Всички пътища водят към…там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега!
За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата югославянин, съдейки по популярната музика и филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”.
Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та да не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.
ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук таме. Впрочем, тази Сърбия онази, същата, бомбардираната само преди няколко години ли е? Нали не бъркам нещо? Щото магистралите са с конец опъвани досами Мюнхена града голяма, пътните такси са модерно и по европейски организирани, а в спретнатите лъскави и чисти бензиностанции на всеки 10 минути по пътя предлагат от баня и биде, до места за преобуване на бебенца. Не се изхвърлям, с очите си видях.
Сутринта минахме сърбо-хърватската граница с деликатното уточнение, че ако на някого много му се прииска оттук нататък да си хвърли фаса на улицата или пакетчето от солети в морето, да вземе да се самообеси ритуално още преди да е прекрачил границата на една нова модерна европейска Хърватия. Хлъц! Ке я видим.
Право напред, столицата Загреб остава вдясно като пътен знак. И правилно. Истинските неща и цивилизациите най-вече се случват далеч от столиците и почти винаги – до вода (за справки – чичо Хемингуей – „Старецът и морето”). Още часове път. Започвам да усещам, че ми расте опашка от кибиченето в автобуса.
Утро. Риека. Както не е трудно да се сетим, означава „река”.
Голям градец за мащабите на Хърватска на брега на Адриатическо море. С изненада вдишвам обстоятелството, че сме дошли в субтропическия пояс. Влагата и жегата са се наговорили да ми срастнат всичките налични парцали за задника. Време за снимки – час. 30 надъхани фотографи се юрват на лов за красоти. А, да не объркахме държавите нещо?!
Та това си е чиста Средна Италия и бога ми, всичко – от архитектурата, до сладкия усмихнат бит на една спокойна нация, събудена за новия ден, напомня за Ботуша. Мдаа, знаели хората кого да си изберат за съседи. Подозирах, че близостта с цивилизованите европейски държави ще е оставила своя отпечатък, но да наподобява досущ наследница на Римската империя, това си бе изненада за мен. Умно бе решението на водачите ни от „Земела” да не се върнем по магистралата, а по живописната Адриатическа Ривиера.
Продължение
10 въпроса, 10 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)