Към До Монголия и обратно (част 2)
Златото на Монголия
По територия Монголия е 13 пъти по-голяма от България, заключена между територията на Русия и Китай. Тя попада в зоната на Тихоокеанския руден пояс и е богата на различни по вид рудни и нерудни полезни изкопаеми. С някои от тях –флорит и молибден тя е на първо място в света по добив. Освен тях Монголия притежава висококачествени каменни въглища, а в южната си част – нефт.
В последно време, с помощта на френската фирма „Коджама”, тя започва да добива уранов концентрат от находища „пясъчников тип”. Заедно с волфрама, калая, находищата на черни и цветни метали, Монголия добива и злато.
В последно време интерес към различните типове находища проявяват японци, австралийци, южнокорейци и китайци. Продължават да работят отделни фирми за добив на злато от Русия и Чехия. Нашето съвместно предприятие „Монголболгаргео” прави два опита да разработва находище на разсипно злато в Централната част на Монголия в близост до областния център Баян Хонгор. Казвам-прави опити, защото първият път на обекта са доставени български машини и съоръжения и след няколко години работа в периода на „перестройката” българската страна се оттегля. След повторна покана за съвместна работа, нашите управници заявяват, че с „комунисти” не искат да работят.
През 1997 г български посланик в Уланбатор е изпратен Сугарев и той прави опит да съживи дейността по добива на злато. Така през 1998 година български екип изпратен от „Булгаргеомин” АД възобнови работата. Казвам-възобнови, защото монголците през това време не бяха спирали да работят.
Обектът, който се разработваше се намираше на височина 2800 м. Това бе един вулкански апарат с централна част, образувала малко възвишение и две кръгови структури от вулкански материали, с диаметър около 20 км. Разсипите образуваха пясъчни коси към центъра на вулкана, а от външната му страна работеха други фирми, които също добиваха злато.
Продължение