Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Венеция – нереална, приказна и колоритна

Венеция освен с изяществото и колорита си може да се похвали и с значима следа в областта на културата и изкуството. Градът може да се гордее със своите съкровища създадени на това вълшебно място от венецианските майстори. Автентичността и презумцията, че те са творили за дожите, дадена църква или музей, придава огромна изкуствоведска стойност. Едно е да си създател, творец и произведението на изкуството да е предзначено, примерно за Санта Мария дела Салюте, защото ще постигне желания ефект. Съвсем друго е да гледаш Тициан, Каналето или Канова в Санкт Петербург, Лондон, Париж и т.н. – парите не могат да заместят оригиналното местоположение и търсения ефект, те могат да отдадат почит, уважение и признание на венецианската школа.

От културна гледна точка Венеция е дала на човешката цивилизация старта, тласъка и развитието на театралната и оперна форма предназначена за народа и аристокрацията, но по-важното е, че разширява светогледа и методите за правене на изкуство.

Още 16 век във Венеция – една светска република, за разлика от папския Рим, било насърчавано композирането на цветиста музика характеризираща се върху ефектите на звука, динамиката, хармонията. Джовани Габриели бил първият композитор, който определил кои инструменти, кои части трябва да свирят. Инструменталната музика започвала постепенно да се обособява отделно от вокалната. Музиката все повече започвала да се доближава до човека и човешкия глас.

Театралните представления през 16 век в Италия били публични, за които аристокрацията плащала. Били наследници на комичните интерлюдии – изпълнявани между действията на драмите и характерни с блестящи декори, музика, танц, ефекти. Постепенно визуалният ефект изместил драматургичният текст на пиесата. Най – зрелищни били представленията във Флоренция за прослава на фамилия Медичи.

Сценографията била взаимствана от описанията на римския театър в архитектурния трактат на Витрувий през 1486 г. Влиянието на линейната перспекива създадена от Брунелески и развита от Алберти станала приложима в сценичните проекти, илюстрации и декори. Себастиано Серлио е архитектът, чиито сценични проекти станали модел за визуализиране на описанията на римските театри от Витрувий.

През 16 век били построени няколко постоянни театрални сгради. Първият дворцов театър бил построен във Флоренция за Медичите.
Обаче първият обществен театър бил във Венеция. Годината е 1565 и тази постройка превърнала Венеция във водеща драматургична театрална сила.
Комедия дел Арте е традиционна театрална форма, която доминирала по сцените на Италия от 1545. 17 век този стил е бил вече масово разпространен из цяла Европа и към 1800 година вече бил напълно отмрял. Внезапно хуморът е предложил средство всеки човек да се отърси от суеверните си страхове за бъдещето и да погледне с трезво око на недостатъците на заобикалящите го.

Спецификата на Комедия дел Арте се дължи в основна степен на представленията й, в които всеки член на трупата продължително време изпълнявал една постоянна роля, или “маска”, импровизирайки от неговия или нейния репертоар от речи и сценични поведения за всевъзможни ситуации; отклонявайки се от предварително начертания сценарий всеки път, когато бил увлечен от моментно вдъхновение или усещане за чувствата, желанията на публиката, и връщайки се към основния сюжет, когато тези настроения отшумявали. Това неспирно импровизиране предполага, че всяко представление ще се различава от което и да е друго. Непринудеността, оживеността и пищността са придобили осезаема форма в колоритността на най-добрите комедийни трупи с международна популярност. Много актьори се прочули до такава степен, че загубили своята собствена идентичност под образа на своите “маски”.
Продължение »