/ Бергамо е в петък следобяд и дори успях да изкарам един натоварен работен ден. Кацнахме в доста облачно време, но прогнозата за уикенда беше за слънце и високи температури. Решихме да се възползваме от транспорта, който предлагат от авиокомпанията – маршрутът е от летището до Централната гара на Милано и обратно. За нас беше удобно, защото хотелът, който избрахме беше на минути от гарата.
След като се настанихме решихме да направим една нощна разходка до Катедралата. Взехме метрото и след няколко минути пред нас се извиси символа на Милано. През нощта готическият шедьовър е още по-красив и внушителен и наоколо беше пълно с ентусиасти със стативи.
В съседство е шопинг галерията Виторио Емануеле, чиито купол е осветен с герба на града. Галерията свързва Катедралата с операта Ла Скала. Сградата на прочутата опера не е нещо особено, но казват, че обстановката вътре е много пищна. Пред операта е паметника на Леонардо Да Винчи и четирима от учениците му. Независимо, че беше около 10 вечерта центърът на града беше пълен с хора – италианци и туристи.
Планът за събота беше да обиколим с откритите туристически автобуси и после да разгледаме Катедралата, замъка Сфорцеско и в 15.40 да вземем предварително запазените билети за “Тайната вечеря” на Леонардо.
Откритите автобуси са добър начин човек да получи първо впечатление от града и ние направихме двете обиколки, които минават през повечето забележителности в централната част на Милано. И двете линии започват от замъка Сфорцеско и една от последните им спирки е Катедралата.
Вече се бях качвала на покрива й, но това изживяване си заслужава да се повтори. Първо обаче влязохме да разгледаме вътрешността. Катедралата е започната през 14 век и завършена в началото на 19 век за коронацията на Наполеон. Най-впечатляващи за мен са стотиците витражи по високите прозорци.
