Признавам,че не съм и мечтала да попадна тук. Но се случи при промяна в маршрута на традиционна средиземноморска екскурзия. Типично по български, но този път-за добро.
Така, след Ница и Кан, попадам в държавата-джудже. Ще кажете: „Толкова ли е малка?” Няма как да прецените, цифрите нищо не говорят-макар почти 2кв.км да са наистина нищожни. А населението, колкото на средноголям наш град. Но град на богатство, известни хора и Формула- 1. Това всъщност знаем за Монако.
Водачката ни подготвя, че на малка площ предстои да видим много неща, да се потопим в атмосферата на типичното за Монако. Минаваме край ”Фибата”, отсечка от пистата на Формула 1-причудлив и опасен завой.
От 15-етажен паркинг в Скалата се придвижваме с асансьор, водещ към стария град. Да поясня-Монако може да бъде прието и за град-държава, тъй като четирите му части- Монако-столица, Монте Карло, Ла Кондамин и Фонтвилие са почти слети.
Ясно е защо финикийци и гърци са колонизирали скалистия бряг, той е добре защитен естествено и е стратегически разположен. Има два залива, оградени с планински възвишения. Крепост, отбраняваща от пирати ни открива гледка към морето. Разбира се, личи лукса на белите огромни яхти, познати ни от филми и списания.
Движим се през Японската градина, сътворена по източен образец, на площ от 7000 кв. м. Тук ме смайват ландшафтни приумици и разбира се оглеждам всичко изумена. Виждам екзотични растения, но и най-обикновени-нашенски, като индрише във вид на храст, мушкато в най-разнообразни ярки цветове, юки, столетници, кактуси, камелии, азалии, палми… Другите не са ми познати, но докато снимам и гледам, дори се загубвам. Тогава ми минава през ума, че съм като Алиса в страната на чудесата. Или като българка в Монако. Всичко ми харесва, всичко ме учудва, а всъщност не е нещо много различно от това, което сме виждали. Просто е максимум красота на минимум площ.
Продължение
